Д-р Стефан Константинов пред в. "24 часа" : спешни кабинети сменят джипита нощем
18 октомври 2010
18 октомври 2010 г.
Казах на Дянков, че здравната политика ще се прави в моето министерство
Абсурд е да има избор на екип,ако е само един
Здравните заведения не бива да са търговски дружества
Има анархия: едни печелят нечестно,а съвестните страдат
За население 7 млн. стигат 120 отлични болници
- Д-р Константинов, вие идвате от практиката, как ще отговорите на хората, които се оплакват, че болниците връщат.
- Плановият прием на практика не е спирал. Може би в края на август, когато бюджетът бе драстично намален до 67 %. В момента нямам сигнали, че някъде се отказва планов прием.
- Лекари и пациенти казват обратното.
- Много неща се говорят, но аз искам официална информация. Ако има ограничаване на приема някъде, това би било хубаво, защото при нас непрекъснато расте. Не е нормално хоспитализациите непрекъснато да се вдигат.
- Пациентите се сблъскват в болниците със сурова реалност. Искат им се пари за избор на екипи, дори за избор на анестезиолог.
- Това е т. нар. доплащане, но в сивия вариант - полунелегален. Единственият начин да се преборим с него е да се направи ясен регламент. Да се каже ясно - да, това струва повече, пациентът трябва по някакъв начин да доплати, но да е ясно за какво и къде. Мен като лекар също са ме избирали пациентите, но това е било в 3 часа през нощта. Викали са ме за раждане и са си плащали. Но е лошо, когато има един екип и той налага да бъде избран. Вече поисках от всички болници цените им за избор на екип, информация по какви критерии се формират сумите и как ги искат. След това ще регламентираме при какви условия може да се искат пари от хората.
- Може ли по време на криза да се обещават високи медицински стандарти?
- Смятам за неуместно по време на криза в най-бедната страна от Европа да говорим, че ще предоставяме качество, което ще е равно на средноевропейското. Ако стандартите се използват като метод за следене качеството на лечението - добре. Но ако се използват като инструмент за репресия над болниците и на тях се разчита, за да бъдат те преструктурирани, това вече не е добре. Трябва да се търсят други икономически и административни механизми.
- Рестартирате или продължавате реформата?
- Приемствеността е абсолютно задължителна в такава чувствителна сфера като здравеопазването. Никакви реформи няма да бъдат успешни, ако има напрежение в обществото. Първата ми работа ще е нещата да се успокоят. На болниците ще се плаща редовно, колегите ще имат ясни сметки и ще знаят какво получават. Моята идея е да имаме национални структуроопределящи болници, които да са около 120. Хората ще знаят, че услугите там са им гарантирани без доплащане, и точка. Ясно е, че това няма как да го постигнем с 350 болници при 7 милиона население. Това е разточителство. От догодина активно трябва да се работи за смяна на модела, което да стане факт през 2012 г. Няма никаква причина от Нова година да не започне пилотен проект с кабинети, където да се гарантира 24-часово обслужване на хората. Хората няма да се чудят какво да правят през нощта, когато джипито им не вдига телефона. Там ще може да се иде с проблем, който не е спешен, но е притеснителен. Например болки в корема. Зад това състояние може да се крие банална колика, но и начало на перитонит. Само лекар може да каже. Надявам се здравеопазването да стане по-дружелюбно към пациента.
- Споразумението с лекарския съюз предвижда парите от резерва на касата да се прехвърлят към фискалния резерв.
- България е парламентарна република. Всички важни неща се решават от Народното събрание. Споразумението е за намерения, но ще решават депутатите.
- Как ще насърчавате работещите болници?
- Начинът е един-единствен - повече пари. Въпросът е кои са работещите, какви са критериите. Това е болница, която има възможност да приема достатъчно пациенти - не само 500 или 1000 годишно. Какъв е капацитетът, апаратурата и специалистите, дали са приемали много пациенти - това са обективни критерии. Областните болници са 28, още 24 са университетските. Само с тях не можем. Трябва и други по-големи общински болници да бъдат включени в националния план. Ако пациентите искат повече - ще отиват в болница с доплащане.
- Кой ще решава как ще се плаща на болниците?
- Когато бях при финансовия министър, му казах: Уважаеми г-н Дянков, моля здравната политика да се прави в здравното министерство, а финансовото министерство да се ограничи до имането или нямането на пари и тяхното изразходване по най-разумен начин.
- И?
- Срещнах разбиране.
- Ще се преразглеждат ли клиничните пътеки?
- Трябва да се види да няма парадокси: пътека, която е лека, да струва повече от друга за тежки заболявания. Виждал съм такива в моята специалност. Но няма как да се случат някакви извънредни промени. Аз обаче съм твърд противник на финансиране по клинични пътеки. Сериозно обмислям да минем към диагностичносвързаните групи до няколко години - там, където е възможно. Не трябва да се прибързва с промените в здравеопазването. Имаме оферти и предложения от държави, които ползват такъв модел. За мен е по-добре да се вземе нещо готово, което е работещо, за да избегнем максимално лобизма тук
- Ще останат ли болниците търговски дружества?
- Мнението ми е, че не бива да са. То е в унисон с програмата на ГЕРБ. За съжаление е нужна радикална промяна на закона за лечебните заведения, а той вече мина. Болниците ме питат непрекъснато какво да правят - да подписват ли рамкови договори, анекси. Но те си имат борд на директорите. Те решават да провеждат търгове, кой доставчик да изберат, да намалят леглата, да се слеят ли две болници. Всичко е в техни ръце. Аз мога да сменя хората в борда, ако не съм доволен, но не мога да им кажа как да си вършат работата.
- Доверието в солидарния модел се разклаща, защото осигурените си плащат за доста неща.
- Солидарният модел не бива да се зачерква. В страна като нашата със застаряващо население той е важен. Това са европейските ценности и традиции. Липсва обаче справедливост. Хората се дразнят, когато виждат, че си имат осигуровки, но им казват: направленията свършиха! Защо? Защото хора, които никога не са работили, имат същите права като тях. Това е малко по-дълбока дискусия. Ако се въведе доплащане, то няма да накърни солидарния модел.
- Реформата досега се възприемаше като рязане на легла, пари. С какви аргументи ще търсите обществена подкрепа?
- Думата реформа е втръснала на всички. Някои хора си мислят, че трябва да се измисли някакво идеално здравеопазване, което може да се постигне за 5-6 месеца, а после ще настане радост за всички и проблемите ще свършат. Дай боже, това, което съм се наел да правя, някой ден да бъде окачествено като реформа. Моят план е да се знае къде е държавата, къде е пазарът, къде е пациентът. Сега има анархия, където недобросъвестните печелят, а добросъвестните страдат. Не ми се иска да става така. Думата рязане не ми харесва, но преструктуриране и окрупняване на болници са чудесни думи.