Министърът на здравеопазването е принципал на 65 действащи търговски дружества – публични предприятия, от които 62 – лечебни заведения. Към 31.03.2022 г., на базата на междинните финансови отчети, общите задължения на държавните лечебни заведения за болнична помощ са в размер на 600 млн. лв., а просрочията възлизат на 113 млн. лв. „Финансирането на тези болници се осъществява преди всичко от нашите здравни осигуровки, от здравните осигуровки на всички български граждани, от данъците ни и т.н. Това става през бюджетите на НЗОК и Министерството на здравеопазването. Поради тази причина, за мен е изключително важно как се разходват средствата за здравеопазване. Ако има възможност за осигуряване за по-голям финансов ресурс за пациента, било то дори и един лев в повече, а в същото време се оказва, че този един лев отива за друго, то ние трябва да знаем причините за това, и ако те не са приемливи за нас като общество, да предприемем съответните действия“. Това заяви министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова на брифинг относно състоянието на лечебните заведения с държавно участие и съответните резултати от извършените проверки.

Министърът съобщи, че за изминалите 6 месеца Инспекторатът на МЗ е извършил 64 проверки, за сравнение за цялата 2021 г. проверките са били 61. Звеното „Вътрешен одит“ към МЗ е реализирало 71 проверки и одитни ангажименти, като резултатите от 18 са изпратени по компетентност на съответните органи. През годината проверки са назначавани във всички лечебни заведения, за които са постъпили сигнали или министерството е имало съмнения за лошо управление, нерегламентирани практики, заобикаляне на българското законодателство и т.н.

Всички лечебни заведения, съгласно нормативните изисквания, са представили бизнес програми за предстоящите 3 години. Одобрени на този етап обаче са само 3 от депозираните в МЗ програми. При останалите, заради редица липсващи данни, липса на ангажимент от страна на ръководството, както и известен формализъм в изготвянето на бизнес програмите, са подготвени писма за преработване на въпросните документи. При 7 болници е установено значително влошаване на финансовите показатели, като по тази причина са изискани оздравителни планове.

„Нека посланието бъде ясно – тези лечебни заведения не са на здравния министър, въпреки че той отговаря за тях, не са и на конкретния ръководител на болницата. В този смисъл днес не коментираме професионалните качества на отделни лекари, а това как се ръководят лечебните заведения“, посочи министър Сербезова, като уточни, че Министерството на здравеопазването ще се въздържи от изнасянето на предварителни данни за лечебни заведения, в които проверките все още не са приключили.

За сериозни нарушения, констатирани в три лечебни заведения в София – Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и УМБАЛ „Св. Екатерина“, както и в УМБАЛ Пловдив, УМБАЛ „Св. Анна“ във Варна, УМБАЛ „Канев“ в гр. Русе и в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в гр. Сливен, съобщи началникът на кабинета и председател на НС на НЗОК доц. Васил Пандов. Най-общо нарушенията са свързани с процедури по ЗОП, финансов контрол, управление на имущество, правила за възнаграждения и изплащането им и др.

Доц. Пандов изнесе данни и за реализирани проверки в регионалните здравни инспекции в страната във връзка със закупуването на лични предпазни средства и бързи антигенни тестове за установяване на COVID-19 по време въведеното извънредно положение и извънредна епидемична обстановка. „Във връзка с обявената извънредна епидемична обстановка Законът за мерките по време на извънредното положение и извънредната епидемична обстановка предвиждаше възможност да се закупуват антигенни тестове и лични предпазни средства без провеждане на процедури Установихме, че тези процедури са протекли при липса на отчетност, прозрачност, огласяване на резултатите и обявяване на предложенията на участниците“, посочи доц. Пандов, като обясни, че в резултат на това разликата в единичната цена на закупен тест е между 3 и 18,50 лв.

По време на брифинга стана ясно още, че работна група, назначена със заповед на здравния министър, е установила, че от 1992 г. досега държавата е загубила над 72 млн. лв. за това, че не е събирала концесионни възнаграждения за лечебната кал и лугата.