Върни се горе

Линк към интервюто на д-р Бойко Пенков "Денят започва" БНТ

 

Водещ: Продължаваме с друга гореща тема. Националният рамков договор за 2018 година беше подписан часове преди да изтече крайният срок и въпреки призива на финансовия министър документът да не се подписва докато не стане ясно какви са дълговете на Здравната каса към партньорите ѝ в други държави. Здравното министерство разработва и нов здравноосигурителен модел. Добро утро на Бойко Пенков, министър на здравеопазването, добре дошъл.
д-р Бойко Пенков: Добре заварил. 
Водещ: Заместник-министър на здравеопазването, да, извинете, повиших Ви без да искам. Дълговете на Здравната каса към чужди фондове, буря в чаша вода ли беше всичко това, на което станахме свидетели, или това е проблем, на който трябва да се търси решение?
д-р Бойко Пенков: Този проблем не от скоро, той е от години. Всъщност, това, което стана ясно, започвайки да говорим на тази тема, е че в НЗОК има сбъркана счетоводна политика. При положение, че реално вече всички знаят колко са задълженията към чужди здравноосигурителни институции в официалния счетоводен отчет годишния на НЗОК фигурираше числото 7 милиона и половина, което е категорично невярно. И този разговор беше много полезен по простата причина, че всички тези политики и вътрешни правила ще бъдат коригирани, така че да може абсолютно прозрачно всички да знаят какви са задълженията, а дали те са платими е друг въпрос.
Водещ: Имаме ли проблем обаче с плащането на тези задължения?
д-р Бойко Пенков: Не и в тази година, в бюджета на НЗОК има предвидени 73 милиона лева, това са парите, за които реално българската национална осигурителна институция е предложила на сдружението на германските каси и на австрийската каса и на другите по-малки каси да бъдат разплатени и по този начин... Те са разсрочени задължения, които са платими към тази година, към 2018-та...основно задължение от 2015 година. 
Водещ: Тоест, имаме задължения, за които има осигурени средства да се платят през тази година?
д-р Бойко Пенков: Да, и другото, което следва от тук е поредица от срещи, за да може да планираме с чуждите осигурителни институции да планираме темпа разплащане 2019-2020 година, така че да изчистим всички задължения. 
Водещ: Добре де, обаче защо се пораждат тези дългове? Аз си задавам основния въпрос – не стимулираме ли здравния туризъм?
д-р Бойко Пенков: Това е една тема, която започна преди около 15 години в Европа. Знаете, че имаше такива съдебни случаи, бяха практики в света, когато германски или холандски граждани отидоха да получат помощ, зъболечение и т.н. в съседна държава. Това наложи да се освободи движението на хората да могат да получават медицинска и друг тип спешна помощ в рамките на съюза. Не казвам, че е най-прекрасното нещо, което се случва на България, по простата причина, че цените и консултациите, които плащаме ние са значимо по-различни от тези, които са като възможност.
Водещ: Да, но имаме едни разлики, които например ни стимулират към това. Приемаме, че или аз или Вие, който и да е средностатистически човек, има проблем в стомашно-чревния тракт, който трябва да се лекува оперативно. Ако той си вземе един билет от нискотарифна авиокомпания и отиде в Германия, симулира спешност и бъде опериран там, той няма да плати стотинка от джоба си например за консумативи за лапароскопска апаратура, а на 24-я час ще бъде изписан, на 72-я ще може да се върне на работа. Ако отиде в която и да е хирургична клиника и каже – искам лапароскопска операция, той ще трябва да плати не по-малко от 2000-2500 лева консумативи за лапароскопията.
д-р Бойко Пенков: Това относително е ограничено, това, че има още практики в България още има, в смисъл заплащането на медицински изделия, факт е... 
Водещ: И на медицински консумативи, не само на изделия...
д-р Бойко Пенков: Да, търси се решение на този проблем, дай Боже да го намерим скоро. Но, иначе такъв тип туризъм е относително ограничен от правилата. За да може да отидеш да се лекуваш означава, че трябва да имаш формуляр S2. S2 се получава само от управителя на касата или от министъра на здравеопазването...
Водещ: Да, ако е запланирано лечението. 
д-р Бойко Пенков: ...когато става дума за планирано лечение. А когато става дума... ако нямаш такъв тип формуляр S2 с тебе, който държавата или касата става гарант, че дадената болница ще получи пари, то тогава отиваш на място, случва ти се нещо, получаваш помощ, плащаш си за това нещо. После се връщаш в България и подаваш заявление за възстановяване на средства, където една комисия, включително и с медицинско лице, преценява това доколко е било спешно и т.н. и не може да се получи в България. Това са относително ограничени случаите, в които само е така – да, взимам си билет и тръгвам, вместо да ми оперират апандисита тука, ще ми го направят в Холандия. 
Водещ: Но аз го казвам най-схематично, това е схема, която се прилага и се ползва и тя стимулира...
д-р Бойко Пенков: Имало е пробиви, за един момент са затворени. 
Водещ: Не е ли по-добре така да организираме например, че това, което е нормално в европейски мащаб да се получава и тук? Защото големият въпрос, и Вие много добре знаете, защо в България лапароскопската хирургия е под 10 процента, а в останалите страни е над 70? Тоест, хората са бедни и не могат да си плащат наистина тези консумативи и затова тази хирургия не се развива, а тя спестява разходи и от последващо болнично лечение дори ако искате от обезщетения за това, че не ходиш на работа.
д-р Бойко Пенков: Много добра теза, това бяха разговорите, които водихме на ниво надзор и политическо ръководство на Министерство на здравеопазването, да се види за какво ходят нашите хора българите, какво търсят в чужбина като помощ. И това, което го няма тук да стане политика за инвестиции от страна на държавата, за да може да има достъп до съвременни методи тук в България. Ето, примерно, да кажем знаете колко нещо се направи във връзка с решението на онкологични заболявания, нова апаратура за облъчване и т.н. Само че ние нямаме едно нещичко малко в момента – трябва ни апаратура, с която може да лекуваме /... / меланома примерно да кажем в окото, и затова хората отиват, защото тука няма такива апликатори, нямаме подобно нещо, което може да го направим. Така че, това е пътят...
Водещ: И в този смисъл например, като дадохте и примера с онколечението, не сме ли прекалено скъпи на триците и евтини на брашното? Защото не въведохме задължителното използване на автоматизирани и полуавтоматизирани системи за онколекарствата, следствие, на което видяхме как изведнъж в България се появиха маса пациенти с над 250 килограма средна телесна маса, за да се крадат лекарства, а не за друго?
д-р Бойко Пенков: Позволете да Ви възразя, в смисъл не съм убеден, че въвеждайки една методология за разреждане, разтваряне на лекарства преди тяхното приложение, ще промени теглото на пациентите. 
Водещ: Но ще затвори възможностите за злоупотреби с това, нали?
д-р Бойко Пенков: Но сте прав, че от гледна точка на въвеждането на полуавтоматични системи, които са икономически по-целесъобразни, защото са по-евтини, има няколко ползи. Първо, ползата за персонала – категорично се намалява вредното въздействие на цитостатика, второто нещо е, че се...няма изхвърлени и похабявания на скъпи лекарства. Това са две неща, които действително са от полза. В момента ние направихме друго, Надзорният съвет взе решение и заплаща и подобни системи, само че не са свързани с полуавтомат и автомат, а подобни системи, които гарантират да няма замърсяване на лекарството, предпазват персонала и това може да се ползва в рамките на две, три, четири, а за някои лекарства до 30 дена, когато има нужда от остатъка да се вземе и приложи. Така че, то вече върви. Но, автоматичните системи, напълно автоматични са много скъпи, много скъпи, имат огромна производителност като апаратура и те биха могли да обслужват една област.
Водещ: Но в същото време дават и много добри лостове за контрол, дали не се злоупотребява с лекарства...
д-р Бойко Пенков: Така е, защото има и автоматичен запис.
Водещ: ...дали нямаме случай като варненския, в който само физиологичен разтвор е вливан на група пациенти. 
д-р Бойко Пенков: Там беше хванат и служител на аптеката, който изнасяше скъпоструващи лекарства в чанта. 
Водещ: Новият Национален рамков договор глътка въздух на кого дава – на част от клиничните пътеки, на които им беше повишена стойността и болниците, на доболничната помощ или на пациентите? 
д-р Бойко Пенков: Това, което се случи е, че за пръв път в последните години имаме такова нарастване на приходите в бюджета на касата, това са около над 400 милиона и това ни даде възможност, преговаряйки с лекарския съюз и със зъболекарския да променим някои цени, които не бяха пипани десетилетия. Този факт, и то е много добър факт. Това означава, че от тук нататък повишавайки стойността, която получават болниците за свършена работа, ние вече имаме основанието да търсим тази работа да бъда добре свършена, по простата причина, че ако до момента е била частично недофинансирана. Ние държим много и това беше мотото на преговорите – добре, ето повече пари, но искаме по-добро качество. Така че, това е насочено към пациентите и не само към тях, разбира се. Това означава повече приходи... Аз тук съм направил едни справки за клиничните пътеки как вървят между миналия рамков договор и този – има значими разлики. Ето, имаме раждането, което е увеличено със 120 лева, имаме примерно да кажем диагностика и лечение на прединфарктно състояние и това е завишено със 150 лева, имаме клинични пътеки, които са завишени... ето масовото увеличение 90, 100, 120, 130 – това са при бронхиална астма, при Хронична обструктивна белодробна болест, при сърдечна недостатъчност. Това са все състояния, които се лекуват почти в цялата система на болнична помощ – от районните болници, областни, включително националните.
Водещ: А какво попречи например да се махнат така наречените „кухи клинични пътеки” например – проследяване на хроничен хепатит, който те взимат за едни изследвания за три дни в болница, клиничната пътека струва пари и захранва вярно отделението, което те взима, а в същото време е нещо, което може да се направи амбулаторно? И защо този тип клинични пътеки не бъдат изведени в доболничната помощ само като изследване, което ще икономисва още ресурс за вдигане стойността на другите клинични пътеки?
д-р Бойко Пенков: Това е пътят в следващите години и той започва сега, пътят е към точно това – това, което може да се направи в извънболничната помощ, да се случва там, няма смисъл да плащаме за скъп болничен престой, когато нещо може да се случи вътре. Само че трябва категорично да се направи преостойностяване на тази услуга навън. До момента една гастроскопия в извънболничната помощ се плащаше и никога не се случваше, защото струваше 28 лева. Няма такава бронхоскопия, ако не разполагаш с някакъв стар апарат, примерно да кажем от онези години... какви идиотщини правиш с човека... Явно трябва преостойностяване на нивата, с които се заплаща извънболничната помощ, за да може тя реално да се изпълнява и да се случва. Защото в болницата, това, което си говорихме сега с Вас, струва примерно 600-900 лева, или при липса на реално остойностяване колкото само с декларации – дайте да го преместим там – той няма да стане. 
Водещ: Кога всичко това ще се случи, къде е пациентът? Защото какво виждаме в момента – непрекъснато говорим за разни неща, ето личните лекари протестират, защото искат да се плащат медицинските бележки за ученици, а в същото време никой не мисли за това, че е по-добре да се увеличи пакетът профилактични изследвания, по-голяма група показатели да бъде на кръвната картина, да се сложи например един ехограф на стомах, който дава страшно много информация за евентуално начална фаза на заболяване. Никой не говори за това, защо?
д-р Бойко Пенков: Много се говори, непрекъснато се обсъждат тези неща...
Водещ: Защо минава само на говорене?
д-р Бойко Пенков: Само да Ви покажа, това, което е в жълто на първата страничка от тази справка са променените цени и добавени нови неща в извънболничната помощ и в специализираната. Виждате за какво става въпрос, колкото и мъничко да е, но все пак е нещо, което мърдаме и което допринасяме. Появява се втори профилактичен преглед при рисковите групи хора, категорично се затвърди практиката да се изследва риска при хипертония, диабет и при други състояния. И при тази оценка на риска сме въвели нови изследвания. Примерно при диабета, ако имаш висок риск веднага се изследва кръвна захар, гликиран, и тогава ние виждаме какво е състоянието няколко месеца назад и има категорично диагностичен резултат – имаш ли диабет, нямаш ли диабет, пред диабет ли е, какво трябва да се случи с мен... Същото нещо е с хипертонията, прави се оценка на риска, отива се при кардиолог, ако трябва да се направят допълнителни задълбочавания на изследванията, включва се в терапевтична програма или се прави само диетичен режим и двигателен. Всичко това започна и дай Боже да го случим практически, иначе е заложено като текстове в Рамковия договор.
Водещ: Какъв е пътят тогава? Всяка година парите аз здраве се увеличават, бюджетът на Здравната каса се увеличава, бюджетът на министерството се увеличава и всяка година пациентите дават все повече и повече под масата, така да се каже? Вашият министър Ананиев казва – 40 процента са плащанията под масата. Как ще решим този проблем, как трябва да се обърне самата здравноосигурителна система?
д-р Бойко Пенков: Оценките около 1 милиард и половина доплащане, при 3 милиарда и 600 хиляди общ бюджет за здравноосигурителни плащания, около 1 милиард и половина допълнително се плащат по оценки на външни експерти от хората. Как ще се обърне? - като се промени системата. Тя трябва по някакъв начин така да бъде преструктурирана, че да бъде по-ефективна, много по-правилно да се разходват публичните средства, да няма измами, категорично тази битка трябва да се проведе и да се спечели от финансиращите органи. Другото, което е, участието на човека. В момента, когато ти имаш права за съжаление не ги ползваш. В смисъл нашето участие, нашата позиция...
Водещ: Е как да и ползваш, ето, Вие не може да спечелите дори една елементарна на пръв поглед, но в същото време много дълбока битка – въвеждането на електронна здравна карта, електронно здравно досие, електронна рецепта, което...
д-р Бойко Пенков: Това е в процес, който върви и до края на годината ще бъдат проведени обществените поръчки...
Водещ: Ще Ви позволят ли да ги проведете?
д-р Бойко Пенков: А какво ще стане...
Водещ: Всички се съпротивляват на това.
д-р Бойко Пенков: ...не мога да кажа. В смисъл такъв, има голяма съпротива от изсветляване на всички процеси. Така е, до момента...
Водещ: Това е особен начин за изсветляване на процеса...
д-р Бойко Пенков: ...Опитът, който имаме е, че имаше подобни средства преди пет-шест години, провалиха се, върнаха се парите, преди три години имаше пак подобни пари и тогава се провали... Сега съм силно обнадежден, че този път няма да има провал.
Водещ: Отмина ли бурята между професор Плочев и министър Ананиев?
д-р Бойко Пенков: Това не е било буря, въпросът беше на принципи и те са ясни какви са, ясно е каква е политиката на държавата. Въпросът е никога да не се избързва, защото се създава напрежение в хората и безпокойство. Абсолютно принципен разговора и спора.
Водещ: Спокойствието възстановено ли е?
д-р Бойко Пенков: Да, да, надяваме се всичко да приключи добре за професор Плочев, да се излекува скоро и да бъде отново сред нас.
Водещ: Благодаря Ви много.

Сподели в: