Линк към интервюто на д-р Мирослав Ненков - Скенер Нюз
Истинска жега мори тези дни страната, пожароопасна е ситуацията обаче не само в буквалния смисъл. В системата на здравеопазването никога не е било спокойно, но през последните месеци „валят“ скандали, оставки, проблеми, лимити. За гасенето на пожари, за дълговете на болниците, за стратегическите цели на новия екип на Министерството на здравеопазването, за това ще имаме ли нов модел на осигуряване, модерна спешна помощ и работещ Фонд за лечение на деца, дали ще ни лекуват само с евтини лекарства и кога ще плащат на лечебните заведения за излекувани пациенти вместо за преминали болни – разговаряме със заместник-здравния министър д-р Мирослав Ненков.
– Това, което прави впечатление от началото на мандата Ви е, че не говорите много, не давате интервюта, не режете лентички и сте пестеливи на обещания. Това е заради пожарите, които се наложи спешно да гасите или опит да избягате от лепкавото усещане на нескопосания политически ПР, характерен за част от предишните екипи в МЗ?
– Този екип на Министерството на здравеопазването не е политически, нямаме такива щения и затова не виждате толкова рязане на лентички, интервюта от сутрин до вечер и развяване на знамена. Истината е, че от началото на мандата изпълняваме функцията на една много активна пожарогасяща единица. Излизат непрекъснато спешности и те ни отклоняват от стратегическия път. Но вече сякаш започват да се подреждат нещата. Все още обаче, поне за ресора, за който аз отговарям, не мога да кажа, че съм спокоен. Не сме изгасили пожарите.
– Как например ще изгасите този в болниците, където проблемите с бюджетите, лимитите и дългове на болниците заплашват да излязат извън контрол?
– Лимитите и бюджетите на лечебните заведения не кореспондират с властовата мощ на здравното министерство, тук НЗОК има всички правомощия да разпределя парите за болнична помощ. Вярно е, че от нас дойде идеята да има определени болници без лимит, но това беше само един от възможните ходове. Но сме седнали обаче с молив и калкулатор да смятаме как това ще се отрази на системата, не сме се консултирали с експертите. За дълговете на болниците обаче имам какво да кажа. Например има клиники, при това държавни, които пазаруват лекарства на цени, по-високи от фиксираните в позитивния лекарствен списък. И ето, да кажем, медикаментът метамизол е включен в Позитивния лекарствен списък на цена от 1 лева. Тоест, по закон, ако той ще се плаща с обществени средства, то не може да надхвърля тази цена и всяка болница трябва да търси стойност под 1 лев. Оказва се обаче, че има клиники, които си купуват метамизола на 2,50 лева. С този пример искам да илюстрирам, че не е вярно твърдението, че всички причини за трупането на дългове са „обективни“. Това, което наблюдавам от анализа, който правим в момента и от проверките, които текат в държавните болници е, че има такива с еднакъв приход, но с различни финансови резултати. Има такива с големи бюджети и много дългове и други, които получават по-малко пари, но крайният резултат е добър. Има и други странни неща.
– Какви? Ще посочите ли лошо управляваните болници и ще излезе ли „заек“ от проверките, които правите в момента?
– Може и мечка да излезе. Когато приключат проверките, резултатите ще се чуят силно. Факт е, че големите основополагащи болници – там, където отиват пациентите след като са преминали през две-три други, там, където отива спешността, там, където отиват неосигурените пациенти, те изпитват затруднения и трупат задължения. И то не заради лош мениджмънт. Много ми се иска да променим правилата така, че да спрем да говорим само за пари, но и за качество. Защото в момента механизмите са малко странни, плаща се за преминал болен, а не са излекуван. А би било добре, ако пациентът е преминал през три болници и те не са му решили проблемите, то те да не получат пари от здравната каса или да вземат само една част от клиничната пътека, докато четвъртото лечебно заведение, където е бил излекуван, да получи повече пари. Единият вариант е да има различен коефициент за клиничните пътеки, а другият – контрол на качеството. И тук много ще ни помогне електронната система. Тогава здравната каса ще може автоматично да проследи както пътя на пациента, така и да провери защо е лежал в три болници за един месец, какво са му правили, какво е отчетено и т.н.
– Като говорим за проверки в болниците, има ли директори, които ще бъдат сменени?
– Да, това е абсолютно сигурно. Министърът, като собственик на държавните болници, може да избира да работи с когото си пожелае, с човек, на когото има доверие и в чиито мениджърски умения вярва. И не виждам никаква драма да бъде сменен който и да е директор. Но категорично няма да бъдат правени чистки или политически смени, само защото някой ги е „поръчал“.
– Ще успеете ли да спасите проекта за модернизация на Спешната помощ и има ли опасност да изгубим предвидените 83 млн. евро за това?
– Ще започна отначало – ЕС е решил да ни подари 83 млн. евро, за да си направим ние Спешната помощ. От нас се иска да кажем какво имаме в момента и какво искаме да постигнем. Колко филиала ще строим, колко спешни центрове ще оборудваме, колко линейки ще купим. Имало е забавяне при изготвянето на проекта, по причини, които не бих искал да коментирам. Единият проблем е, че всички структури трябва да бъдат държавна собственост и това е огромен труд, който слава Богу е свършен вече. След това трябва да кажем на ЕС – нашата Бърза помощ работи по този начин и ние искаме да променим това. Добре, но междувременно пада стандартът за спешната помощ. Това е правно събитие, което няма как да бъде предвидено. Вече работим по новия стандарт и с малки промени той предстои да бъде приет скоро. Но нека да подчертая, че промяната му не е заради изискванията на този проект. След това ЕС иска ние да кажем, след като ремонтираме филиала в градчето Х и купим три линейки, защо му е на това село Х да има филиал и 3 линейки – тоест какво целим. Ние трябва да можем да отговорим, че там живеят толкова хора, че този филиал съществува и сега и че преди десет години е имало Х брой повиквания, а сега те са се увеличили, а след още 5 години очакваме да има повече или по-малко повиквания. Така че в момента работим и по този изключително тежък анализ. Изостанали сме с времето много, сегашният екип на МЗ навакса част от това изоставане, но все още нямаме повод да черпим. Целта е през декември да подадем официално документите, т.нар. апликационна форма и едва след това можем да говорим за стартиране на проекта. Чувам обаче съждения, че ще изпуснем проекта и ще загубим тези 83 млн. евро. И затова ще се обърна към хората, които разпространяват подобни небивалици – много е хубаво, когато казваме нещо публично, да знаем точно какво говорим, а не да търсим евтина популярност. И не, няма да загубим парите, нито те ще отидат за асфалт.
– Като лекар как ви се струва идеята да ни предписват само най-евтините лекарства?
– Най-евтиното лекарство не винаги е най-доброто. Има случаи, в които има само скъпи медикаменти за определена болест. Тук би следвало да се направи сериозен анализ и след това да се предприема някакво действие, може би зам.-министър Лидия Нейчева е по-подготвена да даде конкретни отговори, тъй като аз малко се плаша като заговорим за лекарства.
– Още един пожар чака да бъде потушен – този във Фонда за лечение на деца.
– Това е болната ми тема. Защото срещу Фонда беше извършен атентат и то по начин, който аз така и на проумявам вече две години. За хиляден път ще кажа, че директорът на Фонда може да бъде сменен само с един подпис от здравния министър и не е необходимо да пращаме ГДБОП, да се арестуват хора и да ги търкаляме по земята. Вече мина много време и някой да е чул нещо за повдигнати обвинения към Павел Александров? Зная, че някой от арестуваните тогава служители на Фонда, в момента имат сериозни здравословни проблеми. Аз не съм адвокат на никой от тях. И ако има доказано нарушение или престъпление, няма никакво значение какво им е здравето. Обаче не се чува нищо откъм съдебната система и аз като гражданин питам: „Как стана така?“
– Но вие не сте обикновен гражданин, а заместник-министър. Кого попитахте и какво правите в момента, че Фондът да заработи отново в полза на болните деца?
– Това, което правим, е промяна в правилника за работата на Фонда и промяна във функциите му. Например досега болниците си поръчват импланти и консумативи, а Фондът им ги плаща. И отчитаме един сериозен проблем – нарастване на разходите за медицински изделия, без да има промяна в броя на подпомогнатите деца или качествена промяна на тези импланти, най-общо казано. Сега идеята е Фондът да прави сам обществена поръчка, като тя ще е специален вид – т.нар. под условие. Така ще можем да поканим всички фирми, които доставят медицински изделия и да поръчваме каквото и когато ни потрябва, без да е необходимо болницата сама да обявява търг. Надявам се така, от една страна да няма забавяне в лечението на децата, а от друга – да постигнем по-добри цени на медицинските изделия. В момента се разплащаме със специалисти и с клиники, на които досега не са били преведени дължимите суми за извършена дейност.
– Да поговорим и за една от стратегическите цели – демонополизацията на здравната каса. Имате ли вече план как ще се случи премахването на монопола на НЗОК и какъв точно ще е моделът, по който ще се осигуряваме?
– Това е част от политическата програма на това правителство. Но първоначалните проучвания, които аз съм направил до този момент в други страни показват, че това не е панацея. Въпросът е не дали сме готови да демонополизираме касата, а дали това ще бъде ефективен ход. Разговорите по този въпрос предстоят, има много неща за уточняване, така че стратегията за това какъв точно ще е бъдещият здравноосигурителен модел все още се гради.
– Без да Ви карам да обещавате розово бъдеще, какъв искате да е крайният резултат от сегашното Ви пребиваване в този кабинет?
– В края на мандата да мога спокойно да си тръгвам от работа в 17.00 часа. Иначе сериозно, искам да направим това, което ген. Николай Петров направи във ВМА. Хубавото е, че още с първия му ден като министър той има готов план. Изпробван и доказано работещ. Значи може да се направи – да се намаляват дългове и да се увеличава качеството на оказаната помощ, да се предоговорят договори с фирми, да се намалят цени, да се премахнат обвързващите клаузи в договорите. С този си екип Министерството на здравеопазването ще се постарае да бъде добър стопанин на своите болници.
– А как ще върнете доверието на хората в лекарите?
– Според мен, задължително в рамките на обучението си лекарите и медицинските сестри трябва да имат курс по комуникционни умения. И в рамките на този мандат това ще е една от персоналните ми цели. Но тези обучения да не са фиктивни и водени от някой пенсиониран лекар без опит, а от психолози. Ще дам отново пример с ВМА. Там вече има създадени групи, водени от Велислава Донкина, като с помощта на специални похвати колегите подобряват познанията си за човешкото общуване. Това не е да научиш сестрата или доктора да кажат „Добър ден“ на пациента, защото това се учи вкъщи. Това е обучение, което да ги научиш да разберат, че човекът страда, че болният като е по-ограничен е по-агресивен и да не го възприемат това като лична нападка. Така лекарите и сестрите постепенно ще спечелят доверието на хората, а пациентите ще спрат да бъдат толкова агресивни към нас. Трябва обаче да признаем, че средата за медиците у нас е токсична. Имам чувството, че в България никой не е умрял от болест, а всички са починали заради лекарска грешка. Не е вярно, че нашата здравна система работи лошо, особено за парите, които се инвестират в нея.