Линк към интервюто на зам.-министър Пенков за "Неделя 150", БНР
Водещ: Продължаваме по темата сега с Бойко Пенков, той е заместник-министър на здравеопазването. Чухме това, което препоръчват или поне препоръчва председателят на Сдружението на общопрактикуващите лекари доц. Любомир Киров, да се пооблекчат малко правилата. Мисли ли се в тази посока в министерството?
Бойко Пенков: Да, отдавна, съвместно със съответните организации, сдружението, което се представлява от доц. Киров, мислим как да стане по-лесно и да няма много администрация. В този вид са и промените, които се променят в Закона за здравето, знаете и дебата в парламента, как да бъдат известявани хората, които са заразоносители, да избегнем този остарял ред - задължително инспектор да посещава човек вкъщи, да можем да облекчим много нещата. Затова се работи за електронно направление, идват близките на човека или самият той не е длъжен да ходи до общопрактикуващия лекар да си получи някакво направление за изследване или консултация. Това са неща, които, ето сега примерно, и доц. Киров каза - облекчаване и препоръките, които той дава към колегите, и ние също се присъединяваме към тях за начина на изписване на лекарства. Хората да не обикалят от аптека на аптека, докато не намерят дадена търговска марка и т.н.
Водещ: Кажете ни, господин Пенков, защо здравеопазването ни се намира в това положение, което е днес, мнозина го определят като абсолютен хаос?
Бойко Пенков: Това е усещане, което не отговаря на истината. Системата е изградена на три етажа. Знаете много добре - първият фронт са общопрактикуващите лекари, които познават своите болни, консултират ги, лекуват, изследват. Вторият етаж са диагностика, специализирани изследвания, съвети от специалисти с дългогодишен опит и практика. Един диабет, да кажем, усложнен с COVID-19, консултира се с ендокринолог. После той се наблюдава от общопрактикуващия лекар и вече, когато се прецени, че нещата не могат, самото лечение не може да постигнe резултати вкъщи, се насочват към болница. Ние в момента се развиваме като начин на действие в хода на особена обстановка на пандемията. И виждате, че всяка седмица се взимат определени мерки, които водят до добри резултати.
Водещ: Водят до добри резултати, казвате?
Бойко Пенков: Вижте, ние и сега, в момента, имаме относително много оздравели хора от болница, оздравели и свалени от отчет, които са се лекували в дома. Има нещо, което, примерно на мен, не ми харесва, вчера го забелязах, че в разговор с лечебни заведения и със Спешна помощ, някои болници, не знам по чия заповед, казват, че ние ще приемем човек, само когато той има PCR тест. Докато беше по-спокойно и нямаше такъв натиск върху системата, имаше буферни зони, където човек постъпва, заема легло, това е триажно отделение, изчаква PCR и тогава се взема решение къде да се насочи за лечение или друга клиника. Сега, в момента, имаме ново въоръжение – това са бързите антигенни тестове, които много бързо човек може да се ориентира за корона в болницата дали си положителен, и ако си положителен, има клиника, това според мен е абсолютна предпоставка да бъде човекът приет и хоспитализиран и след това да се изчака PCR тестът окончателно за диагноза.
Водещ: Д-р Пенков, България се намира на 13-то място, казахте тази седмица от Министерството на здравеопазването, по заболеваемост в Европа и на 3-то по смъртност, а на следващия ден в петък бяхме и на 1-во по смъртност. Вие твърдите, че системата се управлява добре?
Бойко Пенков: На първо не сме били, били сме на второ, то зависи кой как …
Водещ: Добре, на второ, ако това Ви се струва по-добре.
Бойко Пенков: Не, не ми се струва по-добре. Никога не сме правили преценки на базата на еднодневна заболеваемост и смъртност. След това и американските институции, както и Европейският институт за контрол на заболяванията, винаги взимат двуседмичен период. И на база на него ….
Водещ: Това добре управлявана криза ли е според вас?
Бойко Пенков: Не, това са проблеми и то, нека поне да не изнасяме на системно ниво определени причини. Това, че например аз имам тежко хронично страдание или някакво друго и на него се насложи COVID, прави работата на лекарите изключително трудна. И ние имаме смъртност по причини, че имаме изострени хронични страдания, придружени с COVID. В смисъл - подложката, която, този вирус въздейства, не само върху …, той въздейства върху ендокринната система, върху отделителна система, върху сърдечно-съдова система. Всичко това, примерно прави емболизация. Емболизацията е пряката причина за смъртта. А то, че има COVID, има и COVID, нали.
Водещ: Но това нали важи за всички държави в Европа, там също има хронично болни. Въпросът е, че България се намира на 13-то място по заболеваемост, и не на 13-то или 12-то по смъртност, а на трето. Това е проблемът според много хора, които анализираха тази статистика – че при средно за европейските нива на заболеваемост имаме огромен процент смъртност?
Бойко Пенков: Имаме, да. Имаме висока смъртност и то главно от пациенти, които са в реанимационните отделения, които са стигнали до апаратна вентилация. И самото въздействие, самата патогенеза, която се развива заболяването, протича изключително тежко. Увреждат се капиляри, уврежда се капилярна мембрана, протичането е адски тежко. Аз съм живял в миналото си като лекар на първи фронт, подобен тип епидемии, само че от грип, когато грипът имаше истинска грипна вълна, положението е също толкова страшно, колкото сега при COVID. Но това беше преди години и е хубаво, че хората не го помнят, то просто мина. Случвало се е в болницата от всички приети пациенти през деня, примерно да кажем, едно 30-40 % загиват и то загиват от тежък ендотоксичен шок. То е неспасяемо.
Водещ: Добре, тук логичният въпрос е защо не се направи нещо през лятото, когато ситуацията беше по-спокойна, защото опасността от заразата беше ясна още през пролетта, да кажем, късна пролет. Оттам нататък имахте поне 3-4 месеца, ако не и повече, да се направи някакъв анализ, да се предприемат действия, да се направи първи, втори, трети вариант на действие, да се предвидят мерки, които сега да се прилагат. Логичният въпрос е защо всичко това не се случи?
Бойко Пенков: Анализи бяха правени непрекъснато и продължават да се правят на седмична база и оттам се реагира във връзка с подготовка на системата. Това, което се направи лятото, положиха се усилия от страна на правителството за водене на преговори за осигуряване на ваксинопрофилактика. Идеята беше България да се включи, да достави заедно с всички европейски страни ваксина в страната. И това се случи. България е страна по договор и първите ваксини, които ще влязат в Европа, ще влязат едновременно и в България. Да можем да профилактираме развитието на болестта.
Водещ: Но това е някъде в бъдещето.
Бойко Пенков: Не, не е в бъдещето. Това е в следващите няколко месеца, но то трябваше да се направи и то се направи тогава, когато беше времето да се направи. България участваше в преговорите и то пак на европейско ниво за доставка на лекарства. И затова в момента ние имаме ремдесивир. Даже, пак благодарение на правителството, имаме допълнителни количества ремдесивир и осигурени средства за тях. Това всичко пак е подготовка. Бяха направени различни сценарии. Примерно, при нива на заболеваемост на определени числа как да реагира системата. Знаете, че още през лятото, ние докладвахме, че при наличните тогава 8000 легла, за много кратко време те могат да бъдат увеличени. Виждате какво се случва и в момента. При висока заболеваемост, наличните легла, които бяха обявени, се увеличават непрекъснато, разбира се, за да могат да приемат болните. И това пак всичко става с решения и активни действия на правителството. Много неща се вършат и продължават да се вършат. Работи се на изключително високи обороти. Може би е добре, че не се вижда. Нека да си свършим работата.
Водещ: Добре, ако твърдите, че е имало план, защо тогава нещо като танго се получава – две напред, една назад са крачките, които прави Здравното министерство? Първо, всяка болница трябваше да открие COVID отделение, сега изведнъж трябва да има болници, които са чисти от COVID, т.е. тези отделения ще трябва да се чистят, да се закрие болницата, да се чака известно време, защо се правят тези крачки, които поне за външния наблюдател, хайде аз не претендирам да съм нито лекар, нито част от здравната система, но изглеждат като не добре измислени ходове?
Бойко Пенков: Проблемът, който е имало, не е с болничните структури или примерно, ако решим някоя болница да направим изцяло COVID. Проблемът винаги е бил с персонала. Проблемът е, как да кажа, лекарите и сестрите ни са вече в една по-зряла възраст, много от тях имат здравословни проблеми и то хронични. И тези хора се опасяват за тяхното здраве, за техните близки, които биха могли по някакъв начин да бъдат увредени. И примерно, ако лятото бяхме казали – ето тази болница е COVID, знаете че правихме такива опити и в столицата, и в провинцията, и това, което се получаваше – получаваше се един масов отпор. И затова се пристъпи към създаването на COVID отделения във всички болници, намериха се сърцати хора, които казаха – окей, ние сме вътре. Но проблемът не можехме да го гарантираме. Сега се създават едни законови текстове, които дават определени права – командироване на хора, пребазиране. В четири болници до скоро имаше, имаше четири болници, които бяха специализирани и продължаваха да си работят, те трябват такива. Примерно белодробната болница на Сточна гара е освободена от COVID пациенти. Те приемат всички пневмонии, изострени хронични заболявания не с COVID. Доскоро ортопедията беше абсолютно чиста болница и т.н. Сега, това не навсякъде може да се получи. Има лечебни заведения, които са в области, които са само с по една многопрофилна болница за активно лечение, където трябва да се приемат и такива болни. И затова има определени изисквания, това са много строги епидемиологични изисквания, които колегите на места се опитват да спазят – разделяне на потоците, създаване на изолация, влизане в тези COVID зони по определен начин. Това са неща, които трябва да се случат.
Водещ: Да, но Вие тези неща ги знаехте и преди да издадете тези заповеди, нали?
Бойко Пенков: Кои заповеди?
Водещ: За разкриване на COVID отделения навсякъде, сега за обособяването на чисти болници?
Бойко Пенков: Да, така е. То не можем да не разкрием в Търговище, в коя друга болница да разкрием? В Шумен къде, в Силистра къде, в Добрич къде? Това са лечебните заведения, които са се утвърдили, имат уважението в общността. Те поеха своя удар и продължават да го поемат. При тях няма как да се случи това нещо. Същевременно те пазят отделения и клиники за спешни случаи.
Водещ: Но, ето сега на много места Ви казват, че не може да се обособи COVID болница като Ямбол, Шумен, Русе, ако не се лъжа и къде ли още не. Казват Ви, че не може да има обособени COVID болници, какво ще стане?
Бойко Пенков: Там, където те са единствени, ще продължат още по този начин при спазване на епидемичните норми, организация на потоци, определяне на колективите, които ще работят с COVID болни и такива отделения, които се пазят за ПТП, за извършване на лечение на инфаркти, кървене и т.н.
Водещ: Добре. Ако казвате, д-р Пенков, че министерството и въобще политическото управление има план за справяне с кризата, кажете какво планирате да се прави оттук нататък? При някои от сценариите, да кажем – при плато, при утежняване на сценарии и при по-лека обстановка, какви са плановете, които имате?
Бойко Пенков: В момента организирам само като нива, които има. Има организирани за COVID 11700, за неусложнени случаи, които не са реанимационни са близо 11 хиляди, към тях 800 легла са интензивни, които са определени към момента. Примерно в петък вечерта имаше свободни близо 4000 легла, които са за неусложнени, което имаше и 150-160 легла интензивни свободни. На национално ниво говоря. В смисъл, виждате че на това ниво на зараза има още резерв към сегашните решения. Оттук нататък внимателно наблюдаваме кривата на заболеваемост и допълнително ще могат да се включат, има допълнително структури, които могат да се включат. Въпросът е осигуряването на персонал. Много съм радостен, че общности на стажант-лекари, включително Сдружението на студентите, влязоха в много активен диалог със структурите по места, с областните болници, с болниците в София и Пловдив и се включват главно като здравни асистенти, като болногледачи. В смисъл трябва жива сила, която да може да оживи тези структури. Ето сега в София, примерно, тук има една болница с един празен корпус, той е празен, само че трябва да осигурим хора за там. Същото го има в Габрово, същото го има и на други места, те не функционират. Те винаги, ако намерим хора, които са готови да влязат в боя…
Водещ: Но то няма хора. Областните, общинските болници всекидневно, казват че няма хора.
Бойко Пенков: Ето затова разчитаме на хора, които ще дойдат да помогнат със сърце, на това се надяваме. Работата на лекаря е да включи терапията и да направи особено важни манипулации, когато това се налага. Оттам нататък ни трябват болногледачи, хора, асистенти, които могат да помогнат на болния – да му дадат водичка, да го обърнат, да го изтрият и т.н., да могат да се грижат за пациента, което е много важно.
Водещ: Добре, какво ще направите, така че да не се повтарят подобни случаи, каквито всъщност виждаме вече всеки ден като този в Пловдив, като този вчера в Бургас, в който, ако не се лъжа, 36-годишен мъж е разкарван между три болници известно време, накрая загива. Родилка, бременна жена също е размотавана напред назад по болници, накрая е приета след часове, прекарани в линейката. Това всекидневно ставаме свидетели на подобни случаи.
Бойко Пенков: С това започнахме и разговора, че беше предложено на обсъждане на колегите в министерството и на съсловните организации, когато става дума за тежко състояние и не можем да изчакаме положителен PCR тест, хората се притесняват, ако няма положителен тест, ако те го приемат в COVID звено, отделение или клиника, този човек може да се разболее допълнително и от това. И затова - да приемем всички. И при налични клинични белези и развитие на болестта, те са ясни на всички от нас и при положителен бърз антигенен тест, да приемем, че няма какво да чакаме, ако е тежко състоянието на човека за потвърждение на PCR, приема се, започва се лечение и диагностика и тогава се изчаква PCR – тестът. Ако около това нещо се обединим като мое предложение, тази крачка ще я направя, ще бъде добре. И няма да има такъв, много по-малко ще станат подобни случаи.
Водещ: Дано, защото това е, то абсурд е малко мека дума, когато…
Бойко Пенков: Вижте сега, това е въпрос и на отговорност, и на хора, и на организация.
Водещ: Отново имаме връзка със заместник-министър д-р Пенков, стигнахме до там, че Вие ще предложите да се приемат болни със симптоми дори и без наличието на PCR тест в болниците и това да се уточнява впоследствие, така че да се намалят до минимум случаите, в които подобни на тези, на които станахме свидетели. Д-р Пенков, да кажем няколко думи за плановете Ви за връщането на учениците в училище в присъствени занимания и освен това да кажете две думи за това как ще се справите с недостига на някои лекарства в аптеките?
Бойко Пенков: Това с връщането на учениците се анализира непрекъснато, ръководството и министърът са в непрестанна връзка с министъра на образованието. Непрекъснато, почти всеки ден обсъждат тези теми. Може би следващата седмица преди четвъртък ще има пак едно обсъждане до каква степен сме склонни да децентрализираме решенията спрямо нивото на заболеваемост в дадената област, което да се утвърждава после от двамата министри. Така че, предстои решение в тази посока, не мога да Ви кажа в момента точно какво ще се случи, нека да видим динамично как върви. Много се надявам, видях че доста от хората си взеха урок и започнаха да носят маски и да спазват дистанция. Наблюдавам го в магазини и в други затворени помещения, което прави добро впечатление. Не дай Боже, нещо да задържим кривата и да започнем да я сваляме в следните дни.
Водещ: Само да Ви попитам маски в час как Ви звучи за учениците?
Бойко Пенков: Как ми звучи? Ние носим в кабинетите си, в които работим, също носим маски. В смисъл ние пазим себе си, пазим и другите. Дали съм вирусоносител - това не ми е известно, защото нямам клинични симптоми, аз мога без маска десетки хора да заразя. Според мен е разумна мярка, която ще намали вирусния товар върху околните. Но трябва да се обсъди, в смисъл, тук трябва да се изкажат психолозите, педагозите ще има ли проблем с децата, ако те бъдат накарани това да го правят. От здравна гледна точка аз имам мнение, но от педагогическа гледна точка, от психологическа, има колеги, които трябва да се произнесат.
Водещ: Добре. Кажете за лекарствата, т.е. за отсъствието на определени лекарства от аптечната мрежа как ще се справите?
Бойко Пенков: Това е много, как да кажа, ежедневна работа на екипа на министерството. В непрекъснат контакт сме, миналата седмица сме имали две или три съвещания с големите търговци на лекарства, обаждаме се, търсим връзки и контакти с производителите. Мъчим се да наваксаме с много активен съпорт от държавата. Примерно, ето сега ще има допълнителни доставки до края на месеца около 360 000 нискомолекулярен хепарин, който е важен за лечението на COVID, за бременни, за хора след операция и т.н. В началото имахме само 60 000 като перспектива, след активната намеса станаха още 300 000 отгоре, за да могат да се покрият нуждите на декември-януари и тогава пак да имаме такава голяма доставка. Българският производител пусна на пазара 67 000 опаковки азитромицин, който беше разпределен от дистрибуторите, също тръгнаха в аптеките. Сега по същия начин, другият много търсен, не знам защо се вторачват в някакви противовъзпалителни и антибиотични средства и то само върху два, когато има цяла гама такива. Примерно има хлорхинолони, които има 17 или 18 търговски наименования различни видове. В момента се търси левофлоксацин. Някаква безумица просто. И се твърди, че няма. Не, има – има хипофлоксацин, има всякакви други има от хинолони. И затова това беше призивът на - нека да изписваме ANN примерно, това е международно тяхно наименование и там в аптеката, какъвто има в момента наличен, а то има такива, човекът да го получи, ако има бактериална инфекция, да се лекува.
Водещ: Разбрах Ви. Благодаря на Бойко Пенков – заместник-министър на здравеопазването в „Неделя 150“.