Върни се горе

Четири нови наредби на Министерството на здравеопазването ще регламентират основните принципи в провеждането на националната здравна политика през 2004 година. Министърът на здравеопазването Славчо Богоев представи тези наредби на редовната, последна за 2003 г. пресконференция на ведомството.

С тези наредби се определя обхватът на здравноосигурените лица, техните права, както и параметрите на националната здравна политика, подчерта министър Богоев. Те ще бъдат реализирани чрез договореното в Националния рамков договор 2004 между НЗОК, БЛС и ССБ.

Промените в наредбите целят да се постигне по-добър баланс между интересите на здравноосигурените лица и изпълнителите на медицинска помощ, подобряване качеството на медицинското обслужване, усъвършенстване на реда за достъп на здравноосигурените до медицински услуги.

Четирите нормативни акта са:

- Наредба №25 за определяне списъка на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК напълно или частично заплаща (обн. ДВ, брой 96 от 2003 г.)

- Наредба №28 за профилактичните прегледи и диспансеризацията.

- Наредба №29 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК

- Проектът на ПМС за изменение и допълнение на Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ.

Внесените изменения в Наредба №25отстраняват известни неточности и формулировки, които на практика възпрепятстваха адекватното й прилагане, уточни министър Богоев. Коригират се допуснатите в предишната наредба грешки от технически, правен и медицински характер, изчистват се някои несъответствия между наименованията на заболяванията и посочените кодове в официално приетия и действащ в момента документ – МКБ-9. Отстранени са болестни състояния, които не са подходящи за домашно лечение или пък са със симптоми, които не се нуждаят от лечение. Промените не ограничават правата на пациентите и не стесняват обема на заболяванията, лекарствата за чието домашно лечение заплаща НЗОК, посочи министър Богоев.

Наредба №28 за профилактичните прегледи и диспансеризацията отменя Наредба №2 от 4 февруари 2003 г. за организация и провеждане на профилактичните прегледи при лица от 0-18 г. и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурените лица. Наредбата е израз на основния приоритет в националната здравна политика, реализирана от МЗ, на основната й стратегическа цел – засилване на профилактиката и промоцията.

При разработването на наредбата е приложен нов подход. С наредбата са определени заболяванията, при които болните подлежат на диспансеризация, и редът за профилактичните прегледи и диспансеризацията, които извършват лечебните и здравните заведения, а обемът, честотата на прегледите и заплащането на дейността по диспансеризацията се определят в НРД между НЗОК, БЛС и ССБ, подчерта министър Богоев.

Предимствата на новата наредба в сравнение с досега действащата са няколко. На първо място, ясно и точно са определени заболяванията. На второ място, разширява се обхватът на заболяванията – в наредбата са включени всички хронични заболявания, при които болните подлежат на диспансеризация по медицински критерии. По този начин се гарантира равнопоставеност на всички пациенти с хронични заболявания, каза министър Богоев. Министърът обясни, че заболяванията се диференцират на две групи. За първата ще се заплаща от НЗОК, а за втората - чрез общинските и държавни диспансери ще се заплаща от републиканския бюджет.

С промените и в тази наредба всички нормативни документи се унифицират съобразно МКБ-9. Това ще позволи в здравеопазването да се работи по единна информационна система, нормативно основана на МКБ-9, подчерта Славчо Богоев.

С наредбата се регламентират точно обемът от дейностите по профилактичните прегледи за децата и бременните, които НЗОК ще заплаща напълно. Тези две групи са специално изведени, тъй като те детското и майчиното здравеопазване са двата основни приоритета в националната здравна стратегия. Профилактичните прегледи за възрастните над 18 години са регламентирани в Наредба №29, в основния пакет на общопрактикуващите лекари.

Въвежда се нова регистрационна карта за бременните за проследяване на цялата бременност, независимо от смяната на лекаря. Те ще могат да посещават различни специалисти, които задължително ще попълват тази карта по съответния ред. По този начин цялата история на бременността ще бъде ясно документирана, което ще позволи електронната обработка на данните. По желание на бременните профилактичните им прегледи ще се извършват от специалист акушер-гинеколог или личен лекар. При бременност с риск тези прегледи задължително ще се осъществяват от специалист акушер-гинеколог, като са посочени и допълнителни консултации и изследвания, които НЗОК заплаща на лечебните заведения, с които има сключен договор.

При децата до 2-годишна възраст, която е най-рисковата група, когато личният лекар не е педиатър, текущите ежемесечни прегледи за наблюдение на развитието на детето ще могат да се извършват от специалист по детски болести от извънболничната помощ.

Според министър Славчо Богоев Наредба №29 за определяне на основния пакет здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, в най-голяма степен е свързана с националното рамково договаряне. С нея се гарантира то да бъде в рамките, определени от държавата с националната здравна политика.

Новото в тази наредба, обясни министър Богоев, са разработените няколко нови приложения. Регламентира се гарантиран минимум от прегледи, консултации и изследвания при диспансеризация, заплащани от НЗОК. Това са два пакета от дейности - при диспансеризирани пациенти над 18 г. и при диспансеризирани деца по групи заболявания. Предвид индивидуалните особености на протичане на заболяванията при всеки отделен случай в наредбата не са фиксирани броят на прегледите, консултациите и изследванията, а са определени параметрите на медицинския целесъобразен минимум, който касата следва финансово да гарантира за здравноосигурените.

В основния пакет за първичната извънболнична медицинска помощ няма съществени промени. При специализираната извънболнична медицинска помощ се детайлизира точно обхватът на високоспециализираните дейности, които могат да се извършват в доболничната помощ и в болничната. Това се прави в интерес на пациента, уточни министър Богоев. За да се повиши качеството на извършваните високоспециализирани дейности, част от извършваните до момента в структури на специализираната извънболнична помощ се пренасочват за извършване в лечебни заведения за болнична помощ. Един от мотивите за пренасочване на част от пакета високоспециализирани дейности към болнични структури е и позицията на МЗ да се осигури затворен цикъл на обслужване на пациентите при хоспитализация, без да се увеличава излишно болничният престой.

Нов момент в Наредба №29 е въвеждането на пакети дейности за медицински консултации, изследвания и документи, необходими за трудово-лекарската експертиза.Този минимален пакет се въвежда с цел подобряване качеството на подготовката на пациента за трудово-лекарска експертиза на трайната нетрудоспособност. С него се регламентират предварителните изследвания и консултации, които личните лекари и специалистите трябва да направят и които НЗОК заплаща. По този начин се подобрява достъпът на пациентите до ТЕЛК, ще се спре безразборното им разкарване и връщане за необходимите документи. Министър Богоев съобщи, че се търсят още резерви за подобряване дейността на ТЕЛК. В момента работна група, включваща представители на МЗ, МФ, МТСП, НОИ, НЗОК, ТЕЛК, РЦЗ, преоценява Наредбата за експертиза на нетрудоспособността и ще излезе с експертно становище за необходимите промени до края на февруари 2004 г.

Основният пакет за болнична помощ включва 111 клинични пътеки, които обхващат 1950 диагнози. По прогнозни разчети на НЗОК те ще обхванат 560 000 пациенти. Разработването на клинични пътеки е съобразено с постигнатото споразумение за постепенно увеличаване на относителния дял на финансиране от НЗОК в болничната помощ. Заплащането на болниците за лечение на заболявания, за които няма разработени клинични пътеки, се поема от Министерството на здравеопазването. Те ще засегнат 800 000 пациенти. През 2004 г. се очаква броят на болните, които ще преминат през болниците, да надхвърли 1,3 млн. души.

Значителна промяна е внесена в Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ. Основната промяна е свързана с регламентираното в Закона за здравното осигуряване отпадане на районирането на лечебните заведения от 1 януари 2004 г.Целта на промените е да се осигури достъпна и качествена медицинска помощ.

Според министър Богоев изборът на пациентите и натоварването на болниците ще бъде индикатор за качеството на оказаната медицинска помощ. Някои болници ще бъдат натоварени с максимален капацитет, други – не. В наредбата за първи път се регламентира листа на чакащите. Тя ще бъде изготвяна за всяка клиника, отделение или сектор. В нея се вписват всички подлежащи на хоспитализация лица с изключение на нуждаещите се от спешна диагностика или лечение. Приемът ще се извършва съобразно последователността на поредните им номера. Когато лечебните заведения за болнична помощ не успеят да осигурят необходимия брой диагностични и лечебни дейности за хоспитализиран в спешно състояние пациент, те ще поемат своевременното му придвижване до най-близкото лечебно заведение, което може да предостави тези услуги.

На пресконференцията бяха представени и редът и методиката за финансиране на лечебните заведения за болнична помощ с държавно и общинско участие от МЗ през 2004 г. Те ще се финансират чрез едногодишни типови договори за извършена дейност по единен ред и методика, които ще бъдат утвърдени от министъра на здравеопазването. Методиката предвижда субсидиите на болниците да се определят на база брой преминали болни по среден разход за лечението на един болен за съответната диагноза.Става дума за болни, които се лекуват извън клиничните пътеки, заплащани от НЗОК. Болниците ще получават допълнителна субсидия и за всяка извършена хемодиализа и за всяка издадена експертиза за ТЕЛК. Предвижда се допълнителна субсидия за най-малките болници, които изпълняват и социални функции, както и за тези с уникално значение като “Пирогов”. Работна група от експерти на Министерството на здравеопазването и Националното сдружение на общините уточнява критериите за допълнителното финансиране на общинските болници.

Практическият подход за предоставяне на субсидиите ще бъде дефиниран и договорен между всяка болница и министъра на здравеопазването с едногодишни типови договори. Министърът на здравеопазването ще сключи договори за финансиране през 2004 г. със 186 болници – 70 с държавно участие и 116 с общинска участие. В договорите подробно ще бъде описан и редът за организацията на отчетността за извършените медицински дейности.

На пресконференцията бе подробно разяснен и механизмът за образуване на средствата за работна заплата в търговските дружества – лечебни заведения с над 50% държавно или общинско участие през 2004 г., регламентиран в предложения от Министерството на здравеопазването проект за инструкция. По този начин се гарантира обемът на средствата за работни заплати за лекарите от достигнатите реални разходи през 2003 г., както и тяхното нарастване с известен процент - до 0,8 на сто от реализираното увеличение на приходите на болниците през 2004 г.

Сподели в: