Върни се горе

На 10 октомври отбелязваме Световния ден на психичното здраве. Психичните заболявания са широко разпространени в цял свят, но често те остават недиагностицирани. Последствията от тях в повечето случаи засягат както личния, така и професионалния живот на хората. За това как да се погрижим за психичното си здраве, какви са основните рискови фактори и кои са първите симптоми, потърсихме д-р Анна Варсанова, началник отдел в дирекция „Медицински дейности” на МЗ

Проблем ли са психичните заболявания?

Появата на заболяване, телесно или психично поражда проблеми, както за болния, така и за семейството, за приятелите, за хората в общността. Симптомите на заболяването правят човека различен. В много случаи психичното заболяване става първоначално проблем за семейството и близките, тъй като болният отрича симптомите, твърди че е здрав и отказва преглед при психиатър. През това време психичното му състояние се променя и близките му започват да се тревожат. При някои от психичните разстройства обаче болните имат критично отношение към заболяването си, което ги измъчва и те сами търсят консултация с лекар. Мит е, че психично болните непременно са опасни за околните. Престъпленията, извършени от хора с психични разстройства, не са повече от тези, извършени от здрави лица. Основният проблем във всички страни по света е приемането на психично болните от обществото. Въпросът е доколко обществото е зряло и толерантно, за да приеме различията, различните хора, каквито са хората с тежки психични разстройства например. Ако обществото не ги приема, това вече е голям проблем.

Какви видове са те?

Има международна класификация на болестите в която има раздел ,,Психични разстройства”. Там психичните заболявания са посочени с техните диагнози. Многообразни са психичните разстройства. Една основна група, която има нужда от подкрепа са хората с тежки психични разстройства. Заболяването съпътства тези хора през целия им живот и ги поставя в социална изолация и нищета, ако не бъдат подкрепени и лекувани. Психичното заболяване може да е с кратко протичане и да се появи един път в живота. В други случаи протичането е на фази или симптомите се появяват само, когато човекът декомпенсира т.е. в трудни за него ситуации симптомите се появяват и след лечение отзвучават. В тези случаи хората са добри служители, работници и ръководители и когато симптомите се появят, те взимат отпуск по болест, провеждат лечение и се връщат на работа. Както и при телесните /соматичните/ заболявания. Ако психичното заболяване е с тежко протичане, човекът може да бъде насочен към ТЕЛК за преценка на работоспособността му.

Кои са най-разпространените от тях?

В последните години в страната ни беше направено изследване и се установи, че най-разпространени са тревожните разстройства и депресиите. Това са заболявания, които са край нас. От тях могат да боледуват колегите и приятелите ни, някои от семейството. Това са заболявания, на които не обръщаме внимание, дори и когато ние самите боледуваме. Определяме ги като обикновена умора или мързел, излишно притеснение и вълнение и дълго отлагаме прегледа при лекар.

Кои са рисковите фактори?

Всеки човек има различен рисков праг. В този смисъл един човек може да не се разболее при тежка психотравма като загуба на близък, а друг може да направи психотична реакция и да се разболее след обида от колеги. Причина за някои психични разстройства могат да бъдат психотравми, дисфункционални отношения, интоксикации, инфекции, телесни заболявания и други. Има една група ендогенни психични заболявания, които са с неизяснена етиология /причинност/. Общо може да се каже ,,рискът е в мен и извън мен”.

Как може човек да се предпази?

Първо, като приеме мисълта, че психичното заболяване е като всяко друго заболяване. То не е срамно заболяване и вероятността да се разболееш е същата, както при соматичните /телесните/ заболявания. Другото, което всеки трябва да знае е, че повечето психични разстройства след лечение отзвучават и човек оздравява. Затова е добре да не се отлага консултация с психиатър. В една дисфункционираща система, в каквато могат да се превърнат например семейството, работната организация, общността и т.н., се появяват проблеми. Когато проблемите не се решават, те могат да отключат прояви на психична болест в някой от участниците в тази система. Това може да е член на семейството, служител в дадена организация, член на общността. Какво да се прави, когато човек се изправи пред неразрешими от него проблеми? Трябва да се обърне към специалисти психиатри. Съществуват различни терапевтични интервенции, които водят до динамика в решаване на проблема, така че да се предотвратят или отзвучат болестните симптоми.

Кои са първите симптоми?

Първите симптоми са различни при многобройните психични разстройства, но те произлизат от сферите на психичния статус /състояние/. Така например първите симптоми могат да бъдат в промяна на поведението, емоциите, активността, общуването, мисленето, паметта, интелекта, съзнанието, критичността. В редица случаи първите симптоми се забелязват първо от околните.

Към кого да се обърнем за помощ?

Ако имаме промяна в психичното състояние, която ни тревожи или неразрешим проблем, който не ни дава възможност да функционираме правилно, може да се обърнем първоначално към личния лекар или пък направо към психиатър в лечебно заведение за извънболнична помощ или център за психично здраве. В някои случаи личният лекар изписва лекарства, но в други насочва към психиатър. При спешни психични състояния /това са състояния при които човек непосредствено застрашава собственото си здраве и живот и това на околните в резултат на психично заболяване/ се търси спешна психиатрична помощ. Спешна психиатрична помощ се оказва от центровете за спешна помощ, центровете за психично здраве, държавните психиатрични болници и многопрофилните болници с психиатрични отделения и клиники. Когато един човек не съзнава психичното си заболяване, близките трябва да му съдействат за лечение. Ако той отказва да се лекува, но застрашава живота и здравето си и това на околните, може да бъде настанен на задължително лечение. Задължителното лечение се определя с решение на съда.

Какво прави държавата за лечението на тези заболявания?

Спешната психиатрична помощ, както и болничното лечение на хората с психични заболявания, не се заплаща от пациентите и се финансира от Министерство на здравеопазването. В страната има 12 държавни психиатрични болници, 20 многопрофилни болници с психиатрични отделения и клиники и 12 центъра с легла, в които могат да се хоспитализират пациентите. Там могат да се лекуват и хора, които не са здравноосигурени. Преди около 10 месеца в страната са регистрирани 12 центъра за психично здраве. Те предлагат лечебни, рехабилитационни и друг вид програми, в които пациентите могат да се включат след изписване от болница за интегриране в общността. Извънболничното лечение, което се заплаща от НЗОК се осъществява в лечебни заведения за извънболнична помощ в които работят психиатри. Освен в системата на здравеопазването грижи за психично болните се осъществяват и в системата на МТСП. Създадени са и ще продължат да се създават защитени жилища, в които живеят по няколко пациенти с психични заболявания, както и дневни центрове, които предлагат различни програми и дневни грижи с оглед по-добра адаптация и социализация на хората. Така се предотвратява изолацията, в която са поставени хората с тежки психични разстройства и им се предлага едно по-добро съществуване.

Сподели в: