Интервю с д-р Илко Семерджиев - „БГНЕС“
Д-р Илко Семерджиев: В наследство ни е оставен невиждан нормативен хаос. 31 са оспорените нормативни актове при предишното управление на МЗ, които касаят медицинската дейност. Още 8 поднормативни актове, които трябва да бъдат издадени, защото засягат общественото здраве, но не са издадени. И тези, които се налага да бъдат издадени, за да регулират медицинската дейност – 15 неиздадени акта. Тоест това е огромно количество нормативни актове, които или са отменени, част от тях са отменени, други не са издадени и създават в системата несигурност и хаос, които рефлектират върху пациентите. По отношение на медицинските стандарти, от 53 общо в съдебна процедура за отмяна са 16, 10 стандарта са с постановено решение за отмяна на първа инстанция, 1 с постановено решение за частична отмяна, 2 за прекратяване и 3 стандарта са насрочени за заседание през 2017 година. Тоест имаме подзаконови нормативни актове, които на практика падат във ВАС и вместо да регулират системата и да помагат за нейното функциониране, създават хаос.
Основният приоритет на мандата ми е да се възстанови договорното начало между НЗОК и БЛС, за да може тази година, за разлика от миналата, да имаме Национален рамков договор, а не едностранен административен акт. Това означава да се включи интелектуалният потенциал на професионалистите в НЗОК и на лекарите, които от името на БЛС преговарят и намират най-точните баланси за това как да функционира системата в полза на пациента. Срокът ни е 1 април, аз вярвам, че ще се справим. Те го заявиха публично и аз им благодаря за това, но това е и един своеобразен начин да поемат отговорност, защото когато някой казва, да, подкрепям възстановяването на договорното начало, поема и ангажимент да преговаря и да постигне баланс, за да сключи договор.
Относно зачестилите случаи на агресия към медици от Спешната помощ. Не е лесно да бъде решен този проблем. Той опира в това системата да работи добре, за да не предизвиква недоволство, но и в още нещо – индивидуално възпитание и коректно отношение. И в крайна сметка трябва да знаем, че лекарите отиват на повиквания, за да помагат, а не за да бъдат унижавани, обиждани или пък бити.
По отношение на бюджета в Спешната помощ ние нямаме думата, той е приет през миналата година със закон, разпределенията са направени така, че без законодателен орган ние не можем да правим промени в числата. Но при всички случаи ще раздвижим проекта за спешна медицинска помощ, в който са предвидени доста средства, които касаят предимно обновяване на сграден фонд, закупуване на апаратура и техника, включително и на линейки, така че да подобрим условията за работа на колегите, достъпа на хората, по-бързия достъп на хората до спешна помощ и в крайна сметка подобряване на услугата.
В краткия мандат на едно служебно правителство не могат да бъдат направени много неща, най-вече заради времевия аспект, но при всички случаи неща, които касаят оперативното управление, подлежат на промяна. В този смисъл бих искал да кажа следното, в много бързи срокове наредби, които са във висока степен подготвени, тоест не се стартира от нулата, ние ще се опитаме да ги придвижим. Някои поправки, които се възможно да станат по-бързо, също ще се опитаме да ги придвижим. При всички случаи основните ни надежди са в Националния рамков договор, тъй като до 1 април тече срок за провеждане и подписване. Ако там постигнем добър успех, това ще се усети след това в цялата система. През април следва подписване на индивидуалните договори, а през май очакваме да се появят резултати.
Тъй като много числа се хвърляха в публичното пространство около въвеждането на пръстовия автентификатор, аз помолих официално НЗОК да ми даде данни какви са размерите на плащанията през трите месеца – октомври, ноември и декември миналата година. Целта ни е да анализираме направени ли са наистина тези 15 милиона лева икономии или не. Конкретните отговори на касата са следните – 137.8 милиона лева са платени през октомври, а през ноември, когато е въведен пръстовият автентификатор са 137.9 милиона лева. Тоест, това са 112 хиляди лева повече. За какви 15 милиона спестявания става въпрос, аз не разбирам. Пред декември са 137.123 милиона, както виждате няма някаква особена динамика. Но това, което трябва да подчертая за месец януари е, че са направени около 50 милиона лева допълнителни плащания, които да компенсират това, което не е разплатено през 2016 година, а за февруари са предвидени в НЗОК още 20 милиона лева допълнително за извършени надлимитно и незаплатени средства. Тоест, само за два месеца ние компенсираме така наречените икономии, които не съществуват, както виждате, с нови 72 милиона лева, които на практика напълно опровергават тезата, че на ден се спестява 1 милион от пръстовия автентификатор.
В края на декември от Надзорния съвет на НЗОК са взели решения, с които са ограничили и без това ограничените лимити, средно между 5 и 15 процента за различни категории болници. Това означава, че е опитано по някакъв начин изкуствено да бъдат намалени плащанията, за да се отчете резултат, който фактически не съществува.
Трябва да вървим към възстановяване на класическия принцип в здравното осигуряване – парите следват пациента. Тоест, да се плаща там, където се върши работа, а не просто да се бюджетират структури. Това естествено е невъзможно, да задоволим абсолютно всички, защото когато плащате и то лимитно плащане до ниво легло, вие ограничавате достъпа до медицинска помощ на пациентите на първо място. На второ място, формира се листа на чакащите и тя е в НЗОК към ден днешен. Тази листа на чакащите включва 3636 човека, нещо, което не е съществувало в България и това е абсолютно различно от плановото лечение.
И накрая лишавате от възможността болничния мениджмънт да ползва структурите си и леглата си гъвкаво и в полза па пациента. Има сключени договори за легла, които ако са запълнени, не можете да ползвате свободни други. До такава степен е слязла административната регулация и диктат от страна на предишния екип на Министерството на здравеопазването.
Аз споделям философията, че Здравната карта се чертае от пациентите, а не от администрацията. В България има свръхразвита здравна инфраструктура и когато пациентът има право да избере къде да се лекува, тоест на кого да се довери, средствата за неговото лечение трябва да отидат точно там, където той е избрал. Тогава пациентът чертае здравната карта, а не администрацията.
Още интервюта на здравния министър д-р Илко Семерджиев и неговия екип ще откриете тук.