20 август 2013 г. , Бойко Пенков, зам.-министър на здравеопазването, в интервю за сутрешния блок на Радио „Фокус” – „Добро утро, България”
Водещ: Г-н Пенков, общественият съвет към Министерството на здравеопазването обсъди проекта за Национална здравна стратегия 2014-2020 година. Какви са основните изводи, направени в рамките на дискусията? Бойко Пенков: Обсъждането беше интересно. Мина по същество. Доста от колегите, които бяха на обсъждането, направиха интересни предложения и корекции. Имаше, разбира се, и забележки, направени не по същество. Те касаеха други теми и друга материя, но винаги е така на обществено обсъждане. Всеки човек и всяка общност си определени неща, които я притесняват, болят я и тя търси тяхното решение, включително вкарването и за решаване в такъв стратегически документ. Основните неща, които колегите споменаха, е, че съсловните организации искат финансовата рамка да бъде по-оптимистична. Тази рамка обаче е приложена за пръв път към подобен тип стратегия. Дали сме оптимистичен вариант, а те искат да е още по-оптимистичен. Това не зависи пряко от волята и желанието на работната група, която е създала този документ, нито от волята и желанието на министъра на здравеопазването д-р Таня Андреева. Такова желание има у всички, но все пак нещата са свързани и с развитие на икономиката в България и в Европа. Видно е на страницата на Главна дирекция „Бюджет и финанси” на Европейската комисия, че се очаква реално излизане от кризата в Европа някъде към 2020-2025 година. Много по-оптимистични от тези прогнози, които са дадени, биха могли да бъдат очаквани след този период. Водещ: Като говорим за националната здравна стратегия 2014-2020 година, кои са основните точки, залегнали в проекта за нея? Бойко Пенков: Основните точки са приоритетите, които са изведени на практика, за да бъдат подложени на обсъждане. Ако те са консенсусно одобрени, след това ще бъдат предприети мерки за тяхната реализация. Първата приоритетна област предвижда да се гарантира на всеки гражданин на България надеждна система за здравно осигуряване. Това е във връзка с една от европейските ценности, която е приета – да се намали финансовия риск на човек, когато той се разболява и се налага по-сериозно лечение. Другата приоритетна област е въвеждането на единна интегрирана информационна система. Сега започваме подготовката на една концепция за развитието на електронно здравеопазване в България. Причината за това е, че през последните години доста неща бяха направени у нас, много болници имат вече сериозно развита информационна система, институциите – също. Какви ли не регистри вече съществуват и работят в страната. Всичко това трябва да бъде интегрирано в една среда, за да може да бъде полезно за хората и за управлението. Разчитаме, че ще бъде подкрепена и третата приоритетна област, която е за рационализация на системата за финансово управление и контрол в здравеопазването. Това би дало нови стимули на лекарите, на зъболекарите, на фармацевтите и на бакалаврите по здравни грижи да работят мотивирано в сектора. Приоритетна област, която е много важна за нас, понеже всеки се допира до нея поне веднъж в живота си, е укрепването и модернизирането на системата за спешна медицинска помощ. Нашата идея е до края на октомври да има изготвена концепция за развитие на спешната медицинска помощ в България. Два инструмента ще бъдат използвани. Единият е самата стратегия за развитие на спешната помощ, а другият е т.нар. Национална здравна карта. Считаме, че по този начин ние ще успеем да подобрим достъпа на хората до съвременна неотложна медицинска и спешна помощ, което е много важно. Водещ: Колко време отне изработването на стратегията? Бойко Пенков: За малко повече от два месеца работната група, която беше създадена специално за това, успя да анализира наличните до момента доклади, събрана бе и абсолютно нова информация относно това, което е необходимо да се анализира в сектора в момента, както и какво е здравето на българина през този период. Използвани бяха подобни документи, които са били разработени и преди този период – има тригодишни анализи, които са били правени от работни групи върху изпълнението на предишната национална стратегия за здравето. Целта беше да се види какво е свършено и какво трябва да продължи да се върши. Анализирахме какъв трябва да бъде подходът при изпълнението на стратегията, защото ако тези, които са били заложени в предишната, не са довели до очакваните резултати, то те трябва да бъдат сменени. Много широк кръг документи преминаха през ръцете на работната група, за да се получи този документ. Водещ: Не могат обаче да бъдат пренебрегнати и критиките към стратегията, които бяха отправени от част от съсловните организации. Колко процента от брутния вътрешен продукт е отделен за здравеопазването, тъй като се чуха искания за увеличаване на тези средства? Бойко Пенков: Няма нищо отделено в момента. Мисля, че имаше известно неразбиране от гледна точка на това, че става въпрос за прогноза на експерти. Това са специалисти, които правят прогноза на базата на анализ на потребностите на населението и на моментното здравно състояние на гражданите. Оценяват се и очакванията за възстановяване от кризата и оценката на базата на подготвени документи до момента от правителството и други организации, които се занимават с икономиката. Това са прогнози, които казват, че би било добре едни средства да ги има за здравеопазване като минимални или оптимални, за да може да бъдат реализирани мерките в програмата. А и не само тези мерки, а и всички останали мерки, които ще бъдат взети за подобряването състоянието на здравето на българина. Водещ: От Българския зъболекарски съюз твърдят, че не е обърнато достатъчно внимание на денталната медицина. Има ли възможност да се разшири тази област в документа? Бойко Пенков: Да, говорихме с д-р Борислав Миланов, председателят на Българския зъболекарски съюз, че действително не са заложени преки мерки по дентална медицина. Обсъдихме част от мерките, които се предлагат на европейско и световно ниво като профилактика и като промоция в областта. Разговаряхме къде да бъдат заложени тези мерки и към кои политики да бъдат насочени. Мисля, че те ще намерят място във връзка с профилактиката и промоцията в детската възраст. Има няколко проекта и програми по дентална медицина, които вървят в момента. Те прекрасно си вършат работата. На практика водещата организация е Българският зъболекарски съюз. Въпросът е, че това, което те очакват от нас да влезе в стратегията, е по-скоро нещо като лечебно дело – да осигурим протези на хора, които имат нужда от такива. Това не е елемент на Програма 2020. Това са си вътрешни работи на страната ни и неща, които биха могли спокойно да бъдат договорени в следващи финансови периоди с НЗОК, ако тя има ресурса за подобен тип дейност. Водещ: Изказани бяха опасения от различни представители на различни браншови организации, че съществува риск цялата стратегия да остане само на хартия. Как коментирате това? Бойко Пенков: Амбициран съм това да не бъде само на хартия. Ако се прочете внимателно, ще се види, че тя няма прекалено големи амбиции. Не сме записали например след шест години всички българи да бъдат здрави, физически активни и т.н. Защото това е елемент на собствена култура. Това, което държавата може да си постави като приоритет, е точно това, което и поставяме – майчиното и детско здравеопазване и спешната помощ. Това са все неща, които са под нашата юрисдикция. Не си поставяме огромни цели да правим страхотни реформи. Начертали сме си план с измерими неща. Накрая на самата стратегия сме разписали как може да се осъществи контролирането, мониторингът на изпълнението на мерките и политиките, както и точно какви здравни цели си поставяме и как бихме могли да ги постигнем. Те вече са трудни за изпълнение и изискват огромно обединение на човешки ресурс в една посока, за да могат да бъдат реализирани. Аз ще се радвам безумно, ако бъдат реализирани действително процентите, които сме предвидили. Така с помощта на всички – на гражданите на България и на съсловните организации, това ще станем по-европейска държава.