27.07.2011 г.

- В държавните болници у нас има 4 линейни уско­рителя, с които се извърш­ва спасителната лъчетерапия на българи с рак. След усвояването на европей­ските средства с колко ще се увеличи броят им, г-н министър?

- С получените от ЕС пари те ще се увеличат 4 пъти и ще станат 16. Това ще се случи до 2 г., тъй като толко­ва е технологичното време, за което могат да се изград­ят бункерите за апаратите, да се монтират и лечебните процедури да стартират. Ло­гичният въпрос, който се по­явява, е какво прави Минис­терството на здравеопазва­нето (МЗ) през този период? Както и министърът му, кой­то е на поста вече 9 месеца.

- Да, как ще помагате на болните през тези 2 г.?

- Един от първите пробле­ми, с който се сблъсках вед­нага, идвайки в МЗ, беше точно с линеен ускорител. Става дума за пловдивската болница „Св. Георги", където имаше такъв купен апарат, но стоеше ей така и чакаше да му мине гаранционният срок. Нямаше и къде да се монтира. За сметка на това имаше стар апарат „Рокус" на общинския диспансер, който обаче се намираше в бункера, собственост на „Св. Георги". Тази техника бе на много години, с практически изтекъл живот и вече не мо­жеше да се ресертифицира. От дълго време никой не бе намерил решение на про­блема. Няколко пъти ходих в Пловдив, имах разговори с представители на диспансе­ра, с кмета на града, с ръко­водството на „Св. Георги". В крайна сметка се реши ста­рият апарат да се бракува и на мястото му да се постави линеен ускорител. С чиста съвест мога да кажа, че това бе едно от първите неща, за които скромно съм доприне­съл да се случат. Естествено при оставянето на Пловдив с един линеен ускорител, от­странявайки стария „Рокус", се появи притеснението, че няма да има кой да обслужва болни от града.

- И тогава направихте план пациенти да се пре­насочват към други болни­ци при нужда.

- Точно така. За щастие не се стигна до приложението му, защото наличният апарат работеше на пълни обороти. Но при това положение пред­видихме, че неговата тръба ще изгори много по-рано. Просто защото ще й свърши животът. По тази причина от съвсем оскъдните капиталови разходи на МЗ за тази го­дина бяхме предвидили 300 хил. лв. за нова тръба за апа­рата. И смяната се наложи. Без обаче пациентите да раз­берат кога се е случило, кога частта е била подменена. Днес текат пробите за пуска­нето в експлоатация на втори линеен ускорител в „Св. Геор­ги", който ще заработи през идния месец. Т. е. МЗ си е свършило работата. Още не­що - много от директорите на болниците, в които имаше ли­нейни ускорители, се оплак­ваха, че поддръжката им е изключително скъпа. Че па­рите по клиничната пътека не стигат и че процедурата е то­тално нерентабилна. И какво направихме? През 2010 г. це­ната на пътеката за лъчетерапия бе 605 лв., през 2011 г. за лечение с линеен ускори­тел вече се плащат 1890 лв. Т. е. ръстът е от 312%. Няма подобен случай, откакто съ­ществуват пътеките. И тук не говорим за лоби на този или онзи, а за осигуряването на качествено лечение на бъл­гарите с рак. Да, разчетите за увеличението на средствата се направиха в комисия във финансовото министерство, но ние изключително настоя­вахме болниците да получа­ват суми, отговарящи на реалните разходи.

- Какво обаче може да се направи в момента, за да не чакат онкоболните по 2-3 месеца за лъчетерапия?

- Скоро ще имаме 5 линей­ни ускорителя и всичко зави­си от това да се направи взаи­мовръзка между отделните центрове, които разполагат апаратите. И там, където има по-малко пациенти,  да се пренасочват от другите ме­ста. В интерес на истината досега нито един болничен директор не ми се е обадил да каже: „Вижте, имаме про­блем, хората чакат с месеци." А това е нормалният път - да потърсиш  принципала. Та, ако кажем, че има листа на чакащите - да, това е лошо. Да, не сме се придвижили много и напред. Но ако по­гледнем какво е било преди 1 -2 години?! Тук много държа да отбележа, че оперативна, I програма „Регионално развитие" е с период на действие 2007-2013 г. Кога всъщност се отварят тези проекти? Не и през 2007 г. На практика ние с болниците правим опити за кандидатстване за европари и подписахме документите в късната есен на 2010 г. Т. е. много, много къс­но. Още като дойдох на по­ста, при първия си разговор с министър Томислав Дончев уточнихме, че ако тръгнем да правим кардинални промени в подаването на документите за субсидията, има вероят­ност въобще да не усвоим па­рите. Затова и не го напра­вих. Най-добре при тази си­туация е да приключим рабо­тата по настоящата отворена програма независимо дали е хубава или лоша.

-  И да получим пари за жизненоважните апарати?

-  Да. И още нещо, което касае диагностиката в онко­логията. Да припомним, че PET-скенера в Александровска болница беше монтиран, но не работеше. Защото ни­кой не беше предвидил, че той изисква изотопи. В край­на сметка след усилията на МЗ, след ангажимента на премиера Бойко Борисов то­зи апарат вече работи. Сега търсим начин да се сдобием със собствен, български циклотрон (б. p., уред, който произвежда изотопи).

- В момента те се внасят със самолетни полети от Унгария и Австрия.

- Да. Искаме тук да се прав­ят изотопите и, ако може, ние да си произвеждаме.

- И по-точно?

- Има три варианта: едини­ят е да се произвеждат изця­ло от държавна структура, другият - чрез публично-частно партньорство и третият - чрез частна инициатива. Об­съждаме кое е най-доброто. Ясно е, че трябва да е до мя­стото на PET-скенера, т. е. в Александровска     болница. Така или иначе не липсват оферти за изграждането му. Важното е, че хората от За­падна България вече не са принудени за диагностика да пътуват до Варна или до Тур­ция. Могат да бъдат изслед­вани, в София. А за колкото повече PET-скенера циклотронът произвежда изотопи, толкова по-рентабилно е. Друг плюс на този екип на МЗ е осигуряването на пари за консумативите за опера­ционния робот „Да Винчи", единствен на Балканския по­луостров.  За  него никога преди това държавата не е давала средства. Затова че­сто спираше да работи.