Интервю с д-р Петър Москов - БТВ „Тази неделя“
Водещ: Здравейте отново. Аз съм Жени Марчева. Мой гост е министърът на здравеопазването д-р Петър Москов. Също ще го представя и като заместник-председател на ДСБ. Ще разберете само след минути защо. Здравейте.
Петър Москов: Здравейте.
Водещ: Г-н министър, как сте?
Петър Москов: Добре.
Водещ: Анонсирах така – идва краят на годината, така че можем да си позволим известна равносметка и Ви предлагам да започнем. Кажете ми, наистина, какво точно се реформира в здравеопазването, откакто Ваша милост е министър на здравеопазването?
Петър Москов: Откакто има мнозинство, което се е подписало под определена програма и моя милост е министър на здравеопазването, ние влязохме със следните заявки, че ще променим системата на здравеопазването, така че да дава по-добър продукт. А продуктът е по-добро здраве – за мен, за Вас, за децата, за възрастните. И второ, че ще върнем медицината, която постепенно, но сигурно, да измества търговията.
Водещ: А случи ли се това, сега, в края на 2015-та?
Петър Москов: На законодателно ниво, до голяма степен промените са практически решени. Понеже казвате за отчет, да кажем, Законът за лечебните заведения и Законът за здравното осигуряване вече са действащи и цялата подзаконова нормативна уредба. Остава публикуване на сайта на министерството на Закон за лекарствата. Грубо казано, който тече публично обсъждане и ще влезе в парламента в началото на годината. И четвъртата законова промяна, свързана със сектор „Здравеопазване” е Законът за здравето, който касае Вашите зрители, главно от гледна точка на това, че там ще се заложат промените в трудово-лекарската експертиза, т. е., в пенсионирането по инвалидност. Т. е., на законово ниво нещата вървят по график, по който си го е поставило мнозинството, а като нормативна база, успяваме да приложим тези закони стъпка по стъпка.
Водещ: Има обаче и притеснения към това, което правите. Хайде да артикулираме тези притеснения, за да ги изясним. Слушам, че председателят на Центъра за защита на правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров Ви обвинява, че реформирате здравната система под натиска на премиера и на финансовия министър, като целта е по абсолютно административен начин Вие да намалите разходите в здравеопазването. Т. е., целта е не здравето да се подобри, а просто с по-малко пари да се прави добро здраве в България. Така ли е?
Петър Москов: Само едно изречение. Аз няма да споря с никого, нито пък ще се нагърбвам с абревиатура чии права защитавам. Защото е малко трафарентно това нещо. Но да кажем следното – целта на управлението на мнозинството не е да намалява харчовете и парите в здравеопазването. Напротив, то ги увеличава. За следващата година имаме 129 милиона повече в Касата и 20 милиона повече за Спешната помощ и лекарите в спешните приемни. Нека да кажем още веднъж една новина, която може би за първи път казвам във Вашето студио, която може би се изтърка от лоши практики, но е истина, за първи път го казвам – на базата на начина, по който сме структурирали бюджета на Министерството на здравеопазването, освен увеличението на работещите в Спешната помощ, т. е., на линейките, следващата година ще има, от януари месец, увеличение на работещите в Спешните приемни отделения на болниците. Толкова по въпроса финансовия министър ли, кой министър ли му е в главата на господина Кацаров. А иначе, целта е тези пари да бъдат използвани максимално ефективно и с мисъл за това, какъв резултат дават. Да се харчат пари, може би е работа на някой, който защитава нечии права, на тези, които ги харчат. Моята цел, като министър, който е избран от това мнозинство, е да направи така, че тези пари да отидат максимално ефективно, т. е., в подобрение на Вашето здраве. Очевидно е, че огромното количество пари, което продължава да се харчи все повече и повече, от година на година, не води до по-добри здравни показатели, нито на индивидите, респективно на нацията. Иначе нямаше да имаме увеличаващ се брой постъпвания в болница. Ние сме на 2 милиона постъпвания в болница на български граждани. Ако тези много пари, за които пледират различни хора, вършеха работа, тогава да кажем – да, това е подходът, много, много, много повече пари в ето тази точно система. Но, очевидно е, че ако имаше резултат, нямаше да се повишава нуждата ни да влизаме в болница. А тя обективно се повишава. Или пък някой лъже за това, че имаме нужда да влизаме в болница.
