Интервю с д-р Петър Москов - БТВ, „Тази неделя“
Водещ: Добро утро, отново. Аз съм Жени Марчева. Искам да Ви благодаря за въпросите, които задавахте, през последните дни към министъра на здравеопазването д-р Петър Москов, както на сайта на БТВ, така и на страницата на „БТВ Новините” във „Фейсбук”. Голяма част от тях ще бъдат зададени към министъра в следващите минути, което, само да Ви кажа, съвсем не означава, че не може да питате и сега, в реално време, всичко за здравеопазването ни, което Ви вълнува или което по някакъв начин Ви притеснява. Добро утро, г-н министър, здравейте.
Петър Москов: Добро утро.
Водещ: Здравеопазване и само здравеопазване. Две минути конституция, дотолкова, доколкото тази тема беше водеща през последните две седмици, а Вие бяхте един от главните герои в нея. Смятат ли себе си за арогантен човек?
Петър Москов: Аз смятам себе си за човек, с който много трудно се постига компромис, когато не е ясна целта. Не мисля, че съм арогантен човек. Но нека да не оценявам аз себе си.
Водещ: Не, питам Ви не случайно, защото и от ДПС някак по-завоалирано, от „АБВ” абсолютно директно, прозвуча тезата, че конституционните промени се стигна до патовата ситуация заради Вашата арогантност, имам предвид арогантността на реформаторите, не Вашата лична. Но, така или иначе.
Петър Москов: Хайде да направим... Много неща се изписаха и се казаха. Всеки един, и Вие журналистите, и Вашите зрители, вероятно си е формирал вече някакво мнение. Може би, наистина с две изречения да кажем, всъщност резултатът от това не е патова ситуация. Резултатът от тези две седмици на грохот всъщност е, че ние имаме направена първата, отключващата крачка към промяната на съдебната система, която трябва да бъде затвърдена със Закона за съдебната власт, с другите закони, които чакат своето обсъждане и приемане по процедурите на парламента, есента. Смисълът, независимо, Чърчил ли, кой беше, който обясняваше, че политиката била изкуството на възможното, от моя, от наша гледна точка, на Блока, политиката е изкуството да направиш необходимото възможно. Мисля, че това направихме през тези две седмици. Ако има нещо различно, нещо ново, извън конкретиката, много хора могат да спорят за това, дали не можело още нещо, твърдото ми мнение, първо като пряк участник в една не малка част от тези преговори, разговори, дискусии е, първо, че това беше възможния, наистина изстискан максимум в този парламент. Второто е, че тези промени нямат политическа цена. Защото много се говори за това, как един, втори или трети, на кой „клекнал”, на кой „полегнал”, с кой бил арогантен...
Водещ: Е, на кой „полегнахте” Вие?
Петър Москов: Знаете ли, общото съмнение на същите тези медии, които се чудят веднъж като „полегнем”, защо „полягаме”, веднъж като сме „твърди”, защо сме „твърди” и все сме виновни, говоря за Реформаторския блок, те внушават, наистина внушават, това е внушение, това не е журналистика, това е някакво „кашпиросване”, ама те с това се занимават, защото обслужват именно срастването между икономиката, политиката и правосъдието. За мен можете да кажете много неща. Сигурно и от Вашите зрители сега има най-противоречиви мнения, едни ще псуват, други може да не са доволни, надявам се, и така...
Водещ: Сега ще Ви кажа какво мислят.
Петър Москов: ...но не можете да кажете, че..., не можете да ме обвините в колаборационизъм или някакво желание, да правим нещо скрито или явно с Движението за права и свободи. Движението за права и свободи изигра последователно и много коректно подкрепата за тези промени. Но иначе, другият извод е, че от тези две седмици, които наистина бяха тежки и кризисни, коалицията и управляващото мнозинство излизат с много по-високо ниво на доверие и с много по-далечен съвместен хоризонт. Аз мисля, че след тези две седмици, в които бяха отработени допълнително, в условията на криза, ясните механизми на взаимодействие и вземане на решения, които до сега, така или иначе имаше търкания и хората ги виждаха на повърхността, аз мисля, че вече спокойно може да се говори, че тази коалиция, това мнозинство, което стои зад правителството, може да има свой хоризонт, не година, две, или три, а да търси втори управленски мандат.
Водещ: Последен въпрос по тази тема, за вървим към здравните проблеми. Убедихте ли се колко е трудно да накарате някого, когото до скоро сте наричал „тумор”, „корпорация”, „проклятието на България”, да приеме тезата Ви и да каже „да” на това, което Вие предлагате? Имам предвид епитетите, които казахте за ДПС.
Петър Москов: Г-жо Марчева, дали ние с Вас, в персонален план, или извън, ако имаме обща дейност, се харесваме или не, приемаме се или не, не означава, че когато има важен за всички ни проблем, не може да се обединим около решението. Нито отношението на Реформаторския блок към ДПС е променено, нито отношението на ДПС към Реформаторския блок е променено. Но тук, по ясен, конкретен проблем, в този парламент се намери съгласие.
Водещ: Добре. Хайде към здравните въпроси. Само, за да направим съвсем плавен преход, през последната седмица на Христо Иванов, Вашият колега, му се наложи многократно да обяснява при какви условия би подал оставка и при какви условия би останал на поста. Междувпрочем, голяма част от въпросите на зрителите са свързани с Вашата оставка и Ви питат Вие при какви обстоятелства и при какви условия бихте подал оставка, като здравен министър?
Петър Москов: Което си е изцяло здравна тема.
Водещ: Какво би Ви накарало да кажете: „До тук бях”.
Петър Москов: Разбира се, че неприемането на принципите, целите, законите и нормативните документи, които са заложени в Програмата за управление на правителството. Има програма за управление. Под нея са се подписали нужното количество депутати, за да може тя да мине на законово ниво. Отстъпление от тази програма, означава отстъпление от подписите за това, че това правителство трябва да съществува.
Водещ: До тази част от мандата Ви имал ли сте такава ситуация, в която сте бил близо до подаване на оставката?
Петър Москов: Не. Аз, независимо от това, че хората имат впечатление за мен, за по-експанзивен, емоционален човек, аз имам много, много здрави нерви. Ежедневието ми в една от най-тежките реанимации в България ме е научило да мога да си преследвам целите, без каквото и да е влияние. Когато викам, когато съм емоционален, нещата са наред. Проблемът, моите колеги знаят е, когато нещата влязат в ниския регистър.
Водещ: Въпрос от сайта: „Намаляха ли случаите на нападения над лекари през последните месеци?”.
Петър Москов: О, да. И аз мисля, че това е видимо. Първо, на това нещо трябваше да бъде сложен край. Това е едно от местата, където държавата трябваше да се върне и ясно да каже, че има правила. Че лекарите от „Спешна помощ”, сестрите, че полицаите и други хора, те не са някакъв (...), за да може някой като си пийне, да ги викне, та да ги побие. Защото така държавата до сега се е отнасяла към този проблем. След което било, защото ние сме толерантни спрямо бедните, спрямо различните, спрямо хората, които имали някакви по-особени виждания за света и ние трябва да допускаме това. Държавата каза ясно: „Край с това”. Или влизате в реда, в който трябва да се живее, или отношението към Вас рязко ще се промени. Имаше ясно взаимодействие между службите на „Спешна помощ”, полицията и прокуратурата и това спря, отряза се като с нож. Едновременно с това и благодарение на мерките, които направи правителството, и благодарение и на това, че има спокойствие, вътре в екипите на „Спешна помощ”, не знам дали Ви прави впечатление, аз не искам да давам оценки, но нека те да си помислят. Помните ли, че преди 6-7 месеца новините, и Вашите, и на другите телевизии започваха: „Спешна помощ не направи това...”. „Спешна помощ не дойде...”, „Някой загина или беше усложнено, защото Спешна помощ...”. Сега това го няма или е в...
Водещ: Дано да го няма.
Петър Москов: Дали „дано”, не знам, ама аз виждам, че го няма, или е в рамките, в които се случва във всяка една държава с добре организирана такава система.
Водещ: Въпросът е, дали е случайност това, или все пак има някаква матрица?
Петър Москов: 7 месеца случайност, това от гледна точка е много. Аз не казвам, че нещата са добре, но казвам, че нещата вървят в правилната посока.
Водещ: Много кратък отговор, защото за тази тема, докато говорим, хвърлете светлина върху пребития Ви колега в Психиатричната болница „Свети Иван Рилски” в Курило. Какво точно се е случило, та този лекар, който е попаднал там, като пациент, е бил пребит? От кого, защо? Как е?
Петър Москов: Аз много версии чух по този въпрос – едни колеги били други колеги. Дори депутати от опозицията ми обясняваха, че вече всичко се е свършило в здравеопазването, след като едни лекари били други лекари, защото някой сайт, от тези, дето обясняват кой на кой е „легнал” е написал това. Аз не искам да говоря много по този въпрос. Ще кажа само следните думи, защото когато става въпрос за колега, когато става въпрос за човек, който получавал своето лечение в психиатрична клиника, може би не е най-редно тези „лешояди” да излизат с името му. Апропо, вчера сутринта човекът е починал в „Пирогов”. Става въпрос за следното, вътре колегата, един от пациентите в клиниката, той от дълги години е бил пациент, бива бит от друг пациент на тази клиника. Това е накратко случката. Полицията се е намесила и...
Водещ: Защо лекарите в Курило не са могли да ги разтърват и да отложат, да отменят фаталния край?
Петър Москов: Това е предмет на проверката на Медицински одит, която съм наредил. Имам доклад от директора, д-р Гълъбова. Разбира се, и органите на полицията и прокуратурата работят. Само, че това, което отново искам да кажа, хайде да не спекулираме, да не търсим грозното, гадното. Това е порнография, разбирате ли? Един лекар с нужда от психическо лечение. Всички имаме такава нужда, може би някъде във времето...
Водещ: Да разбирам ли, че сте се засегнал от тази част от информациите, които твърдяха, че въпросният лекар, светла му памет, е попаднал в Курило заради това, че Вие сте съкратили Дерматологичното отделение в Пета градска, в което той е работил 9 години и това е била причина за неговата депресия?
Петър Москов: Това е друга идиотия. Колегата е..., така, имал нужда от такъв тип лечение от много години насам. Разбирате ли, когато имаш нещо против това, което прави държавата, дали за конституцията, дали за енергетиката, дали за здравеопазването, излизаш и го казваш, а не правиш такива долни внушения, включително с имена на хора. Това искам да кажа. И нека да спрем с това.
Водещ: Добре. Моля Ви само за по-кратки отговори, за да можете да отговорите на повече от въпросите. „Фейсбук”, Йорданка Илиева: „Д-р Москов, безумното Ви решение, да плащаме осигуровки назад във времето, е чист рекет”, твърди г-жа Илиева и Вие го знаете. „Субсидиите на частните и държавните болници са от данъкоплатеца. Т. е., веднъж си плащаме, втори път плащаме осигуровки, трети път плащаме за всеки преглед, изследвания, терапии и каквото се сетите. Съгласна съм да си плащам осигуровки, но не и да ме рекетирате отново”.
Петър Москов: Да разделим тези въпроси на две. Вие плащате здравните си осигуровки, нали?
Водещ: Да, от 1999 година, откакто съществува...
Петър Москов: Защо го правите, след като това е рекет и е очевидно, както пише Вашата зрителка.
Водещ: Не, вижте, за мен не е рекет...
Петър Москов: Не, кажете ми – защо го правите, след като това е очевиден рекет и ние всички го знаем, както пишат Вашите зрители.
Водещ: Защото още в началото, нали 2000 година започна здравната реформа, или края на 1999 г., на простичък език беше обяснено, и аз го възприех като гражданин на тази държа, че България възприема модела на солидарността в здравеопазването. И, за да има за децата ми, за майка ми, за всички болни и хора, които имат нужда, аз трябва да платя. Възприела съм го.
Петър Москов: Дори, когато сме здрави.
Водещ: Така.
Петър Москов: Това е системата. И в момента, когато някой нарече това „рекет”, това означава, че само аз, Вие и друга малка част от хората, които са почтени спрямо закона, правят това. За добро или за лошо, на всеки един от нас се налага, в някакъв момент, да прибегнем до услугите на това здравеопазване. То, обаче, когато се стигне до там, плаща само с парите, които ние сме ги дали. Тези, които наричат това „рекет” го ползват и считат, че това е, някак си, право, дадено от Бога. Не, това е обществен договор между всички нас. Това е първата част от въпроса. И тези, които считат, че могат да не плащат здравни осигуровки, а могат само да ползват системата, защото било безплатно, защото специалистите им обяснявали каквото и да било, просто грешат. Наистина, отново съветът ми към всички – моля, до края на тази година платете оставащите Ви неизрядни здравни осигуровки, защото от 1 януари, на вече приетия закон, това нещо ще се промени и условията ще бъдат по-тежки. Втората част от въпроса, обаче е същностна. Т. е., по първата няма спор, разбирате ли? Това е някакъв тип – мога ли да излъжа и този път, мога ли и да не си платя. Ами, не, не може. Защото не плащаш за здравето на моето, на Вашето, на неговото собствено дете не плащаш. Но втората част е важна – за какво плащаме. И това всъщност е смисълът на реформата. Променяме начина на финансиране. Започваме да плащаме резултата. Вашата собствена удовлетвореност, като пациенти и на хората, които са изказали недоволство от сегашната система, ще бъде част от причините да бъде платено или не. Започваме да плащаме не на бизнес-плана на болницата, двайсетата, петнайсетата, трийсетата, а започваме да плащаме на база на това каква инфраструктура, какъв ресурс, апаратурен, инфраструктурен, е достатъчен за нашето лечение, съобразно европейските критерии. Т. е., променяме начина на финансиране, променяме причината, заради която това финансиране да отиде в изпълнителя на лечебна дейност. Това трябва да се промени. И тогава вече хората, наистина ще знаят за какво точно плащат здравните си осигуровки.
Водещ: Още един въпрос от „Фейсбук”, именна във връзката „пари – качество” на здравеопазването, което получаваме. Венци Василев Ви пише: „Защо в чужбина, когато работех на трудов договор, съпругата ми беше безработна, е здравно осигурена на мой гръб, на моите осигуровки. Даже дъщеря ни се роди, без да платим нито една стотинка. Говоря за Гърция. До кога ще ни правят на луди в тази държава?”.
Петър Москов: Хайде пак да разделим въпроса на две. Първо, какъвто и да било пример, свързан с начин, по който се случва здравна, социална или въобще, финансов въпрос, в Гърция, може би не е най-добрият, защото резултатите са видни. Второ, обаче, наистина, ако говорим за посока на действие и правителството прави стъпки в тази посока и те ще се превърнат в законодателни предложения, наистина възможността при един работещ член от семейството, ако ние двамата сме семейство и имаме две деца, и само аз съм работещият, това означава, че аз се осигурявам на пълната вноска, осигурявам Вас на част от тази вноска. Ако имам пълнолетно дете, което не работи, го осигурявам на друга част от тази вноска. Това ще бъдат следващите стъпки в развитието на тази система. Това е моделът на семейното облагане и ние вървим към това нещо. Но това няма нищо общо с това, държавата да плаща за някой, който бил..., нещо не можел, разбирате ли? Държавата, това са нашите данъци, само че прехвърлени още веднъж. Когато говорим за ролята на държавата, плаща ли държавата достатъчно, тя отново пита нас, двамата, и работещите ни зрители, които плащат здравните си осигуровки, дали биха така добри и през данъците си да платят още веднъж за здраве.
Водещ: Добре. Хайде сега, нека да видим едно видео, от което ще стане ясно какви въпроси Ви задават Ваши колеги за работата на „Спешната помощ” у нас. Нека да чуем въпросите.
Д-р Николай Хубенов, началник „Спешно отделение” , УМБАЛ „Александровска”: За мен, основният проблем, който подлежи на решение, това е кадровото обезпечаване на системата на „Спешна помощ” и по-специално на болничната „Спешна помощ”. Интересно ми е да разбера от тези 980 човека, които са обявени на сайта на Националния статистически институт, като притежаващи диплома за спешни лекари, т. е., специалисти по спешна медицина, колко реално работят в системата на нашата „Спешна помощ” в момента?
Д-р Десислава Каталиева, спешен медик: Стабилната и модерна румънска „Спешна помощ” се базира на 400 страници нормативна уредба. А нашата нормативна уредба за съжаление е остаряла. Ние считаме, че каквито и промени да се правят в „Спешната помощ”, те ще бъдат палеативни, частични, безрезултатни. Кога ще видим проекта за медицински стандарт по спешна медицина на сайта на министерството за обществено обсъждане?
Елена Георгиева, старша медицинска сестра, „Спешно отделение” , УМБАЛ „Александровска”: Големият проблем е ниското ни заплащане. Този проблем поражда следващите проблеми, в смисъл такъв – загубата на сестри, изтичащи в чужбина, остаряването на наличния ни състав. Уважаеми г-н министър, ще създадете ли шифър за парамедиците в Националния класификатор на професиите и длъжностите в България?
Водещ: Вие сте на ход.
Петър Москов: Бързичко. Първо, реалността в момента е следната – вследствие приетите от правителството мерки, т. е., увеличаване на заплащането в „Спешната помощ”, в момента кадровата криза в „Спешната помощ” е спряна, т. е., изтичането от „Спешната помощ” е спряно, мога да говоря конкретно с цифри, ама, повярвайте ми, това е така.
Водещ: Спряно е.
Петър Москов: Спряно е. И, напротив, има обратен процес. Нека да кажем, че само в София преди 7 месеца средно имаше между 12 и 13 екипа на дежурство, сега са между 24 и 27. Това са по няколко души допълнителен екип, които са се влели отново в редиците на „Спешната помощ”. Не казвам, че това е достатъчно, казвам просто, че процесът е ясен, изтичането е спряло, има причина хората да започнат да се връщат, като това е заложено в програмата и във финансовата рамка на правителството. Ние ще увеличаваме възнаграждението там, стандартът, това, което каза д-р Каталиева. Следващата седмица, стандартът, който е написан от националните ни консултанти, влиза във Висшия медицински съвет, за да получи своето одобрение или допълнение от тези...
Водещ: Това е нещо, как да кажем, своего рода стратегия, за това как ще се развива...
Петър Москов: Своего рода „Библията” за начина, по който функционира „Спешната помощ”. Базирана, разбира се, на концепцията, приета от правителството, която е приета и от цялата гилдия, от Европейския съюз, от всичките ни партньори, на базата на която ние получаваме 85 милиона евро, за да финансираме автомобилите на „Спешна помощ” и за да ремонтираме изцяло и апаратурно, и инфраструктурно, спешните приемни отделения на болниците. Това е в ход в момента. Но това нещо, защото, за да отговоря на въпроса, тя е прекрасна д-р Каталиева, следващата седмица Висшият медицински съвет дава своето мнение. Да се надяваме, че то ще бъде положително, защото това е наистина документ, върху който е работено много. Наистина части от румънския модел са взети, спецификите на нашата система са отчетени. След което той отива на сайта на министерството, за публично обсъждане. Това, между другото, ще даде и възможността, и свободата, гаранцията на спешните медици да занаят и да бъдат пазени от системата, от стандарта, кога те са длъжни да правят нещо и кога те могат да не го правят, или в какъв времеви диапазон, когато на нас просто ни е най-лесно да се обадим на „112” и да повикаме спешния медик, защото нещо..., така.
Водещ: Добре. Хайде още въпроси. Досега прозвуча един паралел с Гърция, сега един паралел с Швейцария. Въпрос от „Фейсбук”.
Петър Москов: Аз се плаща от паралели с Швейцария.
Водещ: Няма да се плашим. Димитър Петков, „До кога НЗОК ще е само една? Трябва да има частни каси. В Швейцария са 63”. Д-р Москов, „болна” тема ли е това?
Петър Москов: Не. Не е „болна” тема.
Водещ: Според мен, това е тема, която ще предизвика същите катаклизми, които предизвика реформата на Христо Иванов. Хайде да не я наричам „реформата на Христо Иванов”. Правосъдната реформа.
Петър Москов: Само, че тук нещата не са свързани с това колко каси има на този етап. Ако финансираш тази система по този начин, можеш да имаш не 63, а 630 каси. Резултатът ще бъде същия, само че една част от парите ни ще останат на 63 допълнителни места, за да може администрацията на тези каси да работи. Моделът, който е приет от мнозинството, което се е разписало и чиято програма в сферата на здравеопазването се изпълнява от нашия екип на министерството, е приела надграждащ модел на здравноосигурителната система. Т. е., не много заместващи една друга каси, а надграждащ модел. Основен пакет, за който всички ние поемаме през задължителната си здравна осигуровка гаранция, че като общество гарантираме пред всеки един здравноосигурен български гражданин, че срещу тези заболявания той ще получи оптимално лечение, децата ни ще получат, възрастните хора, всички онези, срещу важните и тежки заболявания. Оттам нататък, втората стъпка е надграждане и освобождаване на пазара на доброволни здравни застрахователни дружества, които постепенно да могат първо да извадят тези 4 милиарда, които ние даваме от джоба си. Защото единия от въпросите на Вашите зрители беше това: „Даваме пари от джоба си”.
Водещ: Да разбирам ли, че монополът на Националната здравноосигурителна каса остава „Во веки веков”?
Петър Москов: Не знам какво разбирате под „монопол”. Аз казвам, че Националната здравноосигурителна каса остава като единен първи стълб. Като втори стълб – доброволните здравни дружества ще започнат своята дейност. И Вие ще имате причина да ги търсите. Т. е., философията е следната – какво аз и Вие сме длъжни, по линията на задължителното здравно осигуряване, да дадем и какво получаваме срещу него и по какъв начин можем да надграждаме в собственото си здраве доброволно.
Водещ: Добре. Моля Ви, последно видео, с много кратки отговори. Двама специализанти Ви задават много интересни въпроси. Нека да ги чуем.
Д-р Димитър Димитров, специализант по анестезиология: Проблемите са много – старите бази, трудният достъп на пациентите до нас. Не е едно и две. Отношенията между заведенията и касата, които са постоянно обтегнати. Кога ще преговаря с Касата, да бъде остойностен нашият анестезиологичен труд, който полагаме в операционната, тъй като този труд не е споменат в хирургичните клинични пътеки, не е споменат и никъде другаде. Т.е ., на практика ние го извършваме така, свободно.
Вероника Шумкова, специализант по кардиология: Моят въпрос е свързан с новата Наредба за специализации, тъй като тя вече е факт, в крайна сметка, и аз искам да го попитам, дали предвижда някаква стратегия за стимулиране на болниците, относно отпускането на повече места, тъй като в момента това е един голям проблем?
Водещ: И нека тук, към въпроса на двамата, да закача и въпроса, който от „Фейсбук” зрителите Ви задават: „Как ще задържите младите лекари в България?”.
Петър Москов: Хайде малко по-бързо със специализациите, защото първият въпрос на колегата, анестезиолог, беше малко по-различен. Наредбата за специализациите, което..., о`к, заедно с това, което правим в „Спешната помощ”, е наистина, по мнението на всички, някакво безспорно постижение на това правителство. Ние променихме философията. От това, специализиращият да получава, по някаква там, щатна таблица, някакви подаяния от държавата – 300, 400, 500 лв., ние казахме следното и то вече се случва, стотици млади хора вече започнаха да специализират по тази система. Младият човек, новозавършилият лекар, започва своята специализация в болница на трудов договор. Както аз, като лекар, както всеки един друг лекар в болниците. Част от трудовия колектив. И той получава възнаграждението си от болницата. В текстовете на Националния здравен договор, в Закона за лечебните заведения, който сега мъничко се бави между първо и второ четене, ние сме записали и статута на специализиращия лекар, т. е., той вече става видим за Касата. До сега тези специализиращи лекари всъщност нямаха отношение към това, дали лечебният, трудовият колектив на болницата или на клиниката, получава пари. Те работят, но за Касата те не съществуват. Сега променяме това нещо. Мога ли да кажа, или трябва да свършвам?
Водещ: Една минута, защото трябва да свършваме.
Петър Москов: По другия въпрос, колегата, който каза: „Няма ни като част от клиничната пътека”. До момента, в който, уважаеми, скъпи колега, до момента, в който ние не излезем от матрицата, в която ни вкараха в последните години, която е свързана с това, че нашата дейност е процент от стойността на тръбичка, на игла, или на става, ще водим този разговор. Лекарският труд е важен. Той трябва да бъде остойностен сам по себе си, както и сестринският. И не да бъде процент от нещо. Лекарят не е работник във фабрика за винтове на ишлеме и ако произведе 10 винта, или 9 винта, от това нещо да има значение. Вие можете да имате един пациент и е важно дали той е излекуван. До момента, в който гилдията не се върне обратно, към смисъла на това за изкуството да лекуваш и не поиска ясното си възнаграждение, не като процент от нещо, а като достоен начин на живот..., знаете ли, много смел пациент трябва да бъдете, за да отидете при лекар, който получава 400 лв. Смел човек трябва да бъдете.
Водещ: Благодаря Ви, че се обърнахте директно към колегите си, гледахте в очите зрителите, което беше важно.
Петър Москов: Благодаря Ви.
Водещ: Благодаря Ви и успех.