Върни се горе

Водещ: Добро утро още веднъж на д-р Ваньо Шарков, честит празник.

Ваньо Шарков: Благодаря. Искам и аз да поздравя всички български лекари с техния празник и разбира се, да им пожелая да бъдат здрави, но и да бъдат горди от това, че са български лекари, където и по света да се намират, те си остават български лекари. И нека да честитим и празника на студентите по медицина, защото те са онова поколение, което идва след нас и което, разбира се, ще работи така че българските пациенти да бъдат още по-добре, наистина вярвам в това, че младите български лекари могат да променят системата на здравеопазване в България. Колеги, бъдете живи и здрави.

Водещ: Дай Боже вие да ги задържите тук, от вас зависи както се казва, възлагат се големи надежди. Но дайте да започнем със страха, който явно присъства в днешния ден, на днешния 7 април. Остава ли нещо неизяснено, нещо необяснено от страна на министерството и сигурни ли сте, че няма да сбъркате с тази нова методика?

Ваньо Шарков: Първо искам да кажа, че аз уважавам правото на протест, едно от основните неща, самият аз съм участвал в протести, така че никога няма да упрекна, особено пък колеги за това, че протестират. На второ място искам да кажа, че ние като екип на министерството и лично и министър Москов, който днес се опитва да постави някакъв рекорд в това каква температура може да направи на собственото си тяло, но ние също имаме някои притеснения относно методиката. И те са свързани с това, че първоначалния ни разговор беше за 90 процента при 5 процента допълнително за тези, които оказват спешна медицинска помощ. Впоследствие имаме лечебни заведения, които определено не оказват спешна медицинска помощ, но в същото време имат 96 процента. Това е и причината, поради която и оперативното ръководство на НЗОК поиска то Министерството на здравеопазването и ние сме готови през центровете за спешна медицинска помощ, и през районните здравни инспекции ще предоставим на НЗОК данни за това кои са лечебните заведения оказващи реална спешна помощ. В същото време трябва да имаме предвид и нещо друго, въпросът не е в протеста, въпросът е, че положението, което е в момента, което всъщност беше и миналата година, няма как да продължава. И за това ще дам само няколко факти – първо, не може в цялата страна средната заболеваемост от неврологични заболявания да бъде 20 процента, а в една област на страната да бъде 48 процента. Не може в една общинска болница да се лекуват повече случаи на кома отколкото в цяла София. Това са реални неща, тези неща излизат при анализите, които правим.

Водещ: Коя е тази болница?

Ваньо Шарков: Не, вижте, аз съм коректен човек и точно пък на днешния ден няма да спомена нито една болница за това, че нещата не изглеждат така както би трябвало да изглеждат. Има много други факти, има лечебни заведения, които десет пъти в годината променят броя на леглата си, за да могат, разбира се, тази седмица да имат повече пациенти, другата седмица да имат по-малко пациенти, нещо, което не би трябвало да се случва. Затова пак казвам, първите три месеца…

Водещ: Ама това ли е решението?

Ваньо Шарков: Не, не, първите три месеца са времето на първоначалните данни, в следващите три месеца времето на извършването на анализите за това дали има лечебни заведения, аз не ги разделям на това кой е техния принципал. И на базата на тези анализи, ако има заведение, което как да кажа, е пренебрегнато, лечебно заведение, което е ощетено от тази методика, ще намерим начините, с които да поправим тази несправедливост. Но в същото време лечебното заведение, което некоректно спрямо другите лечебни заведения в страната работи, също ще понесе своята отговорност. Това е нормалния начин на работа.

Водещ: Тази обаче практика, която ще засегне всички болници, няма ли опасност през това време да пострада пациента? Докато вие правите анализ кой греши и кой има нужда от допълнителни пари, пациентите какво ще правят, тези 5 процента могат ли да образуват листи на чакащите, това е основното притеснение?

Ваньо Шарков: Не може, първо ще ви отговоря дали може да пострада пациента. Сама по себе си нито една методика не може да бъде основание или причина за това да пострада пациента. Второ, по отношение на листите на чакащите, това, което екипът на Министерство на здравеопазването си е поставило като задача с промяната в Закона за здравното осигуряване е в България да няма листи на чакащите за тежките и социално значимите заболявания. Защото в момента без да има методика, без все още да сме променили закона, от години в България има листи на чакащите примерно за онкология – един бич. И ако ние не стоварим цялата мощ на държавата и финансова, и всякаква в тези заболявания, а продължаваме да лекуваме обриви и други с пари на българските граждани, тогава нещата ще продължат да бъдат по този начин.

Водещ: Съгласявам се с вас. Но кажете в тези първи няколко месеца, ако един пациент отиде в болница и му се каже, ами министерството не дава пари и затова ще трябва да си доплатите, той какво да направи, към кого да се обърне? Защото трябва да дадете и тази реакция, в крайна сметка хората се лекуват.

Ваньо Шарков: Веднага ще ви отговоря. Разбира се, финансовите средства не ги дава министерството, но ние не сме някаква отделна губерния от НЗОК. Дълги години беше проблем това, че касата и министерството работеха като два различни отбора, ние искаме това да го променим и да бъдем в един отбор, защото от това нещо полза могат да имат българските пациенти.

Водещ: Ние не ви разглеждаме като два различни отбора, това е сигурно, пациентът особено като отиде да се лекува.

Ваньо Шарков: Не, те самите се разглеждаха като два отделни отбора, това беше проблемът. Пак искам да кажа, онези заболявания, които изискват моменталното настаняване на пациента в лечебно заведение, неговото незабавно лечение, тези, от които имат тежки страдания, от които се увеличава нетрудоспособността, които могат да предизвикат смърт и така нататък, няма да има никакви листи на чакащи. Там, където заболяването, лечението му може да бъде отложено във времето, това не е никакъв проблем нито за пациента, нито за лечебното заведение. Случва се и в момента, защото листи на чакащите в България има от 2006 година, никой не ги въвежда в момента.

Водещ: И пак не разбрах какво да направи пациента?

Ваньо Шарков: Пациентът това, което може да направи е, разбира се, в лечебното заведение…

Водещ: Ако му поискат пари?

Ваньо Шарков: Не ви разбрах.

Водещ: Ако му поискат пари в този период от три-четири месеца, първите месеци?

Ваньо Шарков: Няма причина, поради която лечебното заведение да иска пари от пациента, за да влезе той да се лекува в лечебното заведение. Ако някъде има подобен случай, моля тези пациенти да се обърнат към мен лично.

Водещ: Лично към вас?

Ваньо Шарков: Лично към мен.

Водещ: Ето, това е един вариант. Втория страх, че болница може да фалира – как ще успокоите лекарите днес и можете ли да гарантирате, че с тази нова методика няма да се стигне наистина до фалит на лечебните заведения?

Ваньо Шарков: Веднага ви отговарям. Министерството на здравеопазването, след като проведохме дълги разговори, включително и с асоциациите на областните болници, имаме следното решение, което ще го предложим и през законодателни промени. В момента лечебните заведения за болнична помощ се финансират изключително и само от НЗОК. С тези финансови средства се заплаща не само медицинската дейност на лечебните заведения, но и издръжката на нейната инфраструктура. Предложението на Министерството на здравеопазването, което ще влезе за обсъждане само след няколко седмици е принципала, собственика, бил той държава, община или частен предприемач, да поеме своята част от разходите за поддръжка и издръжка на инфраструктурата, а средствата от НЗОК да бъдат единствено и само да плащаме медицинските дейности. Това ще помогне на мениджърите на лечебните заведения да увеличат и заплатите на работещите в системата на българското здравеопазване, на болничната помощ и да могат да разплащат своите финансови задължения.

Водещ: И след всички тези промени правите ли сметка след колко време след това затягане на колана в болниците ще бъдат спрени течовете, хайде не съвсем, но поне да не изтичат така масово средства, които са предназначени за здраве?

Ваньо Шарков: Ами вижте стремежа ни е да го направим още през тази година. Разбира се, не можем да кажем със сигурност, че тази или следващата година ще го спрем, но трябва да го намалим, защото определено това не е от полза нито за българските пациенти, нито за лекарите работещи в тези лечебни заведения.

Водещ: Тоест имате сметки за това колко пари ще бъдат спестени?

Ваньо Шарков: Вижте, имаме сметки за това каква част от разходите, които правят лечебните заведения за болнична помощ, на които Министерство на здравеопазването е собственик, отиват за извършване на стопански разходи и те са около 95 милиона ежегодно. Имаме разчети за това какво влиза в тези стопански разходи, установили сме някои пропуски да ги кажем или некоректно изпълнение на задълженията в няколко лечебни заведения и тези пропуски ще бъдат отстранени.

