Линк към интервюто на д-р Илко Семерджиев - БНТ „Денят започва“
Водещ: Нов рамков договор в здравеопазването вече има. Той беше подписан вчера между представители от ръководството на Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса. Договорът беше преподписан от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев и ще влезе в сила от 1 април тази година. На този фон в „Пирогов” напрежението расте след решението на шефа на детската травматология д-р Атанас Кацаров и още шестима негови колеги да напуснат. Търсят се и медицински кадри за училищата. Добро утро на д-р Илко Семерджиев, служебен министър на здравеопазването. Добре дошли, честита Баба Марта. Това е малко празник на здравето, както се казва, защото поверието казва, че мартеницата като си я вържем на цъфнало плодно дърво или пък като си я сложим под камък, като видим щъркел, ни носи здраве през годината.
Д-р Илко Семерджиев: Да, така е. Бъдете здрави! Честита Баба Марта.
Водещ: Докторе, здравето е част от националния характер на българина и странно се получава, хем искаме да сме здрави, хем сме безотговорни към здравето си, аз това трудно си го обяснявам. Но на Вас Ви се стовари доста тежък, макар и служебен, мандат. Постигнахте обаче една цел – да има договор.
Д-р Илко Семерджиев: Да, това беше най-голямата цел за този мандат, слава Богу, вчера беше решена успешно.
Водещ: И какво ново за здравеопазването с този рамков договор?
Д-р Илко Семерджиев: Новото е, че се справихме всъщност по възможно най-добрия начин, заедно с Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз, с твърдото бюджетиране и лимитиране на медицинските услуги, което ще се почувства още след 1 април, със сключването на новите индивидуални договори между Касата и лечебните заведения. Какво означава това – че премахнахме месечните лимити, които бяха доста рестриктивни и благодарение на тях се получаваше централизирана листа на чакащите и преминахме от твърдо месечно бюджетиране към прогнозни тримесечни бюджети, с буфер при това в размер на 3 процента. Постигнахме споразумение, че месечният бюджет за болниците ще бъде около 133 млн.лв., малко над 133 млн.лв. Но при тримесечни натрупвания, ако има преразход в размер на 3 процента, се включва механизъм за саморегулация, което означава, че онези пътеки, които са надхвърлили бюджета си, лимита си в тримесечен план, включително с тези 3 буферни процента, започват плавно да намаляват цените си, без да се променят обемите. Което означава, че ще имаме и регулация на административното ценообразуване на клиничните пътеки, което е много важен процес. Ще постигнем баланси – тези, които са недофинансирани, всъщност ще имат възможността да продължават да работят по начина, по който са работили, без да им се намалява цената, а тези, които са направили проблеми в бюджета, бавно, но балансирано ще слизат обратно към нормалните си стойности.
Водещ: Как ще се отрази обаче това на финансовото състояние на болниците? Защото ще бъде абсолютно наивно, ако хвърляме вината само върху ръководствата за трупането на дългове, без да гледаме, че това трупане на дългове в голяма степен е логично заради недофинансирането на системата като цяло.
Д-р Илко Семерджиев: Ще говоря с числа, за да илюстрирам как ще се отрази. Всъщност по отношение на бюджета за болнична помощ за 2016 година по закон са били гласувани 1, 343 млрд. лв. Тази година с този Национален рамков договор постигаме споразумение да не падаме под разходите, които са се получили по касово изпълнение на бюджета на НЗОК, и запазваме бюджет в размер на 1, 613 млрд. лв. Това означава 270 милиона повече. Тоест финансирането се подобрява. И от гледна точка на това подобрено финансиране, ще се почувства действително и този другият механизъм за лимитите, ще се почувстват действително и подобрения в лечебната помощ за пациентите. Това е основният търсен ефект. На всичкото отгоре ще спазим и Закона за бюджета. Може би тази година ще бъде първата, в която няма да има преразходи и прехвърляне на плащания за следващата година, защото Вие знаете, през януари Касата беше принудена да плати 52 милиона отложени плащания от миналата година, предстои, и между другото това го направихме в месеците от април до декември, да се изплатят и онези 19, 8 млн.лв., които наричаха надлимитни, които така или иначе бяха преразход.
Водещ: Как ще се отрази обаче това на пациента, на всяко едно здравноосигурено лице, което опре до личния си лекар или до болнично заведение, или до специалист, каквото и да е?
Д-р Илко Семерджиев: Много хубав въпрос. Това, което досега се практикуваше – пациентът да търси болница с неизчерпаем лимит и свободни легла и, ако не намери, отива в централизирана листа на чакащите, която към момента е повече от 3500 човека в Националната каса, това вече няма да съществува като феномен.
Водещ: Добре, ако няма свободни легла, къде ще ме настанят, в коридора ли?
Д-р Илко Семерджиев: Не, феноменът от миналата година беше следният – може да има свободни легла в болниците, физически легла свободни, но не могат да Ви настанят поради липса на бюджет, т.е. поради едномесечен твърд лимит – т.е. ако сте си изчерпали лимита на 20-то число, леглата Ви може да са празни, но Вие не може да приемете болен и те отиват в централизирана листа на чакащите. Сега това няма да го има повече. Разберете, тримесечен прогнозен бюджет с буферен механизъм от 3 процента, това е върху 400 милиона. Означава, че на практика ние няма да имаме лимитиране на болничната помощ или ако има, то ще е съвсем малко. Преодолели сме един огромен и тежък механизъм, който съществуваше от административното решение миналата година.
Водещ: Има ли някаква промяна в клиничните пътеки – например махане на едни клинични пътеки и създаване на други?
Д-р Илко Семерджиев: Не, няма такава промяна, те са си същите каквито са били и миналата година. Разбира се, ще има промяна текущо в тази година по отношение на техните обеми и цени – точно пак заради този буферен механизъм. Клинични пътеки, които са прекалено оборотни и смятани може би за печеливши, в крайна сметка обаче няма да могат да изтърбушат бюджета на Касата, защото на три месеца ще се включва този механизъм за саморегулация. Това ще регулира и техните цени.
Водещ: Аз Ви предлагам да видим един поглед върху клиничните пътеки. Погледът е на Мария Чернева, която аз обичам да цитирам не за друго, а защото тя е журналист, който вече повече от четвърт век следи здравеопазването в дълбочина. Има хиляди пациенти, които ненужно лежат в болници, и Касата излишно плаща престоя им в болниците. Пациентските организации и тази година настояваха да отпаднат много клинични пътеки за проследяване на хронични заболявания, по които често се правят процедури, които отнемат няколко часа, и въпреки че сигналите са от години, от Касата не смятат, че оптимизирането на харчовете е техен проблем.
Репортер: Хепатит Б е хронично заболяване, но за да получават редовно лекарствата си, пациентите през няколко месеца трябва да влизат в болница за по три дни.
Д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация: На хартия общо взето, защото нищо не им се прави тези три дни. Единственото, което им се прави - взима им се кръв и им се правят изследвания…
Репортер: И най-често – пациентите се прибират вкъщи, водят се хоспитализирани, но не пропускат да платят такса болничен престой накрая. Подобни фиктивни хоспитализации са нормална практика при почти всички с хепатит, стотиците с ревматоиден артрит и хронични левкимии, хилядите с диабет.
Елисавета Котова, председател на Асоциация на децата и младите хора с диабет: Ние смятаме, че не е редно, когато едно изследване може да бъде направено извън болница, да се налага да влизаш два, три или четири дни, за да се изхарчат едни ненужни пари.
Репортер: А най-тягостно е с пациентите от провинцията, които се разкарват два пъти до големия град. Търпението на един такъв болен с хепатит В попривършило и написал поредното писмо до министерството, а оттам го препратили в Касата - не може ли взимането на кръв за изследване на вирусния товар и чернодробните ензими да минат като амбулаторна процедура. Отговорът на Касата - процедурите се разработват от министерството в наредба. И в случай, че националният консултант по гастроентерология приеме Вашето предложение, Касата ще го даде на министъра. Освен омагьосания кръг, който очертава този отговор, именно националните консултанти от години предлагат подобна промяна. Явно без резултат.
Д-р Станимир Хасърджиев: Категорично имаше опити и те са всяка година тези опити. И лекари, и пациентски организации внасят предложение това нещо да се случи. Обикновено нещата се запъват на ниво „колко трябва да се плати за въпросната процедура“.
Репортер: От Касата не смятат, че оптимизирането на харчовете е тяхна работа и отказаха коментар. Не обясниха защо не са направили предложения за промяна в министерската наредба. И да освободят немалък финансов ресурс за по-съществени придобивки като повече тест-ленти за контрол на диабета, например.
Елисавета Котова: Когато настъпят усложненията, държавата откъде ще вземе пари да прави трансплантации, да прави ампутации и подобни?
Водещ: Сега, кухите пътеки! Поне Вие, разчитам на това, че сте стоматолог и не сте изкушен, както се казва! Защото то винаги балансът на интереси е… Кухите пътеки са факт. Как трябва да се изчистят те? И не е ли време в този договорен процес да влязат и пациентите, за да може да се търси и това изчистване, защото, господин Семерджиев, левче по левче – вир, капка по капка – вир, какво беше – капка по капка – язовир, левче по левче – вир. Така или иначе, оттук – оттам по малко като се оптимизира и изведнъж ще се получи една нелоша сума пари за други разходи.
Д-р Илко Семерджиев: Първо да Ви кажа, че аз не съм изкушен не само днес, а от 2001 година, когато напуснах управленски позиции в Министерство на здравеопазването до момента аз нито съм в договор с НЗОК, нито съм взел една стотинка от там. Аз спазвам хигиена на поведението си и това е последователно в годините.
Водещ: Аз затова Ви казвам, че в случая Вие сте неизкушен, тъй като винаги трябва да се балансира между интересите, и когато, така да се каже, арбитърът не е в тези интереси, нещата са някак по…
Д-р Илко Семерджиев: Могъл съм да бъде директор на болница, но не съм пожелал да направя това, напротив. Но по казуса – има вече решение на този проблем и това ще се почувства веднага в здравната система със сключването на договорите между лечебните заведения и НЗОК за 2017 година. Това предстои сега да се случва. Възможно е вече тази дехоспитализация да стане още на първия ден като, разбира се, това ще повлече и финансови последици за лечебното заведение. Ще бъде платена 60 процента от сумата, така че действително ненужния престой ще бъде ограничен. Тези клаузи са факт, тези възможности са факт и те ще почнат да бъдат прилагани, най-вече по желание на пациента.
Водещ: Тоест първата стъпка е направена, да видим кога въобще тези пътеки ще отпаднат като такива.
Д-р Илко Семерджиев: Няма нужда да отпадат, те се преобразуват в амбулаторни процедури. Така че дейността ще се извършва, но няма да се лежи в болница заради тях.
Водещ: Успяхте ли, предния път като бяхте тук имахте една амбиция, чрез рамковия договор да вкарате и повече услуги, особено за възрастните хора в областта на стоматологията, например т.нар. ченета.
Д-р Илко Семерджиев: Аз мисля, че успяхме. Все още не сме подписали този анекс с Българския зъболекарски съюз, но в разговорите, предварителните, които се водят, имаме приемане на идеята и имаме разработване на механизми как тя да се реализира конкретно. Така че вероятно до месец ще имаме и това постижение.
Водещ: Тоест да се очакват и малко повече стоматологични услуги, за кои?
Д-р Илко Семерджиев: Точно така, за възрастните хора. Вероятно това ще се въведе поетапно според различните възрасти и предполагам, че още от 1 април нататък ще имаме тази възможност за хората над 75 години, след това поетапно ще се въвежда за хората на възраст между 70 и 75, след това и за тези между 65 и 70. Тоест започваме с най-нуждаещите се и ще ги въведем за всички хора, които са на пенсионна възраст.
Водещ: Какво е новото обаче в договора за доболничната помощ предимно за личните лекари, защото те са другата сериозна част от здравеопазването, до която всеки един от нас опира – за грип, за настинка, за каквото и да е тичаме при личния лекар?
Д-р Илко Семерджиев: Много важен въпрос, който обаче опира и до структурата на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. За първи път тази година успяхме да направим структурни промени, които са положителни. Давам пример – по Закона за бюджета на НЗОК за 2016 година общопрактикувщите лекари са имали 180 милиона, за 2017-та са 200, т.е. имаме 20 милиона в повече. По Закона за бюджета на НЗОК за 2016-та в специализираната извънболнична помощ има 201 милиона, тази година ще бъдат 219. Тоест имаме значителен превес на средства за медицинско обслужване в извънболничната помощ, а това означава, че първо пациентите ще получат повече услуги, второ – извънболничната помощ, действайки по-ефективно, с повече средства, ще може да бъде и малко като бариера в болничната помощ. Тоест ако се решават проблемите в амбулаторния сектор, те на практика не отиват в болничния и така се спестяват и средства. Тоест имаме значителен напредък и в сферата на извънболничната помощ. Колкото до това, че се появиха напрежения, и аз съм длъжен да го споделя, по отношение на т. нар. постигане на таргетни стойности за общопрактикуващите лекари, по отношение на нива на хемоглобин, на други показатели, клинично-амбулаторни показатели, искам да кажа, че те остават като измерителя на качеството, но не и като основание за налагане на санкции. Действително трябва да кажем, общопрактикуващите лекари бяха прави, макар че тези предложения произтекоха от техните среди, но те бяха прави, че не могат да бъдат наказвани за това, че конкретни клинично-диагностични показатели, клинично-лабораторни показатели стоят в граници, които не зависят само от тях, а зависят от пациента и от неговото здравословно поведение.
Водещ: Сам казахте напрежение, напрежение в личните лекари, но…
Д-р Илко Семерджиев: Преодоляна, преодоляна е тази бариера.
Водещ: Но едно друго напрежение в последните дни се появи, особено от неделя в „Пирогов”.
Д-р Илко Семерджиев: Да.
Водещ: Как трябва да се реши проблемът там? Защото без съмнение д-р Кацаров е най-добрия детски травмотолог.
Д-р Илко Семерджиев: Ако ми позволите ще дам една моя персонална оценка на ситуацията, тъй като тя се разви, няколко дни вече се развива, и аз можах да проследя какво точно се случва. На първо място нека да кажа, че проф. Балтов също е изключително добър специалист, той е и председател на Българската асоциация по ортопедии и травматологии, тоест той има предистория и квалификации, които са безспорни, но забележете, той получи своя мандат в понеделник и веднага му се стовари емоционална реакция, която той не заслужаваше. Нещата, които се случват в момента като ремонти в „Пирогов”, са планирани отдавна, те не са от вчера и надали може да бъде обвиняван точно проф. Балтов, че е направил нещо кой знае какво. Но всъщност аз поддържам постоянна комуникация с него заради напрежението, което се появи, помолил съм го да бъде максимално бърз, възможно бърз в тези ремонти и най-вече да поддържа диалог с д-р Кацаров. Аз не искам лекари да се противопоставят на лекари и то за ремонти – това е нелепо. Лекарите са длъжни да работят за своите пациенти, а не за своите интереси. Удовлетворен съм, че видях от проф. Балтов покана към д-р Кацаров, включително предложение той да направи предложение, как да се направи този ремонт, така че да няма съмнения, нередности, да няма излишни емоции, защото това, което видяхме, бяха всъщност повече емоции отколкото рациум.
Водещ: Понеже Вие сте принципал на „Пирогов”, ако видите, че това нещо продължава, ще се заемете ли и лично Вие да влезете в тези разговори? Аз вчера.., на Вашето място беше проф. Балтов и понеже е много лошо, когато двама големи български лекари в една болница се карат по този начин, …същото го помолих и проф. Балтов, и през екрана д-р Кацаров, да седнат двамата и с лекарската си мъдрост да разговарят.
Д-р Илко Семерджиев: Проф. Балтов вече покани д-р Кацаров, но Вие ме питате дали аз ще вляза и отговорът ми е „не“. Всеки проблем трябва да се решава там, където е възникнал, всеки трябва да си носи кръста и да си решава работата. Този проблем ще бъде решен, това е категорично и сигурно. Но аз, нека да кажа още нещо, което е хубаво да се знае – когато този екип, ръководен екип на „Пирогов”, пое болницата, „Пирогов” нямаше дългове. Сега, когато този управленски екип сдаде поста, „Пирогов” е с 25 милиона дългове, 14 милиона от които са просрочени и неразплатени. Тоест – нека да не стоварваме вината върху този, който от вчера е поел поста и има задачата да санира.
Водещ: Така е, от една страна, но от друга страна – нека си признаем, че дълговете на „Пирогов” са хроничен проблем, не зависи от мениджмънта на болницата.
Д-р Илко Семерджиев: Напротив, аз това се опитах да кажа. Предишното ръководство на болницата предаде управлението в новите ръце, включително в тези на д-р Кацаров, без нито една стотинка дълг.
Водещ: Д-р Семерджиев, ама трябва да бъдем честни, ако видим какви са разходите за един пациент през спешното и какво плаща държавата…
Д-р Илко Семерджиев: Аз виждам тези разходи и зная добре какво се случва. Искам да Ви кажа, че общото финансиране в болничната помощ в последните години е доста подобрено. Само нека за пример да дам, между гласувания бюджет 2016-та и отчета, касовото изпълнение, ние имаме 270 милиона повече, а всъщност расте и дългът на болниците. Как е възможно да имате по-добро финансиране и растящи дългове и при това просрочия и неизплащане. В същото време нека да ви дам за пример какво се случва в частния сектор, болничен, разбира се – там няма нито една стотинка дълг, там има кредити. Частните болници са с над 400 милиона кредитни експозиции, тоест те инвестират – тук говорим за добро управление и това е следващата ми задача – да постигна в болниците, на които съм принципал, добро управление и по възможност – саниране и на дълговете.
Водещ: Притеснява ли Ви, че същите движения в „Св. Анна” могат да доведат до доста по-големи протести там?
Д-р Илко Семерджиев: Там имаме един директор, който очевидно обича да се показва по медиите, но това, това не ме впечатлява. Ако е решил, че иска да е медийна звезда, нека да бъде. Аз се интересувам от показателите на болниците и от лечението на пациентите.
Водещ: Е не четете ли двамата с него по различен начин едни и същи цифри?
Д-р Илко Семерджиев: Не, напротив, числата, които аз показвам, са отчетни числа от самата болница, нищо повече.
Водещ: В същото време Ви се стовари на главата и образователният министър, с когото си говорите за училищните лекари…
Д-р Илко Семерджиев: Така.
Водещ: …предвид последния инцидент с бой между две деца, за съжаление, с неприятен, фатален изход. Не можем да сложим лекар във всяко българско училище, мисля, че за всички е ясно. Какво обаче трябва да направим, за да сме сигурни, че децата ще получат бърза и навременна медицинска помощ, а няма да се гледаме с наведени очи заради такива ситуации.
Д-р Илко Семерджиев: Започвам с бързата помощ, сигурно разбрахте, вчера стартирахме и проект на стойност 7 милиона лева по Програма за развитие на човешките ресурси и той е предназначен изцяло за спешната помощ, за обучение и квалификация, и продължаваща квалификация, изграждане на национален център, който да поддържа тази квалификация постоянно. Раздвижваме и втория проект, който е на стойност 163 милиона и ще предизвика доста подобрение в цялата система на спешната медицинска помощ – от ремонти на сгради и помещения, през техника и апаратура, до реанимобили. Но истинският въпрос, който Вие зададохте – какво правим ние като общество, когато виждаме страдащ човек? Как реагираме, как повикваме структурите, които могат да помогнат, каква отговорност носим за другия до себе си? Ако ние виждаме страдащо човешко същество в продължение на доста време и не реагираме вместо него дори, да поканим тези, които биха могли да му помогнат, няма да бъде добро бъдещето ни. Трябва да имаме малко повече съчувствие и солидарност едни към други, това е със сигурност. Отделно от това, разбира се, трябва да настройваме системите да работят така, че да могат да помагат, когато трябва – когато има казуси, когато има инциденти, да се включват достатъчно бързо. Аз, ако ми позволите, с две думи да кажа какво се е случило по отношение на спешната помощ по конкретния казус, то е следното: на първо място, много съжалявам за загубата на близките на това добро дете, на такава възраст е наистина нелепо, но трябва да кажа следното – от момента на повикване на спешна помощ, търси се педиатричен екип това става в 16.33 часа, за около две до три минути се намира наистина педиатричен екип, той е някъде в областта на 3-та градска болница. Линейката тръгва към „Бояна”, пристига там, три-четири минути има диагностика и опити за реанимация, след това транспорт до „Пирогов” и в „Пирогов” са в 17.00 часа. Тоест отиване, връщане и опити за помощ през цялото време – става за 27 минути. Това е сравнително добро постижение, даже бих казал доста добро от гледна точка на времето, на техниката, но недобро – от гледна точка на резултата. Но случая е бил такъв, че надали би било възможно да се помогне. Знаете, че в „Пирогов” следва близо един час реанимация, но детето е било в тежък хеморагичен шок, над два часа то е губело кръв за съжаление.
Водещ: Преди да се повика екип.
Д-р Илко Семерджиев: Преди да се повика екип. Ние трябва да си направим изводите обаче от това. И аз още веднъж искам да се върна, ние носим своята отговорност като специализирана служба, която трябва да помага, когато бъде повикана, но помощ трябва да се практикува и помежду нас като хора.
Водещ: Така е, защото когато бебето заплаче, тогава майката му дава да яде, тоест трябва да се реагира. Трябва ли да бъдат инструктирани и обучени учителите именно в по-добри реакции в такава ситуация? Освен да се търси възможност в големи училища да има лекари и медицински сестри в по-малки, разбира се, по друг начин да се търси решение на проблема.
Д-р Илко Семерджиев: Да, със сигурност. И не само учителите, всеки гражданин трябва да знае първо как да пази своето собствено здраве и второ, как да се погрижи за някой друг, който изпитва нужда и е в негова близост. Но тук отваряме и големия друг въпрос, не е само за училищното здравеопазване, а и за това какво учим децата в училище за здравето им, за здравното образование.
Водещ: Е здравно образование няма.
Д-р Илко Семерджиев: Това е фундамент, който на нас ни липсва, а който би ни помогнал страшно много.
Водещ: Добре, много Ви благодаря за този разговор.
Още интервюта на здравния министър д-р Илко Семерджиев и неговия екип ще откриете тук.