Линк към интервюто на д-р Бойко Пенков "Неделя 150" БНР
Водещ: Доктор Бойко Пенков, заместник-министър на здравеопазването е в студиото на „Неделя 150”. Добре дошли.
д-р Бойко Пенков: Добре заварили.
Водещ: Доктор Пенков, ще говорим за безжалостната борба, която започнахте вие в министерството заедно с колегите ви от правоохранителните органи срещу неефективното използване на средствата за здравето на българина. Но преди това да чуем вашите аргументи за много острата реакция, институционална, на Министерството на здравеопазването срещу една иначе демократична процедура – президентът наложи вето върху текстове от Закона за бюджета на НЗОК. Текстовете, свързани с едногодишния мораториум за въвеждане на нови иновативни лекарства в позитивния лекарствен списък. Темата се оказа изключително чувствителна и широко дискутирана в обществото, имаше протести, заплахи за гладни стачки, сезиране на държавния глава от страна на пациентски и лекарски организации с желание да се намеси и да наложи това вето, а когато то стана факт и президентът обясни, че вижда в мораториума върху лекарствата социално неравенство за здравноосигурените пациенти, вие в Министерството на здравеопазването заявихте, че това е „добре организирана манипулация на фармаиндустрията”. Какво се случва с това вето и най-вече какви са мотивите?
д-р Бойко Пенков: Господин президентът винаги има тези права да наложи вето, и той го направи. Проблемът, който възникна при нас е, че когато се балансира и когато беше предложено такова преразпределение на средствата в бюджета на НЗОК за следващата година, ние така или иначе бяхме информирани от експерти за какво става въпрос, какви са очакванията, какви нови молекули биха влезнали, какъв ще бъде натискът върху бюджета от тяхното прилагане, какви са приоритетите на държавата във връзка с профилактика и друг вид дейности, които са в извънболничната помощ и болничната, така че се направи един максимално добър баланс от всички тези средства, които са увеличени с 407 милиона, така да се разпределят, че да може да се решат проблеми на хората. Преценявайки възможностите, които дават новите лекарства, които се предлагат, нашите колеги прецениха, че съществуват съвременни алтернативни ефективни терапии, които са на въоръжение в момента, които касата плаща. Интересно беше, че се предлагат три лекарства, които са за редки заболявания, няма лошо да се предложат, въпросът е такъв, че до момента касата не е плащала за тях и учудването ми беше защо кандидатства за нещо, което по принцип касата не плаща. Това означава, че най-вероятно после ще има допълнителен натиск и това да се включи, и това да се включи и т.н. Оценката върху влиянието върху бюджета е, че говорят за външни експерти от Европа е, че в България се очаква по принцип едно увеличение от 5 до 8 процента на разхода за лекарства по принцип при съществуващи терапии и още 4 процента, което е в рамките на 40 милиона лева за тези молекули, които в момента искат да бъдат финансирани. Това означава един дисбаланс в рамките на около 100 милиона. Това са 100 милиона пари допълнително дадени за лекарства, дай Боже да ги имаме, да може да ги дадем, но в случая трябва да ги вземем от някой, трябва да ги вземем или от болниците, което означава десетки хиляди случаи неплатени, трябва да ги вземем или от колегите специалисти, или от общопрактикуващите лекари, а те навсякъде трябват. Затова това беше бюджетът на устойчивост, на спокойствие, в който виждате, че касовото изпълнение, което беше миналата година реално беше заложено като разход тази година без ограничителните параметри, които имаше от миналогодишния бюджет, просто бяха повишени всички разходни пера.
Водещ: Добре, вашето желание за икономии...
д-р Бойко Пенков: Не икономии, говорим за преразпределение, не сме спестили нито един лев...
Водещ: 25 милиона са изчисленията на онези, които протестират срещу мораториума...
д-р Бойко Пенков: 40 вече...
Водещ: Вече...
д-р Бойко Пенков: Да, по простата причина, че са нараснали молекулите, вече са 32, които кандидатстват.
Водещ: Добре, и 25 да са, и 40 милиона лева да са, те са капка в морето на фона на този огромен здравен бюджет, който всяка година и нараства и нараства. От това ли трябваше да почнем да спестяваме, доктор Пенков...
д-р Бойко Пенков: Не, ние не спестяваме, ние не искаме да ги вземаме от болниците... 40 милиона от болниците си представете по хиляда лева един среден болничен разход на пациент, това означава едно 40 хиляди човека, които няма да бъдат платени извършената за тях работа... Не искаме, просто трябва някой да бъде ощетен и тези, които сега в момента протестират да ми кажат кой да бъде ощетен.
Водещ: Добре, защо трябва някой да бъде ощетен, не трябва ли просто да се затегне контрола върху онези другите пороци в системата, които също забелязахме през изтеклата седмица? Покрай една операция срещу организирана престъпна група за нерегламентирана търговия и реекспорт с лекарства Вие казахте, че 200 милиона лева годишно губи здравният бюджет от такива злоупотреби с лекарства. Ето от къде могат да се спестят парите.
д-р Бойко Пенков: Тука сте съвсем права, че трябва да има един по нов начин построен контрол, който да е специално върху разходите в системата. Това, което аз казах за 200 милиона, това е не толкова като пряка щета върху бюджета на касата, като оборот, който правят, годишен оборот, който се преценява, че правят хората, които се занимават с паралелна търговия, които нерегламентирано, криминално изкупуват неправилно, купуват лекарства от аптеките или от болниците и ги изнасят навънка.