Водещ: Другия теч така да се каже, или голямата дупка –здравноосигурените и здравнонеосигурените респективно, сигурен ли сте вие като зам.-министър и въобще с мерките, които министерството предвижда, че наистина могат да бъдат накарани здравнонеосигурените пациенти наистина да влязат в час и да си плащат осигуровките?

Ваньо Шарков: Тук става въпрос за една изконна ценност на обществото и тя се казва справедливост. Този начин, който съществува в момента е несправедлив – поради простия факт, че хора, които не участват в солидарния здравноосигурителен модел, ползват същите услуги каквито ползват здравноосигурените. Ние предприемаме мерки, тези мерки няма да направят всички неплащащи своите здравноосигурителни вноски коректни платци, но ще намалят техния брой. Това е идеята, с която заложихме тази промяна в Закона за здравното осигуряване. Анализът на това какъв ще бъде ефекта можем да направим към деветте месеца, когато видим какви са приходите в НАП от здравноосигурителни вноски. Това, което виждам аз е много мои приятели, които питат какво трябва да направя, за да бъда здравно осигурен. Това показва, че вече има ефект от предприетите действия. Дали срокът ще остане петнадесет след второ четене…

Водещ: Тоест и вие имате много здравнонеосигурени приятели, така да разбирам?

Ваньо Шарков: Така се оказа. Аз мислех, че не е така, но се оказа, че и аз имам такива приятели. Вижте, това е нормално. Защо си мислим, че лекарите не боледуват, те също боледуват, както всеки може да има приятели, които не са си плащали здравноосигурителните вноски. Но има нещо, което е много важно, по данни на НАП има около 300 хиляди души, които работят в сивия сектор, които получават свои трудови възнаграждения, имат собствени приходи, но не плащат здравноосигурителни вноски. Има и един друг голям проблем, който НАП трябва да изследва и той касае част от работодателите, които са некоректни. Аз преди няколко години внасях питане в НАП, мисля, че беше преди пет години и ми отговориха, че работодателите дължат около 170 милиона тогава за здравноосигурителни вноски. Забележете, това не прекратява здравноосигурителните права на техните работници, но все пак е дължимо към системата на здравното осигуряване. Това са също мерки, които могат да бъдат предприети и разбира се, по този начин могат да бъдат увеличени приходите в НЗОК.

Водещ: Добре, кажете обаче в днешния ден, в Световния ден на здравето кога най-после ще бъдат намалени  големите разлики в заплатите, които получават отделните специалисти? Сега пример да ви дам за това, че педиатрите получават в пъти по-малко от кардиолозите например.

Ваньо Шарков: Не знам дали това е в пъти, но вероятно е така щом го казвате. В крайна сметка това, което успяхме да направим за тези пет месеца, тъй като чух колегите, които говореха в Червен бряг, че те взимат около 800 до 1000 лева заплата, това, което успяхме да направим вече в системата на спешна медицинска помощ в България, няма нито един лекар, който взима заплата под 1000 лева, включително и тези, които сега започват да работят. А благодарение на мерките, които предприехме всъщност вече има около 30 български лекари, които започнаха да работят в системата на спешната медицинска помощ и над 50 медицински сестри и фелдшери. Смятам, че това са мерки, които системата на Спешна помощ. Пак казвам, през мярката, която разказах вече по отношение на разходната част на лечебните заведения за болничната помощ, може да бъде променено и заплащането на лекарския труд. Иска ни се да направим с магическа пръчка нещата за няколко месеца, разбира се, е трудно. Убеден съм и че ще срещнем сериозна съпротива, защото все пак искаме да променим една система, която харчи над 3 милиарда годишно, това е голяма сила.

Водещ: И още веднъж да ви върна към празника, имате ли пациент, който вие лично като лекар няма да забравите или пък ваш колега, нещо, което е направил, спасил е живот, помогнал е на някой?

Ваньо Шарков: Не бих искал да говоря за пациенти, по скоро пациентите би трябвало да казват това, което мислят за техните лекари. Има един човек, който е оставил много дълбока следа в мен и той се казва професор Гюровски. Навремето, когато бях студент, той ни преподаваше хирургия, не съм виждал човек, който така добре да обяснява, така да учи, така да обича студентите си и който на една достолепна възраст в момента продължава да оперира.

Водещ: Благодаря ви за този разговор. И още веднъж да поздравим всички лекари, които се грижат за здравето ни.

БНТ, „Денят започва”

Сподели в: