Интервю с д-р Илко Семерджиев - БНТ „Денят започва“
Водещ: Пръстовият идентификатор да отиде в историята, да се обърне здравната система към пациента и да се възстанови договорното начало. Това накратко е реформата на реформата, която служебният здравен министър Илко Семерджиев ще направи. Добро утро и добре дошъл.
Д-р Илко Семерджиев: Добро утро.
Водещ: Д-р Семерджиев, зам.-министър сте в три правителства, министър в две и първи директор на Здравната каса. Можем спокойно да кажем, че реформата преди двадесет години започнахте Вие и днес сте обречен на това да я продължавате. Докога ще я караме така – реформа на реформата и отново реформа?
Д-р Илко Семерджиев: Докато се допускат грешки.
Водещ: Добре де, но толкова ли сме грешни, да му се не види?
Д-р Илко Семерджиев: Ами, искате ли тогава да направим един преглед на реформата на предишното правителство, по-точно на министър Москов, защото тя е еднолична реформа, не е реформа на правителството. Ако си спомняте той започна с едно гръмко обявление – закривам касата и прехвърлям пакета услуги в НОИ. Нещо такова да се е случило? Не. След това каза – закривам ТЕЛК. Нещо такова да се е случило? Не. Дори не е усъвършенствана дейността на ТЕЛК. След това имахме закана за дерегистрация на лечебните заведения от търговския закон – две години той не направи нищо в това отношение и сега отново го оферира в предизборната кампания. Всъщност това е проява на тежко неразбиране какво представлява лечебното заведение. Ако изключим лекарите, една болница е на практика хотел – тя няма как да се управлява като стопански дейности извън търговския закон, това е единственият закон, който управлява стопанската дейност в България. А забележете, лекарите не са търговци там, лекарите управляват медицинската си дейност по няколко други закона. На първо място това е Законът за лечебните заведения, на второ място Законът за здравето, на трето място Законът за здравното осигуряване и забележете - националният рамков договор. Нещо, което министър Москов ликвидира – превърна рамковото договаряне в административно командване.
Водещ: Тук обаче колкото пъти съм контактувал с директори на лечебни заведения, на болници, толкова пъти съм ги виждал тези хора малко в ролята да смятат приходи и разходи точно както те се смятат в една бакалия.
Д-р Илко Семерджиев: Знаете ли обаче какъв е регламентът в Закона за лечебните заведения?
Водещ: Какъвто и да е регламентът…Ще ви кажа и друг случай.
Д-р Илко Семерджиев: Не, не, чуйте какъв е регламентът. Директорът отговаря за цялостната дейност, включително и стопанската. Само че в Закона за лечебните заведения се регламентира, че във всяко лечебно заведение има медицински съвет и той е отговорен за управлението на медицинската дейност. Някога да сте чували за медицинските съвети, за председателя на медицинския съвет, за това с какво се занимава той? Не.
Водещ: Д-р Семерджиев, обаче дете на 15 години със счупен пръст, неправилно лекуван в „Пирогов”, просто гипсиран. След което се налага пак в „Пирогов” операция на този пръст в хирургия на ръката и след операцията започват да искат пари за абсолютно всяка една дейност – превръзка, рентген и други такива…
Д-р Илко Семерджиев: И това е при гръмките заявления на министър Москов, че той е въвел контрол, че е пресякъл измамите.
Водещ: И това се случва, и това се случва в периода 2007 година, тоест много отдавна.
Д-р Илко Семерджиев: Не, такива казуси има постоянно. Те са…
Водещ: Да. И тези казуси, тоест аз ви говоря за случай, в който аз лично съм видял с очите си, а не за случай, който е на принципа една жена каза.
Д-р Илко Семерджиев: Със сигурност това е така, абсолютно Ви вярвам, нямам причина да го оспорвам. Със сигурност това са неща, които се случват. Но нека да се съсредоточим върху системните показатели. Министрите на здравеопазването и политическите сили, които стоят зад тях, обикновено работят на системно ниво, а не на ниво лечебно заведение и отделен казус – там отговорни са директорите на болниците и лекуващите лекари. Затова аз искам малко да продължа темата, с която започнахме при Вас. Как продължи реформата на министър Москов? С ровичкане в два закона – Закона за лечебните заведения и Закона за здравното осигуряване. Ако си спомняте в лечебните заведения най-напред беше предложен един механизъм за приватизация, който издържа точно три денонощия. Мина в Министерския съвет и в Народното събрание го свалиха предложението. След това направи задължителна здравна карта, благодарение на която в момента имаме лимити до ниво легла и листа на чакащите в Националната каса, каквато е нямало никога преди 2016 година – над 3500 пациента стоят в тази листа и чакат. В Закона за здравното осигуряване, там раздели министър Москов медицинската помощ на два пакета и раздели на практика и българските граждани, дискриминира ги по социално значими заболявания, а останалите се оказаха социално незначими. Естествено това падна в Конституционния съд. Тоест, имаме санкция на намеренията за реформи, опитите да се създадат някакви регламенти и то от Конституционен съд. Съвсем накратко ще изброя какво е направил Върховният административен съд? 33 оспорени нормативни акта за тези две години, 23 неиздадени нормативни акта, за които има законова делегация, 16 стандарта в процедура на отмяна. Тоест, това е изключителен хаос. Човекът, който претендира, че е въвел ред в системата, всъщност е създал най-големия хаос в нея и резултатът от това рефлектира в случаи каквито и Вие казвате. Никой не знае какво да прави, никой няма устойчиви правила, по които да работи, на които да се облегне и които на практика не само да го защитават, но които да защитават на първо място и пациента.
Водещ: Сега, единият спор между вас двамата е за прословутия пръстов идентификатор. Какво не му харесвате например Вие, което пък Москов му харесва?
Д-р Илко Семерджиев: Първо нека да кажа, че не го хареса, условно казано, ВАС – на тричленен състав те го обявиха за нищожен този акт. Тоест, няма законово основание да бъде въвеждан такъв пръстов отпечатък. Второ, това е най-малкото, но ще го спомена и него – унизително за хората, унизително и за лекарите и за тези, които се занимават с тази процедура. Трето, няма никакъв ефект, никакъв икономически ефект. Нека да ви кажа, че в месеца, в който е въведен пръстовия отпечатък в болниците, това е месец ноември 2016 година, не само не са спестени 15 милиона за първите 15 дни както обявяваше министър Москов, ами за целия месец разходите са се увеличили със 112 хиляди лева. През месец декември, забележете, Надзорният съвет е принуден да вземе решение да намали лимитите на болниците, за да може да отчете липсата на преразходи през 2016-та. Но вижте какво се случва в нашия мандат, в 2017 година. Още през месец януари 52 милиона отложени плащания е принудена касата да плаща просто, за да прикрие лоши икономически показатели през 2016-та. През месец февруари още 20 милиона. Тоест, ние тръгваме с дефицит минус 72 милиона. И тук искам да спомена това, което и самият министър Москов вчера каза при Вас – аз казах, че с министъра на финансите сме направили анализ, който показва, че заложеният дефицит от лоши правила в Закона за здравното осигуряване и по-скоро Закона за бюджета към здравното осигуряване, е в размер на около 260 милиона за 2017 година. И сега ще ви припомня нещо – в края на миналата година, ако си спомняте, министър Ананиев беше председател на Надзорния съвет на НЗОК и се е оттеглил от него точно заради залаганите дефицити.
Водещ: С какво обаче трябва да се замени този идентификатор пръстов ?
Д-р Илко Семерджиев: На първо място искам да кажа, че няма да изпаднем в никакъв вакуум. Министър Москов в началото на мандата си въведе чекиране с лични карти – тази система продължава да стои, тя продължава да работи, така че ако се отмени и на 5-членен състав пръстовият отпечатък, както и на 3-членния, тоест ако се потвърди решението, съвсем спокойно ще се мине отново на картова идентификация. Но бъдещето е електронната здравна карта, защото тя позволява в нея да се интегрира електронно здравно досие, независимо дали това ще бъде частично или пълно. Във времето в това електронно здравно досие могат да се интегрират и финансови данни за вашето осигуряване, тоест пълна информация. И тогава Вие ще носите своята информация със себе си, с картата си, докато пръста ви не носи абсолютно нищо.
Водещ: Когато казвате електронно здравно досие, вчера министър Москов каза, че ако работата по електронното здравно досие продължи с предвидените процедури, то може да стартира от 1 януари догодина. Потвърждавате ли това?
Д-р Илко Семерджиев: Не, това са измислени срокове. Тази работа не става с хипотези – чух го, че хвърли някакви числа, че щяла да струва от 70 до 250 милиона. При това той направи тази рязка ескалация в рамките на няколко часа. Това са според мен предизборни приказки, които не отговарят на истината по никакъв начин.
Водещ: Но Вие тази работа, която е започната в здравното министерство, по процедурите за въвеждане, по оперативните програми, ще я продължите ли?
Д-р Илко Семерджиев: Вижте, в тази специално електронна здравна карта и свързаните с нея електронно здравно досие и електронна рецепта, не само ще я продължим, аз ще оставя на края на този кратък мандат концепция как да се продължи с пътна карта. И не само. Финансирането на тези дейности ще бъде по програма „Добро управление“, така че те няма да струват нищо на българския данъкоплатец.
Водещ: Да, да, той вчера каза, че е по програма „Добро управление“, процедурите са започнали и трябва да започнат сега по обявяването на обществени поръчки, според неговите думи от вчера. Добре, а как точно ще възстановите договорното начало, какво предвиждате? Защото това вече са неща, които пряко касаят пациентите и ми се ще по тях да поговорим.
Д-р Илко Семерджиев: Това е най-важното нещо, което трябва да раздвижим, ще обясня защо. Служебното правителство няма зад гърба си законодателен орган, тоест ние не можем да променяме закони и да изправяме грешките, които са допуснати там. Единственият ни механизъм остава Националният рамков договор. Според Закона за здравното осигуряване, националното рамково договаряне трябва да завърши до 1 април, тоест от 1 януари до 1 април. И ние имаме механизъм с Лекарския съюз, със Зъболекарския съюз и Касата, разбира се, да направим необходимото, за да смекчим малко онези ефекти, които създават листите, централизираните листи на чакащите, лимитите, които слизат до ниво легла в болниците. Разбира се, не може напълно да бъдат отменени, защото те са фиксирани в Закона за лечебните заведения, но на практика следващото правителство ще има възможността и това да направи. Какво ще се отпуши с националното рамково договаряне? Вие знаете, че миналата година вместо Национален рамков договор, имаше едностранен административен акт, в който министърът се наложи над всички, принуди ги да изпълняват решения, с които повечето от съсловието не са съгласни в лечебните заведения.
Водещ: Тук лекинко ще Ви прекъсна обаче, защото според моята колежка Мария Чернева, която се рови в дебрите на здравната система години наред, тя каза, че всичко, което горе-долу са искали Лекарския съюз, след като не са се договорили, в документа, който Москов е подписал, то съществува. Така че там винаги е много трудно да се разбере от наша гледна точка кой какво иска, кой къде, какво отстъпва.
Д-р Илко Семерджиев: Вижте, това са интерпретации. Но ако си спомняте на 6 април миналата година лекарите за първи път стачкуваха, излязоха по улиците, изразиха своето несъгласие и то не в кабинетите си и не в лечебните заведения, а на улицата пред Министерския съвет и пред Министерство на здравеопазването. Да, със сигурност някои от техните предложения са приети, но те протестираха, защото имат драстично несъгласие с други, които са наложени по чисто командно-административен път. И сега възможността е следната – колегите, които са изпълнители на медицинска помощ, които най-добре знаят какви са казусите при тях, включително и тези неща, които Вие давате като примери, те предлагат механизъм за тяхното преодоляване, те защитават своя професионален престиж, те защитават достойнството си по този начин. И когато касата приеме предложенията им и се сключи Национален рамков договор, практиката се подобрява, а за пациентите има по-добри отношения, по-добро лечение и въобще постижения.
Водещ: Интересно ми е обаче в този процес на договарянето, кой представлява интереса на пациентите? Защото вижте какво се получава, ние здравноосигурените – и аз, и Вие, и всички колеги тук в студиото, си даваме парите на Здравната каса, за да ги управлява и тя ги договаря без наше участие с лекари и зъболекари в случая.
Д-р Илко Семерджиев: Абсолютно точен въпрос, който между другото рефлектира във времето. Някога, когато основавахме Здравната каса, ние ако си спомняте направихме събрание на представителите и то беше създадено на трипартитен принцип – имаше представители на работодатели, на работници, на общините включително, така че да могат да се балансират здравните нужди по територията на цялата страна. Над това събрание имаше управителен съвет, контролен съвет, които се избираха на професионален принцип и чак тогава директора. Министър Москов, който държи да каже, че одържавява всичко и че държавата е най-важното нещо в здравеопазването, дълбоко греши и вашият въпрос го доказва – няма представители на тези, които получават медицинската помощ в крайна сметка.
Водещ: И дават парите.
Д-р Илко Семерджиев: И дават парите. Сега имаме одържавена каса само с надзор и управител, събрание на представителите вече не съществува, управителен съвет вече не съществува, контролен съвет вече не съществува.
Водещ: По отношение на Глинка Комитов аз ще кажа, той никога не идва, колкото и пъти да го каним, никога не идва. За него журналистите и хората, чиито пари той управлява, явно нямат, не са достойната част от обществото, която трябва да получи отговори от него.
Д-р Илко Семерджиев: Аз имам друго тълкувание, позволете ми да кажа какво е моето тълкувание по тази тема. Д-р Комитов е качествен професионалист, това не трябва да му се отрича и той има доста опит и в районни каси, и в националната каса, но той беше подтиснат в пресата от надзора и подуправителя, които бяха политически назначения на министър Москов. В крайна сметка имахме едно не връщане на държавата в здравеопазването, а едно самоуправство, една злоупотреба с власт и имахме не държавата в системата, в здравната система, а един самодържец в нея. И на практика това отне гласа на НЗОК, включително и на д-р Комитов.
Водещ: Как обаче клиничните пътеки ще се освободят от чиновническата тегоба, която в общи линии създава ситуацията от години, от много години даже, че болен – здрав, на петия ден те изписват, защото така казва клиничната пътека?
Д-р Илко Семерджиев: Много тежък въпрос. Да Ви кажа какво се случи миналата година с разделянето на пакетите на основен и на допълнителен, което беше атакувано и оспорено в Конституционния съд и падна на практика с решение на Конституционния съд. На първо място бяха намалени броя на клиничните пътеки – от 302 паднаха на, ако не се лъжа, 265, тоест стесни се достъпа. След това, те бяха превърнати в административен инструмент. Ако сега прочетете една клинична пътека, ще видите набор от числа, кодове на заболявания, които не ви дават никаква информация. Докато първите клинични пътеки, които направихме през 2001 година, примерно една клинична пътека беше – Ръководство за медицинско поведение в размер на около 100 страници, където казва и каква е координацията с извънболничната помощ, с рехабилитацията, с долекуването, с активното лечение. Тоест, смисълът на клиничната пътека от нейното стартиране до миналата година, беше абсолютно променен и тя беше превърната наистина в административен инструмент. Това създава тежка тегоба за Здравната система и особено за пациентите.
Водещ: Ама то и преди беше така.
Д-р Илко Семерджиев: Не беше така, защото аз знам как сме стартирали. Аз мога да ви дам клинични пътеки, които са практически ръководство за лечение.
Водещ: Става въпрос, че те се използват и се казва, ами тук по тази пътека имаш пет дни и нито ден повече – с конци, с превръзки, с всичко, след тежки онкологични операции, просто те изписват и ти викат, всеки ден ще идваш да ти правим превръзките.
Д-р Илко Семерджиев: Ще Ви кажа защо е така. В България болниците, а и по цял свят, се разделят на две основни категории – болница за активно лечение и там се прави това, за пет, шест, седем дни се върши активната част. Но за съжаление не беше развита онази инфраструктура, която трябва да се занимава с долекуване и с рехабилитация, тоест там, където се налага много по-продължителен престой. И отново, тук ще се върна 2001 година, голямата грешка беше допусната с това, че с отричането на приватизацията на лечебните заведения, вместо 200 болници, които влязоха на договор с НЗОК, се изгради втора паралелна частна болнична мрежа и сега те са близо 360 вече. Едни и същи пари, 1.4 милиарда за болнична помощ разделени на 200 и разделени на 360, си представяте какъв е размера на недофинансирането. И на всичкото отгоре министър Москов с постановление 57 направи така, че вече се финансират структури, а не дейности.
Водещ: Понеже почнахме да се сравняваме и със световната практика, кажете ми къде го има това, което наблюдаваме у нас – влизаш да те лекуват за рак на стомаха и те само това правят и нищо друго не ги интересува.
Д-р Илко Семерджиев: Това се получава, когато клиничната пътека е концентрирана само в една диагноза и не представлява координация за всички видове лечения – от извънболнично, следболнично, самото болнично, включително и с необходимите контроли, прегледи на съответна периодика, при съответни лекари, връщане на информация при общопрактикуващия лекар, постоянна диспансеризация. Това се получи с унищожаването на класическия вид на клиничната пътека. Още веднъж ще повторя, за да си спомните добре и да напомня и на колегията, че когато създавахме клиничните пътеки, ние бяхме ангажирали всъщност за техни автори научните медицински дружества. Те бяха постижения на най-високата научна мисъл в страната. Сега се превърнаха в административен инструмент, особено от миналата година.
Водещ: Добре, всичко това как ще се промени? Защото хората ги интересува да получават, разбирате ли, преди един месец виждам случай – приемат една жена, апропо зъболекарка и съпругът й е зъболекар и са от Вашето поколение като възраст, приемат я, защото й констатират онкологично заболяване в женската част. По време на операцията се налага да чистят и стомах и черен дроб, на петия ден след операцията я изписват – при можете да се сетите тази операция колко е тежка и колко е дълбока. Кога ще се промени всичко това?
Д-р Илко Семерджиев: Когато имаме компетентно управление.
Водещ: Е, ама то се оказва, че двадесет години такова нямаме, защото …
Д-р Илко Семерджиев: Няма да оспорваме избора на българския народ.
Водещ: Двадесет години ние сме в тази джунгла, да си плащаме медицинските изделия. Влизаш да те оперират за става, казват ти, дай си пари за става, влизаш да те оперират, дай си пари за стента, дай си пари за съшивателя, дай си пари за всяко едно.
Д-р Илко Семерджиев: Да ви кажа още нещо в такъв случай, ето това е големият проблем, когато пакетът медицински услуги не е симетричен на финансирането в НЗОК.
Водещ: Защо тогава, когато създавахте НЗОК, приехте тази ниска вноска от 6 процента и защо още тогава не предвидихте например медицинските изделия да влязат в реимбурсния списък, за да се сложи съответно и ред.
Д-р Илко Семерджиев: Защото стартирахме с извънболничната помощ. Една година по-късно стартирахме и с болничната помощ. Нещата, когато са абсолютно нови, се правят така – с пътна карта, с план график, не може всичко наведнъж. Правят се неща, които са основни, от които може да се започне, които да бъдат успешни и да поведат след себе си следващите стъпки. Ако си спомняте моят отчет тогава беше, че здравната реформа беше планирана в сто стъпки – ние направихме за четири години 79. Трябваше за следващите десет години, написахме стратегии и ги финансирахме, трябваше да бъдат направени още 21. За съжаление върнахме се в началните 20.
Водещ: Но все пак още тогава се казваше, че вноската трябва да бъде 12 процента.
Д-р Илко Семерджиев: О да, когато влезе и болничната помощ.
Водещ: И защо не се увеличи още тогава?
Д-р Илко Семерджиев: Този въпрос не е към мен, а към тези, които са управлявали междувременно. Аз отново казвам, симетрията между ресурс и пакет услуги е изключително важна. Липсата на такава симетрия води до дисбаланс и до драми.
Водещ: В рамковия договор ще вкарате ли сега финансирането на медицинските изделия и да се опитате по този начин да въведете ред в пазара?
Д-р Илко Семерджиев: Да, вече започва това. Най-вероятно тази година ще прецизираме регламентите. Все пак не искам да говоря авансово, но има още нещо, което ще направим и държа да го кажа, ще добавим чрез анекс към договора със Зъболекарския съюз още една дентална дейност – плакови протези за възрастни хора.
Водещ: Тоест, тръгвате по стъпките на въвеждане на ред, поне и в търговията с медицински изделия, така ли?
Д-р Илко Семерджиев: Нека да не го наричаме търговия с медицински изделия, защото те са…
Водещ: Ама то и сега си е търговия.
Д-р Илко Семерджиев: Ами, ще се опитаме да ги интегрираме в лечението, така че да не се търгува с медицински изделия, а да са част от лечебния процес.
Водещ: Добре, благодаря Ви много. Да се надяваме, че това, с което сте се нагърбили, ще успеете да го направите в краткия мандат, който всъщност не е много ясно и колко ще бъде кратък.
Д-р Илко Семерджиев: Благодаря и аз.
Още интервюта на здравния министър д-р Илко Семерджиев и неговия екип ще откриете тук.