Върни се горе

Водещ: Промените от 1 април в здравеопазването и достъпа до медицинска помощ вълнуват всички ни, така че заедно с Гергана Хрисчева, нашия здравен репортер, поканихме зам.-министъра на здравеопазването д-р Бойко Пенков. Добро утро и на двамата.

Д-р Бойко Пенков: Добро утро.

Репортер: Добро утро, д-р Пенков. Ами нека да кажем така – от 1 април влизат в сила основният и допълнителният здравен пакет. Аз ми се.., ще Ви попитам, може ли основният пакет да бъде разширен? Там, разбира се, влизат основни заболявания, но пък едни 60 дейности влизат и в двата пакета – и в допълнителния, и в основния. Има ли риск тези заболявания и пациенти, които страдат от тях, да чакат твърде дълго, има ли риск лекарят да не насочи правилно пациенти от тези и в двата пакета, влизащи заболявания към кой пакет, в зависимост от здравословното им състояние, да не бъде точна преценката? Кой ще контролира лекарите към кой пакет насочват болните?

Д-р Бойко Пенков: Не, според мен няма никакви такива рискова по простата причина, че основният пакет е достатъчно голям – той покрива почти всички здравни нужди на хората, които имат нужда от спешно обръщане на внимание и решаване на някакъв болестен проблем. Това, което е изнесено в допълнителния пакет, е състояние, което би могло да бъде отложено неговото решение – в смисъл не е необходимо в първите часове или 24 часа, или няколко дена да се предприемат медицински действия и манипулации, за да може да се реши проблема.

Репортер: Тоест не лишава пациента от включване по основния пакет, защото там има едни 60 доста сериозни диагнози?

Д-р Бойко Пенков: Не, не няма такъв проблем. В смисъл, да кажем, може да…, ако примерно е необходимо да постъпиш  в болница по някакъв проблем и има дейности, които са изнесени в извънболничната помощ или в другия пакет, първо, когато не е спешно, спокойно може да се изчака и да се планира самата манипулация, операция или терапия, защото то и сега се прави. И сега има клиники в нашите големи болници, които поради липса на капацитет записват хора за два, три и четири месеца за планово лечение или планова диагностика. То е факт.

Репортер: Да, това е в областта на ендокринологичните заболявания, уши, нос, гърло.

Д-р Бойко Пенков: Гастроентерология, уши, нос, гърло, права сте, точно така. Да, факт.

Репортер: Добре. Въпреки това миналата година здравната система, болниците приключиха с една неизплатена надлимитна в кавички дейност от 52 милиона лева, през тази година смятате ли, че системата ще работи без трусове, имайки се предвид и тази неразплатена дейност. По мнение на Лекарския съюз, на директорите на болници, това е реално извършена дейност и тя вече беше проверена от здравната каса, но въпреки това заради законови промени няма да се разплатят за нея. Ще има ли трусове?

Д-р Бойко Пенков: Не, трусове няма да има. От самото начало, още от месец март, просто се приеха тези норми и разпоредби за изплащане само на един път вече договорена и планирана дейност. Беше ясно на всички, че трябва да се работи в рамките на бюджетите, които имат самите болници.

Репортер: Още един детайл.

Д-р Бойко Пенков: Да, слушам Ви.

Репортер: Проверки от последните седмици показват, че в някои болници в страната нивото на компетентност, което са получили, не отговаря на медицинските стандарти. На колко заведения е възможно да бъдат променени разрешителните и да кажете и какви са причините най-често за това несъответствие?

Д-р Бойко Пенков: Това се случва и затова ние си говорихме за така наречения последващ контрол. Когато примерно една болница кандидатства за повишаване на нива на компетентност, на какъв период от време трябва да има отново контрол, защото може да има нещо съвсем елементарно – примерно няколко колеги, които са работили до момента в отделението, просто да се преместят в друга болница и липса на достатъчно кадри веднага понижава нивото на компетентност, дори нищо друго да не се е случило. Така че това са възможни неща, те са мислени и в момента планираме периодично наблюдение точно на този тип нива на компетентност в нашите регионални здравни инспекции.

Водещ: А колко лечебни заведения не отговарят на тези критерии?

Д-р Бойко Пенков: Колко не отговарят не мога да кажа. Ще Ви кажа, че те самите, в смисъл защото много често се правят проверки от НЗОК, от нашите контролни органи и винаги когато отиват на проверка по един или друг повод, включително даже за как се изпълнява рамковият договор, те първо проверяват структурите. И реално почти всечи месец инспектори или на касата, или на, това, са в болниците. И затова миналата година примерно да кажем на 14 болници са понижени нивата на компетентност на определени техни структури.

Репортер: От 1 април трябва да влезе в сила Националната здравна карта, тя ще регулира ли точно тези неща, докъде стигна работата по нея?

Д-р Бойко Пенков: Ами вече са готови областните здравни карти, с малки закъснения имаше на две от областите, са готови. В момента вече работи националната комисия, която трябва да определи националните потребности извън областните и да определи регионалните. Така че надявам се в скоро време да имаме вече един приключен продукт като Национална здравна карта и да има възможност тя да бъде утвърдена. Забелязва се също, че основно на някои места има малко повече хирургични легла.

Репортер: Къде?

Д-р Бойко Пенков: В някои от областите, примерно в Пазарджик, Пловдив, Варна има малко повече хирургични легла от средноевропейския стандарт, който е заложен. И в момента се правят едни критерии, които, ние сме задължени да ги направим, критерии, по които да се направи сравнение между две клиники, или три клиники, които кандидатстват пред касата за договор и тези критерии да бъдат обективни, за да може да каже НЗОК или районната каса, която сключва договор да каже, ето аз съм се позовавал на тези изследвания, на тези критерии и затова предлагам договор на тази клиника и на тази болница.

Репортер: А с работата по здравната карта може ли да се види къде пък има липсващи дейности, липсващи специалисти по регионите?

Д-р Бойко Пенков: Точно права сте, да, това е идеята. Идеята е да се /…/ оценка на потребностите на хората, които са в дадената област, да се види какво липсва. Примерно да кажем има места, в които нямаме достатъчно инфекциозни легла и тогава примерно една от препоръките на областната карта и на националната ще бъде към притежателите на болници – държава, община „моля Ви се, работете в тази посока“,… в смисъл държавата ще подкрепи развитието примерно на такъв тип дейност и така нататък.

Репортер: Обаче само с молби явно няма да стане доколкото имаме информация, на много места липсва качествена помощ в областта на пулмологията. Може ли да се предприемат мерки големите градове да не остават без такива важни дейности, които да бъдат застъпени в големите болнични заведения, в национални болници? Имам предвид големи областни болници.

Д-р Бойко Пенков: Затова ние залагаме надежди на извън чисто, ако например в някоя област или в някоя община няма примерно специалист по белодробни заболявания, то винаги в регионално ниво ще има структура и ще има такава структура, която може да поеме нуждата на хората и те да са съвсем близко до звеното, което може да им реши проблема.

Репортер: Това би ли се разрешило, би ли се регулирало със здравната карта?

Д-р Бойко Пенков: Да, да, точно това са нещата, които ще очакваме да се случат.

Репортер: Д-р Пенков, малко по-встрани от болничната тема, темата за лекарствата. С два месеца беше отложено влизането в сила на Наредбата за цените на лекарствата. Пред БНР пациентски организации от аптечния бранш попитаха, възможно ли е в тази Наредба да се внесат такива промени, така че да се даде възможност чрез едно информирано съгласие  на пациента – дали да заплати разликата за по-скъпото лекарство, с което от години се лекува, тъй като имаше направени изводи в края на миналата година, че с тази Наредба над 470 лекарства, заплащани напълни или частично от здравната каса, почти всички видове заболявания може да изчезнат от нашия пазар или достъпът до тях да бъде ограничен. Работи ли се по посока промени на тази Наредба или тя ще влезе просто с едно забавяне, но в същия вид?

Д-р Бойко Пенков: Точно по този, в смисъл имаме работна група в момента, която вече проведе две или три срещи, като основната дейност на тази работна група е да изработи едно указание от страна на министерството как да се прилагат текстовете, за да няма някакво двояко тълкуване един или друг текст от Наредбата.

Репортер: В смисъл?

Д-р Бойко Пенков: Това би улеснило много аптекарите и притежателите, производителите на лекарства в тази посока. Но ще Ви дам един пример от живия живот просто, за да бъде ясно на Вашите слушатели за какво става въпрос. Примерно да Ви кажа има лекарство от една лекарствена група, нали знаете, че те са по лекарствени групи, препаратите, които се очаква да бъдат засегнати от тази разпоредба  са 583, те би трябвало по някакъв начин да направят допълнителна отстъпка, за да могат да влязат в този ценови коридор от 60 процента върху цената, най-ниската цена на опаковка. Като 40 процента от тях са основно лекарства, които касаят кардиологични заболявания, но почти всички лекарства не са сами в група и имат алтернатива, всъщност имат подобни същите продукти, те са примерно 4, 5 или 7 лекарства в същата група. Но примерно какво се случва, имаме в една група лекарство, което струва цена 24 лева, а в същата група има и лекарства, които струват 53 лева, същото лекарство, струва 66, 104 и 211 лева. Най-евтината цена е 24 и това на практика е референтът в групата. Идеята е да не доплащат хората от 24 до 211, ако някой си позволи да му предпише това лекарство, а да има една максимална надценка и при цена 24, ако тогава някой предпише 211 лева лекарство, няма да платиш 187 лева, а ще платиш сам 38.

Репортер: Да, това е така, но ако пациентът се е лекувал с години с по-скъпото лекарство, а то не е вече референтът, да има възможност да избира?

Д-р Бойко Пенков: Става дума за една и съща молекула. Примерно да кажем това означава да ядем хляб, хлябът е брашно, има някои овкусители, но той по същество си е хляб.

Репортер: Това няма ли да доведе в крайна сметка касата да заплаща най-евтиното лекарство от група?

Д-р Бойко Пенков: Не, няма никакво значение. Това не касае въобще какво плаща касата. Там има други мерки, които са приети за намаляване на разходите на публичния фонд и подобряване на лекарствоснабдяването на хората, нито каква е пряка мярка, изключително пряка върху човека. Просто тези неща трябва да бъдат коригирани, не може в една група, разберете, това е ненормална работа – от 24 лева до 211 лева цени на лекарствата и става дума за една и съща молекула.

Репортер: Дано да има наистина ефект от това, което се предприема, защото сме свидетели, че дълги години като че ли процесите оставаха едни и същи, въпреки обещанията за промяна. Сега към този въпрос, който също вълнува голяма част от хората – за пръстовите отпечатъци и за това да кажете, има ли гаранции, които да предотвратяват възможностите за злоупотреба с тези пръстови отпечатъци?

Д-р Бойко Пенков: Това е хубава тема – първо това не са пръстови отпечатъци, категорично не са, въобще няма никаква снимка на линиите, индивидуалните линии на човека, на пръста, няма такова нещо. Това е един четец, който на базата на характеристиката на индивидуалността на всеки човек, на базата на едни точки, които той, самия сензор приема, формира един код от цифри и прави едно голямо число. Това е един вид Ваш персонален код и понеже, той може да бъде, персоналният код в случая е хубаво, че всеки си го носи с него, никой не може да му го вземе или той да си загуби картата. Това е уникален код, който се генерира, влиза в информационната система на здравеопазването и той си е Ваш завинаги. Той се залепва към Вашето ЕГН и ще има максимални мерки за сигурност, които ще бъдат взети, за да не може никой да злоупотреби с тази лична информация - сензитивна, която се събира, ще се събира в здравното досие. И това е. А от тези цифрички и числа, които се формират като код, обратно на тази база никой не може да генерира пръстов отпечатък. Това е невъзможно.

Репортер: Д-р Пенков и още една последна тема. Осигурено ли е, знае ли се какво ще бъде финансирането по клиничната пътека за радиохирургия?

Д-р Бойко Пенков: Да, тя отдавна има финансиране, още от 2015-та беше  предвидено, понеже тогава в „Царица Йоана” започнаха да правят, имаше една /…/, започнаха да правят радиохирургия и то е факт, продължава да бъде факт в новата наредба - за основния пакет. Радвам се вече, че действително имаме нова възможност, има три апарата, които могат да правят радиохирургия, има и един кибер нож в Пловдив, така че хората ще имат най-после достъп до подходящо лечение, а не да ходят навън и да се чудят къде да го получават.

Репортер: Ще се поеме от здравната каса, обаче засега само „Св. Иван Рилски” има подписан договор с касата – какво става с другите четири места?

Д-р Бойко Пенков: Би трябвало да получат съответните разрешителни и в момента, в който ги получат всичко е окей. Знаете, че при рентгенови лъчения трябва малко по-внимателно, за да не се навреди на дрогите хора, които работят там и околните.

Водещ: Д-р Бойко Пенков, зам.-министър на здравеопазването пред нашия репортер Гергана Хрисчева.

 

Сподели в: