Върни се горе

27 октомври 2010 г.

 

Д-р Михаил Зортев беше назначен за зам. здравен министър точно преди седмица - на 20 октомври. Последните осем години е бил изп. директор на болницата в Кюстендил, където доскоро работеше като акушер-гинеколог и новият здравен министър д-р Стефан Константинов. Зортев е роден в Гоце Делчев през 1961 г. Завършил е Медицинския университет в София, специализирал е хирургия. В болницата в Кюстендил работи от 1989 г. Специализирал е още социална медицина и здравен мениджмънт. Назначението му почти съвпадна с публикуването в Държавен вестник на наредба, с която се въвеждат нови изисквания към болниците за минимален брой легла - 30 за специализираните заведения и 60 за многопрофилните. Досега изискването беше минимум 10 легла в отделение. Наредбата даваше срок само от седмица - до 1 ноември, на лечебните заведения да се пререгистрират по новите стандарти. Вчера, само ден след като краткият срок беше разкритикуван от всички страни,  здравният министър отложи с 1 година изпълнението на изискването за минимален брой легла.

 

- Целта ни не е да закриваме болници, а да увеличим леглата за долекуване в съществуващите

 

- Болниците се делят на добре управлявани и зле управлявани

 

Кои болници ще са най-засегнати от новите критерии за броя на леглата в лечебните заведения – общинските, държавните или частните и какво ще се случи с тях?

- Наредбата и Законът за лечебните заведения дават много точен отговор на това как едно лечебно заведение може да се преструктурира и как може да функционира. В закона е посочено кои здравни заведения са изключения и там леглата могат да са по-малко от минимума – болниците в труднодостъпните райони. Сред останалите лечебни заведения с по-малко легла има и общински, и държавни, и частни. Голяма част от многопрофилните болници например имат около 55-60 легла, те имат възможност да открият легла за долекуване. Много малко са с 30-40.

Тази наредба не определя броя на лечебните заведения, ние като министерство определяме рамката, на базата на която лечебните заведения да се пререгистрират.

Какво показва вашата справка - колко са многопрофилните болници с по-малко от 60 легла и специализираните с по-малко от 30?

- Няма да коментирам многопрофилните болници, които имат между 56 и 60 легла. На изискванията не отговарят около 16 болници, 5 от които са в отдалечени райони и за тях ограниченията не важат. Остават 11, които трябва да се преструктурират. Една част от тях са общински, други са частни. Сред тях например е общинската болница в Ардино, от която сме получили заявление, че ще бъде пререгистрирана като медицински център.

Все още не сме получили всички заявления за пререгистрация. Имаме предложения от областните комисии във връзка с разработването на здравните карти, предстои да водим разговори с общините, където вече има идеи как може да се преструктурира тяхното лечебно заведение. При многопрофилните болници не може да се говори за голям процент засегнати. От специализираните лечебни заведения имаме информация за 92. От тях 52 са с 30 легла, 9 са с 24 до 30 и не би трябвало да имат проблем. Остават около 30 с по 10 легла. Те са предимно в София, Пловдив, Варна. Болниците с по-малко от необходимите легла имат възможност да обединят дейността си, когато са в един град. Законът дава възможности – или да разкрият допълнителни легла за долекуване, или да се обединят, или да станат медицински център. Самите те трябва да изберат. Нашата цел не е да закриваме болници, а да има легла за долекуване. Искаме да увеличим техният брой - не да има самостоятелни болници за долекуване, а към съществуващите да има такива легла. Наредбата и законът дават възможност за откриване на 5 до 20 легла за долекуване.

Има ли обаче клинични пътеки за долекуване и как ще се плаща на болниците за  пациентите, настанени на тези легла?

- Има създадени три пътеки. Доколко догодина ще има възможности да бъдат финансирани нови пътеки, все още ми е трудно да кажа. Текат преговори, знаете, че в момента е много трудно да се финансират допълнителни дейности.

В ЕС някои от специализираните болници са с малък брой легла, не трябва ли и у нас да има такива?

- В ЕС има всякакви болници, както и у нас. Не смятам обаче, че една структура с 10 легла има капацитета да бъде болница. Повечето дейности, които едно подобно лечебно заведение извършва в момента, ще може да прави и занапред като медицински център. За тази цел предстои да извадим клинични пътеки от болничната в извънболничната помощ или да регламентираме, че могат да се извършват и в медицински центрове или диагностично-консултативни центрове. И в момента здравната каса има около 100 договорни партньора, които не са болници, а медицински центрове. Тоест този, който иска да работи, ще може да го прави и занапред. Въпросът е, че няма да се води за болница. В дългосрочен план целта ни е да пренасочим все повече средства и дейности към извънболничната помощ.

След всички аргументи, които изредихте - защо отложихте изискването за минималния брой легла с една година, и то броени дни след публикуването на наредбата?

- Тази наредба е изготвена от екипа на предишния министър проф. Анна-Мария Борисова. Нямахме време да я огледаме както трябва, защото според закона за лечебните заведения болниците трябваше да подадат документи за пререгистрация в министерството до края на октомври, тоест наредбата е трябвало да излезе много по-рано и ние бързахме да не изпуснем крайния срок. Днес се срещнахме с директорите на лечебните заведения, които са засегнати от изискването за минималния брой легла. Дадохме си сметка, че сроковете, с които те трябва да се съобразяват са наистина много кратки - няколко дни. Затова взехме, мисля разумно, решение да въведем една година гратисен период за това изискване. През това време всички собственици на 50-те лечебни заведения, които не отговарят на изискванията за минималния брой легла, ще могат да вземат решения какво да правят - да станат медицински центрове и ДКЦ-та или да увеличат леглата си. Ние обаче няма да отстъпим от идеята си за окрупняване на болниците, защото смятаме, че това е правилният път, по който пациентите ще могат да получават по-качествени медицински услуги. В същото време и занапред ще търсим диалог със специалистите, защото тогава се вземат и най-верните решения. 
При първата си публична изява в парламента министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов каза, че в България трябва да има 120 "структуроопределящи" болници (в момента лечебните заведения са 348). В тази посока ли работите?

- Министърът е говорил за идеи в перспектива – как вижда структурирането на болничната помощ в България. Нашата цел не е за една година да преструктурираме болничната помощ и да кажем, че сме решили проблемите. Това е един динамичен процес. Опитваме се да дадем рамката. Не може обаче да се говори за болници с 10 легла, в които има качествено обслужване. Когато влиза в болница, пациентът иска комплексна и качествена помощ. Скъпа апаратура могат да си позволят окрупнените болници. Когато един апарат се ползва от малко пациенти, изследването им се оскъпява. 
Общинските болници отдавна се оплакват, че са недофинансирани, а държавните и особено университетските клиники са привилегировани, защото държавата им покрива дълговете. Основателни ли са тези оплаквания?

- Допреди няколко дни бях директор на областна болница, така че мога да отговоря много конкретно. Не смятам, че няма галени болници. Има добре управлявани и зле управлявани болници. Финансирането от здравната каса по клиничните пътеки е еднакво за всички. Ако една болница има право да работи по дадена клинична пътека и има договор с касата, тя получава една и съща цена, независимо дали е общинска, държавна или частна. Що се отнася до дълговете - има и общински болници с много големи дългове и много често общините ги покриват. Има и общински болници, които са по-добре от частните, защото имат добро управление. Нека все пак да напомним, че това са търговски дружества.

Според министъра на здравеопазването обаче не е удачно здравните заведения да са търговски дружества, защото болниците не са място за търговия. Вие споделяте ли това мнение?

- Приветствам тази идея, но трябва да е ясно къде са приоритетите на държавата и съответно общините какво биха поддържали като лечебни заведения. Това е въпрос на политика и трябва да бъде обсъден много внимателно. Идеята е много добра, но трябва да се преценят плюсовете и минусите и да бъде приета с консенсус. 
Често се чуват упреци, че твърде раздутата администрация в болниците изяжда част от средствата за здравеопазване?

- Пак ще повторя, че болниците са търговски дружества и те сами определят щата си. Разбира се, че министерството на здравеопазването като принципал на държавните болници трябва да осъществява контрол. Ще разгледаме и въпроса за броя на персонала в тези лечебни заведения и дали осигуряват минимума от персонал съгласно новите стандарти.

Някъде със сигурност има повече от необходимата администрация. В лечебното заведения, на което доскоро бях директор, успях да оптимизирам състава през годините, но това се случваше бавно. В една стара, утвърдена структура трябва да пренастроиш отговорностите на всеки един индивидуално, за да можеш да намалиш състава. Трябва да определиш и окрупниш задачите на всички. Малко по-труден процес е, но при желание може да бъде осъществяван. И пак искам да се върнем на стандарта, който задава един минимум - говорим за окрупняване на лечебните заведения, защото при минимум персонал и малко легла няма как да се издържа едно здравно заведение.

Знаете ли докъде е стигнало финансовото министерство с новото  остойностяване на клиничните пътеки и ще има ли различни стойности за едно и също лечение в различните видове болници, както препоръчаха експертите на Симеон Дянков?

- Министърът на здравеопазването вече каза, че на този етап няма да има различни цени по пътеките за различните нива на компетентност на болниците. А иначе за по-реалистичното остойностяване на всяка пътека - по този въпрос се работи и във финансовото министерство, и здравният министър лично се е ангажирал, търси се и съдействието на здравната каса.

Сподели в: