Д-р Персенски, какви по вид и количество ваксини получи България от Турция тези дни?
По 100 000 дози от 5-ва-лентната ваксина и 100 000 дози ваксина срещу хепатит В. Те са точно от тези, които се прилагат у нас и на същия световен производител - "Санофи". Разлика няма.
Кога ще стигнат до общопрактикуващите лекари и на какъв принцип се прави разпределението?
Разпределението се прави според заявките на районните здравни инспекции. То е на същия принцип, както при обичайните доставки на ваксини.
Как ваксините от дарението променят изпълнението на задължителния имунизационен календар? В самото приложение има ли разлики, засягащи например броя приеми и начин на поставяне?
Имунизационният календар не се променя по никакъв начин. Разлика има само в това, че 5-ва-лентната ваксина не съдържа съставката за хепатит В. която присъства в 6-валентната ваксина. Миналата година, когато се прилагаше 6-компо-нентната ваксина, децата дори получаваха допълнителна доза от ваксината срещу хепатит В. Това не е вредно, разбира се. Сега с приложението на 5-валентната ваксина ще се поставя и ваксината срещу хепатит В само при нужда. Става дума за втория прием на хепатитната ваксина.
Очаква ли се нов дефицит на ваксини до края на годината? Ще останат ли необхванати деца?
Очаква се. Дарените ваксини от Турция ще стигнат най-вероятно до ноември. Предполагам, че и на следващата обществена поръчка, която ще обявим, няма да се явят фирмите. Проблемът е световен, не само за България. Когато бяхме в Турция да искаме помощ за ваксините, там бяха представители на здравните власти на Испания, Хърватия, Сърбия, Черна гора, Чехия. Проблемът е обективен и засяга цяла Европа. Получихме писма и от двата производителя на ваксини, че може да се разчита само на минимални доставки с къси срокове. Могат да се ангажират с доставки за 2 или 3 месеца, защото нямат нужните количества. Вариантът, който най-вероятно ще трябва да предприемем, е този на краткосрочните доставки - количества за по 3 или 4 месеца. Самите фирми нямат налични ваксини. Тяхното обяснение за това, че не се явяват на досегашните обществени поръчки, е невъзможността да осигурят количество за 1 цяла година.
Защо се стига до тази ситуация?
Обяснението е заради изискването на Европейската комисия за влагане на ацелуларна съставка на коклюша, която изисква много време, за да бъде въведена в производство - между 18 и 36 месеца по данни на фирмите. От 2010 г. и в България се прави имунизация само с ацелуларната съставка за коклюш. Тя е по-малко рискова за децата, тъй като предизвиква по-малко алергични и нежелани реакции, но същевременно имунитетът, който тя създава, не е толкова силен и напрегнат. Едното е за сметка на другото.
Как ще бъде решен проблемът с доставката на ваксини за 2016 г. и занапред? Има ли разговори с основните производители, представени в България?
Решението е трудно и ако някой мисли, че може да се справи лесно и бързо - моля да опита. В Европа просто няма ваксини. Проблемът не е в липсата на пари, напротив, заложили сме нужния бюджет за ваксини, но няма кандидати. Нали никой не мисли, че дадена фирма просто ей така не иска да вземе 20 млн. лв.? Нашият стремеж е да осигурим ваксините поне за 1 г., за да има известно спокойствие за децата, но фирмите предлагат краткосрочни доставки. На първо време това не беше приемливо, но в един момент ще приемем вариант за 3 или 6 месеца, защото няма друг изход. Според фирмите трудният период за ваксините ще продължи до края на 2016 г., след което няма да има технологични трудности.
Как приемате растящото съмнение у някои родители и лекари в ползата от ваксините? Има ли реална статистика за нежеланите реакции от ваксини у нас?
Много сериозен въпрос. Първо, ваксините са много видове. За тези от задължителния календар употребата е безусловна - няма съмнение в ефекта При тях на известна преоценка може да бъдат подложени начините на приложение и дозите, но не и дали да бъдат прилагани. Според нашия национален съвет по ваксините някои схеми може да бъдат променени, но и дума да не става за изключване на някои имунизации.
Въпреки че ваксините са задължителни, родителите имат право да откажат дадена ваксина. Глобата е 50 лв. и има глобени, но никой досега не си е платил глобата. Обещавам на родител, който е платил, да му бъде опростена санкцията, ако ми опише как умира дете, не-ваксинирано срещу тетанус. Искам само родител, който е отказал тази ваксина, да научи през какви стадии преминава клиничната картина на тетануса.
За препоръчителните ваксини логиката е, че приложението им може би не е чак толкова наложително.
На какъв етап е работата по предложението за въвеждане на акциз върху нездравословните храни?
Тук желанието ни е на първо място да покажем, че има такива храни и този факт не може да се оспори. Опитът в Европа е само на 4-5 страни, които са въвели такъв данък. При нас има работна група, която групира храните, проучва начина на прилагане на данъка, тъй като голяма част от тези храни не се произвеждат у нас. Ще има и група, освободена от данъка, въпреки че някъде може да се открият завишени количества захар, сол, трансмастни киселини, кофеин и др. Искаме да прецизираме групите храни, в които тези съставки са в количества, надвишаващи обичайното им съдържание - защото мотивът на производителите е, че такива съставки има във всички храни, всичко е въпрос на концентрация. Критерият е количеството на съставките, които правят храната нездравословна, в 100 г продукт, или процентното съотношение. Когато имаме ясни решения на работната група, ще ги обявим.
Какви предложения се обсъждат за процента на акциза? Какви постъпления се очакват от евентуалното му въвеждане и как ще се използват?
В Европа процентът е между 3 и 10, най-често между Зи5%.Има и абсолютно число на килограм или литър, което не е процент от цената. У нас все още нямаме конкретно предложение.
Данните от ЕС са малко противоречиви, тъй като при въвеждането на този данък в някои страни не е доизчистена методологията така, че да не създава предпоставки за различни тълкувания. Този данък трябва да е съвсем ясен и лесен за изчисление и за производителите, и за приходната администрация. Работната група трябва да представи проекта си за този нов закон до 30 септември.
Какви са приоритетите в областта на общественото здраве до края на годината и за 2016 г.?
Приоритетите са детското и майчиното здравеопазване. Основните бюджетни средства, които залагаме, са за профилактика. Залагаме сериозна програма за денталното здраве при децата до 18 г. с бюджет около 1,3 млн. лв. - предвижда продължаване на поставянето на силанти на зъбите. Другата програма е за прегледи на бременни и деца.