Относно: ехинококозата в България

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАЯНЧЕВА,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЬОКОВ,

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Ехинококозата е космополитно разпространена паразитоза.

Тя е една от тежко протичащите паразитози у човека , водеща до продължителна нетрудоспособност, не рядко и до трайна инвалидизация, което както подчертахте и Вие я прави тежък медико-социален и стопански проблем за страната ни. 

У нас източник на инвазията  са крайните гостоприемници - куче, вълк, чакал. В страните, където интензитетът на паразитозата при кучетата е нисък (Германия, Швеция, Норвегия) ехинококозата сред междинните гостоприемници - селскостопански животни (овце, кози, коне, зайци)  и човека се среща рядко.

Заболяемостта от ехинококоза сред населението по света варира в широки граници. В някои от страните от Европейския съюз се регистрират спорадични, главно внасяни случаи - Финландия, Норвегия, Дания и Швеция. Ниска е заболяемостта в Испания, Австрия, Англия, Португалия, Гърция, Холандия.

Сравнението на официалните данни за България с тези в останалите европейски страни показва значително по-високи стойности на регистрирания абсолютен брой лица с ехинококоза годишно, което според експертите от Националния център по заразни и паразитни болести се дължи на добрата нормативна база в здравеопазването, в резултат на която регистрацита на случаите с кистна ехинококоза е на много по-добро ниво от тези в редица европейски страни.

За периода 2006 – 2016 г. в страната са регистрирани общо 4074 случая на кистна ехинококоза (средна годишна заболяемост за периода 4.63 на 100 000 население).

С най-висока средногодишна заболеваемост са областите Сливен , Кърджали , Шумен , Търговище , Силистра и Добрич .

За периода 2007-2016г от общо 3531 заболели  615 (17.42%) са в детско-юношеска възраст. 

По-важните причини за широкото разпространение на ехинококозата през последните години са:

1.  Неизпълнение от общините в пълен обем на съществуващата нормативна база за контрол на кучешката популация, вкл. частична регистрация и паспортизация на домашните кучета, непълен обхват с дехелминтизация, включително и на регистрираните кучета. Резултатът е  увеличение на  броя на скитащите кучета, които не се обезпаразитяват и създават постоянни условия за заразяване на хората и домашните животни;

2. Обезвреждане на субпродукти и трупове на умрели животни извън екарисажите, което създава  условия за заразяване на кучетата;

3. Недостатъчна здравна култура и неосведоменост за предпазните мерки срещу заразяване с ехинококоза.

През периода 2004 - 2008 г. Министерство на здравеопазването (МЗ) и Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) изпълняваха съвместно Национална програма за контрол на ехинококозата при хората и животните (2004 – 2008 г.) с добри резултати. Отчитайки сериозността на проблема, Министерство на здравеопазването  чрез  НЦЗПЗ  /при осигуряване на необходимата финансова обезпеченост/ има готовност да изготви продължение на медицинската част на Програмата в кратки срокове

Ехинококозата е сериозен проблем за обществото, който може да бъде решен  само с общите и координирани усилия на МЗ, МЗХГ, МОСВ, областни управи, общини и кметства, природозащитни организации, средства за масово осведомяване.