Водещ: Хайде сега, донесъл сте ни едни графики, много ми се ще те да са в името на яснотата на хората, които в момента Ви гледат и искат да разберат какво точно се случва в нашето здравеопазване? Защо „да” на промените в системата на здравеопазване?
Петър Москов: Точно от гледна точка на въпроса, който ми задавате, от името на неправителствени организации. Това е графика, която не е изработена от правителството, тя е изработена от Световната банка, която консултира европейските държави в промените им в здравеопазването, включително и България. Да кажем какво представлява тя. Със зеленото, са разходите за образование. Със синьото, са социални разходи – пенсии, социални придобвки и т. н. С червеното, са разходи за здравеопазване, публични разходи. Вижте каква е прогнозата на Световната банка, надявам се, че никой не се съмнява, че тя може да смята по-добре от мен и от неправителствените организации. Тя казва: Ако тази система остане в този си вид, с този си резултат и ако нашият здравен статус продължи да бъде същият, като най-тежки показатели на заболеваемост, инвалидизираност, смъртност, детска смъртност, разходите за здравеопазване трябва да започнат да се увеличават по този начин, като се стигне до 2050 г. Като, забележете, единственият начин тези разходи да могат да бъдат гарантирани на тази система, с този резултат, е, ако започнем да сваляме разходите за образование и за социални дейности. Т. е., към 2020-а ние трябва да кажем: Ако оставим тази система по този начин и с тези наши навици, които водят до тази наша структура на заболеваемостта, трябва да кажем какво правим – увеличаваме задължителната здравна осигуровка, не даваме пари за образование, не даваме пари за пенсии? Т. е., това е невъзможно. И, когато човек прави промени, той трябва да се съобразява с реалностите. Защото няма да дойде Стойчо Кацаров да плати тези пари, а ние ще ги платим от джоба си, за същия този лош резултат.
Водещ: Добре. Още едно име ще цитирам – д-р Николай Болтаджиев, Управителен съвет на сдружението на частните болници, критикува идеята Ви, въобще намерението Ви, за въвеждането на т. нар. Национална здравна карта, защото, той казва така: „Това ще ограничи правото на всеки един от нас, като пациент, да се лекуваме, където пожелаем”. И, отгоре на всичкото, казва той, пациентите ще се наложи да си носят в болниците храната, вилиците, лъжиците, дори печката, с която да се топлят. Аз, д-р Москов, не искам да си нося нито печката, нито вилицата, нито превръзките. Казвайте, какво правим?
Петър Москов: Ако оставим системата в това й състояние, с тази й структура, тогава, в някакъв момент, може да се наложи това, което тези двамцата си мислят, че ще стане. Но, нека да кажа какво е задължителната здравна карта?
Водещ: Какво виждаме тук?
Петър Москов: Това е количеството болнични легла за активно лечение, които една държава подддържа, за да може да гарантира достъпа и качеството на лечение на пациентите си. Когато правиш промени, първо се оглеждаш, виждаш как изглеждат тези неща около теб, в съседите си, като са се променяли, как са го направили. Синята линия, хоризонтална, за нашите зрители не знам, дали я виждат, това е осигуреността с активни легла в Европейския съюз, средна за Европейския съюз, от 4, 8 на 1 000 души. Толкова са преценили хората, че е нужно, достатъчно, задоволява. Не си носят печки, храна и...,каква глупост още?
Водещ: И вилици, и лъжици.
Петър Москов: И вилици, и лъжици. Там здравеопазването дава различен резултат от този, който е тук. И там хората имат доста по-добро отношение и..., как да кажа, оценка за функционирането на здравната система. Това, първата синя линия, е средната осигуреност за България, която е, хайде не два пъти повече от средноевропейската, но достатъчно повече. Припомням, 4, 8 на 1 000, близо 7 на 1 000. Това, веднъж как изглежда нашата прекрасна система, в сравнение с по-добре работещите европейски системи. Защото, ако някой го закъса тук, пита – защо не е като в Германия? Е, в Германия е така, синята хоризонтална линия. Тук не е така, но имаме притеснения за лъжиците и вилиците си. Вижте неравнопоставеността в различните региони на държавата. С червено са дори регионите и градовете, в които сме над националния си БенчМарк, от 7, който е близо два пъти по-висок от европейския. Т. е., това дава пък абсолютна неравнопоставеност на хората в определени региони за това, какво здравеопазване получават. Напротив, те трябва да си вземат бохчата и да отидат някъде. Т. е., не здравеопазването да е при тях, а те да са при здравеопазването. И тук не говорим за нормални отношения, свързани с количеството на населението. Защото, ако в Ловеч, в Стара Загора или в Пазарджик имате огромни ексцесии и някой може да каже, че там живеят много хора, къде остават Варна и Бургас? Там не живеят много хора ли? Т. е., това функционира за задоволяване на определени бизнес-интереси, а не за това нашето здраве да бъде оптимално баражирано. И още нещо. Еманацията на това, какво е достатъчно и гарантира Вашата потребност, на пациента, на Вашите зрители, това е Националният рамков договор, където гилдията, от една страна, от друга страна синдикати, работодатели и държава си стискат ръцете и казват: Това гарантира доброто лечение на пациентите. Е, в Националния рамков договор има записан обект, който трябва да бъде изпълнен, за миналата, за по-миналата. Ако го преведете през сключените обеми за клинични пътеки и средния, не минималния, престой, по който ние с Вас трябва да го направим, ако се наложи, ще се окаже, че за България, в изпълнение на договора за това какво е достатъчно, са нужни 26 000 активни легла. В момента имаме 39. Т. е., какво правим с останалите, защо ги поддържаме, какви лъжици и какви вилици? Това е все едно да имате едно пиле и да държите вкъщи три хладилника. Не е умно, нали?
Водещ: Много кратък коментар на философията на това, което предлагате. Защо да се финансира лечението, а не структурите? Ама, разбираемо и ясно.
Петър Москов: Аз мисля, че това, да се финансира лечение, а не структури, като цел, трябва да се обединим всички. Но, да се опитам да обясня, защо сега правим това, финансираме структури, а не лечение. Тук са пет болници. Три от тях, една голяма областна болница, една голяма университетска болница и една голяма частна болница, са избрани, като по-скоро по-добрия пример. Две други, това са абсолютно реални болници, и петте, без да ги назоваваме, са по-скоро лошият пример, от наша гледна точка. Със синьото и със зеленото, съответно са договореният брой на клиничните пътеки и със зеленото пък поне един пациент постъпил по тази клинична пътека, която е договорена. И вижте какво става тук, в голямата областна, в университетската и в голямата частна болница. Голям брой договорени клинични пътеки. Т. е., Вие и аз, като пациенти, имаме възможността в тази болница да получим едно огромно ветрило от компетентност, от апаратура, от услуги, от това да ни лекуват. Тук това не е така. Минимален брой договорени клинични пътеки и съответно по тях нещо някой си бичи. Това, някак си, може да изглежда – един така, друг така, но вижте какво става с червената линия. Червената линия е средната стойност на клиничната пътека, която се получава във всяка една от тези болници. И, ако тук виждате тази отвратителна разлика, в пъти, в цената, която получават тези болници за една клинична пътека, т. е., средно на преминал болен, Вие не я виждате, тя е практически една и съща, с отклонение по-малко от 10 процента. Това означава следното, че тук, тук и тук, където има екипи, където по 20-30 лекаря дежурят нощно, три пъти повече сестри, апаратура, кръвни центрове, възможност цялата човешка патология да бъде поета, тези болници гълтат вода. А тези тук, формират печалба. Това означа, простичко, че трябва да променим начина на финансиране на болниците. И за тези структури, които на нас, с Вас, гарантират това – „24/7”, трябва да има коефициент, който да допълва средната стойност на тази клинична пътека. За да може те да престанат да трупат дългове. Защото така се формират дълговете, от това, че и тези, и тези, получават едно и също. А тези трябва да получат коефициент, който да намали печалбата им. защото смисълът не е да печели търговското дружество, смисълът е Вие и аз да сме лекувани качествено там, където се случва това.
Водещ: Добре. Заповядайте. Ясно беше, надявам се. Сега, ако не съм успяла да Ви ядосам, но Ви ядосах, дайте да чуем съвсем кратък коментар от „Лице в лице”, на бившия министър на здравеопазването Таня Андреева, след което коментираме, д-р Москов.
Таня Андреева: Съветвам хората, през следващата година да си събират пари, защото след месец септември ще трябва да си плащат. Първо, няма да има финансов ресурс от Касата.
Водещ: Вие някакви апокалипсиси чертаете сега?
Таня Андреева: Не, аз казвам какво ще стане. Първо, парите в Касата ще свършат. Т. е., осигурен е финансов ресурс, който не е адекватен на разхода.
Водещ: Така. Хората да си пестят пари, защото от септември другата година си вадим парите, за да си плащаме за лечение. Вярно, невярно?
Петър Москов: Аз няма да влизам в спор с д-р Андреева. Уважавам всеки един от предшествениците си на този пост. Считам, че те са направили това, което им е било възможно, по силите, ума, компетентността и ситуацията, в която са били поставени. А иначе, на въпроса, по който, по-скоро у Вашите зрители би възникнало някакво притеснение, аз вече казах. Парите за Здравната каса са 129 милиона повече от догодина, а парите за финансиране, по линия на министерството, са с 20 милиона повече догодина. Не приемам, наистина, да нямаме краткосрочна такава, по-скоро – закусвали ли сме тази сутрин или не? Трябва да можем да си ги спомняме тези работи. Другото е болестно състояние. Когато си формирал бюджет, който накрая е трябвало да бъде актуализиран с 400 милиона, не е редно да говориш.
Водещ: Добре. Питам Ви, в кабинета си, предполагам, имате прозорци?
Петър Москов: Да.
Водещ: Светлина?
Петър Москов: Може би не толкова, колкото ми се иска, но – да.
Водещ: Въздух?
Петър Москов: Да.
Водещ: Да.
Петър Москов: Накъде биете?
Водещ: Сега бия..., почти анаеробно е положението в Шоковата зала на „Пирогов”. И аз ще си позволя, задочно да Ви запозная с един от лекарите, които работят в тази Шокова зала, д-р Пенка Петкова. Нека да я видим.
Водещ: Той добър директор ли е, на „Пирогов”?
Д-р Пенка Петкова: Той е чудесен директор, само че не виждам някой да стои зад гърба му и да го подкрепя. Само се изказа, министър Москов, че му е приятел, когато си подаде оставката. Но, оттам нататък никакви приятелски действия не видях аз.
Водещ: Файда от приятелството му с Москов няма?
Д-р Пенка Петкова: Много съжалявам, гневна съм, може и да кажа някоя приказка повече. Но, между 5 и 6 години сме ето така. Искам там да заснеме операторът. Тук, през прозорците, къде работим ние по 12 часа на ден. Искам разрешение на директора, да покажа лекарския кабинет. Може ли да покажа?
Проф. Стоян Миланов: Покажи го.
Д-р Пенка Петкова: Завесата. После, завесата се вдига. И това е т. нар. лекарски кабинет.
Водещ: Който е не повече от 10 квадрата.
Д-р Пенка Петкова: 10 квадрата. Няма никаква вентилация.
Водещ: Защо Ви е вентилация? Не Ви трябва вентилация. И прозорци не Ви трябват. За какво са Ви?
Д-р Пенка Петкова: Ами, да. Ние на анаеробно дишане ще минем. Нищо чудно и да постигнем генна модификация. Някаква генна модификация, да не ни трябва кислород.
Водещ: Вие сте странен човек. Защо Ви е въздух, наистина?
Д-р Пенка Петкова: Ами, да, защо, наистина?
Проф. Стоян Миланов: Но пациентите имат. Ти си анестезиолог и им го осигуряваш, нали така?
Д-р Пенка Петкова: Да, те дишат кислород. Тези, в тежко състояние, които са интубирани и са на изкуствена вентилация, те са на 100 процента кислород. Така че, пациентите не страдат.
Водещ: Професоре, работите с изключително претенциозен персонал, който иска да диша. Не знам как го търпите?
Д-р Пенка Петкова: Да, даже и 21 процента кислород искаме във вдишвания.
Водещ: Това вече е глезотия, докторе, извинявайте.
Проф. Стоян Миланов: Да, в издишания въздух е 18 процента. Така че, толкоз
Д-р Пенка Петкова: Е, толкова.
Проф. Стоян Миланов: Това е Шокова зала на болницата. 1 000 човека, които се нуждаят от незабавна ресусцитация, т. е., ако не им се окаже помощ до 1 минута, те ще загинат. Всеки може да попадне тук, с малки изключения.
Д-р Пенка Петкова: И са попадали.
Проф. Стоян Миланов: И са попадали – от клошар, до депутат, през всякакви други професии.
Д-р Пенка Петкова: И Министър Москов е анестезиолог. Точно от него очаквам сега да...
Проф. Стоян Миланов: Той е министър на всички. Ти не намесвай сега, в момента...
Д-р Пенка Петкова: И Не, не, не. Значи, бяха министри гинеколози, педиатри, ендокринолози, не знам дали направиха нещо.
Водещ: Еко я камерата, кажете му нещо.
Д-р Пенка Петкова: Искам да помогне на Шокова зала в „Пирогов”, за да може ние да помагаме по-ефективно или поне да не се напрягаме чак толкова много, като помагаме ефективно, за да можем да работим по-дълго време в Шокова зала. Защото аз съм на 68 години и работя, защото съм здрава, едно, защото ми трябват пари, че пенсията ми е ниска, второ и трето, защото няма кой да работи.
Водещ: Вие сте на ход.
Петър Москов: Аз имах някъде възможността, мисля в друго предаване на БТВ, ще излъжа...
Водещ: Колегите от „Шоуто на Слави”...
Петър Москов: Да, точно така.
Водещ: ...бяха така любезни, буквално ден или два след като го излъчихме да Ви кажат. Но, пускам го, не за да Ви извивам ръцете...
Петър Москов: Ама, Вие по никакъв начин не го правите.
Водещ: ... пускам го, защото трябва да се направи нещо и трябва да се направи нещо относително бързо.
Петър Москов: Нека да кажем следното, аз вече имах възможност да го кажа. Но, аз 6 или 7 години от живота си съм прекарал в тези коридори. Това беше преди 20 години, или повече. Те изглеждаха по същия начин. Разбирам, че има повишени очаквания в момента и че част от тях се свързват, от колегите, да кажем в „Пирогов”, специално с мен. Но, да кажем следното – Шоковата зала на „Пирогов” ще бъде, цялото Спешно приемно отделение, ще бъде ремонтирано с парите по европейската програма, които вече са договорени.
Водещ: Кога?
Петър Москов: Второ, строителните работи започват в рамките на следващата година. Предварително трябват планове, съгласуваници и т. н.
Водещ: Т. е., от догодина започва да се работи?
Петър Москов: Разбира се. Както във всяко едно Спешно приемно отделение в България. Второ, нека да кажем, че вече са ремонтирани всичките операционни на Детските хирургии в „Пирогов”. През следващата седмица, буквално, ще откриваме заедно с професора Миланов, ремонта в Неврохирургичната част. Там, операционни, Шокова зала и всичко останало. Всичко това върви по реда си. Разбирам, че има неща, които са се трупали много години и сега като че ли трябва да се решат с магическа пръчка. И казвам следното – това, което прави правителството, го прави постъпателно. То има ясен резултата. Пак Ви казвам, каня Ви в „Пирогов”, да видите как променихме частта, която беше свързана с неврохирургията.
Водещ: Да разбирам ли, че догодина, живот и здраве, Вие да сте министър, аз, да съм и аз жива и здрава, да съм тук, ако се срещнем в разговор за здравеопазването и Ви питам за Шокова зала, Вие ще ми кажете, че най-малкото се работи...
Петър Москов: О, разбира се.
Водещ: ...или че най-малкото нещата са се променили, година по-късно.
Петър Москов: Разбира се. И всяка една от тези болници го знае, те вече правят своите проекти, за промяна, за апаратурно обновяване.
Водещ: Добре. Напредва времето. Така че, препускам към друга тема. Искам да Ви питам, дали ще проявите упорство при въвеждането на данък „Вредни храни”, въпреки доста силната съпротива и на работодателите, и на синдикатите? Но, преди това, един симпатичен репортаж по темата.
Бойко Борисов: Татко беше сирак, майка – сирак и аз съм израсъл по най-бедния начин. Да, играех със скъсани гуменки и ядях филия с мас.
***
Бойко Борисов: Този, който пие ракия, пуши цигара, яде сланина и не желае да има хранителни навици, професоре, трябва ли другите да му платят лечението?
***
„Догодил съм я на цвят и на вкус, мамо, ракия каменярка, дето троши камъни. Ако не си врачанин? Хайде, наздраве, добре си дошъл. И заварил си тази сланина. Ланска е. Ама, хайде да вземем малко, пък тогава. Тази е един сой, тази е друг сой. Тази е по-пикантна”.
***
Енчо Огнев: Не бива да се смята, че сланината е вредна, тъй като нашите бащи са закърмени със сланината.
***
„По този повод, то, това вредно, онова вредно, то е вредно и да се живее, защото се одъртява”.
***
Енчо Огнев: Ние сме си закърмени с това и то си е част от менюто ни, особено зимно време
***
„Онзи ден, тук ме заболяло, там ме заболяло, ходиш по доктори. Плащам си осигуровки, опнах две такива ракии – каменярки, дето са лековити, нарязах си суджучето, сланинка, чесън се намаах, няма да ме боли сърце, няма да ме боли нищо и заспах като къпан. И сутринта – нов човек”.
***
Енчо Огнев: Това, което мога да кажа е, че хората много добре знаят как да оцеляват, стига да не им се мешат прекалено много. Наздраве. Можем да го поканим, г-н Борисов, да опита от нашата сланина и от нашето винце и тогава да си поприказваме за тези проблеми. Ако изобщо това е проблем.
***
„Г-н премиер, по-добре да ни обикалят винарки, не санитарки. Ха, наздраве”.
Водещ: Така. Тази народопсихология – по-добре винарки, не санитарки, знаете, че няма какво да се лъжем, много здраво е вкоренена в нашето общество. Но, на най-големия контрааргумент, д-р Москов, за данъка „Вредни храни”, хората си казват така – аз искам да си купя нещо качествено, нещо, което е здравословно, ама като нямам пари, какво да си купя?
Петър Москов: Първо, да Ви кажа, че наистина поздравявам хората, които са направили този репортаж. Тези симпатяги, по същество, са прави. Никой не се е измъкнал жив от живота. Но, ако трябва да минем на..., защото това е сериозно, ако казвате,че това е дълбоко вкоренено, включително може би и в нашето поколение, ние си знаем как, защо, ние трябва да променим това нещо в нашите деца. Аз имам 6-годишно дете. Не му давам сланина. Вие на Вашето, давате ли му?
Водещ: Не, сланина.
Петър Москов: Добре. Да сме наясно. И, мисля, че нито един от нашите зрители не е правил това нещо. А, когато говорим за данък „Обществено здраве”, той е свързан с необлагане, по никакъв начин, на храните от първа необходимост. Т. е., тези, които бедните, включително и тези симпатяги, консумират – хляб, млечни продукти, месо. Свързан е с неща, без които можем, като чипс, безалкохолни напитки, снакс, енергийни напитки. И то само тогава, когато в тях, на определено количество килограм, или литър, се съдържа повече от доказано вредното върху здравето ни съдържание на захар, сол, трансмастни киселини или кофеин.
Водещ: Получихте подкрепата на премиера през седмицата, още веднъж, за въвеждането на този данък. Ще бъде ли въведен?
Петър Москов: Може ли да върнем, извинете, ако е възможно, първия слайд, който показахме. Да, благодаря Ви. Ще се изправя, извинете ме. Говорим за това, че по този начин растат разходите ни за здравеопазване, в червеното, ако запазим тази структура на заболеваемостта. Има един начин, както пледираха тук някакви хора, които ми цитирахте: „Дайте да дадем повече пари, защото като се разболеем, това изисква еди-какво си лечение, по-модерно. Медицината става модерна и всеки човек, модерен, има познанието за това, че някъде по света е измислено нещо ново, което е по-скъпо и трябва да се влагат”. Разумният, десният подход, е да се инвестира там, където с минимален ресурс можеш да постигнеш максимален ефект. Т. е., в превенцията, в профилактиката, така че да не се разболяваме. Когато има ясно доказана връзка между начина на хранене, за тези съставки говоря, в тези количества, повишението на трансмастни киселини в диетата Ви с 2 процента, води до увеличение с 20 процента от риска от съдово-мозъчно заболяване, от инсулт, при който Вие сте парализиран и цялото Ви семейство е с променен живот. Наистина ли трябва да не се просто усмихнем на това, което видяхме и да го приемем като нещо, от което трябва да се отдалечаваме. Нашите деца трябва да получат различен вид възпитание, за начина си на хранене, за начина на живот. Към това е насочена цялата програма на правителството за здраво поколение. Когато инвестираш тук и имаш по-малко количество заболели хора, тогава тези разходи не изглеждат по този начин. И това е умно.
Водещ: Добре. Значи, решен сте да го има.
Петър Москов: Освен това, е налично в 11 европейски държави.
Водещ: Добре. Хайде сега да превключим, защото останаха малко минути, за политическите неща, които се случиха през седмицата. Зам.-председател на ДСБ сте, хората да не забравят и това. Сега, премиерът Ви предупреди, че боричканията в Реформаторския блок му пречат. Кажете ми, какво точно се случва в момента в Реформаторския блок – боричкания, интриги, стани да седна, какво точно става там?
Петър Москов: Наистина, съжалявам, че от малкото време, което имаме да говорим за здравеопазване, трябва да отделим, но това е важно. Аз не знам, дали това пречи на г-н Борисов, но определено пречи на функционирането на Блока, като пълноценна политическа сила. Аз го казах и на колегите си миналата седмица. Вижте, Блокът не функционира като единен политически организъм, подчинен на изпълнение на обща програма и общи цели. Няма орган, политически, който да задава дневния ред и той да бъде общ за всички. Говорим за квоти, говорим за сили на отделните партии вътре. Да припомня на всички партийни функционери, включително и на себе си, защото аз съм зам.-председател на една от партиите, че в Блока има обединение на гражданска енергия и на минимум пет, провалили се поотделно, политически сили. Възможността да разсъждаваш върху възможността кой се е провалил повече и кой по-малко, е нещо, което за мен е загуба на време и аз не бих участвал в това. А иначе, няма министри на определена партия, няма общински съветници и кметове на определена партия, те са такива, защото го има Блока. И, ако този Блок не започне да функционира на други обороти, по друг начин, да може по този начин пък да гарантира, че е стабилен партньор на партньорите си в управление или в опозиция, тогава наистина този Блок няма бъдеще. И аз да кажа още едно изречение...
Водещ: Няма време.
Петър Москов: Извинете.
Водещ: Искате ли оставката на Тодор Танев? Сваляте ли доверието си Вие, от ДСБ, от министъра на образованието?
Петър Москов: Нека да кажем, че това са отново решения, които Блокът тряба да вземе като цяло. Ако има такова решение, то ще бъде съобщено максимално ясно и максимално отчетливо.
Водещ: Ама, Вие искате ли, от ДСБ, Танев да си отиде?
Петър Москов: Отново казвам – оставка, на който и да било министър, в момента, от правителството, не стои на дневен ред.
Водещ: Добре. Един кратък откъс от интервюто на бившия главен секретар на МВР Светлозар Лазаров пред колегите от „Тази сутрин”, с тежки...
Петър Москов: Той къде се загуби? Аз знам, че и с Орешарски ще се виждате след това.
Водещ: Ще се видим. Днес имам приятни срещи.
Петър Москов: Ще Ви натежи откъм „Тройната коалиция”?
Водещ: Не, няма. С тежки упреци към ДСБ. Нека да го чуем.
Петър Москов: А, той към ДСБ?
Водещ: Да, към ДСБ.
Светлозар Лазаров: Напуснах системата на Министерството на вътрешните работи след много груб политически натиск, който беше оказан от една политическа сила, в случая „Демократи за силна България”. Натискът беше очеваден. Аз дори присъствах в предизборната кампания на тази партия. Има един генерал, който не слизаше от медиите, да се занимава с мен. Това, по един или друг начин, влияе на системата. Прави ми впечатление, обаче, че риториката на „двете каки”, удивително много съвпада с риториката на случая „Демократи за силна България”, на ген. Атанасов, на Радан Кънев и на Христо Иванов, отчасти. Какво имам предвид?
Водещ: Това означава ли, че се говорят всеизвестни истини?
Светлозар Лазаров: Не знам дали са истини. Нека да довърша. Какво имам предвид? Когато Борисов не иска да ме сменя, значи работи с ДПС. Когато Цветанов го срита на изборите, значи Цветанов използва риториката на ДПС, на медиите на Пеевски и т. н. Когато БСП не иска да подкрепи конституционните промени във вида, в който ги предлагат Христо Иванов и Радан Кънев, работи с ДПС. Когато „АБВ” иска оставката на Христо Иванов и иска повече социални политики в бюджета, и те работят с ДПС. Това, на мен лично, ми прилича на политически шантаж, на политически рекет. Когато някой, грубо казано, срита в единия ъгъл „Демократи за силна България”, той автоматично е причислен, че работи с ДПС.
Водещ: Шантажира ли ДСБ, рекетира ли ДСБ, развявайки знамето на ДПС? Хайде, отзад- напред.
Петър Москов: Не, хайде отпред-назад. Първо, аз не знам каква му е драмата на господина. Освен това, за него да си отговаря този, който го е назначил, т. е., човекът, който след малко ще дойде в студиото, г-н Орешарски.
Водещ: Ама той твърди, че Вие пък сте го уволнили?
Петър Москов: Не, не, не. „Ние”, означава политическото мнозинство, което дойде да смени онова, което хората изритаха с камъни. Да бъдем ясни – кой говори и за какво говори. А иначе, целият този дебат, целият този шум, изваждането на някакви такива фигури, които нещо им бил нарушен трудовият стаж, защото той, това му е проблемът на човека, бил му нарушен трудовият стаж от това, че се сменило политическото мнозинство, ваденето им на повърхността съдийки, които си говорят, не знам си още какви неща, всичкото това има една цел – създаване на много тежък шум и опит за разколебаване около вече потвърденото конституционно мнозинство за промени в конституцията. Това е важното нещо. Всеки шум, ето такива хора, разни други, които си говорят през записи, легални или нелегални, трети, които коментират кой кого рекетира, съдебната реформа и промените в конституцията не се правят „за” някой човек или „против” някой човек, колкото и важни да се виждат тези хора ,в собствените си очи. Промените се правят, за да може системата да може да заработи прозрачно, по правила, видимо и да дава резултат. Едно изречение още, моля. Никога, по никакъв начин, промените в конституцията и съдебната реформа не са били насочени към фигурата на главния прокурор и никога, по никакъв начин не можем да свързваме определени политически действия с натиск за оставка на един или друг министър. Отново казвам – никога ДСБ и Блокът не са гледали на тези неща като някакъв персонален реванш. Тези мушмороци си се знаят помежду си. Те си знаят по-добре от мен и от Вас кои са „гнилите” им ябълки. Аз знам и вярвам, че има постигнато конституционно мнозинство, има нужда от здравословна тишина, това мнозинство да може да препотвърди собствената си дума, заради всички нас и заради децата ни.
Водещ: Последен въпрос. В интервю на обществената телевизия, премиерът каза така: „Христо Иванов действително има принос към тази реформа, но сам си клати стола, влизайки непрекъснато в някакви войни, в някакви конфликти”. Сериозно ли Ви звучи това? Според Вас, отива ли си Христо Иванов, като правосъден министър?
Петър Москов: Отново казвам – никаква предпоставка и никакъв разговор, извън жълтомедийния, за промени в кабинета в момента не е на дневен ред. И още веднъж, мнозинството трябва да бъде на висотата си и да потвърди положените си вече подписи под консенсуса за конституцията. Не говоря за нови и различни промени. Имаме постигнат консенсус.
Водещ: Добре.
Петър Москов: Нека го потвърдим и покажем на хората, че сме заедно не ситуационно, а защото споделяме определени принципи.
Водещ: Добре. Благодаря Ви, д-р Москов, за това интервю. Това беше здравният ни министър, в интервю за „Тази неделя”.
БТВ, „Тази неделя”