- Изпратихте ли в про­куратурата доклада на парламентарната коми­сия за цените на лекарс­твата, както се зарекох­те, г-жо министър? 
- Да. Миналата седмица Народното събрание го прие окончателно и след като го получих, го изпра­тих   на   вниманието   на главния   прокурор.   Ако разследващите    органи установят, че има неза­конни действия или без­действие от страна на ад­министрацията,   в   това число и от страна на ми­нистри на здравеопазва­нето, смятам, че ще пред­приемат всички необходи­ми стъпки тези лица да понесат отговорността си. 
- Продължавате ли със стъпките за намаляване на цените на лекарства­та и какви мерки предп­риемате? 
- Те са в няколко посоки. Комисията по цени и реимбурсиране работи пос­тоянно. В лекарствените продукти   за   онкология например има драстичен спад с около 40-50% в це­ните, които НЗОК плаща. Около 550 са лекарстве­ните продукти с вече по-ниски цени след извърше­ните от комисията слу­жебни проверки. Знаете, че има два начина за про­мяна в цената. Единият е служебна проверка, която доскоро се правеше вед­нъж в годината, а сега ве­че през 6 месеца. Другият вариант е, когато фирма­та производител подаде заявление за намалена цена. Знаете, че вече се реферираме със 17 дър­жави, а не с 13, както бе­ше преди. Това значи, че ако цената на който и да е лекарствен продукт спад­не където и да е в референтна европейска дър­жава, веднага комисията го регистрира и това на­маление се отразява и в България. 
- Споменахте лекарст­вата за онкоболните. Преодолени ли са вече проблемите с доставка­та им? 
- Знаете, че през 2010 г. беше взето решение зап­лащането им да се прех­върли от Министерството на здравеопазването към Здравната каса и от нача­лото на 2011 г. това стана факт. Тя плаща за тях, а лечебните заведения и онкологичните центрове осъществяват цялата процедура по обществе­ната поръчка. Така достъ­път на пациентите до ле­карства за домашно лече­ние беше улеснен в пъ­ти, но поръчва­ните от всяко лечебно заведе­ние количества намаляха, защото възложителите станаха много повече. Та­ка се оказа, че фирмите изобщо не се явяват, кое­то пък води до недостатъ­чен достъп до медикамен­ти за болнично лечение. Затова преди около 2 сед­мици обсъдихме комплек­сните онкологични цент­рове и специализираните болници по онкология да се възползват от възмож­ността, която им дава за­конът за обществените поръчки, и заедно да въз­лагат търговете си. Вече сме изпратили писмо на Сдружението на комплек­сните онкологични цент­рове да разгледат тази идея, да я обсъдят и ако смятат, че тя би могла да бъде реализирана - да я приложат. 
- В момента инспекто­ри проверяват няколко болници. Сред тях Александровска и тази в Па­зарджик, където жена почина, защото лечеб­ното заведение остана без ток. Има ли развитие по тези случаи? 
-   С моя заповед бяха назначени проверки   на РЗИ-Пазарджик и вече е готово заключението на петчленната експертна комисия. Становището им е, че смъртта на пациент­ката няма връзка с пре­късването на тока. Назна­чена е и специална коми­сия от независими техни­чески експерти, която да провери чрез тест състоянието на генераторите в болницата. Тя ще установи дали е имало проблем тях. Пак с моя заповед всички болни­ци в страна­та тряб­ваше да дадат ин­формация за състоянието на енер­гийните си системи. Всич­ки те отговориха, че няма проблем със системите за електрозахранване и имат готовност за посре­щане на зимната обста­новка. Има лечебни заве­дения, които са общински и които не разполагат с генератори, но те са мал­ко. Всички областни и уни­верситетски болници,кои­то поемат спешните слу­чаи и имат интензивно от­деление, обаче са готови да работят при зимни ус­ловия. Проверката в Александровска болница пък е по сигнал на пациентска организация и е от­носно средствата, които се заплащат за диагнос­тика с ПЕТ скан. За паци­ентите се внасят изотопи и всяка една диагностика струва на държавата 3000 лева. Очаквам докладът от проверката да ми бъде доставен до края на сед­мицата. В случай че сиг­налът бъде потвърден, ще последват санкции. 
- А докъде стигна про­верката в болницата в Плевен, където бе изго­рено новородено? 
- По повод случая с час­тната АГ болница има об­разувано досъдебно про­изводство и се надявам компетентните органи скоро да излязат със ста­новище чия е отговор­ността. Моето мнение, не само като министър, но и като човек, е, че следва да се потърси отговорност от хората, които са били то­гава на работа и е следва­ло да упражнят всички медицински грижи. Що се отнася до проверките, през последните 6 месеца нашата гореща телефон­на линия е приела изклю­чително много сигнали, жалби и оплаквания. На всеки сигнал отговаряме или с проверка на място, или с искане на допълни­телна информация. Лю­бопитно е, че когато изле­зе информацията, че Александровска болница се проверява заради ПЕТ скана, получих три сигна­ла на личния си мейл като министър за искани пари от пациенти. Става въп­рос за суми от по 3000 ле­ва. Впоследствие още съ­щия ден, когато поисках­ме допълнителна инфор­мация, никой не се обади повече. Има и много сиг­нали, които са без ника­къв подател и са напълно анонимни, но ние обръща­ме внимание и на тях. Вът­решният одит на минис­терството е много натова­рен и извършва непрес­танно такива проверки. Имаме случаи, в които хо­рата сигнализират за ло­шо отношение, но това не можем да го променим не­зависимо каква проверка ще извършим. Отношени­ята лекар и пациент не са регламентирани с норма­тивен акт. Това са морално-етични норми. 
- Каква е ситуацията със Спешната помощ в страната? Неотдавна, излезе статисти­ка, че имаме по­вече линейки, отколкото лекари. 
- Най-сериозният проблем в г системата на здравеопазване­то, не само в Спешната помощ, е липсата на дос­татъчно кадри. Особено млади. Знаете, че когато заех този пост, обя­вих Спешната по­мощ за свой основен приоритет. Проблемите при нея могат най:общо да се очертаят в четири групи. Първата е липсата на лекари, медицински сестри, фелдшери, които да работят. Вторият проб­лем са възнаграждения­та. Може би това е причи­ната за съществуването на първия. Третият е фак­тът, че доскоро хората, които работеха в Спешна­та помощ, не можеха да повишават своята квали­фикация, да се обучават и да специализират. Чет­въртият проблем е вече от страна на пациентите и той е за достъпа на спеш­ните екипи до адресите. 
- А какво правите, за да   преодолеете  тези проблеми? 
- По темата за възнаг­раждението знаете, че от 1 юни бяха увеличени зап­латите   на   работещите там с 18%. От началото на този месец пък вдигнахме заплатите и на работещи­те в държавните психиат­рични болници, както и тези на работещите в центровете за трансфузионна хематология. Това не се е правило в последни­те 5 години от никой друг. По въпроса със специали­зацията променихме На­редба 34 и по този начин дадохме възможност на всички работещи в Спеш­на помощ да специализи­рат. Освен това реализи­рахме проект за 16 млн. лева по оперативна евро­пейска програма, който стартира преди дни. С не­го се дава възможност на всички специализанти -общо 1000 на брой, да по­лучат стипендия в размер на две минимални работ­ни заплати и ние да пла­тим таксата в размер на 180 лева за практическо­то и теоретическото обу­чение. 
- А четвъртият проб­лем - достъпът на ли­нейките до адресите? 
- С кмета на София г-жа Фандъкова започнахме реализацията на проект за изнесена дейност на Центъра за спешна меди­цинска помощ в четири столични квартала. Пър­вият такъв филиал отк­рихме през октомври в Кремиковци. Преди дни открихме филиала в „Лю­лин,,. Планирали сме пре­ди студентския празник -8 декември, да открием и филиала в Студентски град, а до края на година­та се надявам това да е факт и в кв. „Надежда". Така ще има позиционирани екипи, които по най-бързия начин да стигат до адреса. 
- Преди дни открихте филиал на врачанската болница в Оряхово. Как­ва е ситуацията с об­щинските лечебни заве­дения в момента? 
- Болницата в Оряхово е със същите задължения като тази в Девин - около 2 млн. лева, като са трупа­ни в същия период от вре­ме. Миналата година до­ри бе преустановен прие­мът на пациенти, но с ре­шение на общинския съ­вет и новоизбрания кмет на Оряхово бяха обедине­ни усилията и на болница­та във Враца, и на минис­терството, и на народните представители от ГЕРБ да се намери вариант, та­ка че хората да имат дос­тъп до болнична помощ. Подчертавам - депутати­те от ГЕРБ, защото преди време колеги от БСП по­искаха изрично изслушва­не в залата по отношение на болницата. Тогава зая­вих същото, което казвам и сега - че когато местна­та, изпълнителната и за­конодателната власт ра­ботят в една посока, не­щата се случват. Оряхово е примерът. Миналият пе­тък поканих Георги Божи­нов от БСП, който много се интересуваше тогава от болницата, да дойде на откриването на новия филиал, но той така и не се появи. Мисля, че това е показателно за гузна съ­вест. Това е и белегът от управлението на тройната коалиция в тези райони. Тези фалирали болници са следствие на лош ме­ниджмънт и лоши управ­ленски решения, които са се вземали назад в годи­ните. Това, което напра­вихме в Оряхово, искахме да го направим и в Девин - там да бъде открит фи­лиал на областната бол­ница в Смолян, но веро­ятно заради политически нюанси предложението не беше прието.