- Д-р Зортев, защо заложихте гратисен период за въвеждането на минимален брой легла в специализираните и многопрофилни болници?
- Защото приехме тази наредба малко набързо. Тя беше изготвена от екипа на предишния министър проф. Анна-Мария Борисова и нямахме време да я огледаме, както трябва. Бяхме притиснати от сроковете в Закона за лечебните заведения. После се срещнахме с директорите на болници. И си дадохме сметка, че сроковете в наредбата са много кратки - няколко дни. И взехме решение да въведем една година отлагателен период - конкретно за изискването за минимален брой легла. През това време всички собственици на засегнатите лечебни заведения ще могат да вземат решения какво да правят с тях. Възможностите са няколко - да ги превърнат в медицински центрове и ДКЦ или да увеличат леглата си. Ние обаче няма да отстъпим от идеята си за окрупняване на болниците, защото смятаме, че това е правилният път, по който пациентите ще могат да получават по-качествени медицински услуги.
- Колко болници не покриват изискванията за брой легла?
- Оказа се, че около 40 специализирани болници имат под 30 легла. При многопрофилните цифрата с под 60 легла е 11.
- Ще бъдат ли закрити тези болници след година?
- Министерството на здравеопазването не закрива болници. Ние просто залагаме правилата. Всичко е въпрос на гъвкав мениджмънт. Болниците могат да разкрият допълнителен брой места - за долекуване например. Или пък да се обединят. Голяма част от специализираните болници, които не покриват изискванията например, са в големи градове - и това няма да е проблем. Малките болници на труднодостъпни места пък са със специален статут - за тях минимумът не важи. И ще бъдат стимулирани от Министерство на здравеопазването (МЗ).
- Каква ще е съдбата на болниците със скъпа апаратура и добра база, но малко специалисти и легла?
- От 2000 г. болниците са търговски дружества и имат пълна свобода. Всички искаха да станат големи лечебници със скъпа апаратура, да привличат много пациенти. И сега атакуват реформите, защото са похарчили доста за апаратура. Това обаче не са инвестиции, а похарчени грешни пари. Не препоръчваме да се купува апаратура, за да се отговори на стандарта. Целта ни не е по време на криза болниците да харчат. Нека заложат на специалисти - те са капиталът им. Има ли добри лекари, ще дойдат и пари.
- Какви са вариантите пред тях?
- Нека предоставят апаратурата си на болница, която наистина има нужда от нея. Така ще си върнат част от инвестицията поне. И могат да се пререгистрират като доболнични структури и да работят като медицински центрове например.
- Защо слагате "звезди" на болниците?
- Въвеждаме три нива на компетентност. Ще ги определяме в зависимост от специалистите, апаратурата и базата, с която разполагат. Досега се даваше възможност и малките болници - без специалисти и апаратура, да лекуват заболявания, които не могат. В бъдеще пациентите ще бъдат насочвани от личния си лекар и специалиста в точното лечебно заведение, където могат да получат качествена помощ.
- Само в София ли ще има болници с "3 звезди"?
- До края на месеца всички болници ще трябва да се пререгистрират. И в зависимост от медицинските стандарти да определят нивата си на компетентност. Сигурно е обаче, че болници от трето ниво ще има не само в София, а и в другите големи градове. Университетските например ще го покрият. Както и някои от големите частни лечебници. Областните МБАЛ най-вероятно ще са от второ ниво на компетентност. А общинските - от първо. Някои заболявания обаче задължително ще се лекуват само в болници с второ и трето ниво на компетентност.
- По-скъпо ли ще е лечението в болниците с повече "звезди"?
- Напоследък се тиражира идеята за въвеждане на различно финансиране от здравната каса на болниците на база критерий собственост - общински, частни, областни, университетски. МЗ обаче е против подобна идея. Освен това през 2012 г. се надяваме да заменим клиничните пътеки с диагностично свързани групи (ДСГ). Ако има разлика във финансирането на болниците, тя трябва да е на база покриване на спешност. Онези, които приемат спешни случаи, да получават средства за тази дейност. Това финансиране обаче не е от НЗОК, a от министерството.
- Пациентите обаче се оплакват, че ги връщат от спешните кабинети. Защо?
- Проблемът идва от доболничната помощ - и пропуските в нея. Голяма част от неотложните пациенти не намират помощ от джипито си и отиват в спешното. Потокът е много голям и то се задъхва. Неотложната помощ е отговорност на личните лекари. Джипито трябва да реши например може ли да овладее високата температура или дали се налага колабирал човек да постъпи в болница. Пациентът трябва да свикне да използва личния си лекар. А голяма част от българите дори нямат джипи.
- Има ли проблем с приема в болница в момента?
- Не знам да има проблем. И в закона е записано - нормално е да има листа на чакащите за планова хоспитализация. Тя е регламентирана още в първия Национален рамков договор от 2000 г. Дори от касата се сърдеха, ако няма листа на чакащите. Не може пациентът да изисква да бъде приет в болница днес и на всяка цена. Спешните случаи, разбира се, веднага се хоспитализират.