Върни се горе

Линк към интервюто на министър Меджидиев в БТВ, „Тази сутрин“

 

Водещ: Позабравихме през последните два сезона изминалите две години за грипните заболявания, защото имахме КОВИД пандемия. След началото на военните действия в Украйна сякаш забравихме и за КОВИД. И двете обаче бележат ръст. Готова ли е здравната система да отговори? Предстои разговор със служебния министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев. Добро утро.

Асен Меджидиев: Добро утро.

Водещ: Във вчерашния ден главният държавен здравен инспектор доц. Кунчев заяви, че очаква тежка грипна вълна. Готова ли е здравната система да отговори?

Асен Меджидиев: Здравната система е абсолютно готова, тъй като я подготвихме за евентуална КОВИД вълна. Всички впечатления на нас и на експертите са, че такава най-вероятно няма да има. Грипната вълна се очаква да бъде може би малко по-тежка от гледна точка на това, че все пак имаме спад в имунитета. Две години не се сблъскахме с грипна епидемия по принцип, тъй като КОВИД тогава измести грипа. Грипната вълна се очаква евентуално към края на януари месец. Като симптоматиката, която очакваме, са стандартните неща: хрема, отпадналост, болки в мускулите, болки в ставите, висока температура за по няколко дни.

Водещ: Д-р Меджидиев, пазейки се от КОВИД само, станахме ли по-уязвими обаче за другите заболявания и в случая и за грипни такива?

Асен Меджидиев: Не мога да кажа, че сме станали по-уязвими, но при всички положения това допринася донякъде. И друго нещо, което допринася, е, че по време на КОВИД пандемията от стреса, който все пак населението изживя, страхът, който имаше, и безразборната употреба на медикаменти …

Водещ: И антибиотици.

Асен Меджидиев: И антибиотици по-специално, това доведе до лек спад в имунитета на населението по принцип. Системата е подготвена и с ваксини, специално за по-възрастните пациенти над 65 години.

Водещ: Бъдете конкретен. С каква брой разполага в момента държавата?

Асен Меджидиев: В момента разполагаме с над 190 000 броя ваксини, които още в петък ще бъдат налични при общопрактикуващите лекари, които ще бъдат безплатни. Отделно, в аптечната мрежа разполагаме с още по-голямо количество. Тази година – с 40 000 по-малко от миналата, тъй като останаха неизползвани около 40 000 дози ваксини.

Водещ: Което пък е поредното доказателство, че българите като цяло не припознават имунизацията. И не говоря само за грипните ваксини, говоря дори и за КОВИД. Вие как ще насърчите хората сега да се ваксинират повече срещу грип?

Асен Меджидиев: Това е много неприятно и се създаде с тази антиваксърска кампания, която протече не само в България, и по света я имаше, но в България беше доста силна. Тя попречи, защото мога да кажа примерно, че при ваксинация срещу грип тежките усложнения намаляват с около 60%, а смъртните случаи намаляват с 80%. Това е статистика, която не сме я извадили ние, тя е световна.

Водещ: А какво показва статистиката? Какъв процент от населението през последните години се ваксинира срещу грип? Защото си спомням години, в които България беше на дъното, с под 3% общо от населението.

Асен Меджидиев: Напоследък хората започнаха да се ваксинират.

Водещ: Дайте приблизителни проценти.

Асен Меджидиев: Не е голям процентът. Около 30% от населението горе-долу се е ваксинирало.

Водещ: Значи сходен процент и като с КОВИД.

Асен Меджидиев: То е сходен проблем. Тази антиваксърска кампания пречи дори за имунизационния календар на децата.

Водещ: По какъв начин, обяснете.

Асен Меджидиев: Има много родители, които отказват да ваксинират децата си със стандартните ваксини, които се правят по имунизационен календар. Това вече е неприятното. Имаме, от света започват да излизат статистики, установени случаи на полиомиелит. Вие може би в някоя новинарска емисия няма как да не сте го отбелязали – в САЩ съобщиха за няколко открити случая на полиомиелит. Това всичко…

Водещ: Ние го забелязваме. Въпросът е обаче здравното министерство по какъв начин ще реагира. Ще комуникирате ли с тези хора, зачестяващите случаи на родители, които отказват да ваксинират децата, при положение че говорим за задължителни?

Асен Меджидиев: Максимално насърчаваме тази кампания и по училищата, работим съвместно с Министерството на образованието по тази тема. Как да кажа, то не е агитация, просто информацията към родителите се предоставя непрекъснато. Комуникираме непрекъснато с общопрактикуващите лекари и те да информират родителите. И сега за грипа – също, за ваксинацията.

Водещ: Все още на тема „Ваксини“. Каква е ситуацията пък с наличните КОВИД ваксини в страната?

Асен Меджидиев: Над 700 000 броя имаме ваксини. Имаме адаптирани ваксини, които се поставят като бустерна доза, само при ваксинирани хора с иРНК ваксини. Разполагаме и с ваксини за първична ваксинация, иРНК ваксини и векторната ваксина на „Янсен“. С ваксини държавата разполага в предостатъчно количество.

Водещ: Има ли интерес към новите адаптирани ваксини за Омикрон?

Асен Меджидиев: Впечатлението ми е, че в последните седмици специално има интерес, но повечето е за поставяне на бустерни дози. Тъжното е, че нямаме желаещи за първична ваксинация. Но пак казвам, както върви в момента КОВИД ситуацията, не мога да кажа, че има ръст на заболелите. Горе-долу…

Водещ: Варират случаите между 10 до 16-17% от тези, които са се тествали.

Асен Меджидиев: Най-хубавото е, че протичането е леко. Прочита почти като грип, за три-четири дни. Нямаме натоварване на болничната система, няма хора в тежко състояние. Ние това следим преди всичко – хора, постъпили в реанимация, и хора в интензивни отделения.

Водещ: И все пак капацитетът на болниците какъв е? Готови ли са те пак да разкриват легла, ако се окаже, че има болни и от грип, и от КОВИД? Ако се окаже, че синхронно се движат двете вълни?

Асен Меджидиев: Основна задача на нашия служебен кабинет, още с встъпването ни в длъжност, беше да реагираме така, че да подсигурим здравната система и да не натоварваме населението. Както виждате, отпуснахме абсолютно всички мерки, така че населението да не усеща тежест от тази вълна, а пък запазихме интензивните легла. Още с подписването на първия анекс със здравната каса ние запазихме броя на интензивните легла такъв, какъвто беше по време на извънредната епидемична обстановка. В момента още не е отпаднала епидемичната обстановка, но тя не е извънредна. И всички лечебни заведения имат готовност с интензивни легла, така че силно се надявам, че въобще няма да се наложи да ги ползваме.

Водещ: Само, кога ви светва лампата, кога се задейства някакъв план и влизат частични мерки, надявам се временни? Не че искам да чертая такава прогноза – надяваме се всичко това да е отминало и да няма нито извънредно положение, нито обстановка.

Асен Меджидиев: Искам да ви кажа, че поне при предишното правителство беше направен един такъв епидемичен план, който аз категорично не мога да го приема. Даже повечето от експертите, с които съм говорил, те дори не можеха да разберат какви бяха тези области, в които ту се включва една, ту се включва друга.

Водещ: Районирането – за това ли говорите?

Асен Меджидиев: Районирането, да. И ограничавахме някаква група от хора в една област, в другата беше свободно. Ние върнахме експертите. Всеки вторник в Министерството на здравеопазването експертите ни в тази област заседават и разглеждат ситуацията в страната. Дори в момента, когато нямаме натоварване на системата, нямаме тежко заболели, нямаме увеличаване на процентите, абсолютно всеки вторник – онзи ден бяха при мен, в министерството се разглежда ситуацията и се решава дали ще се налагат някакви допълнителни мерки, в смисъл какво трябва да направи здравната система, дали трябва да се вкарват ограничения. Това е плаващо понятие и то се следи. По същия начин, когато се събират тези експерти, те проследяват и състоянието с грипа – дали имаме грипна вълна, дали сме заредени с ваксини, с противогрипни ваксини, какво е наличието на адаптирани ваксини, какво е наличието на иРНК ваксини.

Водещ: Разбрах. За да затворим само темата с ваксините – ще препоръча ли здравното министерство хората да се ваксинират и срещу грип, и срещу КОВИД? И за кои групи от населението това ще е препоръчително?

Асен Меджидиев: Най-препоръчително е за населението над 65-годишна възраст – то е най-рисково, специално при евентуална грипна вълна. Затова препоръчвам на хората над 65 години да се ваксинират. Впечатлението ми е, че ваксинираните наистина много по-малко боледуват и много по-рядко боледуват. И протичането е много по-леко – говоря за грипа, не говоря въобще за КОВИД.

Водещ: И адаптираните ваксини за кого са позволени? Трябва да имаме задължително поставени преди това?

Асен Меджидиев: Трябва да имаме задължително поставяне на първа доза иРНК ваксина.

Водещ: Добре. Поглеждаме сега към още важни теми, които също ми се ще да обсъдим. Недостигът на лекарства – периодично получаваме сигнали за такива. Как ще решите проблемите?

Асен Меджидиев: Ние имаме списък на лекарствените продукти, които са включени в т.нар. позитивен лекарствен списък. Автоматично се генерира, следи се недостигът на такива медикаменти. Имаме една специализирана електронна система за проследяване и анализ – СЕСПА, която показва всяка седмица, към определена дата, какъв недостиг. В момента отчитаме един недостиг в аптеките на 69 медикамента. Тя автоматично се задейства и в момента стопираме тези медикаменти за реекспорт, за да може да се подсигурява наличността в аптечната мрежа. Сега има проблеми, те са и проблеми в световен мащаб, с някои от суровините за производство на някои медикаменти.

Водещ: Идващи от Китай основно.

Асен Меджидиев: Да. Така че това не е само наш проблем. Но нашата система и нашата Изпълнителна агенция по лекарствата непрекъснато следят този механизъм. Неприятното е, че при предишния кабинет доста от медикаментите са извадени от този списък за наблюдение.

Водещ: С каква цел?

Асен Меджидиев: Не мога да кажа. В момента правим анализ. Не съм привърженик на това нещо. Аз и екипът ми сме от хората, които са привърженици всяко едно нещо да се следи така, че населението да бъде максимално подсигурено с медикаменти, след това да мислим за населението в световен мащаб и дали ще реекспортираме медикаменти. Ние преди всичко трябва да мислим за нашето население в България, то да бъде подсигурено с абсолютно всичко и след това да мислим за реекспорта на медикаменти.

Водещ: Предполагам не одобрявате и аптечния туризъм. Той обаче съществува. На все повече българи им се налага да пътуват до съседни държави, в частност да кажем Турция, за да откриват по-евтини лекарства. Това може ли по някакъв начин да се разреши?

Асен Меджидиев: Аз мога да кажа, че това от години е така, не е от сега – в последната година. Т.е. разликата в цените…

Водещ: Ние пасивни наблюдатели ли трябва да бъдем на това цялото нещо?

Асен Меджидиев: Не може да бъдем пасивни наблюдатели. Имаме Национален съвет по цени и реимбурсиране. Дори и сега може би сте чули, правим промени в този Съвет точно, за да се засили контролът на цените на лекарствените продукти, на реимбурсирането им и на подсигуряването с безплатни медикаменти в здравната каса. Следим този процес и вземаме съответните мерки в момента.

Водещ: Имате ли информация за липсваща ваксина от имунизационния календар на 11-годишните деца? Джипита сигнализираха за това.

Асен Меджидиев: Не мога да кажа, че има липса. Има просто разпределение… В момента се осъществява разпределението. Общопрактикуващите лекари трябва да се обърнат към съответните РЗИ-та, за да им бъдат подсигурени. Имаме пълна наличност на всякакви ваксини в момента в районните ни центрове, в РЗИ-тата. Просто всеки един общопрактикуващ лекар трябва да се обърне и да заяви какво количество и каква ваксина има потребност за неговите пациенти в списъка.

Водещ: Още в първите ви дни като служебен здравен министър направихте заявка, че в рамките на времето, с което разполагате, ще се опитате да извършите остойностяване на лекарския труд на санитарите, също така и на сестрите. Какво направихте за тези два месеца и половина по темата?

Асен Меджидиев: Това е една от основните задачи на моя кабинет в Министерството на здравеопазването. Работим по темата в момента и екипите на Министерството на финансите също работят по изготвянето на наредбата. Работят екипи от експерти, други външни финансисти. Взели сме модела на остойностяване на труда на медицинските работници от Франция, от Германия. Надявам се до 15-20 дни проектът на наредбата да бъде готов.

Водещ: Как ще изглежда той? Понеже имаше формули поне, които се афишираха и тиражираха в публичното пространство, защото има разлика между заплатата на лекар, медицинска сестра и санитар. И ако можем все пак да очертаем някакви граници, които според вас са справедливи, колко да получават?

Асен Меджидиев: С цифри не можем да говорим. Те ще си получават толкова, колкото са изработили. Това е цената на остойностяването на лекарския труд, на медицинските работници.

Водещ: Ако говорим тогава за базово, стартово заплащане да кажем на лекар без специалност, на медицинска сестра и на санитар?

Асен Меджидиев: При всички положения стойностите ще бъдат по-високи от тези, които са в момента. Това е гарантирано, стига колегата или медицинската сестра, която работи в екипа, да е изработила тези пари. Това е важното. Важното е да се създаде регулаторния механизъм, с който да се прави точната оценка на труда, да няма външни фактори, които да влияят върху оценяването на труда.

Водещ: Все пак един външен фактор е инфлацията. Ще бъде ли всичко това съобразено и с инфлацията, с поскъпването на живота?

Асен Меджидиев: Естествено, че ще бъде механизъм, който ще бъде съобразен с всички процеси в обществото и в икономическата сфера, които се развиват.

Водещ: Като процент, двуцифрено увеличение ли очакваме на заплатите?

Асен Меджидиев: Не мога да се ангажирам с точни цифри, разбирате ли? Много е относително. В момента, както виждате, в някои от лечебните заведения не могат да постигнат нивата, които бяха заложени в колективния трудов договор.

Водещ: Общинските болници се затрудняват с това.

Асен Меджидиев: И е нормално, защото те разполагат с различни бюджети. Има болници, които имат просрочени задължения, и имат затруднения. Не мога така, с лека ръка да кажа, че от днес заплатата ще стане два или три пъти по-висока.

Водещ: Тъкмо казахте просрочени задължения и директно отваряме темата за болница „Александровска“. Преди година и малко беше сменено ръководството на болницата. Кажете ми сега какво е актуалното й финансово състояние – с просрочени задължения пак за милиони ли е или както твърди ръководството, има невярна информация при одита?

Асен Меджидиев: Аз съм изключително притеснен за „Александровска болница“. Разберете, това все пак е „Алма Матер“ на България, това е най-голямото и първо лечебно заведение в София и сме ангажирани изключително много за възстановяването на нормалното финансово състояние и функциониране на тази болница. След направения вътрешен одит, който възложих още с встъпването ми в длъжност, възложих и други проверки, състоянието въобще не е прекрасно.

Водещ: Надявам се, тук може да бъдете конкретен?

Асен Меджидиев: Да, мога да бъда конкретен. Освен натрупаните задължения преди настоящото ръководство, притеснителното е, че при настоящото ръководство за една година има натрупани нови просрочени задължения в размер на около 23 милиона лева, което е една много, много сериозна цифра. Ние като кабинет, съвместно с Медицински университет, с Българския червен кръст, с хабилитираните лица от болницата, правим и се стараем да създадем оздравителен план, така че този процес да бъде прекъснат. Държавата е подсигурила огромен финансов ресурс, в смисъл – подготвили сме заем, който да бъде отпуснат на „Александровска болница“.

Водещ: Ама това ще е втори заем, защото през лятото Кирил Петков и кабинетът на Кирил Петков отпуснаха 35 милиона лева, нали така?

Асен Меджидиев: Искам да бъда точен – не са ги отпуснали. Взели са решение на Министерския съвет да бъдат отпуснати. По време на тяхното управление просто е взето решението, но парите не са отпуснати.

Водещ: Това е важно, много е важно.

Асен Меджидиев: Парите предстои да бъдат отпуснати от нашия кабинет при изпълнение на някои условия по договори. Но тези условия, които са поставени от предишния кабинет – да се сключат споразумения с абсолютно всички кредитори, е почти невъзможно, тъй като там задълженията са към много кредитори. Съвместно с ръководството и нашето министерство постигаме споразумения, с повечето сме постигнали споразумения. Аз сега предстои да внеса на Министерски съвет да преразгледаме това споразумение, така че да можем ние да предоставим кредита, така че максимално бързо „Александровска болница“ да може да започне да се възстановява.

Водещ: На каква стойност са задълженията към кредиторите и парите, които държавата ще отпусне, ще успеят ли да спасят болницата?

Асен Меджидиев: Ще помогнат при всички положения. Но при един добър оздравителен план, при съвместното участие, пак казвам, и на Медицинския университет, и на всички структури на държавата, обединени, мисля, че ще успеем да помогнем на „Александровска болница“.

Водещ: Имахте лична среща с директора на „Александровска болница“ д-р Александров, който беше назначен през лятото на миналата година. Какво ви каза той? Вие доволни ли сте от неговата работа?

Асен Меджидиев: Аз го поканих, тъй като той оспори в медийното пространство цифрите, които излязоха от нашия вътрешен одит. Това беше преди два дни. Веднага се отзовах и целият екип на ръководството на „Александровска“ беше поканен в моя кабинет. Уважих претенциите му и във вчерашния ден пак изпратих медицински одит, съвместно с него да преразгледат неговото счетоводство. Неприятното е, че се оказа, че тези цифри наистина са верни и одитът, който е направен, цифрите, които са изложени за 23 милиона нови просрочия, са факт. Така че аз не мога да бъда доволен от това управление.

Водещ: Ще искате ли тогава смяна на ръководството на болницата?

Асен Меджидиев: В момента екипът ми в здравното министерство разсъждава, пак казвам, говорим и с други структури – с Медицинския университет, с Българския червен кръст, с всички, отговорни за здравеопазването. Разберете, това е много отговорна и сериозна задача.

Водещ: Аз видях план Медицинският университет да поеме ръководството, но доколкото знам, това е отхвърлено.

Асен Меджидиев: Не е въпросът само да сменим един човек с друг. Тук трябва да се говори за екипност. Другият проблем на „Александровска болница“ е, че много от добрите лекари са напуснали. Ние трябва да създадем такава среда на работа в тази болница, че екипите и водещите специалисти да се върнат, тъй като една болница не се възстановява само с финанси. Тя се възстановява с добри лекари. Пациентите следват лекаря – това е правило в медицината. За да може да се върнат финансовите постъпления и да се оздрави една болница…

Водещ: Има ли други болници обаче, д-р Меджидиев, които са в подобно състояние, или „Александровска“ е прецедент?

Асен Меджидиев: В толкова тежко състояние не мога да кажа, че има. Има и други болници със задължения, но там екипите работят в момента и се стараят да се възстановяват. И нямам толкова големи притеснения за друга болница, както за „Александровска“.

Водещ: Ще ми се сега заедно да видим и резултатите от нашата система „Холар“. Днес въпросът ни е точно на тема „Здравеопазване“. Призовахме хората да оценят качеството на здравеопазването. Има и последващ въпрос, резултатите там също ще са интересни, ще ги коментираме и с вас. Ето, на въпроса „Оценете качеството на здравеопазването в България“ хората, които са се включили чрез QR кода в нашето допитване, са 48,5% – категорично изразяват отрицателна оценка, не са доволни от здравеопазването. 24% – по-скоро не са доволни. Виждате, 4,8% – много е нисък процентът на хората, които са изцяло доволни. Ето го и последващият въпрос: „От какво най-вече имате нужда като пациенти?“. 55% – много висок дял от хората казват: „По-качествено лечение“, втори като резултат – „По-добри условия в болниците“, трето – „По-евтино лечение“ и четвърто – „По-добро отношение“ – 12,3%. Вашите усилия така ли са насочени и как приемате тези резултати? 

Асен Меджидиев: Не се учудвам на статистиката, но мога да кажа, че ако такава статистика се направи и в една водеща европейска държава от Европейския съюз, няма да бъде много по-различна. Почти навсякъде по света хората по принцип винаги желаят по-добро здравеопазване. Това е заложено във всеки един от нас.

Водещ: Въпросът е ние знаем ли нашите болежки и опитваме ли се тях да излекуваме?

Асен Меджидиев: Стараем се. Аз мога да кажа, че България е една от страните – примерно, давам пример КОВИД ситуацията, която най-добре се справи.

Водещ: И въпреки всичко останахме с много нисък процент на ваксинирани.

Асен Меджидиев: И въпреки всичко пак сме недоволни.

Водещ: Да.

Асен Меджидиев: Но искам да кажа, само ще дам един пример – къде има по-добър, по-лесен достъп до специалисти в Европа?

Водещ: Благодаря ви. Много интересен разговор със служебния здравен министър д-р Асен Меджидиев.

Сподели в: