Линк към интервюто на д-р Илко Семерджиев - БТВ „Тази сутрин“
Водещ: Първият ми гост днес е министърът на здравеопазването д-р Семерджиев. Здравейте и добре дошли.
Д-р Илко Семерджиев: Добре заварили.
Водещ: Това са финални дни от Вашия мандат, нали така?
Д-р Илко Семерджиев: Точно така.
Водещ: Какво от това, което свършихте, обаче ще има значение за бъдещата реформа, за това, което предстои, за смисъла на здравеопазването? Можете ли да кажете нещо, което е важно и трайно?
Д-р Илко Семерджиев: На първо място – това, че възстановихме договорното начало в системата. Тоест тя вече не е от командно-административен тип, а се сключват всяка година национални рамкови договори между БЛС и НЗОК...
Водещ: То така беше и преди по закон.
Д-р Илко Семерджиев: Както и между Българския зъболекарски съюз и НЗОК. Беше и преди така, но не се случваше. И всъщност за първи път подписахме Национален рамков договор през март тази година, след едно дълго прекъсване в предишния мандат.
Водещ: Това е най-важното според Вас.
Д-р Илко Семерджиев: О, да, защото колективният ум на колегията помага много за това здравеопазването да се развива. Командите, и то едноличните, не развиват здравната система, напротив, те я блокират. И Вие си спомняте, че бяхме свидетели на доста негативни явления в здравеопазването – като почнете от лимити и стигнете до листи на чакащите.
Водещ: И това промени ли се?
Д-р Илко Семерджиев: Да, определено.
Водещ: Сега няма листи на чакащите, това ли казвате?
Д-р Илко Семерджиев: Намаляват. Освен това искам да кажа, че вече лимитите не са на ниво болница, до ниво клиника и чак до ниво легло, а се работи с тримесечни индикативни бюджети, с 3% буфер за надскачане на този бюджет, което показва...
Водещ: Обяснете го така, че аз като пациент да го разбера. А и зрителите.
Д-р Илко Семерджиев: Старият модел казваше следното: дори да има свободно легло в една болница, ако имате лимит, който не позволява след 20-то число това легло да бъде финансирано, болният започва да търси неизчерпан лимит и болница, която има все още възможност да приема пациенти. И понеже не може да намери такава, отива в централизирана листа на чакащите в НЗОК. И когато му кажат, че някъде се е освободило легло, той може да отиде там. Сега такъв феномен вече имаме условие да няма.
Водещ: Вече никой не чака. Приемат го в болница тогава, когато има нужда.
Д-р Илко Семерджиев: Няма причина за това, защото нормативната уредба, която е фиксирана в Националния рамков договор за 2017 г. казва така: нямаме лимити, а имаме тримесечни прогнозни индикативни бюджети, с 3% буфер за свръх хоспитализации. Тоест, в рамките на три месеца имате гъвкавост – не ден за ден, не легло по легло, клиника по клиника и болница по болница, а индикативен тримесечен бюджет.
Водещ: Какво Ви правеше толкова критичен към предишния министър на здравеопазването д-р Москов? Вие го критикувахте през целия му мандат. Не одобрявахте почти нищо, което той правеше, аз следях Вашите думи и Вашите коментари. Кое е най-лошото в този мандат и наистина ли пък няма нещо, което да е добро, свършено през тези години?
Д-р Илко Семерджиев: Едноличното управление и командното администриране не са добри неща, за никоя система. Ние имахме такава система преди 89-та година. И когато навлязохме в нов демократичен период на развитие на страната и в пазарна икономика, този модел фалира. И ако си спомняте, през 1996 г. болниците осъмнаха с черни знамена по прозорците си. Всъщност истинските промени започнаха след 99-та година, когато бяхме приели 12 устройствени нови закона в здравеопазването, включително този за здравното осигуряване, включително този за съсловните организации, включително този за лечебните заведения. И истинският инвестиционен процес в системата и увеличаването на средствата в здравеопазването започнаха точно тогава.
Водещ: Добре, какво значи командно-административен подход? Това е въпрос на характер или на какво? Всичките решения са взети от Министерски съвет, подкрепени са от Народното събрание.
Д-р Илко Семерджиев: Аз бих казал, че това е злоупотреба с власт. И поради факта, че злоупотребяващият е на ниво министър, би могъл да си позволи дори законодателни предложения, които да облекат в законова форма едноличните му решения. И Вие видяхте, че такива предложения имаше. Имаше и в Закона за здравното осигуряване, имаше и в Закона за лечебните заведения. В здравното осигуряване това беше разделянето на пакетите, с което се ограничаваше достъпът на хората до здравеопазване, справедливостта и равнопоставеността им, въпреки че всички са платци на здравни вноски. Този закон, слава богу, беше блокиран, тези текстове бяха блокирани в Конституционния съд. Същото беше и със Закона за лечебните заведения, включително задължителната Национална здравна карта, която докара нещата дотам, че да се планират кревати в болниците, които обаче не могат да бъдат използвани за лечебна дейност.
Водещ: А Вие, ако имахте възможност да продължите да управлявате здравеопазването или мандатът Ви беше по-дълъг, с какво щяхте да продължите? Какво липсва на здравната система?
Д-р Илко Семерджиев: Нека да кажем така, че през 2000 г. въведохме свободния избор на пациента на лекар и лечебно заведение. Това трябва да бъде продължено, този свободен избор трябва да се разшири и върху свободния избор върху осигурителна институция, която да управлява Вашите здравни вноски и да ви асистира в процеса на получаване на лечебна...
Водещ: Прословутата демонополизация на здравната каса.
Д-р Илко Семерджиев: Демонополизация не е удачен термин...
Водещ: А кой е правилен?
Д-р Илко Семерджиев: ... и не съдържа в себе си истинско съдържание. Една национална здравна каса не може да бъде демонополизирана. Тя може единствено да бъде поставена в конкурентна среда. Това можеше да се случи, защото Законът за здравното осигуряване през 1998 г. съдържаше в себе си глава Доброволно здравно осигуряване. И до 2012 г. ние имахме вече създадени 21 доброволни здравноосигурителни фонда, които можеха да бъдат конкурентни на НЗОК, ако се позволи свободен избор на осигурител. Само че тогава управляващите решиха да ги преобразуват, да ги направят застрахователни компании. Изведнъж се разминахме с тази възможност, защото здравното осигуряване е основано на солидарността, а здравното застраховане – на риск. И тези две системи не могат да бъдат конкурентни. Те могат взаимно да се допълват, но не и да се конкурират.
Водещ: Добре, какво Ви казаха днес Вашите колеги, лекарите? Какво им пречи да работят, кой е най-големият проблем на здравеопазването от тяхна гледна точка?
Д-р Илко Семерджиев: Много неща са проблемни. На първо място – нормативният хаос в системата. Когато имате правила, които не са координирани едни с други, когато едни от тях блокират други от тях и създават правен хаос, съответно и условия за търсене на отговорност, която по принцип не би следвало да се носи заради грешни нормативи, това е страшен проблем за системата. Ние успяхме да оправим част от този хаос. Другото, което е много голям проблем, това е лошият модел на управление на финансите в системата. В крайна сметка от 2000 г. досега средствата за здравеопазване са нараснали над четири пъти. Но здравните резултати не са нараснали четири пъти.
Водещ: Откъде идва проблемът?
Д-р Илко Семерджиев: Проблемът идва от лошо управление. Бих казал даже непрофесионално управление.
Водещ: Кой трябва да управлява тези финанси? Министърът, здравната каса?
Д-р Илко Семерджиев: Има си институции.
Водещ: Кои?
Д-р Илко Семерджиев: Министерството на здравеопазването и НЗОК, както и общините, включително и ведомствата, към които има лечебни заведения, са отговорни за това управление.
Водещ: Добре, Вие казахте за Москов, че управлява еднолично. Сега се сещам обаче, че и на Вас прокуратурата Ви повдигна едно обвинение – Вие ще кажете докъде е стигнало – защото сте искали да назначите един човек, който е в конфликт на интереси, в Агенцията за лекарствата.
Д-р Илко Семерджиев: Това е невярно.
Водещ: Кое е невярно?
Д-р Илко Семерджиев: Конфликтът на интереси се установява от специализиран орган, това е Комисия по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, а не е въпрос на мятане в публичното пространство на такъв тип етикети.
Водещ: Добре де, ако един човек работи и се занимава с лекарства, не е ли конфликт на интереси да е някакъв шеф в Агенцията по лекарствата?
Д-р Илко Семерджиев: Това означава, че той е професионалист. Въпросният човек, за когото говорим, беше член на Комисията по етика и многоцентровите клинични изпитвания. Тоест, той не се занимава с лекарства, той не е продавал лекарства. Напротив, той е отговарял за оценката на тяхното качество, безопасност и ефективност. Фактът, че е бил на такава длъжност, означава, че той няма конфликт на интереси. И второ – задължение на министъра е да изисква спазването на Правилника за устройството и дейността на ИАЛ. Там се казва, че зам.-директор е задължително назначение, защото никой друг не може да замества директора, ако няма заместник. Когато един директор отсъства средно по 80, до 100 дни в годината, това означава, че този, който го замества, ако не е зам.-директор, а такъв няма от три години, всички актове, които е издал нелегитимният заместник, са административно атакуеми, тоест невалидни.
Водещ: Добре, тогава прокуратурата защо Ви образува проверка, или какво, имате обвинение?
Д-р Илко Семерджиев: Още не зная какво точно правят. Привлечен съм като обвиняем и очаквам да видя какво ще е точно обвинението.
Водещ: Не сте ли ходили досега – да разговаряте, на разпит, или как?
Д-р Илко Семерджиев: То няма обвинение, за да давам някакви отговори. Но искам да Ви кажа, че всъщност това е някакво недоразумение.
Водещ: Защо?
Д-р Илко Семерджиев: Мен ме атакуват, защото си върша работата.
Водещ: Да, ама дамата, която е подала сигнала, е казала, че сте я заплашвали.
Д-р Илко Семерджиев: Няма такова нещо, това е абсолютно невярно.
Водещ: И последно как се разви там сагата? Има ли заместник?
Д-р Илко Семерджиев: Няма заместник, което е ситуация на продължаващо беззаконие, да кажем.
Водещ: А защо няма заместник?
Д-р Илко Семерджиев: Това не мога аз да отговоря.
Водещ: Кой трябва да го назначи?
Д-р Илко Семерджиев: Директорът на ИАЛ.
Водещ: А Вие предложихте ли друг вариант, освен този човек, заради който тя предложи, че е в конфликт на интереси?
Д-р Илко Семерджиев: Предложих подходящ човек за назначение поради една единствена причина – това е задължение на министъра. Както примерно министърът назначава директора на ИАЛ, след съгласувателна процедура с министър-председателя, така пък директорът на агенцията назначава заместника си, след съгласувателна процедура с министъра на здравеопазването. Тоест, аз съм в абсолютните си правомощия да изисквам да има такъв директор и аз съм този, който съгласува неговата персонална кандидатура.
Водещ: А Вашият отговор е, че не сте заплашвали никого.
Д-р Илко Семерджиев: Това е абсолютно невярно твърдение. Няма такава заплаха.
Водещ: Няма ли запис? Аз разбрах, че има и запис.
Д-р Илко Семерджиев: Бих се радвал да има такъв. Но има и факт – освен запис, няма и такова уволнение.
Водещ: Да, факт, няма. Въпросът е дали има запис. Добре, а какво се случва с Пирогов сега? Успокоиха ли се там нравите?
Д-р Илко Семерджиев: Не само се успокоиха. Пирогов започна да работи много по-добре. И искам да кажа нещо, което е изключително важно като резултат. На първо място, знаете, че смяната там беше предприета с оглед на огромните дългове, които бяха натрупани, близо 25 млн. лева задължения имаше Пирогов.
Водещ: Всичко това по времето на проф. Миланов ли се е случило?
Д-р Илко Семерджиев: Да. Месечно Пирогов е задлъжнявал с около половин милион, до 700 хил. лева. За първи път миналият месец, под управлението на проф. Балтов, имаме баланс на приходи и разходи. Тоест мярката е целесъобразна.
Водещ: Той фокусник ли е?
Д-р Илко Семерджиев: Не, той е добър управленец.
Водещ: Това е впечатляващ резултат, ако е така.
Д-р Илко Семерджиев: Управленец, който постига впечатляващ резултат. И второ, аз не съм уволнил проф. Миланов, той сам си подаде оставката. Аз го оставих в борда на директорите всъщност. Той сам заяви, че иска да напусне.
Водещ: Тоест, Вие стоите зад това свое решение. Не сте го уволнили, но сте го понижили, да кажем.
Д-р Илко Семерджиев: Имаме резултат. И този резултат е баланс на приходи и разходи за миналия месец. Нямаме дълг за първи път.
Водещ: А как стои положението с другите болници?
Д-р Илко Семерджиев: Общо болниците не стоят добре за изминалата 2016 г. Размерът на дълговете им е около 509 млн. лева за цялата сума – незапомнена сума...
Водещ: На всички болници ли е това?
Д-р Илко Семерджиев: Да, на всички болници.
Водещ: Незапомнена сума?
Д-р Илко Семерджиев: Незапомнена сума от 2000 г. насам, най-голямата. 419 млн. лв. от тези задължения са на болниците с държавно участие, другите са на болници с общинско участие. На този фон бих искал да кажа, че почти също толкова частни болници имат само инвестиционни кредити, забележете, докато държавни и общински болници имат дългове, голяма част от тях – неразплатени. 150 млн. лева от тези 509 са неразплатени и са в просрочие. Лошо управление.
Водещ: Трябва да се сменят директори ли, по подобие на Пирогов?
Д-р Илко Семерджиев: Аз дадох пример с Пирогов. Мога да дам още един пример. Възстанових директора на болница Св. Иван Рилски. Отново не съм сменял бившия изпълнителен директор, той остана член на борда на директорите, но поисках, както за Пирогов, така и за Св. Иван Рилски, да се върне директор, който не е генерирал дългове. Св. Иван Рилски генерира дълг в размер на близо 17 млн. лева за две години, откакто беше сменен д-р Дечо Дечев. И откакто се върна д-р Дечо Дечев, отново имаме баланс.
Водещ: И преди двете години, в които той отсъстваше, пак е било в баланс, така да се каже, в болницата.
Д-р Илко Семерджиев: Не, когато д-р Дечо Дечев беше директор на Иван Рилски преди две години, болницата му беше на печалба в размер на около 2 млн. лева за годината.
Водещ: Добре, а има ли изход от това задлъжняване на болниците?
Д-р Илко Семерджиев: Има изход, разбира се. Аз отново повтарям, това е доброто управление.
Водещ: Само въпрос на добро управление.
Д-р Илко Семерджиев: Нека да дам един такъв пример – много хора притежават автомобил, притежават и шофьорска книжка. Някои от тях обаче управляват добре и безаварийно, а други катастрофират. Ето ролята на доброто управление.
Водещ: Не е въпрос на менажиране...
Д-р Илко Семерджиев: Менажирането е управление.
Водещ: На министерството имам предвид.
Д-р Илко Семерджиев: Болниците – това е факт от 1999 г. – имат обособена правна, финансова и стопанска самостоятелност. Тоест, отговорността за тяхното управление е в ръцете на бордовете на директорите и особено в ръцете на изпълнителния директор.
Водещ: А Вие разглеждахте ли тези сигнали, които получавате, вероятно и Вие, и Ваши колеги са говорили? Например купуване на скъпа техника в болниците, която не се използва, защото има апарат, който е много скъпоструващ, много добре рекламиран, но той няма накрайник. Тя се амортизира само от това, че стои в килера на тази болница. Вие знаете много добре, че някой си е взел комисионната от тази работа, в това нямате съмнение, надявам се. Но поне да беше купил и накрайника, пак да си вземе комисионната, но пък да работи. И знаете, че става дума за големи болници, нали?
Д-р Илко Семерджиев: В Министерство на здравеопазването има две структури, които се занимават с подобен вид проверки. Това е Вътрешен одит и Инспекторат. За цялата 2017 г. аз съм направил план за регулярни проверки, но също така имаме и през краткия мандат от три месеца над 10 извънредни проверки, точно по такъв тип сигнали, заради подобен тип поведение. И искам да Ви кажа, че направихме това след шестгодишен анализ на това какво се случва в болницата – от 2010 до 2016 г. И всъщност нито едно от решенията, които са взети за болничните лечебни заведения, не е от въздуха, то е на базата на много сериозен финансов анализ. Освен това поисках от всички лечебни заведения с дългове да представят оздравителни планове. И ние вече ги приемаме. До края на март постъпиха голяма част от тях, а април също ще продължат да постъпват. Така че на наследника ми в Министерство на здравеопазването ще предоставя база данни с много сериозна информация.
Водещ: Но има такива случаи, нали?
Д-р Илко Семерджиев: Има такива случаи.
Водещ: Много скъпи апарати, които стоят в килерите на болниците.
Д-р Илко Семерджиев: Има такива случаи.
Водещ: Това е ужасно. А хората плащат пари да ходят в чужбина да се лекуват. Или се подлагат на лечение с апарати, които са старо поколение, които вредят.
Д-р Илко Семерджиев: Имаме и още по-драстични случаи, включително на болници, които са изградили уникално добър капацитет и които поради лимитите, практикувани през 2015 и 2016 г., не са получавали възможност да лекуват хора.
Водещ: Финален въпрос – какво се случва с урана? Вредна ли е водата в областите, където беше открит уран?
Д-р Илко Семерджиев: Мерките, които сме взели, правят пълна превенция на здравния риск.
Водещ: Но водата е вредна, не трябва да се пие.
Д-р Илко Семерджиев: Има някъде превишаване на индикативните дози. Тези превишавания не са особено големи, но въпреки това ние препоръчваме, докато не се изчистят и слязат под нормите, да не се ползва водата за питейни цели или за готвене. За хигиенни обаче няма никакви ограничения.
Водещ: Благодаря за този разговор.
Още интервюта на здравния министър д-р Илко Семерджиев и неговия екип ще откриете тук.