Върни се горе

Водещ: Статистиката за заболеваемостта с COVID-19 у нас вече половин година е част от ежедневието ни. По данни на Единния информационен портал към полунощ заразените с коронавирус за изминалото денонощие са 158 души при направени близо 7000 PCR теста. В интензивно отделение са приети около 60 души, излекуваните са 175, починалите са 10 души. Междувременно заработи и координационен център за триаж на пациенти със съмнение за COVID-19, който е към Инфекциозна болница в столицата. Това ще коментираме сега и с нашия събеседник д-р Бойко Пенков – заместник-министър на здравеопазването. Да тръгнем първо от новината за този координационен център. От няколко дни функционира то в София. Каква е оценката, която давате за необходимостта му и върши ли си работата? 

Д-р Бойко Пенков: Той беше нещо нужно и важно да получат столичани, не само столичани, това са хората и жителите на София-област. Тъй като имаше сигнали, че се получават разкарване на хора и т.н., къде има свободни легла, къде няма. Вече този координационен център това нещо поне приключва. И тогава, когато човек има нужда от спешна консултация за преценка трябва ли да бъде в болница или в интензивно лечение, когато е суспектен за COVID-19, мисля че нещата ще вървят все по-добре.

Водещ: Как става връзката между пациенти, лекари, контактът с координационния център за триаж на пациенти?

Д-р Бойко Пенков: Това, което в момента стартирахме са включени всички екипи и Центърът за спешна медицинска помощ на столицата и областта. Когато човек се обади на 112 и по преценка, че се нуждае от спешна консултация и оценка на неговото състояние, наш екип отива, обажда се в координационен център, където имат комуникация екипите на РКЦ-то и центъра, обажда се, там го чака екип от лекар, сестра и специалист-инфекционист, който е на работа в самата Инфекциозна болница, набор от необходимите изследвания и консултации, насочва се за хоспитализация или се приема на място веднага. Когато е по-лек или средно тежък. Или се насочва към интензивно отделение, когато има такава нужда. Примерно, да кажем, до момента за тези няколко дена линейките в София са завели за преценка 31 човека за този център, снощи са били трима. Като от тези хора 11 са били приети в болница, един от тях е насочен веднага и приет в интензивно отделение.

Водещ: Трябва ли такива центрове да има според Вас и в другите областни градове? Защото вероятно и там има проблем с това как се координира, когато има съмнение за COVID-19.

Д-р Бойко Пенков: Не. Това е специфично, тъй като, примерно, става дума за Добрич, Силистра, Видин, Монтана и т.н. ние имаме едни големи болници, които са гръбнакът, на които разчитаме и няма чак такава палитра от лечебни заведения, които са включени в битката със заболяването, а тук понеже имаме доста болници, хората трябва да бъдат оценени и правилно разпределени кое е най-доброто място, където да бъдат лекувани. Така че примерно да кажем леглата в София, общо възможните легла са близо 300 и те не са на едно място и трябва да се даде информация къде има подходящ екип и хора, които все пак оценяват и придружаващите заболявания на човека. Така че да може да бъдат максимално полезни на него.

Водещ: Ето, споменахте колко е броят на леглата, където могат да бъдат настанявани в столицата и областта, доколкото разбирам, пациентите с COVID-19. За изминалото денонощие отново в София са повечето заболели с коронавирусна инфекция. Има ли вероятност да се създаде проблем с легловата база по отношение на лечението в интензивни отделения за София конкретно?

Д-р Бойко Пенков: Засега от всичките легла, които са определени за активни за лечение на COVID-19, заетите легла са само една трета от тях, като от интензивните легла пък само 25%, близо четвърт са заети. Така че има потенциал, има свободни легла, не дай Боже да се налага да ги запълваме.

Водещ: Предвид настъпването на есента и риска от засичането на другите респираторни инфекции с COVID-19, особено за хората с хронични заболявания, разбира се това е рисково, каква стратегия ще предприеме Министерство на здравеопазването, така че да гарантира достъпа до здравеопазване при едно превишаване на допустимия брой заболели?

Д-р Бойко Пенков: Ние много разчитаме първо на превенцията и на опазване на хората от това, ако може по някакъв начин да се предпазиш от това заболяване чрез ваксина, профилактика и много разчитаме и чакаме на това общоевропейско споразумение на доставката около 2 милиона и 300 хиляди броя ваксини, за да може всички уязвими групи хора, това са не само болните хора и хронично болните, това са и медиците, полицаи, пожарникари, които по цял ден работят и са на първа линия, да могат да бъдат ваксинирани, за да, ако може да се избегне заболяването, да се избегне. Ако случайно пак се зарази човек, да го кара поне по-леко. Това е най-важното, което се прави. Другото, което е, в момента се прави пак така, общностна доставка на държавите членки на ЕС за лекарството ремдесивир. Вие знаете за него и това, че прилагайки го в средно-тежки и в по-тежки случаи, съкращава хода на болестта с около 4-5 дена. Да се надяваме в момента и по-лесно да преминава самото заболяване. Вече са разпределени такива количества към РЗИ и към болниците за лечение, чакаме още доставки, за да може да имаме абсолютно наличности за всеки човек, който има нужди.

Водещ: Какви са доставките за страната, които чакате като цяло, в рамките на разпределението в ЕС?

Д-р Бойко Пенков: Това е въпрос, това е процентно цяло от общата доставка на съюза във връзка със заболеваемостта в страната, тя се мени. Другото, което е, то е във възможността /…/ примерно ние имаме лекарство за 2000 човека, то се мени във времето в зависимост от производствените мощности на компанията, която произвежда това лекарство и задоволява световния пазар.

Водещ: Достъпът до него какъв ще бъде, може ли да бъде закупен или ще има социални групи, които ще го получават?

Д-р Бойко Пенков: Получават го директно нашите болници, в смисъл не се препоръчва за амбулаторно лечение или за безсимптомни болни няма никакъв смисъл. То е на строги показания само за хора, които имат нужда от кислород.

Водещ: Паралелно с това очаквате ли да има недостиг на противогрипни препарати? Става дума за поставянето на ваксини срещу грип, така че да се подсили като цяло имунитетът на хората в рискови групи?

Д-р Бойко Пенков: Ние наблюдавахме това, което се случи миналата година, реално някъде, защото това е доброволен акт да предпазиш себе си от това да се разболееш от грип, някъде около 230 хиляди човека на свободна продажба и това, което беше програмата на министерството се възползваха от тази възможност. Тази година сме направили всичко възможно да повишим броя на ваксините, които ще дойдат в България по програмата на Министерство на здравеопазването. И отделно сме разговаряли с колегите от Здравен контрол са договорили с компаниите да има още възможност хората да си закупят такива препарати от аптеки. Надявам се някъде от поне, в смисъл да се надявам, че ще се получат около 330 хиляди ваксини ще бъдат налични, за да могат хората да се възползват от тях.

Водещ: Кога се очакват първите доставки?

Д-р Бойко Пенков: Вече разбрах, че има на свободна продажба в аптеките, чакаме всеки момент да бъдат и по държавна поръчка ваксините, които да бъдат разпределени на общопрактикуващите лекари. Знаете също така, че повишихме стойността на заплащане на общопрактикуващите лекари за поставяне на ваксина за задължителните ваксинации. Те станаха вече 7 лв. на апликация, за да може да бъдат мотивирани колегите.

Водещ: Ето, споменахте и за това, затова искам да Ви попитам за финансовото измерение на COVID-19 пандемията, включително с влезлия в сила анекс към Рамковия договор на Здравната каса с повече пари за болничното лечение по клинични пътеки за COVID-19, ще издържи ли финансово системата, имайки предвид и това, което всички се страхуваме, че се задава наесен?

Д-р Бойко Пенков: Поне това, което сме направили като анализ в момента и това, което сме записали в Рамковия договор, това са премислени увеличения на възможностите на сегашния бюджет за тази година без да се нарушава бюджетната рамка. Много важно е да кажа, че правителството взе едно решение, в което гарантира, че ако събираемостта от здравноосигурителни вноски спадне поради икономически причини и т.н., правителството ще компенсира този недостиг с перо от бюджета. Така че бюджетът на Касата за тази година е гарантиран като приходна част, а всеки месец ще анализираме какво е потреблението на услуги и ако се наложи в даден момент, ако нещата станат, в смисъл прехвърлят нашите предвиждания, тогава пак ще имаме корекция на цените.

Водещ: Срещу разпределението на средствата с този анекс се обявиха медицинските сестри. Техният протест продължава, палатките са там, макар че другите бяха вдигнати. Ще търсите ли диалог с медицинските сестри?

Д-р Бойко Пенков: Ние сме в диалог с тях целогодишно. Проблемът е, че те се различават исканията, така наречената официална организация на специалистите по здравни грижи, след диалог с тях, те си имат своето място да участват във всички форуми, които се провеждат. Докато друга част от нашите колежки са направили синдикат и тяхното място на преговори е не в Рамковия договор, качество на услугите и т.н., а като синдикат, както всяка една такава организация трябва да участват в договарянето на работни заплати /…/.

Водещ: Все пак трябва да се търси като цяло консенсус.

Д-р Бойко Пенков: Да, така е, но те различни цели са си поставили и диалог непрекъснато има и по двата въпроса.

Водещ: И на финала да Ви попитам за началото на новата учебна година. Присъствено с вероятна възможност деца, които проявят в училище симптоми, да бъдат поставяни в изолатор. Вие подкрепяте ли една такава идея и виждате ли риск в присъственото начало на учебната година?

Д-р Бойко Пенков: Винаги има риск категорично, когато се събират много хора на едно място. Знаете, че това е начин на предаване на самата инфекция. Така бяха и нашите препоръки, ако могат да бъдат ограничени класовете в рамките до 15-16-17 човека присъствено обучение, стига самите бази да позволяват подобен тип решения. Хубаво е все пак децата да се видят, някак си ми се струва и като, аз само да се похваля, че съм и дядо и наблюдавам моите внуци. В първи, втори клас някак си е трудно да го научиш да пише дистанционно, така ми се струва. Колкото и сили да се полагат в тази посока, пряката комуникация между учителя, преподавателя и дечицата, и социалното общуване е нещо много важно. И трябва много добре да бъде преценен и рискът да се вземат всички противоепидемични мерки, да се стараят да бъдат водени и убеждавани редовно да мият ръцете си.

Водещ: За съжаление на много места в училищата няма топла вода, няма сапун.

Д-р Бойко Пенков: Това за съжаление сте права, така е. Поне тогава да се купят достатъчно количества дезинфектанти във всяко междучасие и след него, така да се почиства.

Водещ: Може да бъде почерпен и примерът от училища в ЕС, където учебната година вече започна. По отношение на изолаторите коментари на психолози имаше и такива, че това е пагубно за психиката на едно дете да бъде поставено в изолатор.

Д-р Бойко Пенков: Самата дума изолатор и изолация, това означава нещо особено опасно и в смисъл има такива стаи в болниците за изолация, те са за особено опасни инфекции, примерно да кажем човек болен от ебола или нещо такова разбирам, но все пак….

Водещ: Според Вас не е необходимо в училищата да има такива помещения?

Д-р Бойко Пенков: …да, не бива да се прекалява с това.

Водещ: Благодаря Ви за това интервю. Надявам се, че сме били полезни за нашите слушатели. Д-р Бойко Пенков, заместник-министър на здравеопазването с коментар за актуалните данни за COVID-19 за денонощието.

Сподели в: