Върни се горе

Интервю с д-р Петър Москов - вестник „Монитор“

 

Водещ: Здравейте. Петък е, часът е 5, аз съм Полина Пунова, телевизията е ВІТ. И без много думи, минаваме към новините от седмицата. Меглена Кунева, господа и дами, вече е министър. Алилуя! И е министър на образованието. Изборът се случи в сряда и очевидно бе направен с отвращение. И то не от кого да е, а от Реформаторския блок. В крайна сметка, „интелектуалното бижу”, както я нарече проф. Танев, стана министър, благодарение на „златния палец” на Волен Сидеров, който услужливо излезе от пленарна зала и на „златния палец” на оня, дето го пишат в „Шпигел”. И той като Волен, липсваше. Така де, ДПС и „Атака”, както и Местан, да не забравим да отбележим, услужливо свалиха кворума, за да се случи изборът с оскъдните гласове на иначе разделените управляващи. Впрочем, като говорим за министри и техните ресори, е справедливо да отбележим, че уклонът към интелектуалстване, тип „детска учителка”, не винаги е достатъчен, за да си образователен министър, както и престоят в болницата с грип, също не е основание да си здравен министър . И въпреки това, в първото си изказване, г-жа Кунева поговори за образованието като такова и каза, че на образованието му трябва тяга. Очевидно тя е тягата. И някак си се сетих за Десислава Атанасова, помните я, в първия мандат на ГЕРБ, която каза сама, че е „тежката артилерия” на ГЕРБ, когато стана здравен министър. Междувременно, пред Министерския съвет днес се организира патриотичен флашмоб. Това е много важна новина. Кметовете на Сопот, Калофер и Копривщица пристигнаха при премиера Борисов, облечени в народни носии, изиграха едно хоро и поискаха да чуят от Борисов, че никой няма да пипа игото. Той, от своя страна, обяви, че е гарант за робството. Разбирайте го както искате. Друга новина, доста важна - тази седмица Делян Пеевски нищо не си купи, обаче пък всички си купиха немското издание „Шпигел”. От него се разбра, че Пеевски е един корупционен айсберг. Не, че не го знаете. Обаче германците са еврогейове и соросоиди и няма да вярвате, нали? И, оставаме на запад. Именно в „Шпигел”, т. е. заради „Шпигел” българи в Лондон попитаха премиера Борисов, който бе на посещение там, дали като се погледне в огледалото вижда Пеевски? Той за пръв път не успя да се измъкне от неудобни въпроси. Впрочем това е, защото там нямаше български журналисти. И нито европейските фондове, нито магистралите дадоха някакъв ефект. Днес пък стана ясно, че се изработва лого на България. След онези клети яйца на очи, които така и не бяха използвани, Министерството на туризма обяви нов конкурс. В най-добрите традиции се очаква логото да бъде родолюбиво и символ на страната да бъдат три синджира роби, мъжко хоро, вампирът на Божидар Димитров, Панагюрското златно съкровище и счупена на две турска ваксина. Така да се каже – семпло и изчистено. Разбира се, като говорим за седмицата, не трябва да пропускаме факта, че ВСС очаквано потопи критиките на Брюксел в порой от думи и остана без позиция по доклада от миналата седмица. Членовете на органа пратили SMS на адресат, на име „Шиши”, никой не знае кой е: „Постарахме се. Не мина”. Иначе, връщаме се към началото на седмицата – сагата „Кунева”, какво се случи в Реформаторския блок и дали диагнозите, които ще му поставят тепърва не са „пост мортем”. В студиото вече е здравният министър Петър Москов. Здравейте.

Петър Москов: Здравейте.

Водещ: Жив ли е Реформаторският блок? Да започнем направо.

Петър Москов: Да.

Водещ: Защо смятате така?

Петър Москов: Питате ме като лекар или ме питате като един от хората, които е основал, градил Реформаторския блок с ръцете си?

Водещ: Питам Ви като човека, който остана в правителството, въпреки че партията му излезе в опозиция, питам Ви като човека, който остана в Реформаторския блок и си партнира с партията си, която е в опозиция.

Петър Москов: Наистина, така разказано, изглежда доста нелогично. А всъщност, логиката, поне логиката, която аз споделям, е простичка и мисля, че не би могла да бъде подлагана под съмнение. Реформаторският блок се роди, се състоя, се събра в момента, в който всяка една от партиите, които го съставляват, включително и някои други, осъзнаха абсолютната невъзможност поотделно да бъдат нещо различно освен приятна интелектуална група с много смислени виждания за света, от която обаче нищо не зависи, на всяка една от тези групи поотделно. т. е., отделно провалили се политически партии. Какво да Ви кажа, аз този процес не го живея за първи път. Като част от ръководството на ДСБ аз съм би съпредседател на щаба на тогава създаващата се „Синя коалиция”, ако си спомняте. Първият опит да има обединение, да има някакъв тип общ фронт, за да могат да се отстояват някакви политики и да може това да има реално отношение към промяна на закони, нормативни актове, начин на управление. След това това се разпадна. След това ДСБ прави втора коалиция, която също се разпадна и след този разпад всички, абсолютно всички бяхме убедени, че сами, всеки поотделно не може. Въпреки абсолютната убеденост, че всеки от нас е най-правият, най-красивият, най-умният, другите са му по-скоро „баластра”, а той ги носи. Това важи за всяка една от партиите. Разпадът на Реформаторския блок, ако това е нечия цел, или „смъртта” на Реформаторския блок всъщност е целта на днешната българска опозиция в лицето на Движението за права и свободи и на БСП. И е начин за реализация на формално изреченото от Местан - връщане на ДПС в управлението през парадната врата. Ето затова Реформаторският блок трябва да е жив и не трябва да бъде на дереджето, на което е в момента. Малко дълго говоря, ама ми идва от вътре. Защото мен за тези неща, не говоря като наблюдател, а говоря като човек, който наистина мисля, че има нещо общо със създаването и с развитието на Блока.

Водещ: Аз Ви слушам внимателно. Ако приемем думите Ви за чиста монета и Вие сте…

Петър Москов: Моля Ви…

Водещ: …Вие сте, като Реформаторски блок, една мишена за опозицията, в лицето на БСП и ДПС, как тогава обяснявате факта, че всъщност именно ДПС подпомогна с излизането си от зала, със свалянето на кворума избора на Кунева?

Петър Москов: Като говорим за този избор - около него има много спекулации. Аз ще кажа, мисля, че имах възможността вече да го кажа, но да го кажа на Вас, защото не „четкам”, Вие сте политически журналист, който дори и да не е съгласен с някоя теза, приема, ако в нея има смисъл. Нали така? Това гласуване…, гласуването за образователен министър г-жа Кунева, показа две неща. Показа, първо, много сложни, понякога много трудно управляем характер на мнозинството, което седи, като парламентарна подкрепа за правителството, включително и трудностите в самата коалиция, излъчила правителството. Това веднъж. Защото там също имаше съответни търкания, в лицето на част от Патриотичния фронт, в лицето на „АБВ” и т. н. Ние сме си различни. Аз съм различен от Първанов, Кунева вероятно е различна от Валери Симеонов и т. н. Това, което сме направили е, че сме казали, че различията ни си стоят такива, каквито са, но има общи теми, по които се обединяваме и сме ги нарекли „Програма за управление на правителството”. Другото нещо, което показа този избор е много тежка, мъчителна…

Водещ: Аз Ви питах съвсем различно нещо, обаче.

Петър Москов: Опитвам се да обясня. Ще стигна и до там, където ме питате. Тежка, мъчителна борба, кой е аджеба най-автентична опозиция на това управление? Това е част от ситуацията, в рамките на която част от ДПС гласува по един начин и по друг начин, позицията на БСП, позицията на отцепили се от БСП. И там борци за най-максимално автентична опозиция и т.н. Тоест тук няма подпомагане или неподпомагане, има позициониране от гледна точка на средносрочни и дългосрочни стратегии на различните опозиционни фракции, които много взеха да стават в този парламент. Не, те не са много като количество, много са като брой, фракции. Та те се позиционират, коя ще бъде най-автентичната и най-радикалната опозиция на управлението, което, видите ли, било лошо.

Водещ: Добре, обаче всичките тези опозиционни фракции…

Петър Москов: Аз не казвам, че управлението е идеално. Последният човек съм, който да каже това.

Водещ: Всички тези опозиционни фракции, които Вие казвате, че се нароиха, хващам се за това, всъщност всички те станаха доста предразположени към мнението на управляващите, когато трябваше да бъдат погребани конституционните промени? С цялата си опозиционност и ББЦ, и БСП, и ДПС, че и част от „Атака”, подкрепиха текстовете, които на практика обезсмислиха конституционните промени. Как го обяснявате това, като един реформатор, който се бореше срещу задкулисието и който твърдеше, че…

Петър Москов: Казвате в минало време вече. О`к. Вероятно имате своите мотиви.

Водещ: Ами, казвам в минало време, защото се бореше срещу задкулисието. Сега Вие сте част от управлението.

Петър Москов: Но не считате, че продължавам да се боря с това?

Водещ: Аз не съм тук, за да Ви давам оценки. Аз съм тук, за да Ви питам.

Петър Москов: Защо, кажете.

Водещ: Защото не ми е това работата.

Петър Москов: Добре.

Водещ: Карикатуристите следете.

Петър Москов : Аз изключително харесвам двама от тях.

Водещ: Към въпроса.

Петър Москов: Към въпроса. Сигурно страшно ще Ви изненадам, ако Ви кажа, че за Реформаторския блок промените в конституцията, такива, каквито са гласувани, дали е можело да бъдат по-добре – със сигурност, са много над очакванията, които залагахме за промени в конституционните реформи, в началото. Искам да го знаете. И всеки един честен човек в Блока ще Ви го каже. Това, че в Реформаторския блок опитвахме до край тези промени да бъдат изнесени още по-напред и не се случи, не е причина да наричаме промените - провал. Христо Иванов е мой приятел, така да кажа. Аз следя, първо отдалече, после отблизо, когато започнахме да работим с Блока, целия му път, който беше посветен всъщност на промяна и на разделянето на този Висш съдебен съвет. Това е сериозна промяна. Тя може да бъде по-голяма и никой не е казал, че тя няма да бъде по-голяма. Тя може да намери своето допълнение в текстовете на Закона за съдебната власт, който в рамките на месец и половина, ако не се лъжа, според разчетите на министъра на правосъдието, трябва да влезе в парламента и другите процесуални закони. Т. е., борбата за съдебната реформа не трябва да бъде свеждана до определен текст. Тя трябва да бъде…

Водещ: Този текст беше основата. Това не е свеждане до него.

Петър Москов: Текстът за разделянето на Съдебния съвет беше основата. Това беше надграждане на този текст и моля да отчетем това. С което не казвам, че особеното поведение в парламента при гласуването онзи ден беше приемливо. По никакъв начин. Или, че допълните промени в конституцията не трябва да бъдат нещо, на което Реформаторският блок да настоява, но да настоява търсейки обединение на…, сто шестдесет и колко са нужните депутати, за да го гласуват? Защото това, което се опитвам да кажа през цялото време е следното, защо Вие ме питате къде съм останал, защо съм останал, пък партията ми какво била направила…, промяната на Вашия, на моя живот, на живота на децата ни, на тези неща, на тези неща, дето тук ги изговорихте тук…, между другото, без закачка, наистина, красиви неща в студиото Ви, това става, когато имаш лостовете да го променяш. Ние сега с Вас можем да зарежем ролята си на министър и на журналист и да наговорим фантастични неща, колко е лошо в държавата. Ние по оценката не спорим. Ако имам спор с моите колеги в ДСБ или пък може би спор с Вас, не знам, той е по това, как се променят нещата.

Водещ: Извинявайте, че Ви прекъсвам. В крясъка нещата са лоши и не ги променя. Влиянието върху начина, по който могат да бъдат променени, а това са закони, нормативни актове и управленски лостове, ги променя. Някъде на 20 процента, някъде на 120 процента. Другото е резигнация и поза.

Водещ: Г-н Москов, Вие писахте, т.е. участвахте в писането на предизборната платформа на Реформаторския блок, нали така?

Петър Москов: Да. Там, нали знаете, че не се говори за промяна на конституцията?

Водещ: Така. Там не се говори за това. Но там пък се говори за създаването на една комисия „Кой?”. Тази комисия така и не се създаде. Междувременно…

Петър Москов: Тук сте права.

Водещ: Много Ви благодаря. Междувременно се създава впечатлението, че този модел „Кой?” все повече се вкопава в държавността. Тук изобщо не говоря само за Делян Пеевски. Реформаторският блок, някак си, не реагира. Аз затова Ви питам, дали Реформаторският блок „почина”, а не затова, дали Меглена Кунева нямало да бъде избрана за едни пет гласа. Реформаторският блок не направи нищо, например, когато стана ясно че Пеевски взема поръчката за АМ „Хемус”. А Вие бяхте много дейни и бяхте по площадите? И това беше недопустимо при Орешарски. Защо при Борисов да е допустимо?

Петър Москов: Дали Пеевски, Иванов, Паунова или Москов вземат, както казвате, поръчката, може да има следната трактовка. Ако мислите, че на мен би ми било неприятно, ако може с административен акт да се забрани на Пеевски да взема каквото и да било, бих бил съгласен, въпреки че Вие сте пък демократи и ще ни обвините в някакъв вид авторитаризъм. Промяната, ако ние считаме, ако подозираме, ако Вие подозирате, че това е поръчка, която не е правена прозрачно, че правилата на закона, по който се прави тази поръчка, не са добри, тогава начинът не е да го констатираме и не е да протестираме срещу това, какво е взел Пеевски, а да променим закона, или да променим методиката, по която се случва поръчката. Разбирате ли? Не изглежда така агресивно, като да викам: „Де е свободата?”, само че това е начинът, следващата година да не ме питате, защо Пеевски е взел още нещо.

Водещ: Добре.

Петър Москов: Не знам дали е добре, ама е така. Може би наистина не звуча много революционно, но е така.

Водещ: Не става дума за революционно звучене, става дума затова обаче, че когато човек е в политиката и когато…, говорим за цяла формация, все пак, не говорим само за Вас, е редно да има и политическа реакция. В случая, политическа реакция липсваше. Което, не знам дали не е вид снишаване, аз затова Ви питам.

Петър Москов: Това, което аз знам за тази обществена поръчка е, че тя в момента е в процес на обжалване, дали от участници в нея, дали от други хора. Ще видим резултата от това обжалване. Т.е. ако има някакво закононарушение или погазване на процедурата, което е единствената причина да отмениш това нещо, следете и вижте. Тук въпросът е друг. Тук въпросът е по-скоро, не на…, защото, нали знаете, че г-н Пеевски може да извади абсолютно ясни, чисти и прегледни документи за произхода на парите за тази поръчка. Много е вероятно, в поръчката той да е играл съвсем по правилата и тя да бъде спечелена. Тук въпросът е осветляването на механизма за начина на натрупване на тези пари и медийната среда, която прикрива или разкрива това нещо. Това са проблемите. И това също става през друг вид промени. Заедно с Вас, с Ваши колеги, с които се видяхме отвън, сме говорили за начина, по който да се променя медийната среда. Дали трябва да има друг регулатор…

Водещ: Ама, това залегна и в програмата на кабинета. А с това какво се случи?

Петър Москов: На път са… и аз затова казвам, че…, вижте, разказът за „харесва или не харесва”, дали се харесваме в Блока, дали между Блока и ГЕРБ се харесваме, това не е наистина, не е смислен въпрос и не е въпрос, свързан с политически решения.

Водещ: Не помня да съм Ви питала, дали се харесвате?

Петър Москов: Ще Ви излъжа, ако Ви кажа, че имам възможността да Ви демонстрирам друго, по-добро, алтернатива от политически бъдеще, което е свързано с трайно взаимодействие и трайна коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок. Дали тази е добрата, която работи по начина, по който всички ни се иска, може много да се спори. Но ще Ви излъжа, ако Ви кажа, че има по-добро политическо бъдеще за България, защото го няма. Защото това, че Вие, аз и още определен кръг хора искат нещо по-добро от това, то просто няма как да съществува на терена. Затова и целта в момента е да се докаже несъстоятелността на Реформаторския блок като възможен партньор на ГЕРБ и част от управленската коалиция, от която зависи нещо. В това са впрегнати всичките усилия – срещу Христов, срещу мен, срещу Кунева, срещу Танев, срещу всеки един друг.

Водещ: Добре, обаче, ето Вие сам споменавате Танев.

