Наскоро Министерство на здравеопазването получи близо 10 млн. лева за създаване на интегрирана информационна система. Средствата се предоставят от ЕСФ по схема "Национална здравно-информационна система" на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. За това какво точно ще представлява интегрираната информационна система и как тя ще помогне за подобряване на здравеопазването в България потърсихме г-н Благой Миров. Той е началник на отдел „Електронно здравеопазване” в Министерство на здравеопазването.
Наскоро МЗ получи близо 10 млн. лева за създаване на интегрирана информационна система. Какво ще представлява тя?
В днешно време модерното здравеопазване не може да се предостави само от една институция или отделна група здравни професионалисти. Модерно здравеопазване се предоставя съвместно от много различни институции и много различни професионални групи. Те, работейки заедно и използвайки специализирана експертиза в общо усилие могат да доставят най-доброто възможно качество, най-добрата възможна услуга и ценово ефективно лечение. Националната здравно-информационна система ще бъде обединителното звено, което ще осигури условията за съвместна работа на здравните институции.
Националната здравно-информационна система ще представлява платформа, която ще позволи интеграцията на всички участници в системата на здравеопазването. С други думи казано тази система ще позволи да се извършва ефективен и надежден обмен на данни в реално време между различни участници в здравната система по предварително утвърдени интерфейси и стандарти.
Най-важните и най-честите комуникационни потоци са между изпълнителите на медицинска помощ (ИМП), когато един ИМП иска определена услуга от друг ИМП и след това получава резултата обратно. Тази информация, свързана с пациента, се състои например от рецепта, лабораторни изследвания и резултати, направления и епикризи, свързани с диагностицирането и лечението на индивидуален пациент.
Друга основна характеристика на тази информационна система ще бъде възможността да се наблюдава здравния статус на населението, като се работи с данни за дейността на лечебните и здравни заведения в реално време. Ще могат да се проследяват ключови показатели и индикатори на медицински дейности в реално време, създадени въз основа на генерираните данни от лечебните заведения.
В рамките на проекта се предвижда да се разработят и адаптират единни номенклатури и класификации, които да се използват навсякъде в сектора с цел уеднаквяване на понятия и осигуряване на оперативна съвместимост.
Така създадената платформа ще бъде за в бъдеще в основата на изграждането на различни електронни услуги в здравеопазването, които ще бъдат предназначени за подобряване на здравеопазването като цяло. В рамките на проекта се предвижда да бъдат създадени две такива електронни услуги – електронна рецепта (обслужваща процесите по предписване и отпускане на лекарствени средства) и електронен болничен лист.
Целта на тези услуги е не само да илюстрират приложението на ИКТ в здравеопазването, но също така целят и да предотвратят злоупотребите с обществени средства и да направят тези процеси прозрачни.
Как ще се финансира изграждането на системата и в какви срокове тя реално ще започне да функционира?
Изграждането на Националната здравно-информационна система ще се финансира с европейски средства чрез ЕВРОПЕЙСКИЯ СОЦИАЛЕН ФОНД в рамките на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Проекта е оразмерен да се изпълни в рамките на 27 месеца от датата на подписване на договора. След този период системата трябва да е налична и напълно функционираща.
Как тази система ще помогне за по-строгия контрол върху разходването на средствата в сектора?
Основен проблем в момента е, че няма единна система, която да обединява и да прави възможна комуникацията между различните информационни системи и бази данни в здравеопазването, следователно няма възможност за следене в реално време на процесите в здравеопазването (от прегледа, изписването на лекарства, хоспитализациите, различните регистрации), както и няма възможност и за отчитане на извършените дейности в реално време.
Националната здравно-информационна система ще осигури освен онлайн обмен на информация между участниците и възможност за онлайн отчитане на извършените дейности. В режим на онлайн работа няма да има възможност за едновременно регистриране на извършени дейности, тоест ще се избегне дублирането на прегледите и лечението. С въвеждането на системата в експлоатация процесите в здравеопазването ще станат прозрачни (ще може да се отговори веднага и еднозначно на въпросите кой?, какво?, кога?, къде?).
Въвеждането на тази система ще доведе ли до по-ефективно управление на лечебните заведения за болнична помощ?
На практика с внедряването на системата ще се появи и възможността да се сравняват показателите на различните лечебни заведения за болнична помощ. Такова сравнение ще може да покаже различни отклонения в различните области и съответно ще насочи към вземане на подходящи управленски решения.
От друга страна тази система, така изградена като платформа за комуникация ще позволи и събирането на данни за работа с диагностично свързаните групи.
По какъв начин въвеждането на интегрирана система ще окаже влияние върху дейностите в извънболничната помощ?
Въвеждането на такава интегрирана система ще позволи динамично разпределяне на ресурси в извънболничната помощ. С помощта на налична среда за обмен на данни в реално време ще може да се управлява например разпределението на направления. Те могат динамично да се разпределят в зависимост от нуждите в страната, без да се чака разпределянето на т.нар. регулативни стандарти.
Самата система ще намали административна работа и ръчното въвеждане на информация, ще улесни и преноса на искове от ИМП към държавни и частни осигурители, което може да опрости процеса по отчитане и заплащане на извършените медицински дейности, а от там и намаляване на загубеното време.
Не на последно място бързо и лесно ще може да се получава информация за по-доброто и ефективно лечение на пациентите.
Какво ще спечели от това обикновеният човек?
По отношение на опазването на здравето на нацията натрупаните данни, след извършване на анализ, ще подпомогнат за създаването на различни програми за превенция и лечение, като например:
- превенция и лечение на онкологични заболявания;
- превенция и лечение на психични заболявания.
Наличието на информация за заболяванията и предходните лечения на гражданите ще улесни диагностицирането, което ще спести не само време, но и средства. Наличието на навременна и точна информация ще намали времето за чакане и получаване на медицинска помощ. По този начин ще се подобри контролът на медицинската услуга и ще се повиши качеството на лечението на пациентите.