Линк към интервюто на д-р Мирослав Ненков - Нова ТВ „Здравей, България“
Водещ: Сега ще кажа добро утро на доктор Мирослав Ненков, вече в качеството му на заместник-министър на здравеопазването. Добре дошли.
д-р Мирослав Ненков: Добре заварили.
Водещ: Защо Ви е това, докторе?
д-р Мирослав Ненков: Хайде сега, веднага със сериозните въпроси. Защо ми е? Предполагам, че това ще ми е друг вид опит на тази позиция, защото кабинетът е политически, може би ще бъде по-дълъг мандатът, ще бъде по-интересно този път.
Водещ: Защото бяхте министър на здравеопазването в служебен кабинет с краткосрочни цели, все пак един служебен кабинет. Кой Ви предложи?
д-р Мирослав Ненков: Генерал Петров.
Водещ: С когото работите заедно и се познавате. Приятели ли сте, близки ли сте, или просто добри колеги?
д-р Мирослав Ненков: Бих казал, че вече отношенията ни се развиха към приятелски, след първия мандат, на който пак аз му бях заместник. Не мога да му откажа.
Водещ: Много обичам такива кратки отговори.
д-р Мирослав Ненков: Така е, факт.
Водещ: Да продължим напред, наистина защо Ви е това? Човек широко скроен, не си го представям в един кабинет и в костюм и така всеки ден.
д-р Мирослав Ненков: Зависи как човек си представя тази позиция. Ако тази позиция е такава да веем знамената колко е хубаво да си заместник-министър, колко е хубаво да имаш власт, колко е хубаво да имаш шофьор, това е едната страна. Другата страна е, че от тази позиция в този екип, защото човек сам нищо не може да направи, оценявам аз, че имаме шанс нещо мъничко да побутнем напред, следващият екип още нещо мъничко да побутне напред и след известен период от време, може би нещата ще се нагласят добре при нас.
Водещ: Бъркам ли, че побутване напред ще е трудно от настоящия екип, защото предишният екип на министерството събори нещо, не го побутна напред, просто махна системата за пръстови отпечатъци?
д-р Мирослав Ненков: Става така, че общо взето всеки, който идва на някаква властова позиция, хайде да кажем само за системата на здравеопазването, някак си усеща, че носи съдбовния отпечатък, че той ще направи всичко наведнъж в цялата система и ще я подреди и ще я направи идеална така, както той го вижда. Не става така, става с дългосрочна стратегия за развитие на цялата тази огромна област, което е изключително важно и засяга всеки един от нас.
Водещ: Какво става сега с пръстовите отпечатъци, има ли ги или ги няма – във Вашата болница?
д-р Мирослав Ненков: Не, няма ги, те са свалени от съда.
Водещ: Вече и физически е свалена системата.
д-р Мирослав Ненков: С лична карта се регистрират...
Водещ: По стария начин?
д-р Мирослав Ненков: Да.
Водещ: Четец има ли, както беше старият начин?
д-р Мирослав Ненков: Някъде стои четецът за пръстовите отпечатъци, вероятно.
Водещ: А физически къде ще отиде тази система? Парите, какво става с тях?
д-р Мирослав Ненков: Похарчени са, съществуват някъде...
Водещ: И къде отива тази система цялата?
д-р Мирослав Ненков: Ако не се намери някаква реализация за тази система, ще стои някъде по складовете.
Водещ: Знаете ли сумата каква е?
д-р Мирослав Ненков: Може би под половин милион, не съм съвсем сигурен, не съм подготвен за точна цифра.
Водещ: Вие ли дойдохте на мястото на отстранения след ден престой на поста заместник-министър на здравеопазването след репортаж на „Господари на ефира” бивш директор на една от болниците в Бургас. Тази история какъв вкус Ви остави?
д-р Мирослав Ненков: Ами, аз не гледах репортажа и не го гледах нарочно после, след като разбрах каква е историята. Крайно неприятно за колегата, крайно неприятно да е такъв поводът да напуснеш поста, не е готино.
Водещ: След ден на този пост?
д-р Мирослав Ненков: След колкото и да е, и след два месеца да е, и след една година, е неприятен повод.
Водещ: Изплатени пари от Здравната каса, твърди се за нереализирана операция, това е историята.
д-р Мирослав Ненков: Това е нещо, което предстои да се докаже вероятно.
Водещ: Може би да, ако съдебните институции се задвижат. Да, факт, но репортажът също е факт. Когато разбрах, че ще поемете поста заместник-министър на здравеопазването, се запитах - онова забавното предаване в „Дарик” ще го има ли вече?
д-р Мирослав Ненков: За съжаление няма да го има. Мислих много по въпроса, говорих с генерал Петров по този въпрос. Езикът в това предаване е такъв, който е несъвместим с позицията, която заемам за момента. Ако остане предаването, то ще се превърне в едно сухо политическо здравно предаване, което няма да бъде интересно. Може би няма да се въздържа да кажа нещо и ще стане някак си...
Водещ: Тази сутрин какво не можете да се въздържите да кажете, кой виц Ви е на устата?
д-р Мирослав Ненков: Не мога да го кажа. Не се връзва сегашната ми висша държавна позиция, която заемам за момента, с историите, които аз обичам да разказвам. Не ми стои добре. Сега може да е всякакво, може да изглежда лицемерно, може да изглежда фръци-пръци, може всичко да изглежда, аз смятам, че така е правилно.
Водещ: Понеже тръгнахме да говорим за пръстовите отпечатъци, за това, което беше съборено от предишния кабинет, сега какво ще има? Ще има ли система, която да улавя изтичането на пари от Здравната каса от болниците и към нечии джобове? Сега нещо ново ще измислите ли?
д-р Мирослав Ненков: Сега мандатът е дългосрочен, тоест на екипа му е нужно още малко време да изгради стратегията си за този период управленски. Екипът на Министерство на здравеопазването не може да не се съобрази с програмата на коалицията, която управлява в момента страната. Хубавото на нашия екип е, че е строго експертен. Генерал Петров няма политически ангажименти, аз също, госпожа Нейчева също, госпожа Йорданова също. Това сме...
Водещ: Заместник-министрите?
д-р Мирослав Ненков: Да. Така че, не съм готов сега и няма да кажа какво, как, какво ще правим. Вярвам да направим нещо радикално с големите знамена, за да спечелим политическа популярност.
Водещ: Събрахте ли се вече, говорихте ли?
д-р Мирослав Ненков: Да, разбира се, то това е централна тема на всичките ни събирания, каква ще бъде, какви ще бъдат нашите стъпки. Непрекъснато обаче излизат някои неща, които трябва да се решават в оперативност, останали от преди, стояли от години, има проекти, които има да се избутат, които притискат срокове, хората от Европа са сериозни, вече няколко пъти са ни отстъпвали срокове. И тази оперативна работа пречи на това дори да си подредим къщата, образно казано, да нагласим нещата в самото вътре министерство. Много се натрупа наведнъж, ще се справим с всичко.
Водещ: Да не би да съжалявате вече, че влязохте в този кабинет?
д-р Мирослав Ненков: Не, още не. Всъщност, след репортажа вчера, малко съжалявам.
Водещ: Кой репортаж?
д-р Мирослав Ненков: Който мина по новините на Нова.
Водещ: А, за донорството. Имате идея, как културата на донорство в България да бъде на друго ниво. Каква е тази идея, споделете ни я.
д-р Мирослав Ненков: Всъщност младата дама, която ме интервюира във Военномедицинска академия, абсолютно нищо не е разбрала от това, което съм ѝ казал.
Водещ: Вие ме застреляхте... извинявам се, че така реагирам...
д-р Мирослав Ненков: Вероятно, може и аз да съм се изказал неразбрано, но няма нищо общо моята лична, персонална идея, която не е част от програмата на ръководния екип на Министерство на здравеопазването.
Водещ: Това е Ваша лична, но така или иначе Вие...
д-р Мирослав Ненков: Аз съм координатор по донорство...
Водещ: ...понеже сте съпричастен по темата доста от много години...
д-р Мирослав Ненков: ...и това ме боли. Тази идея, която аз имам, няма да увеличи броя на донорите, както младата дама ми го сложи това в устата. Не съм казвал никога такова нещо. Никога не съм употребявал думата... ох, кой я измисли в цялата тази работа... изнудване не е, ултиматуми... няма такова нещо. Много е просто. Това е много малък правен вакуум, който засяга много малка социална група по един много жесток начин. История: започва донорска ситуация, определя се мозъчна смърт, това никога не става без съгласието на близките, винаги, винаги близките знаят, че се тръгва по процедура за мозъчна смърт. В закона така е написано, че в момента, в който комисията се подпише на протокола, установяващ мозъчна смърт, това е денят и часът на смъртта на индивида. Няма мозък, този човек никога няма да се върне в къщи, неминуемо всичките му останали органи и системи ще спрат да работят след време. Три случая има в страната, за които знам. Два от тях донорът си влошава медицинските показатели, тоест не може да бъде експлантиран, след този подпис, при единия близките казват – не искаме да става донор. Имат право, никой не ги изнудва в тази ситуация... Представяте ли си какъв изрод трябва да си, за да ги натискаш хората в такава идиотска ситуация, в която между другото не сме застраховани нито Вие, нито аз, нито, който ни гледа. Значи, влошават се медицинските показатели, този човек вече не може да бъде донор, има подписан документ, който установява смъртта му, болницата издава такъв документ. Този документ до 48 часа трябва да отиде в общината да се издаде смъртен акт, а този човек е на апарат закачен в реанимация. В двата от случаите близките, когато е говорено с тях и им е обяснено този вакуум правен, те са казали – какво става сега? И колегите казват – може да изключим апарата, но нямаме право. И те казват – изключете го – близките. И нямаме право, това е такова едно зрънце мъничко, което не е дописано в закона, за което аз имам идея, която се проваля с гръм и трясък очевидно под обществения натиск, да се коригира. Това ще спести много страдания на близките и на колегите ми в реанимация в тези малки ситуацийки. Няма нищо общо с това колко донори ще има, това няма да увеличи донорството, никой няма такъв човек в нашата система, който да каже – или донор, или спираме системите, избирай. Това е луда работа. Тази млада дама, без да разбира материята натисна една много чувствителна зона на социалното ни тяло... Цялата система на здравеопазване не се ползва с доверие, за мое най-голямо съжаление, ние лекарите също имаме вина за това. В областта обаче на трансплантологията и донорството сякаш обществото повече ни вярва. И сега ние какво му казахме? Излезе някакъв там, дето случайно за малко е станал заместник-министър... има идея, има много донори, като извиваме ръцете на пациентите... луда работа. Нищо общо няма с истината това.
Водещ: Разбрахме Ви.
д-р Мирослав Ненков: Дано.
Водещ: Но все пак това е Ваша лична идея, която ще се опитате този правен вакуум да запълните в кичестото си на...с действията си.
д-р Мирослав Ненков: Да, той ще помогне много малко, на много болезнено засегнати хора, ако стане. И няма да стане, очевидно.
Водещ: Защо?
д-р Мирослав Ненков: Ами, пациентски организации, извиване на ръце, ултиматуми... тия думи как звучат?
Водещ: Аз мисля, че може би ще изчакаме да мине малко време...
д-р Мирослав Ненков: Дано, но така или иначе е повдигнат дебатът, което пак не е лошо.
Водещ: Да, което също не е зле. Много Ви благодаря.
д-р Мирослав Ненков: Аз благодаря.
Водещ: Лек ден и успех Ви желая в това, което Ви предстои.
д-р Мирослав Ненков: На всички така.
Още интервюта на здравния министър проф. Николай Петров и неговия екип ще откриете тук.