Линк към интервюто на д-р Бойко Пенков "Здравей, България" Нова ТВ
Водещ: „Здравей, България”, ще останат ли два милиона пациенти без достъп до здравеопазване? Вчера 23 общински болници протестираха. Трябва ли да плащат здравни осигуровки хората, които нямат достъп до болница и да са толкова големи здравните осигуровки, колкото останалите с достъп до много лечебни заведения? И за това ще говорим след секунда с Бойко Пенков, заместник-министър на здравеопазването, добро утро и добре дошли.
д-р Бойко Пенков: Добро утро, здравейте.
Водещ: Един въпрос в началото, който показва част от аргументите на протестиращите и говори, че нещо не е наред. Нормално ли е 28 пъти по-малко пациенти да се хоспитализират например от диабет в Кюстендилска област в сравнение с настанените в болница от същото заболяване в Пловдивска област?
д-р Бойко Пенков: Не, не е нормално.
Водещ: Защо е така?
д-р Бойко Пенков: Няма такъв тип ендемични, има ендемии някъде в някои заболявания, свързани с климат, вода и т.н., но чак такива разлики категорично няма. Това явно, че там има специалисти, които имат голям брой диспансерни пациенти от диабет и ги приемат по един друг повод. Само искам да кажа, че когато приемаш много често хора от диабет в болница, това е категоричен показател, че лошо водиш заболяването и не го водиш качествено.
Водещ: 28 пъти повече пациенти, аз не мога да разбера, става въпрос за източване в Пловдив, или става въпрос за липса на лечение в Кюстендил?
д-р Бойко Пенков: Може би и двете.
Водещ: Нормално ли е в 12 области на страната за срок от четири години да не се хоспитализира нито един пациент с ревматологично заболяване? В 12 области за четири години нито един пациент с ревматологично заболяване?
д-р Бойко Пенков: Това отново показва, че в дадения град или дадената област нямаме специалисти по ревматология.
Водещ: В 12 области?
д-р Бойко Пенков: Да.
Водещ: Това нормално ли е в 12 области да няма ревматолог?
д-р Бойко Пенков: Да, понеже имаме наситеност с ревматолози в големите университетски центрове...
Водещ: Защо не отиват в малките?
д-р Бойко Пенков: В университетските имат значително по-големи възможности за кариерно израстване, по-добра работа, апаратурно насищане...
Водещ: Това не е ли държавна политика, която не привлича, а отблъсква от малките населени места?
д-р Бойко Пенков: Не, не е държавна политика...
Водещ: В 12 области да няма ревматолог?
д-р Бойко Пенков: ...в никакъв случай, по всякакъв начин се стараем да ангажираме млади хора, които завършват медицина, да специализират в определени направления, като за това разчитаме, разбира се, не само на държавата, държавата създава предпоставките това да се случи, а на самите мениджъри.
Водещ: Нещо не е наред, доктор Пенков.
д-р Бойко Пенков: Какво да Ви кажа, преди, когато държавата изплащаше някакви мизерни стипендии за специализация, но болниците не даваха нищо от себе си, колкото и да бяха мизерни стипендиите те казваха – имаме нужда от страшно много специализанти, дайте, дайте хора...в смисъл – трябваха им черноработници. Когато се промени нормативната уредба и стана така, че болницата трябва да плаща минимум две минимални работни заплати на този млад човек, който работи там здраво, се оказа, че няма чак толкова нужда от специализанти.
Водещ: След малко ще продължим. Искам да дадем думата на протестиращите в болницата в Гоце Делчев. Само да кажа, че вчера излязоха лекари от Чирпан, Казанлък, Попово, Девин, Омуртаг, Дупница, Димитровград, Поморие, Нова Загора, Елхово, Карлово, Кнежа, Велики Преслав, Никопол, Момчилград, Провадия, Ботевград, Белоградчик, Луковит, Тутракан, Тетевен...много са. Всички тези хора нямат избор на много болници, както имаме ние тука в София, те имат болницата, от едно време болница вероятно и една поликлиника и за тях дали нещо е общинско или държавно, значение няма, никой не ги е питал как да се управлява, затова е важно при тях да има болница. Какъв е проблемът с примери от Гоце Делчев и после ще се опитаме да говорим и по принцип. Здравей, Кате, добро утро – Екатерина Николова.
Репортер: Здравейте, намирам се в Хирургичното отделение на болницата в Гоце Делчев, една от многото общински болници с големи задължения. От около 800-900 хиляди лева са задълженията тук, а годишно през тази болница, която е единствената голяма болница в този район минават около 7000 пациенти. Как се справят с тези задължения от болницата сега ще ни каже началникът, директорът на болницата доктор Мария Радойкова. Добро утро, как се справяте с тези финансови задължения и това по някакъв начин рефлектира ли и ще рефлектира ли върху пациентите?
д-р Мария Радойкова: Добро утро на зрителите на Нова телевизия. Изключително трудно се справяме с финансовите задължения, тъй като всяка година те растат, поради факта, че през последната изминала година около 85 процента от приходите ни отиват за възнаграждения на персонала, които никак не са високи, но така сме поставени с лимитирането на дейността ни, че приходите ни от здравна каса във високо процент отиват единствено за възнаграждения, което трупаме задължения към доставчици на лекарства ви консумативи. Благодаря на фирмите за разбирането, подписали сме споразумителни протоколи с голяма част от тях, за да може на по-малки вноски, на разсрочено плащане да изплащаме задълженията и да нямаме проблеми със снабдяването в болницата.
Репортер: Това ли е проблемът, ниската цена на клиничните пътеки, здравната каса доколкото знам ви дължи около 150 хиляди лева, но разходите са много по-големи?
д-р Мария Радойкова: Да, това е основният проблем, тъй като от вчера се говори, че цените на клиничните пътеки не са променяни вече 11 години, ако говорим само за минималните възнаграждения, когато са определяни цените на пътеките минималната заплата е била 180 лева, а сега вече е 510 лева. Така че, само това да вземем, на всички е ясно как е трудно при тези цени на клиничните пътеки да продължим да работим.
Репортер: При нас е главна сестра, нали така, Вие на каква заплата сте?
Главна медицинска сестра: Не много висока, проблемът е навсякъде в такива болници като при нас, няма достойно заплащане на нашия труд, от години се говори за тези условия в общинските болници. Надявам се този път управляващите да ни чуят и да видят нашите проблеми.
Репортер: Вероятно се притеснявате да кажете заплатата си, но тя е около 500 лева, малко над 500 лева, което доктор Радойкова, Вие казахте, че е близо до заплатата на санитарите, защо се получава така?
д-р Мария Радойкова: С повишаването на минималната заплата разликата между възнаграждението на санитарите и на специалисти по здравни грижи става 60 лева. Нали се сещате, че когато дойде една млада медицинска сестра на работа при нас без трудов стаж и една санитарка с 30 години трудов стаж, санитарката ще взима по-високо чисто възнаграждение. Така че, как да привлечем тези кадри, които са липсващи да работят в общински болници.
Репортер: Преди малко в студиото се заговори за специализанти, имате ли такива? Знаем, че при вас трудно идват млади хора да работят, какъв е вариантът, който сте намерили вие като болница?
д-р Мария Радойкова: Община Гоце Делчев финансира обучението вече на осем колеги, които специализират в софийски клиники. Тази година очаквам двама от тях да придобият специалност в края на годината и да се завърнат тук. Така че, това е единственият начин, по който да върнем младите хора тук.
Репортер: Има ли опасност от фалит на болницата. При нас е Фатима, тя е с много заболявания, от село Горно Дряново, редовно е ваш пациент, днес ѝ предстои операция. Какво ще се случи с тези пациенти, ако фирмите спрат да проявяват разбиране към вас за разсрочено плащане?
д-р Мария Радойкова: Значи не мисля, че болницата е пред фалит, това е единствена болница в голям район. Нито държавата, нито общинското ръководство ще допусне тази болница да фалира...
Репортер: Но дълговете се трупат?
д-р Мария Радойкова: Дълговете се трупат, точно затова беше вчера този протест, организиран от Сдружението на общинските болници, да се намери диалог с управляващите, за да спре фалита на болниците, тъй като общинските болници обслужват два милиона от населението на България, трудно достъпни райони. При нас голяма част от населението е селско, има малцинствени групи, в общините, които обслужваме има висок процент безработица. Така че, мисля, че ще се намери начин да спре това тежко финансово положение на общинските болници.
Репортер: Фатима, това което чу успокои ли те? Ти си от Горно Дряново, казваш, че нямаш пари и време да пътуваш до другите далечни болници, които са на поне час път от тука?
Фатима: Успокоява ме, като съм тук в нашия си район, ние сме Гърменска община 16 села, също към тази болница.
Репортер: Колко често ти се налага да ходиш по лекари?
Фатима: Всеки месец може би, или при личния лекар или тук при специалистите.
Репортер: Притеснява ли те това, което се говори за фалит на общинските болници?
Фатима: Притеснява ме, как няма да ме притеснява. Ако ми се наложи нещо спешно, линейката би ли дошла от Разлог или от Благоевград тука, както ще дойде от тук за 15 минути.
Репортер: Добре, а какво е решението според Вас на всички тези проблеми, какво трябва да се направи, има представител на Министерство на здравеопазването в студиото?
д-р Мария Радойкова: Аз мисля, че вече е направена първата крачка, доколкото знам министър Ананиев започна срещи с представители на областни болници, с представители на Сдружението на общинските болници. Вчера четох, че са отпуснати 28 милиона и половина за отдалечени рискови райони, ние попадаме в това финансиране, което макар и малко за миналата година имаме 140 хиляди лева финансиране от министерството, надявам се тази година да бъдат поне удвоени. Така че, мисля че този протест е чут от управляващите, от министерството и нашите искания, оптимист съм, че ще бъдат изпълнени.
Репортер: Добре, благодаря ви, нека да се върнем обратно към студиото.
Водещ: Благодаря и аз. Трябва ли да ги има тези болници, или да има стационар с 20 легла, както чух, че министър Ананиев иска? И тази жена от Горно Дряново зададе много точен въпрос – ако нещо стане, ще дойде ли линейка от Разлог или Благоевград за 15 минути?
д-р Бойко Пенков: Ще дойде линейка тогава, когато има спешна нужда от всякъде. Ако случайно е заета местната линейка, отишла на друг спешен случай...
Водещ: Как ще се разбере?
д-р Бойко Пенков: ...Вижте, трябва да има някакъв тип преструктуриране и реорганизация на дейността, по простата причина, че има 126 общински болници, само ще кажа, че има и 130 частни. Да сте видели частните да стачкуват, защото не им стигат парите? Всяка болница трябва да си прави много строго сметка на парите, които идват...
Водещ: Тоест, проблемът според Вас е в управлението на всяка болница...и 23 болници имат проблем...
д-р Бойко Пенков: От 126, 30 са членове на това сдружение, това е прекрасно, и 20 и няколко от тях, 10 от тях имат тежки проблеми. Това са близо под 10 процента от болниците.
Водещ: В Гоце Делчев коя е частната болница, която би заместила наличната...?
д-р Бойко Пенков: Аз не казвам, че частната болница трябва да заместват наличните. Говоря, че еднакво е заплащането и в едните болници и в другите, както в държавните. Не би трябвало да има проблем от тази гледна точка.
Водещ: Ако някоя пътека на частната болница не е печеливша няма да приемат пациента, а ще измислят начин да му покажат, че е нежелан...
д-р Бойко Пенков: Този тип негативна селекция се наказва, всеки опит за неприемане на пациент, когато той има нужда, води до санкции, така че никой няма право да прави негативна селекция и да си подбира болните. Планови болни може, примерно да кажем, ако някой лекар счете, че няма компетенции да извърши необходимата манипулация, но иначе – не. Проблемът е следният, политиката на държавата в случая е грижа за болния човек. Ние трябва по някакъв начин да гарантираме лечението на този човек и пътя до качествена помощ, който той трябва да получи. А това, ако минава през преструктуриране, ние ще предложим нашата помощ на кметовете на общините, да им помогнем с това преструктуриране.
Водещ: Има примери за точно обратното, не грижа, ами точно обратното към болния човек. Има населени места малки, където има една единствена болница, няма частна болница, една единствена болница и това там наистина е болницата. Първо, че половината отделения през годините изчезнаха, защото и специалисти няма, второ, те казват – ние не може финансово да издържим, защото разходът за това, което ви лекуваме не е мърдал от 2006 година, сега сме 2018-та, те дават пример с работната заплата от 180 на 510?
д-р Бойко Пенков: Вижте, това което искаме да се случи е да стабилизираме това, което е работещо и което е ценно за хората. Не е важно самата структура, в смисъл болница, болница, о,кей... Важни са хората, които трябва да съхраним, които работят в нея, да могат да продължат да помагат на населението.
Водещ: Ако не е работеща болницата това казвате е проблем на мениджмънта на самата болница, не виждате системен проблем в толкова много болници. В това, че изчезнаха 25 процента от болниците...
д-р Бойко Пенков: Системен проблем има от гледна точка на това, че това са рамките на парите в България. В голяма част от ЕС разходът за един човек е доста по-голям, отколкото тук, но това са нашите възможности. И затова искам да кажа, че с парите, които се отделят на човек, това са 673 лева общо в България, се правят чудеса. В смисъл, хората получават изключително добро здравеопазване за този ресурс, който имат.
Водещ: Къде?
д-р Бойко Пенков: В България говоря.
Водещ: Ама къде в България? Защото аз Ви казвам, че на някои места има 28 пъти повече лечение на диабет, на други места има 28 пъти по-малко. В смисъл 28 пъти разлика в нещо...
д-р Бойко Пенков: Ето, това е системен проблем...
Водещ: ...или пък да няма в 12 области лекувани от ревматологично заболяване, значи там не е покрито това?
д-р Бойко Пенков: Това, което казвате е системен проблем в момента по простата причина, че Вие в момента точно илюстрирате проблемът с кадрите и там, където те липсват, или където има повече.
Водещ: Кадри липсват там, където няма условия да се чувстват добре, да искат да стоят да живеят и да работят.
д-р Бойко Пенков: Сега ще Ви кажа, че 49 процента от лекарите работещи в България са над 55 години. Това означава, че след десет години те ще придобият правото на пенсия, а ние трябва да се погрижим през това време да има достатъчно много нови кадри, които да поемат лечението на хората.
Водещ: То, може да ги има, но ще са в София. Има примери тука за страшно много болници и то по печеливши пътеки, тези, които са добре заплатени и които водят до добри заплати за персонала и до добри условия в болницата. Има такива примери, има чудесно управлявани болници. Проблемът е, какво правим там, където няма лекари, няма болница, пациентите нямат пари да пътуват надалеко?
д-р Бойко Пенков: Съгласен съм с Вас със следното нещо. Болницата по принцип е цивилизационен признак в даденото населено място и когато има, това показва някакъв тип развитие на общността. Обаче въпросът... обществеността трябва да си отговори, ние сме готови да помогнем, каква болница ни трябва – огромна, огромни коридори, стаи, или така добре организирана болница, която ще покрие нуждите на хората от местната община и околните села? Това сме готови да помогнем и сме го декларирали пред всички. Така да реорганизираме това, което е ангажимент на държавата да бъде структурирано и направено, това, което е ангажимент на общината да бъде структурирано и направено, че да може да работи в сегашните условия, със сегашния персонал хората да получат максималното, което могат на място.
Водещ: А ако не се получи, ако се окаже, че не сте прави и това е дейност, която няма как да бъде печеливша и проблемът не е само в големите сгради и в големите коридори, но проблемът е по-дълбок, това, че не се заплащат нормално разходите за лечението. Нали няма да остане на гърба на пациента накрая?
д-р Бойко Пенков: Аз съм почнал работа в Ботевград навремето като завърших медицина. Болницата беше прекрасна, огромна, 9-етажна сграда, един по-малък корпус, беше направена така, понеже тогава така беше системата – на свръхпредлагане. В момента работи болницата, само че този огромен корпус е затворен и са заварени вратите. Значи не е бил необходим, никога не е бил необходим.
Водещ: Да, но не говорим за сградите, говорим за възможност да те лекуват.
д-р Бойко Пенков: Да, затова нещата трябва да бъдат максимално оптимизирани, да останат пари за лекарства и за консумативи. Аз чух сутринта, пак репортаж при вас, при който един лекар каза: - Парите, които получаваме стигат за работна заплата, лекарства и консумативи... Това е важното, за това да стигат...
Водещ: 85 процента казаха тука, че отиват за заплати, 15 процента за лечебна дейност.
д-р Бойко Пенков: ...а от там нататък ангажимент на собственик, държава, община е да покрие голяма част от разходите, които са необходими на болницата.
Водещ: Добре, това очевидно засега не става, разчитат на вас. Ще видим дали има смисъл да разчитат...
д-р Бойко Пенков: Готови сме да помагаме, категорично, за всяко едно преструктуриране... А парите са осигурени от години, това, което се казва сега в момента – „сега намериха 28 милиона” – не е така. От последните поне 8-9 години редовно се финансират лечебни заведения...
Водещ: Добре, защо протестираха тогава тези хора...?
д-р Бойко Пенков: Те, отдалечените болници всяка година държавата отделя между 6-6 милиона и половина и отделно отделя един ресурс от около 24 милиона, които им дава за дейности пак. Така че, това е традиция...
Водещ: Нямат повод за протест, така ли?
д-р Бойко Пенков: Не, хората протестират, защото явно не работят добре институциите помежду си. В смисъл, усилията, или липса на усилие на собственика води до някакви проблеми.
Водещ: Добре, стигаме до омагьосан кръг, пациентите не ги интересува кой е собственик, уверявам Ви, дали община или държава. Кратък коментар за нещо, което вчера излезе като информация, даже прозвуча скандално: Центърът за защита правата в здравеопазването казват, че се опитвате да наложите нов мораториум върху лекарствата, става въпрос за иновативни терапии. Според тази пациентска организация ще се намали броят на болниците, където ще има възможност пациентът да се лекува с иновативни терапии, пак става въпрос за онкологични заболявания, само в университетските. Вярно ли е това?
д-р Бойко Пенков: Да, вярно е. Има такава норма, която действа в България, когато има ново лекарство и когато доказателствата, с които то навлиза на пазара, а това са клинични изпитвания за него, не са крайно достатъчни да ни убеди, че има добра ефективност и безопасност...
Водещ: Колко хора по-малко ще имат достъп...
д-р Бойко Пенков: ...Тогава то се поставя под наблюдение или се прави едно научно изследване в рамките до три години. Това означава, че върху около 200 човека следващите три години ще се лекуват в най-елитните центрове при професор Дудов, при професор Куртева в Онкологията, те ще поемат грижи за тях и ще следят за тяхното лечение и ще следят ефекта от лекарството.
Водещ: Обвинението е, че само в големи и такива по-реномирани университетски болници ще се осъществява терапията, което е хубаво за тези 200 човека...
д-р Бойко Пенков: Хубаво е, да...
Водещ: ...но за останалите, които няма да имат достъп до лекарствата там, където сега ги получават, може да не е толкова реномирано място, има.. колко са те?
д-р Бойко Пенков: Това са декларираните очаквани болни, от специалния доклад, който се прави при навлизане на лекарството на пазара.
Водещ: Добре, въпросът ми може би неправилно е формулиран. Има ли пациент или пациенти, които на някои места повече няма да получават нещо, което са получавали до момента...?
д-р Бойко Пенков: Не, в никакъв случай.
Водещ: Всеки един, там където е получавал?
д-р Бойко Пенков: Терапиите, където ги получава, получава ги там, където е. Само най-новите лекарства, които още никой не е получил...
Водещ: За тях, за иновативните питам.
д-р Бойко Пенков: ...само с тях ще бъдат лекувани в тези големи центрове.
Водещ: А досега не е било така, и в по-малки центрове е можело?
д-р Бойко Пенков: Можело е, да, ако има такъв човек. Но става дума за редки болести и за много малко количество хора, малки бройки, до 15 човека.
Водещ: 15 човека ще бъдат засегнати?
д-р Бойко Пенков: Да, в смисъл ще бъдат в привилегировано положение, за тях да се грижат най-добрите лекари в България.
Водещ: Добре, благодаря Ви, тема с продължение по горещите теми, свързани със здравеопазването. Заместник-министърът Бойко Пенков ни гостува.