1250 медицински сестри в детски градини и училища преминаха обучение за борба с детския диабет по проекта „Децата с диабет не са различни”, стана ясно днес на пресконференция в МЗ с участието на доц. Калинка Коприварова-национален консултант по детска ендокринология и Елисавета Котова-председател на Националната асоциация на децата с диабет. Инициативата се проведе под егидата на Министерството на Здравеопазването, а организатор беше пациентската организация. Целта на проекта е чрез обучение на медицинския персонал да се повишат грижите за децата с диабет в училищата и детските градини и с това да се подпомогне тяхното нормално физическо, психично и пубертетно развитие от най-ранна възраст.
В продължение на два месеца в 18 областни центъра обучение провеждаха висококвалифицирани лектори-ендокринолози от Университетските клиники в София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора, които запознаха участниците със същността на детския диабет. Отделно участниците в проекта придобиха практически умения за съвременната инсулинова терапия и контрол - измерване на кръвната захар, поставяне на инсулин, работа с инсулинови помпи и инсулинови писалки. Обучението на медицинския персонал в училищата и детските градини допринася за осигуряване на постоянно наблюдение, което е важен фактор за предпазването от остри усложнения в ранна и по-зряла възраст. След преминаване на обучението медицинските сестри получават сертификат и допълнителни точки за преквалификация. Предвижда се проектът да продължи и през следващата година.
У нас наблюдението, контрола и грижите за децата с диабет от 0 до 18 г. са унифицирани и се извършват по единни стандарти,заяви доц. Коприварова. Те се обслужват от педиатри-ендокринолози от регионалните университетски клиники във София, Варна, Пловдив, Плевен и Ст. Загора. За тях са осигурени необходимите инсулинови препарати, инжекционни устройства, глюкомери и достатъчен брой тест ленти /1100 бр. годишно/. В България вече се налага модерното лечение с използването на инсулиновите помпи. С тях се дава възможност да се адаптира инсулиновата доза и лечението да се доближи максимално до ендогенната инсулинова секреция като при здрави деца. Така се постига отличен метаболитен контрол и се подобрява качеството на живот.