Водещ: Да, или пък в конкретния случай на престъпната схема изнасят се скъпи животоспасяващи лекарства от болниците, които не стигат до пациенти, но са платени от здравната каса и после по някакви криминални пътеки отиват като реекспорт в чужбина...
д-р Бойко Пенков: Това се случва за съжаление, това се случва, има такива случаи, когато включително са залавяни аптекари, които изнасят чанти с херцептин и т.н., не е често явление, но се случва за съжаление.
Водещ: Между другото, от Фармацевтичния съюз призоваха за едни спешни промени в Закона за лекарствените средства в хуманната медицина, за който казват от доста време настояват, за да могат да се затегнат механизмите за контрол и да не ставаме свидетели на такива крупни схеми, които забелязахме и хиперболизираме вероятно, защото говорим за тези нови лекарства, върху които ще бъде наложен мораториум за цяла една година, а за много повече пари, които изтичат пак през лекарствени схеми, но не към пациенти и не към здраве?
д-р Бойко Пенков: Ние сме в много добър диалог със съсловната организация на фармацевтите в България. Те имат разумни предложения, които са обсъдени и са приети и в един проект на промяна на Закона за лекарствата ще бъдат взети предвид и предложени за обществено обсъждане от цялото общество. Не бяха включени в този проект, който сега тази седмица ще тръгне към народното събрание, защото трябваше да се приотизират текстове, които са свързани с транспониране на европейско законодателство и текстове, които касаят паралелната търговия, но другият проект също е готов и той ще стартира. А по повод мораториума, как да Ви кажа... в смисъл такъв, тип временни ограничения, защото това просто е една временна мярка, тя не е постоянна, са налагали различни държави за различен период на време. Ето, Румъния, която даваме за пример непрекъснато, две години имаше абсолютно ограничение за влизане на нови молекули, Полша примерно за три години замрази цените, Испания с указ на краля бяха много непопулярни мерки, свали цените автоматично с 15 или 20 процента. Всеки прави нещо, което да може да овладее този непрекъснат ръст на разхода за лекарства и всяка една държава търси най-доброто за своите хора, да може с тези средства, които има да осигури по-голямо количество молекули за хората. Различен тип временни мерки са взимани в половин Европа по различно време.
Водещ: Давали ли са резултат?
д-р Бойко Пенков: Дават резултати. Трябва да Ви кажа, че...ето примерно какво стана с едно чудно лекарство, което направи революция за лечение на хепатит С. В началото цените стартираха, австрийски лекарства щеше да фалира, толкова високи бяха цените. И сега вече в първоначалната пределна цена беше много висока в България, в момента е пет пъти по-евтина, на базата на разговори, конкуренция и т.н. И всъщност това е целта и това ще бъде една от целите на нашето председателство – за хората достъпни ценово лекарства, нови. И това трябва да бъде нашата битка с индустрията, с иновативите и т.н. Хубаво, направено, говорихме си с Вас какви инвестиции има в едно ново лекарство, действително са много големи, периодът е много дълъг. Един италиански професор публикува негово изследване, което казва...във връзка пак с хепатит С, един килограм субстанция струва 12 хиляди - 500 евро на производителя, а след като се разфасова, се продава за милион и половина. Нали има разлика?
Водещ: Да, много отдавна вече стигнахме до извода, че фармаиндустрията е една от най-печелившите в световен мащаб...
д-р Бойко Пенков: Така е, да.
Водещ: ...и едва ли ще пострада много нейната печалба от нашия едногодишен мораториум, но дори един човек, съдбата на един човек да зависи от този мораториум, може ли да понесете вие отговорността?
д-р Бойко Пенков: Абсолютно права сте, затова казах, че ние се опряхме на експертни становища на наши колеги, включително и онколози. Съществуват с малки изключения казах, три или четири лекарства, съществуват алтернативи и то ефективни, с които се провежда лечение. Повече от... да не говорим за някои други глупости...примерно да кажем едно от лекарствата, които изследваха колегите НАЙС – това е един институт за оценка на нови лекарства в Англия, най-авторитетният, който има в Европа, категорично в няколко продукта, които ние пускаме сега в момента за разговор, за цени, поставят много условия - за какво да се използва, в какви случаи и обичайно това, което те са препоръчали това да бъде в случаи на тежка прогресия на заболяването при никакъв ефект от съществуващи терапии за хора над 65 години, и това са примерно при тях на нивото на Англия много малко случаи. Нашите колеги тука, като направили оценка, не знам как са я правили, къде са гледали, казват, че това ще бъде първа линия терапия, което е грубо нарушение на изкуството.
Водещ: Едва ли пациентите са виновни за този двоен аршин за оценка на едно ново лекарство, което има в Англия и у нас. Ще очаквате ли парламентът да ревизира наложения мораториум сега, когато ще разглежда президентското вето, или смятате, че мнозинството на ГЕРБ и Обединените патриоти ще ви подкрепят отново?
д-р Бойко Пенков: Мисля, че там е мястото, където ще има сериозен политически дебат и ако подкрепят бюджета в това му разпределение, както вече е приет, според мен ще бъде добре за системата.
Водещ: Но, ако все пак президентското вето мине, ще намерите ли начин да компенсирате тези средства, които ще струват новите лекарства в бюджета за здраве, или казвате ще трябва да бъдат ощетени някои други?
д-р Бойко Пенков: Или трябва да бъдат ощетени и преразпределени парите за другите сектори в здравеопазването, или в един момент на края на годината, като свършат парите, ще трябва да се отиде на актуализация спешна в събранието.
Водещ: Както всяка година се получава, вечно големи преразходи.
д-р Бойко Пенков: Вечно големи преразходи, така е, и прехвърляне на заплащане на средства в следваща година.
Водещ: А има ли разговори...
д-р Бойко Пенков: Но тука вече са много...Очакваният преразход при това положение ще бъде казах около 100 милиона, което няма как да бъде компенсирано по никакъв начин, дори с прехвърляне на средства за следваща година и най-вероятно тогава трябва да се отиде на актуализация на бюджета.
Водещ: Понеже вчера реагирахте много остро, министър Ананиев даже каза, че съветниците са посъветвали президента много лошо и че не са запознати с материята, като за изготвили аргументите към наложеното вето, имате ли вече разговори с ГЕРБ дали споделят тази оценка и тази остра реакция, и тази линия на поведение ли ще се поддържа ли в парламента?
д-р Бойко Пенков: Не, говорихме само с доктор Дариткова като председател на Комисията по здравеопазване каква е процедурата, която ще се следва. Това, което успях да разбера е, че във вторник най-вероятно ще се гледа в бюджетна комисия ветото на президента и в четвъртък най-вероятно ще бъде в зала, където ще се обсъжда и гласува.
Водещ: Но не очаквате ветото да мине?
д-р Бойко Пенков: Аз казвам, че след като ние сме убедени, че по този начин балансиране на бюджета ще може да внесе спокойствие, поне една година да нямаме ядове или да бъдат по-малки, затова държим на това разпределение и да не се нарушава.
Водещ: Добре, депутат от опозицията съвсем скоро ще дойде в нашето студио и ще попитаме каква ще бъде тяхната реакция. Да продължим обаче с онова, което може да спести още много излишни разходи, порочни разходи в системата на здравеопазването и което вие нарекохте „безкомпромисна битка”. Започвате с проверки на болници в болниците, след като установихте драстични случаи в закъсалите болници във Враца и Ловеч, а те не са единствените в страната, където частни медицински заведения са печелили добре източвайки държавните заведения. Това е пред очите на обществото от много време, доктор Пенков, как така се събудихме за проблема и решихме да се борим с него?
д-р Бойко Пенков: Не, то не е от сега, в такива подобни битки държавата водеше заедно с лечебните заведения. Знаете, че първата битка преди години беше с частна група, която искаше да отвори такава болница във Видин и тогава това се прекрати, прекрати се самият договор, ставаше дума за много нови намерения и вече тръгнали инвестиции. Това се приключи и държавата помогна, купи се ангиограф и в момента Видин си има собствена кардиология инвазивна и работи. Подобна битка имаше и в Русе...
Водещ: Да, ние сме подготвили един специален репортаж...
д-р Бойко Пенков: ...преди това подобна съдебна битка имаше в Търново, която пак завърши в полза, включително и със съдебни решения, в полза на нашата болница в Търново....
Водещ: Ето го и професор Георги Михайлов, депутат от БСП и член на здравната комисия, пристига в нашето студио, ще го включим в разговора....
д-р Бойко Пенков: ...Така че, то не е от сега, битка върви, въпросът е, че има едни заварени положения от преди 10-12 години, които тогава абсолютно по онова време, поради липсата на законови забрани са регистрирани като лаборатории в съответните болници.
Водещ: Аз предлагам, понеже Вие споменахте Русе, ние също си спомнихме, че години наред в ефира на „Хоризонт” търсихме справедливост за русенската държавна болница, която усещаше, че е източвана от едно частно лечебно заведение, разположило се на нейна територия. Кореспондентът ни Ася Пенчева припомня тази история, предлагам да я чуем, за да продължим с коментарите, затова защо сега изведнъж решихме да се борим така безкомпромисно с нещо, което приемахме години наред. Казусът „Русе”:
Вече няколко години Българското национално радио разказва за битката между държавната и частната болница в Русе. Сега, когато министърът на здравеопазването, министърът на вътрешните работи и главният прокурор седнаха на една маса и разгледаха няколко доклада установиха, че има проблем, той не е от вчера и не сме мълчали за него, просто нямаше уши да слушат, нямаше очи да видят. Във всеки от случаите, които ще проверяват екип от специалисти става дума за пари, за много пари. На пресконференцията главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че ще се проверяват 27 областни болници с различно дялово участие на държавата. Ако става дума за всичките, според административното ни деление, би трябвало да са 28, е тази, липсващата е русенската, защото там този проблем приключи, поне засега, с цената на много нерви, съдебни заседания и един инфаркт. Войната между държавната болница, носеща от скоро името на дарителя си „Канев” и разклоненията на частната „Медика” започнаха след доставката на супер модерен ангиограф по европейски проект от Министерството на здравеопазването за държавната болница. Само че, в приземния ѝ етаж работеше в продължение на девет години частната клиника за инвазивна кардиология „Медика Кор”, същата, която присъства в докладите за Враца. Тъй като законът не позволява на една и съща територия да има дублиране на дейност от държавна и частна структура ясно стана, че този комфорт на частника щеше да е нарушен, просто трябваше да напусне сградата на държавната болница, в която предстоеше да натиснат копчето на модерния си апарат в кардиологията. И стана страшно. Стигна се до там, че Общинският съвет забрани на държавната болница, в която има 11 процента участие, да разваля договора с частната, разбира се със загриженост към пациентите, които щели да останат без специализирана помощ, каквато само частната може да даде. Тънкият момент е, че от друга страна здравната каса отказа да сключи договор с държавната болница за тази дейност. Това разбира се беше определено от съда като грешка, а плащането на претърпените загуби за държавната болница предстои да се извърши. Сега е малко странно как биха обяснили решението си 42-та съветници, гласували по този начин, слушайки как се заканва главният прокурор Цацаров. Нито министрите, нито прокурорите не бива да имат вид на изненадани, след като тази практика на болница в болницата съществува от десет и повече години. Упреците към директорите на държавните болници, че не са добри мениджъри, защото дружествата им били на загуба, пък частните печелили, защото се управлявали страхотно, трябва да бъдат поставени под условие - в какви условия живеят частните и държавните болници? В Русе частните се радват на допълнителен комфорт от страна на здравната каса, в официалния си сайт дори са написали, че за четиримесечие частната получава 9 милиона лева и има 8 пъти по-малко персонал от държавната, която се задоволява със 7 милиона. Частната има консумативи за 300 хиляди лева месечно от касата, а държавната една 18.
„- В такъв случай това става както състезанието между костенурката и заека... Трябва както в приказката костенурката да изпревари заека, но тука реалността не е приказка, а е реалност...”
Така изпълнителният директор на болница „Канев” доктор Иван Стоянов коментира тези финансови различия, защото все пак става дума за пари, за нашите пари.
Репортер: Доктор Стоянов, кой беше против когато водехте битката срещу частната болница?
д-р Иван Стоянов: Всички, против беше министерството, против беше общинският съвет, здравната каса, регионалната инспекция здравна, като всички казаха, че е най-добре да се разберем. Но аз смятам, че между това „да се разберете” и да се спазва закона, има огромна, огромна разлика.
Репортер: А Вашите колеги преди Вас как са се разбирали?
д-р Иван Стоянов: Разбирали са се, как, като са подписвали договори. Когато подписваш договорите за съвместна дейност се разбираш. Те водят до загуба, но не са незаконни. Определено тези договори водят до сериозни загуби на болницата, но те не са незаконни, те са ги подписвали и в резултат на това са се разбирали. Логиката е съвсем нормална.
Репортер: Къде е засегнат общественият интерес?
д-р Иван Стоянов: Държавата реализира своята здравна политика чрез държавните болници, защото държавата в основата на своето здравно законодателство залага много, изключително много социални моменти, особено у нас, но това са средства и това са сериозни средства. Ние имаме един път средства в това отношение, един път загуба на средства. Трябва да се направи добре изчислението какво трябва на държавата, за да се погрижи за хората и след това всичко останало. Дали е полезно, колко е полезно да има различни здравни заведения, колко да бъдат те и по какъв начин. Но първо трябва да сложим хората, ние се грижим за тях и тогава вече да се мисли за останалото. Когато направим основата да мислим за надграждане.
Благодарение на усилието на доктор Стоянов и екипа му, сега на територията на държавната болница няма нито частна кардиология, нито рехабилитация, нито хоспис, няма да има и проверка от прокуратурата. Иначе за прокурор плачат всички, споменати преди малко, тези, които пречеха, тези, които са имали интерес.
д-р Иван Стоянов: Човек трябва да живее по правилата, каквото и да се случи, той или живее по правилата, или не живее по тях. И в двата случая може да има много неприятности.
От Русе – Ася Пенчева
Водещ: Така, този казус в Русе ни връща към проблема с болница в болницата и за това как частните болници могат да печелят на гърба на държавните болници години наред, а сега сме принудени да водим бърза и безжалостна битка. Доктор Бойко Пенков, заместник-министър на здравеопазването, е в нашето студио и професор Георги Михайлов, депутат от БСП и член на Комисията по здравеопазване в Народното събрание. Ще успеем ли да огледаме и да решим справедливо всички тези случаи на проверки, доктор Пенков, в кратки срокове, така че, проблемът да не се мултиплицира, защото той струва доста?
д-р Бойко Пенков: Права сте, това, което видяхме поне в началото от първите договори, които получихме, нещата не са добре, защото е било чисто ограбване. В смисъл договорът е такъв, че 85 процента от приходите ги получава частното лечебно заведение, 15 процента болницата. Това е грабеж, пладнешки. Много е амбициозна задачата по простата причина, че това са, един преглед в момента се прави напречен какво се случва в момента, какви са договорите, кои от тях са валидни, в цялата страна, във всички лечебни заведения. Чисто документално това е събрано, екипи правят оценка на самите договори, а отделно извън това се правят живи проверки в лечебните заведения, за да бъдат още по-безпристрастни проверките, Агенцията за медицински одит координира тази дейност, като се включват представители на здравните власти, местните и на районните здравноосигурителни каси. Само че се правят кръстосани проверки, в смисъл не от града хората, които са в града, в областта, а от съседни или други области се командироват хора, за да могат да проверят лечебното заведение на място. Очакваме още резултатите, защото е доста работата. Това са 28 области, те са навсякъде, максимална мобилизация има на хора, за да може, ако има някъде другаде такива, изключително порочни договори, да бъдат своевременно прекратени.
Водещ: Професор Михайлов, здравейте и Вие, добре дошли.
проф. Георги Михайлов: Здравейте, добър ден на Вашите слушатели.
Водещ: Имате ли надежда, че тази борба с безконтролното и неефективно харчене на средства от здравния бюджет, за която говорим със заместник-министъра Бойко Пенков, би дала резултат, или смятате, че единственото решение е болниците да не са търговски дружества?
проф. Георги Михайлов: Нашето мнение е категорично, мога да кажа, че то е изстрадано мнение, изстрадано на всички български лекари от последните 15 години и това беше ясно заявено от министър Ананиев в парламентарна зала и то беше формулирано точно така – „този здравен модел е изчерпан, нека да стартираме дискусия за създаването на нов ефективен здравен модел.” В този смисъл аз не мога да отрека, че сегашните действия на Министерство на здравеопазването, подпомогнато от съответните институции, са в посока действително ограничаване на безконтролните, както Вие ги нарекохте, разходи в лечебните заведения и създаването на една реална картина какво се случва в момента на фронта на здравеопазването в България. Друг е въпросът, че сроковете са доста кратки, проверките изискват много голяма задълбоченост, ресурсът на Агенция „Медицински одит” по този повод, ние също като политическа сила предложихме на министъра, на сегашния ръководен екип Агенция „Медицински одит” да бъде с по-голям щат, нейните звена да бъдат разположени на територията на цялата страна, тъй като тя се занимава с един от най-важните проблеми – разследването на ефективността, на качеството, на медицинската дейност във всички лечебни заведения. Това не е възможно, ако тя е базирана само в София с един относително ограничен контингент. Но, това би довело само до моментно изясняване на картината, а в самия модел на финансиране на здравеопазването, търговски дружества, клинични пътеки е заложено това изместване, това изкривяване на здравния модел, тъй като здравеопазването е социална дейност с елементи на пазарна дейност, но в никакъв случай не може да бъде наречена бизнес. И това е проблем, който съществува не само в България, той съществува в целия свят, той съществува като модели на здравеопазването на територията на континента Европа, на теорията на Америка и тези модели съществено се различават. И абсурдното в нашия модел е, че той е създаден на тази база, която вече споделих с нашите слушатели, търговски дружества, клинични пътеки, тя беше привнесена от една страна, която няма нищо общо с нашия икономически модел – Австралия, вече 18 години действа този модел, видяха се неговите възможности. Аз не искам да влизам в подробности пред уважаемите слушатели, но ние много пъти сме споделяли в парламентарна зала, в здравна комисия и с ръководителите на министерството, че в отделни клинични пътеки, и то не малка част от тях, са инкорпорирани, включени заболявания, които са абсолютно различни по своята финансуемост, тоест разходите, които отиват за диагностика и лечение на тази клинична пътека са съвсем различни при отделните пациенти. И по този начин се получава едно разделяне моментално на пазарния принцип, който е действащ и дирижиращ в момента, по-евтините, по-лесните за манипулиране пациенти, в най-добрия смисъл на думата „манипулиран”, да отиват в звена, които имат сериозни икономически интереси, а най-тежките пациенти, от това се оплакват директорите на всички големи болници в страната, университетски, национални болници, болници, които се занимават с високи технологии, да отиват в тези лечебни заведения, да натоварват техния бюджет и по този начин те да изпадат. Погледнете списъка на лечебните заведения в България, които са с най-голяма задлъжнялост. Това са най-големите болници в България, които работят много добре. И затова ние смятаме и затова е предложението на БСП, което беше дадено официално в четвъртък след множеството дебати в парламентарна зала, нека надпартийно, като национален консенсус, да се съберем на един сериозен професионален дебат. Това не може да стане за няколко дни, даже за няколко месеца, но в рамките на една календарна година да създадем един приемлив за страната модел за финансиране на здравеопазването и постепенно с този професионален консенсус той да бъде наложен, за да бъде ефективен. Защото, ако погледнете увеличението на бюджета на закона за НЗОК, която финансира над 90 процента от здравеопазването в България, този бюджет многократно е увеличен, той достига една много сериозна цифра за България, над 4 милиарда лева в момента, а едва ли има български гражданин и ако погледнете статистическите проучвания, с най-нисък рейтинг е здравеопазването в България заедно със съдебната система.
Водещ: Добре, а междувременно докато търсите този национален и професионален и политически консенсус за промяна, за реформа на здравния модел в нашата страна, да има ли мораториум върху новите лекарства? Питам, защото ще трябва да решавате този въпрос още следващата седмица, след като президентът наложи вето върху точно този текст от закона?
проф. Георги Михайлов: Това е един много сериозен въпрос и ние многократно призовавахме ръководството на Министерство на здравеопазването при изнасянето на Закона за бюджета на НЗОК за 2018 година да преосмисли своето решение, тъй като едва ли има здравомислещ човек, който би могъл да се съгласи, че трябва с мораториум, една много тежка дума, която не е подходяща в сферата на здравеопазването, да се съгласи със забрана за въвеждането на иновативни молекули. И тука всякакви обяснения, че българските граждани имат достъп до високотехнологични форми на лечение, действително България за своя икономически ресурс е направила огромни усилия през последните 20 години, за да имат множеството български граждани достъп до модерни методи на лечение. Но, нашите слушатели трябва да разберат, че медицината се развива с огромни темпове, заболявания, които преди 15 години не можеха да бъдат успешно овладявани, сега вече успешно се овладяват. Това изисква нови форми на лечение и няма как на един гражданин на ЕС да му бъде заявено, че дори и временно държавата няма да положи усилия той да получи тази възможност за лечение, независимо в кой етап е от своето заболяване. Тука става дума за заболявания, които са много сериозни по своя характер, които са животозастрашаващи и в определен етап се нуждаят от промяна на модела на лечение. Тази възможност българският гражданин следва да я има, законово следва да я има. И затова нашата молба беше, горещата молба – нека да преосмислим в този ракурс, в тази част на закона за бюджетирането на НЗОК проблема и да не допускаме, тъй като става дума за един относително ограничен брой лекарствени средства, които са преминали всички форми на разрешителност на територията на страната. Става дума за един обем от средства, който не застрашава по своята същност бюджета на НЗОК, но довежда след себе си много сериозно социално напрежение, тъй като вярата на гражданите в това, че държавата стои зад тях в направление здравеопазване, започва сериозно да ерозира.
Водещ: Разбирам...
д-р Бойко Пенков: Само да кажа...може ли?
Водещ: Да разбирам ли, че вие ще подкрепите президентското вето?
проф. Георги Михайлов: Категорично, и не само ние ще го подкрепим, а всеки български гражданин ще го подкрепи.
Водещ: Доктор Пенков?
д-р Бойко Пенков: Само да кажа, във връзка с достъпа. България е на седмо място по разход на глава от населението за лекарства в Европа, в смисъл колко средства се дават за лечение. И другото нещо...
Водещ: Това звучи хубаво, обаче дали този висок разход за лекарства на глава от населението му дава добро лечение?
д-р Бойко Пенков: ...Когато говорим за държава и нейните възможности Световната здравна организация е препоръчала, това е дефиниция и решение на СЗО, не е наша локално, ... специални индекси, по които се оценява терапия кога е ефективна клинично и разходоефективна, и там се казва, че се препоръчва на страните-членки три пъти брутния вътрешен продукт на глава от населението да се вземе като максимална стойност на терапия, което може да бъде пускано на пазара. И целта на държавата е да преговаря с фирмите да стигат точно до тези 40 хиляди лева, които са максимум, а не да продават в момента едно лекарство за една година 2 милиона и 800 хиляди.
проф. Георги Михайлов: Аз, ако позволите не искам да опонирам...
Водещ: Да, аз може би трябва само да кажа на слушателите, че по специалност Вие сте онколог и хематолог...
проф. Георги Михайлов: ...и онкохематолог...
Водещ: ...и във Вашата специалност влизат много от тези нови лекарства....
проф. Георги Михайлов: Да, за радост или за нещастие. Искам да излезем от сферата на представянето на фактите само от един ъгъл. Когато говорим на седмо място, това означава, като процентно съотношение лекарства спрямо дейности в бюджета на НЗОК и действително този процент е надхвърлен значително. Средният процент в държавите от ЕС за разходи за лекарства е около 25 процента от бюджета на здравното осигуряване. Нашият процент надхвърля отдавна 30 процента, да не казваме точния процент, така още по-тревожно ще звучи. Това говори за дебаланс, обаче когато говорим като абсолютни цифри, като обществен ресурс, като абсолютно цифра и то на глава от населението, който се разходва за здравеопазване, България се намира на много незавидно място, на много незавидно място в градацията на ЕС. И ако направим сравнение не само с високоразвитите държави от западния полюс на ЕС, но с държави от Централна Европа, с държави от Западните Балкани, каквато е Хърватия, каквато е Словения, ние ще видим, че абсолютните цифри са много, много различни и по този начин ние, цитирайки процента за разход на лекарства в бюджета здравеопазване, не правим сметка за абсолютната величина, а абсолютната величина определя възможността действително българският гражданин да има достъп. И от друга страна, втората теза, която беше издигната, много пъти сме я споделяли, действително целта, индексът е, че за реимбурсиране има възможност тогава, когато дадена молекула, даден медикамент не надхвърля три пъти брутния вътрешен продукт на глава от населението. Имайте предвид обаче, че България е положила колосални усилия, защото аз като онкохематолог и хематолог познавам много лекарствени средства, които далеч надхвърлят три пъти брутния вътрешен продукт на страната. Те са вече в реимбурсационната листа, тоест те компенсират сто процента от държавата. И сега, през 2018 година внезапно ние се сещаме за този индекс, който би трябвало всеки управляващ здравеопазването да го познава, внезапно ние се сещаме, че нямаме такива възможности и то, при условие че тези, които са получили разрешение лекарствени средства представляват не повече, и то по изчисление на НЗОК, повече от 2.5 процента от гласувания вече един милиард за лекарствени средства през 2018 година. Тоест, тази забрана няма как да издържи пред очите и на специалистите и на обикновения български гражданин.
Водещ: Да, за 40 милиона каза доктор Пенков, че говорим.
д-р Бойко Пенков: Вече.
Водещ: Вече, от 25 стигнахме на 40 милиона. Тази дискусия със сигурност ще бъде проведена в пленарната зала, когато ще трябва да се реши окончателно въпросът с това да има ли мораториум върху лекарствата новите, или да няма. Но, не мислите ли, че трябва да се върви към една по-компактна система на контрол в здравеопазването? Защото, ето ние засегнахме болница в болницата, като едно от масираните пера за източване на държавните средства, има и още много други, надписване по клинични пътеки, лекуване на болни от няколко неща, излиза, влиза в болница човекът, правена му е по документи операция, каквато изобщо не е претърпявал, лекуван от него, докато си е бил в къщи и т.н. Тези порочни практики са известни, няма ли най-накрая да стигнем до здравната карта и електронното здравеопазване и да си решим много от проблемите.
проф. Георги Михайлов: Няма как, когато говорим за такива сериозни проблеми да не споделим, като политическа сила, че ние виждаме възможностите в две направления. Първо, това е краткосрочни мерки. Дългосрочните за нас са ясни, трябва да бъде променен моделът на финансиране на здравеопазване и това е нашето отворено предложение с протегната ръка към всички политически сили с помощта на високоотговорни професионалисти в областта на здравния мениджмънт, на икономиката, да се направи този модел. По отношение на краткосрочните мерки обаче, тук се сблъскахме с дискусия в парламентарна зала, която беше много сериозна, но за съжаление тя завърши без успех. В заключителните разпоредби на Закона за финансиране на НЗОК беше реализиран параграф, в който алинеи става възможност за забрана на възможността да бъдат финансирани нови клинични пътеки. И точно за това, което споделих на уважаемите слушатели преди малко, че има възможност отделни клинични пътеки да бъдат разделени и по този начин да се избегне свръхфинансирането на едни направления и тежкото хипофинансиране на други направления в момента не съществува през бюджетната 2018 година. Не съществува възможността да бъдат създадени нови клинични пътеки, които биха осигурили един колосално сериозен проблем на българското здравеопазване, възможността за долекуване. Вероятно Вие знаете, че големите лечебни заведения у нас се наричат болници за активно лечение, това обикновеният български гражданин едва ли го разбира, но това означава, че тези лечебни заведения се концентрират върху най-активната фаза на лечението при острата форма на проява на заболяването. След това обаче пациентът се нуждае от период на долекуване, на стабилизиране на своето състояние и точно затова ние предложихме конкретно да бъде създадена възможност за общинските болници, които в момента се намират в много сериозно финансово положение, да бъде създадена такава клинична пътека, която да им даде възможност да получат финансиране и българските граждани да се долекуват в болници, които са близки до техните населени места. Това и от морална гледна точка, и от икономическа гледна точка, с оглед на бюджета на тези семейства, на тези пациенти е абсолютно правилно, но това не се прие и нещата дойдоха в този му вид, в който ние на практика... и това си позволихме да споделим в парламентарна зала – обявяваме една нулева година. Нулева година по отношение на възможността за разкриване...
д-р Бойко Пенков: Такава пътека има...
проф. Георги Михайлов: Такава пътека има, но тя...
д-р Бойко Пенков: ...но тя се финансира, цялата версия е...който иска.
проф. Георги Михайлов: Така е, но тя е много слабо финансирана и има определени алгоритми... Всички тези въпроси са много сериозни, но те трябваше да не бъдат в сферата на забранителен режим, а трябваше да бъдат в сферата на една полезна предварителна професионална дискусия. И тука действително в рамките на визията на управляващите се стигна отново до един парадокс, че един всеобщо, всенационално признат финансист след няколко месеца управление на един управленски екип беше доведен сега при почти свършени вече и бюджет на НЗОК, и бюджет на министерство до предложението да оглави този екип и да започне с много сериозни усилия, бих казал кански усилия да се опита да направи нещо. Нали разбирате, че когато в рамките на девет години се сменят седем министри на здравеопазването, това говори първо за тежестта на проблема, с който се занимаваме и това е проблем здравеопазване, и второ за липса на визия за проблема. И сега екипът на господин Ананиев ще трябва да търси модули за справяне с много тежките проблеми в здравеопазването. Едва ли това ще бъде много лесно.
Водещ: Този сизифовски камък, който се търкаля от екипа на здравеопазването...
д-р Бойко Пенков: Понеже доктор Михайлов е водещ клиницист и предполагам, че в годините не е наблюдавал както сега живота и работата в народното събрание, има основни документи, които предишни народни събрания са приели и те са настолна книга на всяка една власт. Това е национална здравна стратегия, пътни карти и т.н., в този вид, в който са приети те трябва да се изпълняват и това е общата визия за развитие на сектора. Ако трябва да се подобрят и да се преформулират, също може да се случи, но трябва да се каже ясно – тази стратегия така, тези задачи така, и този план за изпълнение така.
проф. Георги Михайлов: Аз съм абсолютно съгласен и ние имаме в момента подготовка на Оценка на национална стратегия в здравеопазване 2014-2020 се нарича тя, но трябва да бъдем съвсем честни пред нашите слушатели и да кажем, че нищо, или почти нищо от това, което е заложено в тази стратегия 2015 година до момента не се е случило и то е точно това, за което Вие говорите – национална здравна карта, електронно здравеопазване. Ние непрекъснато, при всеки нови избори, при всяко формиране на ново управление, ние говорим колко е важно електронното здравеопазване, колко е важна националната здравна карта и след това се оплитаме в серия от проблеми, които съществуват непрекъснато около здравеопазването и тези неща се отлагат и отлагат във времето.
д-р Бойко Пенков: Мога ли да направя едно уточнение?
Водещ: Може да направите едно уточнение, защото времето напредва и аз имам един въпрос за „Пирогов” към Вас.
д-р Бойко Пенков: Националната стратегия, това което говорим в момента, са инструменти за постигане на някакви крайни цели, а крайните цели са здравни цели. И гледайки медицинската статистика в последните години искам да кажа, че доста сериозно вървим към изпълнение на здравните си цели така, както са заложени, без значение какъв инструментариум ползваме в момента. Но целта е подобряване на определен тип показатели за здравето на нацията и това се случва и скоро ще го имате в събранието и ще видите самите резултати, съвсем детайлно дадени.
Водещ: Това звучи екзотично за изпълнението на здравни цели...
проф. Георги Михайлов: Аз искам само да опонирам на доктор Пенков, искам да цитирам министърът от временното правителство доктор Семерджиев, който представи един много сериозен доклад за най-основните здравни показатели, които на практика оценяват нивото на здравеопазването в България и в някои от тях, ние имаме за съжаление през последните две години влошаване, каквото е смъртността от онкологични заболявания, при всички усилия като че ли са направени, а при други имаме подобрение, но това подобрение е далеч, далеч от средноевропейските, както той ги нарича, индекси. И затова смятаме, че тази стратегия трябва да бъде сериозно преоценена, да се види къде са слабите места в модулите, по които се постигат целите на тази стратегия, за да може действително здравеопазването у нас да се оптимизира.
Водещ: Добре, преди обаче да обсъждате тази национална стратегия за промени евентуално в здравния модел на България, ви предстои да решите въпроса конкретно с ветото върху новите лекарства, това следващата седмица в Народното събрание, а ние завършваме този пореден тежък разговор за българското здравеопазване в студиото на „Неделя 150” със съвсем конкретния въпрос към заместник-министър Бойко Пенков и той е – какво установява проверката в „Пирогов”, цяла седмица протести на работещи в тази най-голяма спешна болница в България, какви мерки могат да се вземат за омиротворяване на напрежението там?
д-р Бойко Пенков: Нямаме още окончателен доклад това, което комисията изпрати министърът да направи преглед на нещата. Но в хода на проверката, говорейки с екипа стана ясно, че проблемът в момента е, който вълнува хората, че заради наложени запори от доставчици в сметките на „Пирогов” за кратък период от време хората са си получили само основните заплати, на които са назначени, с ясното... с ясен изказ от страна на директора, че това ще бъде коригирано този месец. Гледайки част от репортажите там видях действително ниски основни заплати 500-600 лева. Но специално направихме проверка какво се е случило предишните месеци, в смисъл тези хора, които сега са взели 600-700 лева тогава са получавали по 4-5 хиляди, заедно с ДМС-то, което им раздава ръководството. Така че, това е абсолютно временна мярка, за да може да се пренасочат средства върху запорите, да се освободят средствата, които идват от касата, иначе няма да могат да си получат парите хората, защото кредиторите ще им ги вземат.
Водещ: Ако трябва да го дефинираме този...
д-р Бойко Пенков: Така че, това ще бъде решено този месец най-вероятно, в смисъл те ще бъдат компенсирани...
Водещ: Гневът казвате, на протестиращите, е справедлив, но не е манипулиран и няма да има смяна но ръководство?
д-р Бойко Пенков: Сега, кой има интереси вътре точно сега да го прави, винаги може да се използва недоволството на хората. Но то им е казано – вижте, трябва да платим тези сметки по простата причина, че имаме запор...
Водещ: И после ще си получите заплатите.
д-р Бойко Пенков: ...и после ще си получите заплатите. А има и уволнения дисциплинарни, които ми казаха колегите, които са там, но това е в случаи, в които някой от персонала си е позволил да употребява алкохол по време на работа... Това са нетърпими неща и няма как да се случат.
Водещ: Да, това са съвсем конкретни казуси, които могат да бъдат проверени. Добре, значи да не очакваме смяна на директора на „Пирогов”?
д-р Бойко Пенков: Нека да видим какви ще са и другите показатели, аз говоря само за това, което в момента най-вероятно емоционално вълнува хората.
Водещ: Колко време имате за тази проверка?
д-р Бойко Пенков: Мисля, че в края на другата седмица трябва да получим резултати, защото се проверяват икономически параметри, финансови, счетоводни и т.н.
Водещ: Добре, благодаря ви за гостуването в студиото. Заместник-министърът на здравеопазването доктор Бойко Пенков и професор Георги Михайлов, депутат от БСП и член на Комисията по здравеопазването. Във вторник ще гледате ветото на президента в комисия, в четвъртък в пленарната зала. Надяваме се най-доброто решение да бъде взето в името на пациентите и на здравето, дори и на един от тях да е. Надявам се, че може да се нагърбите с тази отговорност. Не може да излезем с краен извод за това, как ще се развие гласуването в залата, но пожелаваме на депутатите мъдрост и по-малко политическа мотивирана риторика. Благодаря ви.