Петър Москов: Ако това се допусне, ние, да кажем догодина, след две или след три години, може спокойно, заедно с Вас, както сме го правили, да си пцуем кротко и да казваме: „Е, нема такава държава”.

Водещ: Чакайте секунда, сега. Вие сам споменавате Танев…

Петър Москов: Не, не искам да Ви чакам, искам да Ви убедя в това, че…

Водещ: Да, да, сигурна съм, че това желаете. Аз искам да Ви попитам нещо.

Петър Москов: …че начинът е да се оптимизира, да се подобри, да се изведе до максимума работата на тази коалиция. Защото по-добър формат, по-устойчив формат за провеждане на промени в България не може да има. Дали ми харесва, или не ми харесва, това няма значение. Ще Ви излъжа, ако Ви кажа друго, но не искам да Ви лъжа.

Водещ: Аз не Ви питам, дали Ви харесва, питам Ви съвсем различно нещо. Намесихте Танев.

Петър Москов: Намесих го.

Водещ: Оставката на Танев беше взета във „Фейсбук”. В началото, когато се конструираше Блокът и когато Блокът преговаряше с ГЕРБ, от друга страна, всички, тогава много единни представители на Реформаторския блок, твърдяхте, че ще бъдете коректив на Борисов. Успявате ли, според Вас, да сте коректив на Борисов, след като старите навици… Танев е само последният пример за това.

Петър Москов: На места, със сигурност – да, на места, със сигурност – не. Освен това, в рамките на една коалиция, той корективът е взаимен. Идеята, че в рамките на коалицията между ГЕРБ и Блока има едно „добро”, което е Блокът и едно „лошо”, което е ГЕРБ и той трябва да го коригира, тя е пагубна. Както и, че в рамките на Блока има едно „добро” и другото – „лошо”, това също е пагубно.

Водещ: Е, Вие с тази идея тръгнахте, като Реформаторски блок.

Петър Москов: Не, казвам, че в рамките на коалицията и поведението на Блока, и поведението на ГЕРБ е променено. Може би има взаимно сдържане, може би има взаимна чуваемост за добрите неща, може би има взаимно въздържане за неща, които са лоши. Казвам „взаимно”. Защото не всичко, което продуцира Реформаторският блок са цветя и рози.

Водещ: Имаме пет минути. За много кратки отговори Ви моля. Даже са по-малко, ми казват, но затова сме много бързи. Имате ли амбиции за лидерство в ДСБ, след като имате различни концепции с Радан Кънев за мястото на партията?

Петър Москов: Вижте, аз амбиции за лидерство, ако съм имал, щях да ги разкажа. Това, което имам, не като амбиция, като твърда увереност е, че ще положа всички усилия Реформаторският блок да може да се отърси от това, в което е в момента. Това е самоубийство.

Водещ: В смисъл, едните да са опозиция, а другите да са управляващи, така ли?

Петър Москов: Първо, едните да са опозиция, другите да са управляващи. Второ, най-голямата победа на някоя от партиите в Реформаторския блок да е над някое друго от Реформаторския блок. Тук няма ”добри” и „лоши”. Декларацията на ДСБ, че минава в опозиция, в рамките на блок, който е потвърдил подкрепата си за управлението ще води до тежки логически проблеми оттук нататък. Това, първо, намалява силата, взаимодействието и единността на Блока. Второ, може да се окаже и да изиграе лоша шега за допълнителен разпад на Блока, от гледна точка на това, че някои от другите партии, които също така в годините гледаха по-скоро да прецакат другарчето, отколкото нещо заедно, да решат, че сега е моментът да овладеят Блока. И двете тенденции са пагубни. Или Блокът се събира, връща се към началото си и решава, че продължава заедно, развива се и става притегателен център за други, или отново се връщаме към ситуацията от 2013 година, в която всяка една от тези партии ще катастрофира и ще бъде част от политическата история, а не част от политическото настояще, което може да променя нещата, като обществените поръчки, като образованието, като здравеопазването.

Водещ: Прекъсвам Ви. Така, това правителство, което се оказа, че може да събере 106 гласа подкрепа за назначаване на нов министър, има ли бъдеще и какъв е срокът му на годност? Правителството, което зависи често от ДПС, правителството, което…

Петър Москов: Аз съм абсолютно убеден в това, че правителството и мнозинството имат бъдеще и че няма предпоставки правителството да не завърши мандата си. Още повече, твъдя, че всеки ход, в посока на дестабилизация на правителството и на управлението, всъщност е контрапродуктивен за каквато и да било промяна и резултатът от него ще бъде връщането на Движението за права и свободи в автентична управленска коалиция. Благодаря.

Водещ: Така. Два здравни въпроса.

Петър Москов: Добре.

Водещ: Първо, от колегите в Чикаго имаме въпрос: „Какво прави българин, който живее в чужбина, има два адреса, има адрес в България, връща се тук, има здравословен проблем, докато е в България, какво се случва в тази ситуация?”.

Петър Москов: Зависи къде е заплащал здравните си вноски.

Водещ: В чужбина, очевидно.

Петър Москов: Ако ги е заплащал в чужбина и има съответния документ за това, то пред съответните власти, пред НАП, това се удостоверява, той придобива своите здравноосигурителни права и се лекува тук.

Водещ: Не умира, междувременно, през цялата тази…

Петър Москов: Не. А, ако има състояние, което е свързано със спешност, т. е., нещо остро му се е случило – „петицата” към „Борово” го е ударила или пък му е паднала саксия на главата, на „Попа”, то в този момент Спешната помощ на съответния град, където се намира, ще му окаже нужната помощ и съответно болнична помощ, без значение дали е здравно осигурен или не. Защото това касае всеки един гражданин на територията на България. Т. е., няма проблем с тези хора, ако съм се шегувал неуместно, съжалявам, просто искам да кажа, че няма проблем.

Водещ: 40 000 дози ваксини от Турция могат да бъдат внесени. Ще бъдат ли нужни?

Петър Москов: Надявам се – не. Ако фирмите, които са притежатели на разрешение за употреба за търговия в България се явят на търга и отговорят на нуждите на Българския имунизационен календар, по никакъв начин нямаме нужда да правим отново усилия да търсим международна договорка или чужди партньори, за да можем да гарантираме, че нашите деца ще имат ваксина.

Водещ: Така. Тук съм си писала – 3 000 легла само са излишни…

Петър Москов: Само?

Водещ: Ами, само, така излиза. Защото в началото, когато започна разговорът за здравната реформа, съмненията бяха, че много повече ще бъдат излишните структури. Изведнъж, обаче, се оказа пък, че има недостиг на джипита, педиатри, на специалисти, а структурите…?

Петър Москов: Да кажем на Вашите зрители, които не е задължително да са проследили тази част от дебата през седмицата, защото той не е „най-сочният”, не е със 106 гласа ли е минало, не е кой какво е казал за другарчето, къде го е псувал по телевизията. Но това пък е важно, защото това е документът, който всъщност представлява аналитичната база на държавата, след като се превърне в решение на Министерския съвет, на базата на което трябва да бъде формирана цялата здравна политика, която е междусекторна, която е свързана с взаимодействие между държава, община, съсловни организации, образователна и здравна система. Тези дефицити, които картата отчита, дефицити означава липса на достатъчно лекари, на достатъчно структури, които да отговарят на средноевропейските критерии за достатъчност и своевременност на Вашето лечение, там, където живеете, ако имате нужда от това. Тези дефицити в картата, всъщност са целите, които държавата, управлението, общините, всички заедно, като общество, трябва да гоним, за да преодолеем дефицитите. Това е смисълът на картата. Другото, което казва картата е, че това, което знаем, така или иначе от собствения си живот тук, но тук вече е доказано с факти, методологично неоспоримо – имаме остри дефицити в доболничната помощ и системата трябва да се развива натам и имаме, на места, хипертрофирала болнична помощ и тя трябва да бъде редуцирана до оптималните рамки. Това е, че е държавен документ, срещу методологията и изводите на който никой не може да спори.

Водещ: Прекъсвам Ви. Много Ви благодаря за това участие.

Петър Москов : Аз Ви благодаря. Съжалявам, ако… Ще Ви гостувам пак.

Водещ: Ако Ви поканим. Ще Ви поканим, със сигурност.

Петър Москов : Оставам с впечатлението, че имате още въпроси, затова.

Водещ: Да, да.

 

Сподели в: