Върни се горе

Проф. д-р Татяна Червенякова, дмн, е дългогодишен преподавател в Университетската Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина в Медицински университет – София, както и главен координатор на Експертния съвет по инфекциозни болести. Като изпълнителен директор на Специализираната болница за активно лечение по инфекциозни и паразитни болести „Проф. Иван Киров“ - звеното, където в момента се приемат най-много пациенти с COVID-19, тя е на „ти“ с всички вируси, познати в България. Затова се обърнахме към нея за актуална информация относно разпространението на SARS-CoV-2 в страната и ваксинацията, като механизъм да се предпазим от тежко боледуване и последващи усложнения за здравето.

 

Все повече експерти твърдят, че България навлиза в нова вълна на COVID-19, какво показва ситуацията в Инфекциозна болница?

COVID-19 е факт - циркулира в обществото и случаите на хоспитализираните с тази диагноза в Инфекциозна болница постепенно се увеличават. Опитът на Инфекциозна болница категорично показва, че до хоспитализация достигат неваксинираните. Основно при тях има проблеми, свързани както с острата фаза на заболяването, така и с последиците от COVID-19. Ако трябва да направим профил на пациентите, които постъпват в Инфекциозна болница, това най-често са възрастни хора, които се нуждаят от болнично наблюдение и лечение, като при неваксинираните заболяването протича сравнително по-тежко. При тях са и леталните случаи.

Пациентите, които са с придружаващи заболявания на различни органи и системи, прекарват по-леко заболяването, когато са ваксинирани. Трябва да продължим с обясняването, че хората над 65 г., както и хората от рисковите групи като например - имунокомпрометирани, трансплантирани, с хронични заболявания, приоритетно трябва да си поставят ваксина срещу COVID-19, да използват и бустерните дози. Вече е доказано, че неваксинираните изкарват тежко заболяването.

На какво се дължи увеличението на случаите? Защо сега, а не през есента, каквито бяха прогнозите на много специалисти?

Не можем да поставим паралел между този вирус и респираторните вируси като грип, парагрип, RSV и др. Те просто не са еднакви. Разпространението зависи от една страна от мутационните възможности на вируса SARS-CoV-2, а от друга от недостатъчното ваксинално покритие. Практиката показва, че той и останалите респираторни вируси не вървят паралелно, има немалка заболяемост от COVID-19 и през летните месеци. Сега тази заболяемост се увеличава. За последната седмица е регистриран 50% ръст на заболяемостта от COVID-19. Редица допълнителни мутации променят характеристиката на вируса.

По-тежко ли протичат Омикрон и настоящите му подварианти?

При ваксинираните пациенти клиничните прояви са леко изразени. Голяма част от тези пациенти се лекуват в домашни условия, единични се хоспитализират и обикновено заболяването завършва с оздравяване. Не мога да кажа, че има съществена разлика в клиничното протичане по отношение на тежест на Омикрон, който циркулира в страната  от май тази година. При неваксинираните лица определено се наблюдава по тежко протичане и рисковете за продължителни последици са налице. Подчертавам, че при ваксинираните пациенти една остра респираторна инфекция преминава значително по-леко и голяма част от хората се лекуват амбулаторно от съответните специалисти.

Препоръчвате ли прилагането на втора бустерна иРНК ваксина срещу COVID-19 и кой трябва да си я постави приоритетно?

Категорично препоръчвам. Съответните категории пациенти, които трябва да си поставят приоритетно втора бустерна ваксина, са ясни. Информация за тях е публикувана и на сайта на Министерството на здравеопазването, и на страницата на кампанията „+мен“. Всяка европейска страна има собствени решения по отношение на възрастта за втората бустерна доза, дали над 65 или над 70 години. Експертите у нас и особено Експертният консултативен съвет по надзор на имунопрофилактиката препоръчват втора бустерна доза с информационна РНК да се приложи не по-рано от четири месеца след първия бустер при лицата над 65 години. Допълнително, втори бустер е желателно да си поставят и рисковите групи - лица с хронични заболявания на различни органи и системи, имунокомпрометирани, трансплантирани, медицински специалисти и др. Клиничният опит показа тежко протичане при пациенти с диабет и нефрологични заболявания. Клинични проучвания, публикувани до момента, вкл. и български, показват, че с времето имунитетът спрямо този вирус намалява, особено в нивата на неутрализиращите антитела. Затова се наблюдават и повторни заболявания с различни варианти и подварианти на SARS-CoV-2. В Инфекциозна болница в момента приемаме жена с онкозаболяване, която сподели, че за трети път е положителна за COVID-19. Ето един от примерите, които показват, че оценката на имунитета е  индивидуална и зависи от корелацията на хуморалния и клетъчно-медиирания. Професионалният мотив е да накараме да се активират защитните механизми с втора  бустерна доза, дори да е имало среща с този вирус (заболяване или ваксинация). Това няма негативно влияние спрямо индивида.

Вторият бустер гарантира ли ни ефективна защита от новите варианти на Омикрон – ВА.4. и ВА.5?

Да, категорично! Потвърждава го практиката – ваксинираните прекарват много по-леко това заболяване, а неваксинираните боледуват по-често, по-тежко и по-често биват хоспитализирани. Тези варианти циркулират от няколко месеца.  

С оглед увеличаването на случаите освен ваксинирането, препоръчвате ли и други правила, които да спазваме, за да се предпазим от заразяване?

По този въпрос има единомислие сред медицинските специалисти: трябва да се спазват правилата за лична хигиена и за дистанция. Ясно е, че когато се събират повече хора на едно място, рискът от зараза със SARS-CoV-2 е по-висок. Счита се, че той е около 30-40% по-висок при Омикрон в сравнение с останалите варианти на коронавируса и другите респираторни инфекции. Дезинфекцията, използването на предпазни маски на  обществени места, където се събират много хора – това са правила, които трябва да се спазват паралелно с ваксинацията. На много обществени места като банки, магазини, аптеки и др. продължава да има табела с надпис да не влизат повече от двама души, както и да се сложи предпазна маска. Това е отговорно поведение! Индивидуалната грижа на всеки от нас, използването на лични предпазни средства, личната хигиена, заедно с ваксинопрофилактиката ще доведат до разумно снижаване и контролиране на заболяемостта.

А какво ще кажете на хората, които все още не са се ваксинирали срещу COVID-19?

Ще кажа, че ваксините доказаха своята надеждност за минимизиране на тежките последици от заболяването. В никакъв случай рисковете не са толкова сериозни, че да се отказваме от ваксинация.

Една трета от пациентите, които в момента са хоспитализирани в Инфекциозна болница, са над 80 г. Всеки ден питам близките на хора с COVID-19 над 75, 80, 89-годишна възраст защо не са профилактирали родителите си, защо не са ги ваксинирали, но не получавам ясен отговор. Те безспорно съжаляват, защото влошаването на хроничните заболявания,  при допълнително заразяване с този вирус е реален факт, както е факт, че имунната реактивност на организма на тази възраст не е адекватна, не е такава, каквато е при децата, които боледуват по-рядко. Така че, от наблюденията ни върху различните профили на пациенти са в основата на професионалните ни мотиви за ваксинация.

Удовлетворена съм, че голяма част от медицинския персонал у нас, включително и в Инфекциозна болница, са профилактирани. Те са в ежедневен контакт с пациентите с COVID-19 и независимо от индивидуалните предпазни мерки, са убедени и в необходимостта от ваксинация.

И все пак кой е по-добрият имунитет – постваксиналният или постинфекциозният?

Мненията на всички медицински специалисти са еднозначни. Вече има достатъчно научен материал по въпроса. Разбира се, че постваксиналният имунитет е по малко рисковият за преодоляване на инфекцията, без опасност от тежко протичане и усложнения. При ваксинация се изграждат съответните специфични антитела и се включват защитни механизми спрямо ключови белтъци на вируса, блокирайки неговото навлизане в клетките. Постинфекциозният имунитет е свързан с разболяването от COVID-19 с цялата гама от рискове и адекватност на имунната защита. Не е логично да смятам, че е разумно да прекараме заболяването, за да разчитаме на постинфекциозния си имунитет. Нашите данни показват по-лекото протичане при профилактиране. Дори да се разболеят тези хора имунната система посреща заболяването подготвена.

Сподели в: