Върни се горе

Линк към интервюто на заместник-министър Пенков за "Денят започва", БНТ

 

Водещ: Ситуацията, в която се намираме сега, е свързана с коронавируса - сценарии, спекулации, хипотези и всичко важно, което трябва да бъде казано по тази тема. За това ще говорим в следващите минути с д-р Бойко Пенков, зам.-министър на здравеопазването. Добро утро.

Д-р Бойко Пенков: Добро утро.

Водещ: Отново напомням, че на нашата фейсбук страница очакваме вашите въпроси. Д-р Пенков, не са никак малко и до момента, ще ви ги задам в удачния момент в течение на нашия разговор. Но да започнем с по-общия въпрос – под контрол ли е всичко в момента и нещата по предварителния ваш сценарий и очаквания ли се развиват?

Д-р Бойко Пенков: Да, под контрол е развитието на заболяването. Това, което днес забелязваме и примерно може би смути хората – тези 587 новорегистрирани случаи се дължат по-скоро, как да кажа, това са резултати от неделя и понеделник, които се съобщават във вторник.

Водещ: Отново закъснение в нанасянето ли?

Д-р Бойко Пенков: Отново закъснение. Това се случва почти всяка седмица, тъй като има дежурен екип само в лабораторията и то за спешни, тежки случаи, които се правят веднага, а другите, които са контактни от първи ред и такива, които са суспектни, те се оставят – примерно, взета е проба в неделя и се извършват в понеделник.

Водещ: Така или иначе вчера бяха малко над 80 случаите и бяхме се поуспокоили малко, сега над 500. Така или иначе надхвърляме 600-700 души за два дни – това не е ли обезпокояващо?

Д-р Бойко Пенков: Иначе на 14-дневна база, затова епидемиолозите винаги използват такива отрязъци от време – минималният е 14-дневен, в който се прави преценка как вървят нещата в страната. Това са горе-долу очаквани резултати и затова казваме, че е под контрол заболяването.

Водещ: Доста психологически граници обаче бяха минати в тези бройки, за които говорим, брой случаи. Тоест, има ли червена линия, която следите и която вече би трябвало да светне и някаква друга лампа за взимане на по-сериозни мерки?

Д-р Бойко Пенков: Следим всичко, виждате как се разпространява инфекцията – тя е на клъстерен принцип и не толкова дифузно – в смисъл, определени колективи, производства, лечебни заведения, домове за социални услуги и от там идват многото бройки наведнъж. Това се опитваме да наложим – на тези места, които са за обществено ползване като социални услуги, здравни заведения и други, сме наложили определени правила, които се спазват. Даже вчера в МЗ, заседанието на ръководството протече с маски. Това е много важно, да се спазва редът, предписанията на здравните власти, за да може да ограничим разпространението.

Водещ: Да, това са призивите, които чуваме постоянно. Само че…

Д-р Бойко Пенков: Не, това ще проверяваме дали се случва. Така че, никой не е застрахован от проверки – наши инспектори ще го направят в следващите дни и седмици. Така че, много моля, спазвайте правилата.

Водещ: Да, но ако гледаме в Западна Европа какво се случва, наистина има затягане и на контрола, но и на мерките – затваряне на заведения и така нататък. Връщаме ли се отново към онази ситуация от началото на пандемията? Отново ще бъде ли забранено придвижването или ограничението на хора?

Д-р Бойко Пенков: Поне за момента няма такива показания, за да се стига до такива крайни мерки?

Водещ: Защо? Тогава случаите бяха доста по-малко, а имаше доста по-крути мерки?

Д-р Бойко Пенков: Да, тогава случаите бяха по-малко заради крутите мерки. В смисъл такъв, че правителството взе изключително рано мерки, с които още от самото начало овладя хода на инфекцията. Но то, животът не може да продължи вечно така затворен, този локдаун освен, че ограничава правата на придвижване, ограничава правото на работа и така нататък.

Водещ: Тоест не заблуждавате хората, не ги успокоявате излишно сега и изведнъж от утре да се каже, съжаляваме, обаче трябва да се върнем към тях?

Д-р Бойко Пенков: Не, вижте, ние трябва да се научим да живеем в тези нови условия. Това е факт, неприятен, той е тук и трябва да се научим да живеем с него, да се предпазим от него и отделно разчитаме на развитие на науката и на индустрията, за да почнем да го лекуваме.

Водещ: Да, но човек трябва да се подготви понякога и за по-лошия сценарий пък да се надява и на по-доброто, нали така?

Д-р Бойко Пенков: Ние се готвим и сме готови и на по-лош сценарий, така че ако има взрив, да може да поемем.

Водещ: Нека да поговорим и за това, и за състоянието на болниците в момента. Всички болници ли поддържат COVID отделения?

Д-р Бойко Пенков: Не, те се определят на, как да кажа, имаше в началото една заповед, която беше национална заповед на министъра, в която бяха определени над 180 болници, които да приемат болни с COVID инфекция. След това се даде правото на областните щабове, те да определят и да решават кога да разкрият втори ешелон, трети ешелон от необходимост на легла. Това е подготвено, имаме точна разбивка в коя област, в коя болница колко легла действат в момента и колко ще мобилизира при нужда. Така че, всички го знаят.

Водещ: Обобщено, има ли достатъчно и равномерно разпределение в България?

Д-р Бойко Пенков: Ние в момента разполагаме с 8400 легла, които са налични, определени за това нещо, а виждате, че са заети само 1221 от тях.

Водещ: Тогава в отделенията, така наречените COVID отделения, в които няма нито един болен, кой плаща за поддържането на тези отделения?

Д-р Бойко Пенков: Знаете, че болниците преминаха на режим на плащане на 85 % по линия на НЗОК от това, което са правили като дейност преди това. Така че, те са покрити в рамките на възможност за работна заплата, консумативи и така нататък. Тези 15 % са разходи за лекарства и изделия, които те не ги правят, тъй като не работят с тях.

Водещ: Знаем също така, че и пътеките, по които се лекува COVID-19, бяха увеличени. Очаква ли се ново такова?

Д-р Бойко Пенков: Почти двойно бяха увеличени.

Водещ: Достатъчно ли е?

Д-р Бойко Пенков: За мен е абсолютно достатъчно за тази инфекция. Сега, в момента, се обмисля начинът, по който ще се структурира работата на личните етажи на системата?

Водещ: Тоест?

Д-р Бойко Пенков: В преговорите, които водихме с БЛС, общопрактикуващите лекари в България и техните сдружения поеха ангажимент да създадат една стандартна процедура, по която те работят със суспектни или болни от COVID хора. Същото се отнася за консултациите, които правят в специализираната извънболнична помощ – това са специалисти по белодробни болести, инфекциозни заболявания и други. И отделно имаме, което най-вероятно в четвъртък ще ви бъде показано, това е пътят на пациента по принцип на национално ниво между различните етажи на системата, за да може да бъде ясен алгоритъмът на поведение при всеки един човек.

Водещ: Това е много важно, защото сме го обсъждали и с директора на „Пирогов“ проф. Балтов неведнъж за това, че трябва да бъдат именно изяснени тези неща, за да няма объркване и пренатоварване на системата. Но като ви попитах и за пътеката, сега един зрителски въпрос ще ви задам – от Светослав Дачев. Защо безпринципно се бави повече от два месеца сключването на анекс за работата по клинична пътека 104 – за лечение на COVID-19 при половината от белодробните болници? Другата половина – Габрово, Бургас и други, са сключили през месец август. Широко се информира обществеността за усилията на правителството в насока за създаване на по-добри възможности за работа на болниците, а пътека 104 засега не може да се използва от две трети от страната. Създава се противоречие, дискриминационно е ограничението на работата по пътека 104, пише Светослав Дачев. Вярно ли е това, запознати ли сте?

Д-р Бойко Пенков: Не е вярно. Има едно условие, по принцип това е, как да кажа, дейност, която се осъществява в инфекциозни отделения, и за нея са необходими определени компетенции. Условието тези временни отделения, които се създават за лечение от COVID, е да имат граждански договор болниците с инфекционист. Не да бъде на трудов договор и на пълен работен ден, просто да имат такъв консултант. Има специфика в поведението при такъв тип заболявания, затова сме преценили и те лекарите са се съгласили и са приели, че трябва да има действително консултант инфекционист, за да може да има такъв договор.

Водещ: Тоест, там, където не действа тази пътека, казвате, че просто няма такъв договор?

Д-р Бойко Пенков: Да. Нека да си направят договор с инфекционист и да подадат документи и да ме информират – аз ще съдействам да се сключи договор.

Водещ: Добре, господин Дачев получи своя отговор. Нещо друго, което вече много ни задават и медици. Останаха разочаровани и обидени от това, че не всички на първа линия получават 1000 лева. Ясни ли са критериите за тези 1000 лева? Кой е на първа линия?

Д-р Бойко Пенков: Това са всички хора, които имат досег свързан с диагностика и лечение на COVID болни. Това че такъв болен е минал през коридора покрай теб, не означава, че си работил с него.

Водещ: Да, но имахме случаи, в които медицинската сестра е получила, лекарят не е получил или обратно. Няма ли много субективизъм в това?

Д-р Бойко Пенков: Това, което правим ние в момента, е това, което ни се подава от болниците и от центровете за спешна медицинска помощ и ние просто го изплащаме. Задачата на правителството и на премиера беше да осигурят средства, това се случи – има средства до края на годината, за да може да се покрият разходите за труда на всички хора, които са в пряк досег с пациенти.

Водещ: Да, но вие спокойни ли сте, че наистина са достигнали до всички, до които трябва? Казвате, че вие разпределяте едни средства, но контрола по тях?

Д-р Бойко Пенков: Ще ви кажа един частен случай, в който примерно да кажем има известен проблем – въпрос на организация на работа. Ако в една болница аз приемам по един COVID болен във всичките 15 отделения, аз тогава трябва да подам цялата болница – 500 човека, че е имало случай. Това е лоша организация на работа. Това създава условия за инфектиране на други болни и на персонал в други отделения. Затова през цялото време казваме – организирайте си и структурирайте си своята дейност за борба със заразата в специално отделение, което ще бъде отворено. Хората, които работят вътре, получават гарантирано тези 1000 лева.

Водещ: Да, но така или иначе болните, когато имат симптоми, те преминават понякога и при други специалисти, аз затова ви попитах.

Д-р Бойко Пенков: Да, и когато ни се подадат, веднага извършваме заплащане.

Водещ: Когато говорим за бюджета на НЗОК, тази година наистина COVID-19 изненада системата, но за 2021 г. това ще бъде ли някакъв акцент особен – повече средства ли ще бъдат отделени?

Д-р Бойко Пенков: В момента тече подготовка на проекта за бюджет, не съм го виждал още. Говорих с проф. Салчев, управителя на НЗОК, най-късно до четвъртък да ни бъде представен на членовете на Надзорния съвет, така че след това спокойно може да го коментираме.

Водещ: А до края на годината достатъчно средства има ли?

Д-р Бойко Пенков: Има да, гарантирани достатъчно средства за всички дейности, които покрива НЗОК.

Водещ: Питам ви и във връзка с това, че сега ще започнат и малко повече тестове да се правят най-вероятно, включително и тези комбинирани, за които стана дума – за грип и за COVID-19. Те ще бъдат ли покрити изцяло от Здравната каса, безплатни ли ще бъдат за хората?

Д-р Бойко Пенков: Има няколко условия, които гарантират покриването по линия на Здравната каса, те са вписани в рамковия договор. Какви са те? Когато се изпраща тест за изследване към лаборатория, която има договор с Касата, винаги това насочване с това направление се потвърждава от РЗИ. Тогава е гарантирано, че този тест ще бъде платен от НЗОК. Ако някой друг човек, който не е споменат в рамковия договор, насочи – примерно аз или вие, човек да си направи тест, това остава за негова сметка.

Водещ: Сега личните лекари, като могат да насочват, това покрива ли се?

Д-р Бойко Пенков: Личните лекари в момента се разбрахме, че ако трябва, ще подпишем и анекс към рамковия договор, който тече в момента, за да може да имат и те правото да насочват за изследване с ПСР тестове.

Водещ: То и там имаше вече разделение, защото пък някои лични лекари казаха – тук сега ще стане един голям наплив, ще дойдат много хора, на всичкото отгоре и да им даваме и направления.

Д-р Бойко Пенков: Да, нека те да си вземат това решение. До момента пътят е ясен, дори включително личният лекар, в момента той няма…в смисъл той има право да даде направление, но въпросът е, че после остава за сметка на някой друг. В момента пътят е - той дава направление за консултация с инфекционист, със специалист или с лекар по белодробни болести, който издава вече необходимото направление за ПСР тест, ако то е необходимо, ако болният действително има такива признаци, ще се иска потвърждение с лабораторна диагностика.

Водещ: Но категорично се поема от НЗОК, потвърдено от РЗИ? Другите може и да се наложи да си ги плащат хората.

Д-р Бойко Пенков: Да.

Водещ: А що се отнася до предложението за онлайн направление, възможно ли е?

Д-р Бойко Пенков: Това е възможност по принцип – всичко, което предстои в бъдеще, ще бъде онлайн. Това е целта и идеята на развитие на дигитализацията на процесите в здравеопазването. Така че, дали IT специалистите биха могли да го направят до края на годината, не мога да кажа това – те могат да го кажат. Но, по принцип, идеята е всяко едно направление, не само за това, да бъде дигитализирана.

Водещ: Докъде стигна тази идея, лансирана преди няколко месеца?

Д-р Бойко Пенков: Работи се много добре. „Информационно обслужване“ и изпълнителят, работят много активно. Тук преди два дни имаше една презентация докъде са стигнали. Работи се много приоритетно върху рецепта, направление и здравен запис, което е важно, върху основата на досието, защото това е една папка, в която ще сложим всяко едно направление и всяка една рецепта, всеки един запис, който лекарят е направил. Това са основните неща, това е базата, върху която по-нататък ще се гради всичко.

Водещ: Но това е друго от онова анонсирано от IT специалисти, преди няколко месеца имаше пресконференция, че безвъзмездно ще започнат изграждането на такава система. Същото е или е различно от това тогавашното?

Д-р Бойко Пенков: Не, това е нещо, което върви отдавна. То е проект, който е защитен пред ЕК и има финансиране от него. А това, което вие казвате, е на базата на този, това спомосъществувание, което направиха хората. Беше изградена тази платформа и приложението към нея, което е важно и е удобно за всеки човек, всеки потребител.

Водещ: Да, в крайна сметка, отдавна чакаме това да се случи. Дано и тази COVID пандемия да е повод и по-бързо да се случат нещата в крайна сметка. На финала на нашия разговор нека да поговорим малко за ваксините. Въпреки противоречивите мнения, които получаваме и на нашата фейсбук страница. Разбира се, ние от нашия ефир не призоваваме нито за едното, нито за другото – всеки сам ще прецени да си сложи противогрипна ваксина или не, въпреки че много лекари съветват за това. Та Ася Петрова пита – защо няма ваксини в аптечната мрежа в страната. Беше заявено, че в средата на октомври ще има. Мисля, че това е доста важно в момента – ваксините да бъдат осигурени. Кога ще има ваксини?

Д-р Бойко Пенков: То имаше, изчерпаха се. Ние направихме проверка, говорихме с два от големите търговци, които ще снабдят мрежата – те ги очакват след 15 октомври като внос. Да се надяваме, че това ще стане 15-16 октомври и после ще бъде заредена аптечната мрежа. Не знам какво е търсенето, дали ще задоволим изцяло търсенето, но това, което се очаква - на два транша да получим още 180 хиляди ваксини за грип от един от производителите, сега 15-16 октомври, дай Боже, да стане и в началото на ноември втори транш.

Водещ: Възможни ли са спекулации с цените на ваксините?

Д-р Бойко Пенков: Не, не са възможни, тъй като ваксината е лекарство и тя е много строго регулирана.

Водещ: И още един въпрос в тази посока – на доц. д-р Стамен Димитров. „Аз съм в рисковата група за опасност от заболяване от коронавирус, над 65-годишна възраст, високо кръвно налягане, диабет. В същото време моят джипи-лекар каза, че ваксините, които са разпределени към този тип лекари, са нищожни като количество и той самият се е отказал, тъй като те са крайно недостатъчни за неговите пациенти и той не може да решава кой да живее и кой не. В аптечната мрежа стана ясно, че още няма откъде да си закупя. Сигурен съм, че в това положение не съм само аз. А тези, които не могат да си позволят, не могат да си закупят, пита д-р Димитров, какво да правят. Вероятно става дума и за онази програма от МЗ за безплатните ваксини.

Д-р Бойко Пенков: Да, тази програма е планирана и всяка една година тя се увеличава. Миналата година бяха 120 хиляди бройки, които по желание всеки, който беше в рисковата група – над 65 години, пожела и се направиха. Тази година ги увеличихме на 180 хиляди по програмата, догодина ще станат сигурно към 300 хиляди.

Водещ: Кога сега хората ще могат да сложат тези ваксини, кога ще стигнат до личните лекари?

Д-р Бойко Пенков: В момента, в който ги получат. Обещанието е да се случи след 15 октомври.

Водещ: А това отсяване, което притесняваше и лекарите миналата година?

Д-р Бойко Пенков: Не, това е приоритет на самия лекар – той си познава много добре състоянието на пациентите, знае кой е високорисков, приоритизира си кои трябва да бъдат защитени и го предлага на тях. Ако те желаят – да.

Водещ: Добре, д-р Пенков, и още много за кратък отговор ви моля – акцентирахме преди седмици за началото на новата учебна година, за условията в училищата и в детските градини, имаше такива случаи. Сега нещата там как са според вас, има ли прикриване на симптоми, ако щете?

Д-р Бойко Пенков: Това, което успявам да видя от медиите, от ваши предавания и репортажи, е, че, понеже не съм ходил в училищата, че се спазват изключително стриктно мерки противоепидемични, което е много хубаво. Има контрол и всяко едно дете, което е суспектно и с вдигната температура, веднага се извежда и се диагностицира - има ли обикновено заболяване, настинка или е нещо по-друго.

Водещ: Нужно ли е масово тестване на всички деца, които имат някакъв симптом?

Д-р Бойко Пенков: Масово тестване, може би, не само за тези, където има риск, ще се направи с бързи тестове, предполагам, който може да даде веднага резултат има или няма заболяване. И ако има нещо съмнително в теста, да се направи последващ PCR тест. В четвъртък, доколкото знам, двамата министри на брифинга ще говорят на тази тема, така че тогава ще получите максимално точна информация и от двете министерства.

Водещ: Какви месеци очакват здравната ни система до края на годината?

Д-р Бойко Пенков: Те винаги са били трудни, особено есенно-зимните, тъй като има много заболявания. Какво да ви кажа, в смисъл, ние живеем в едни условия, свикнахме с тях да се справяме, въпреки заразите. Само ще ви кажа, че вчера приключи една много сериозна, изключително тежка за планиране и осъществяване операция по транспорт на едно бебенце с генетично заболяване на 1 месец – от неонатологията в „Майчин дом“ до болница в Париж. И искам да благодаря на МВнР, на отбраната, за прекрасното взаимодействие, което се получи, за да се закара бебенцето безпроблемно, за да може да получи помощ. Това е работа в условията на COVID инфекция и ние трябва да си я вършим.

Водещ: Да, аз ви питам и във връзка с това, че доста медици бяха заразени – ще има ли недостиг на лекари, може ли в някои места да има и трябва ли да имаме особено внимание?

Д-р Бойко Пенков: Да, всеки един, който работи с подобен тип инфекция, трябва да внимава.

Водещ: Лекари навсякъде ли има, във всички болници ли?

Д-р Бойко Пенков: Всички болници имат лични предпазни средства, те трябва да се използват. Малко невнимание води до ето тези цифри – 1376 човека медици заразени.

Водещ: Добре, благодаря ви много за този разговор.

Сподели в: