Интервю с д-р Адам Персенски - Нова ТВ „Здравей, България“
Водещ: В една голяма част от предаването говорим за здравеопазване, но и наистина проблемите там са много. И след искания вот на недоверие от Михаил Миков, и след новите правила за ТЕЛК, които ще бъдат подложени и на обществено обсъждане, ще си говорим и за това, дали ще се закриват психодиспансерите, центровете за психично здраве, както ги наричаме в днешно време, с д-р Адам Персенски, заместник-министър на здравеопазването сме в студиото. Вече си говорим на темата дали наистина ги закриват и какво налага намаляването на броя на местата там, на болните, на лежащо болните.
Д-р Адам Персенски: Добър ден на Вас и на Вашите зрители. По принцип никой не закрива центровете за психично здраве. Така наречените психодиспансери през 2010 година бяха преобразувани в центрове за психично здраве, но смисълът на тяхната дейност – да бъдат връзка между стационара, между лежащоболния пациент и пациента, който е в амбулаторията, пациента, който трябва да се лекува в състоянията, в които това нещо позволява - това нещо да стане в общността, а да не се налага неговото…, непременно неговата хоспитализация. Но с методиката, която беше въведена за заплащане на тези дейности, в годините след 2010 година самите центрове за психично здраве започнаха да увеличават леглата си за стационарни грижи, за стационарен престой на болните.
Водещ: Каква е причината за това увеличение?
Д-р Адам Персенски: Причината е, че по този начин те си доставяха по-големи финансови ресурси. Като се стигна до една фрагментация на психична грижа. Ние осъзнаваме, че тя е много важна и проследяването на тези пациенти и връщането им, ресоциализацията им в обществото е един дълъг процес, който наистина изисква сериозно отношение. Макар и в момента средният престой на болните в държавните психиатрични болници, където се оказва стационарно лечение…, в България има 12 държавни психиатрични болници, средният престой на пациентите там е близо 2 месеца, тоест те се лекуват там – те получават…
Водещ: Това означава, че те имат и нужда може би да са там. 5 до 10 легла, каквато е предвидената промяна, биха ли били достатъчни изобщо за нещо…
Д-р Адам Персенски: Ние не сме фиксирали броя на леглата - дали ще бъде 5 или 10. Разчитаме, че в новата методика, която ще бъде готова до края на февруари месец, ще бъдат заложени повече средства за диспансерно наблюдение на тези пациенти.
Водещ: Добре, но голяма част от хората, които са в тези центрове, диспансери, както ще да ги наричаме, са заложници именно на държавата. На това, че няма кой, нямат близки, нямат кой да се грижи за тях, няма кой да упълномощи дори да бъдат издадени техни документи и те просто пребивават там, защото няма къде другаде да отидат, означава, че трябва да ги изхвърлят на улицата.
Д-р Адам Персенски: Частта, която е здравеопазване и отговорността, която е на Министерство на здравеопазването, ние я спазваме. Средствата, които се заделят са повече с всяка изминала година. Искам да кажем, че в отговорността към тези пациенти ние не трябва да си затваряме очите и да заравяме главата в пясъка и да казваме, че такива пациенти няма или че обществото иска да избяга от тях. Но самото им връщане от състоянието, в което те в момента се превръщат в една институция, вкарването им в такива болници не би трябвало да бъде толерирано.
Водещ: Добре, но говорим ли за разрушаване, поредното разрушаване на институции, които работят? Те в момента работят, но ние ще ги затворим или ще ги сведем до минимум.
Д-р Адам Персенски: Нито ще ги затворим, нито ще ги сведем до минимум. Средствата, които те получават, ще бъдат същите. Въпросът е, че нашето желание е след един анализ на тяхната дейност и изобщо на психиатричната помощ в страната… е, че в момента липсва връзка между амбулаторното лечение на тези пациенти и постъпването им в стационар. Тоест диспансерното им наблюдение, това, което е било първичният замисъл на тези диспансери, тоест пациентът да бъде наблюдаван след острия му стадий. Знаете, има психични състояния, които са остри, тежки, при които непременно и задължително пациентите биват хоспитализирани, но там разликата, която колегите казват.., не трябва да се прави смесване между тежки и чести психични заболявания, тоест това са две различни неща. Наистина има хора, които дълго време трябва да бъдат лекувани, но има и хора, които в едни периоди могат да бъдат ресоциализирани. Въпросът как ще бъдат ресоциализирани те зависи точно от тази диспансерна дейност, къде тя ще бъде осъществявана, дали тя ще бъде в центрове за психично здраве.
Водещ: Задържат ли се тези хора заради по-голямото финансиране на легло в тези диспансери, независимо, че може да нямат нужда от това?
Д-р Адам Персенски:Това е една от съмненията ни, че една голяма част от тези пациенти използват тези лечебни заведения за приют, което не мисля, че може да ни донесе поводи да се гордеем с това нещо.
Водещ: Колко пари ще спестите и колко легла ще бъдат орязани?
Д-р Адам Персенски: Нищо няма да спестим като пари, ние същите средства ще ги дадем за диспансерно наблюдение на тези пациенти.
Водещ: Значи те минават през диспансера, ако се налага тяхно допълнително лечение, отиват в многопрофилна болница?
Д-р Адам Персенски: Ако се налага – „да“, могат да идват и в държавна психиатрична болница, не непременно в многопрофилна болница. Тоест комплексността на това лечение, дали те имат и друго някакво заболяване освен психичното може да наложи постъпването им в многопрофилна болница. Но за нас е важно лечението им след изписване от острия стадий, поддържащото им лечение, тоест кой ги наблюдава, кой следи тяхното състояние, кой следи за това те да си получават лекарствата, за да.., острите им периоди да бъдат по-кратки или по-нарядко.
Водещ: Добре, дали обаче ще се стигне до реална реформа или до пореден хаос или поне хората ще го приемат така, които работят в системата и специално в този сектор. Анна-Мария Конова ще ни разкаже подробности от един от центровете за психично здраве. Здравей, Ани.
Репортер: Добро утро, Тони. Намирам се в центъра за психично здраве в София. Това е и единственото място в столицата, където се приемат и спешни случаи на пациенти с остри психични разстройства. Отделно оттук минават и стотици души, които имат нужда от помощ. Добро утро, госпожо Гълъбина Тарашоева. В студиото е и зам.-министърът на здравеопазването господин Адам Персенски. Той спомена, че част от центровете за здравна помощ се използват и за приюти, остават по-дълго време хората тук. Така ли е?
Д-р Гълъбина Тарашоева: Центровете за психично здраве са структура, в която се осъществява комплексна грижа и освен това те са близо до хората и затова те са предпочитани. Това, че са увеличени леглата е, защото ние сме търсени, хората искат да се лекуват при нас. Нашите легла са с 99 % заетост и хората искат да се лекуват, близките ни молят да останат при нас, за да са близо до тях.
Репортер: Но лекуват ли се болните по-дълго тук, стоят ли по-дълго отколкото е предвидено?
Д-р Гълъбина Тарашоева: Ако има удължаване, то е поради момента на задължително лечение, когато има задължително лечение, тогава има удължаване. А това, че е намаляла амбулаторната помощ, амбулаторната ни дейност, не е защото ние не искаме да я правим, напротив, ние я правим въпреки че тя не се финансира. Столична община трябва да кажем е единствената община, която финансира част от амбулаторната дейност. Така че ние извършваме тази дейност дори и когато тя не е финансирана или е финансирана в нашия случай с помощта на Столична община – но двете не трябва да се противопоставят и именно центровете за психично здраве са мястото, където се случва и спешната помощ, и острото лечение в болнични условия, и след острото лечение, след това дневен стационар и амбулаторна помощ. Тоест ние затваряме целия цикъл, и ако се махнат леглата, тогава ще се наруши тази комплексност, тази приемственост и последователност. Това е точно проблемът, че ние правим тази комплексност и с отнемането на леглата тя ще се наруши. Да не говорим за финансирането, една друга голяма тема.
Репортер: Госпожо Шкодрева, Вие отговаряте за амбулаторния отдел. Предвижда се да преминат пациентите към многопрофилните болници, защо не сте съгласни с това?
Д-р Шкодрева: Не съм съгласна пациентите да отидат да се лекуват в многопрофилните болници поради простата причина, че наистина тук се осъществява комплексност. Тоест пациентът като излезе от стационара, мине през дневен стационар за възстановяване и известна социализация, после преминава при нас. Тоест идва на амбулаторно лечение, пациента бива проследяван, помага му се при ресоциализацията, при реинтеграцията в обществото.
Репортер: А няма ли и там да се грижат за болните, тъй като освен психични разстройства, някои имат и други проблеми и може да имат нужда от лекарска помощ, различна от психическата?
Д-р Шкодрева: Всъщност ние осъществяваме такава дейност, осъществяваме такива консултации и пациентите имат възможност не само да получат, те и получават такава грижа, консултации и всичко необходимо. Ние сме в центъра на София и това в голяма степен облекчава връзките ни с останалите звена. Аз искам да кажа нещо малко повече за амбулаторната помощ. В анализа съществува една препоръка да се увеличи обемът на амбулаторната помощ - нещо, с което ние сме напълно съгласни. Проблемът е, че за да се увеличи една дейност, тя трябва да бъде финансирана. В момента сме свидетели на един правен абсурд – НЗОК плаща за медицинска дейност, за прегледи амбулаторни на пациенти, които имат психични заболявания. Много от пациентите с такива заболявания не са здравноосигурени поради спецификата на заболяването си, тоест те нямат личен лекар и нямат възможност да получат направление за консултация със специалист. В Наредба 39 обаче, за съжаление, е фиксирано, че такъв пациент може да дойде на комплексно диспансерно поведение само и единствено ако бъде насочен от специалист в мрежата. Това е някакъв пълен абсурд, което не ни позволява да се грижим за голяма част…
Репортер: Благодаря Ви, благодаря Ви. Видяхте какви са притесненията тук на докторите. Тези проблеми стоят и пред останалите 11 центъра в страната. Те разполагат общо с над 1500 легла, които може би ще бъдат съкратени. Дали това ще се случи предстои да видим. Това е от нас.
Водещ: И за леглата ще питаме, Ани. Благодаря ти. Но към въпросите, които зададоха и твоите събеседници. Ето, един човек, който няма личен лекар, изобщо не може пък да стигне до лечението, до комплексното лечение, защото няма направление?
Д-р Адам Персенски: Човек винаги може да бъде лекуван по така нареченото комплексно диспансерно наблюдение, направление може да му бъде издадено от всеки психиатър специалист, дори той да не е личния му лекар. Така че в целия анализ, това, което и колегите, аз им благодаря, че бяха достатъчно коректни, е казано, че всъщност намаля амбулаторната дейност, намаля за сметка на стационарната дейност.
Водещ: Добре, но ето и те казват защо се увеличават леглата, защото хората искат, отиват при тях, чувстват ги по-близо, роднините им са по-близо и някак си тази връзка се оказва доста важна.
Д-р Адам Персенски: Добре, аз мога да приема това тяхно становище, но не мога да приема това да не се работи в насока грижи за тези пациенти, наистина диспансерни грижи.
Водещ: Когато те си ги познават, те си познават пациентите, знаят какви са им проблемите и при едно следващо идване знаят изобщо как да реагират…
Д-р Адам Персенски: А защо трябва да ги приемат, те могат да ги лекуват без пациентът да бъде хоспитализиран – те могат да наблюдават неговото лечение. Разбира се, средствата, които…
Водещ: Смятате ли обаче, че това ще е достатъчно качествено, последно?
Д-р Адам Персенски: Има пациенти, които могат да бъдат лекувани по този начин, има различни състояния в психичните заболявания и някои, които позволяват диспансерно наблюдение.
Водещ: Решено ли е окончателно орязването?
Д-р Адам Персенски: Не, това не е решено окончателно, в никакъв случай. Средствата, които ще получат центровете за психично здраве ще бъдат по-големи от средствата, които са били през миналата година.
Водещ: Само можем да си пожелаем да е така, благодаря Ви.
Д-р Адам Персенски: И аз Ви благодаря, всичко добро Ви желая.