Линк към интервюто на проф. Николай Петров вестник „24 часа“
Репортер: Проф. Петров, кои са 3-те основни проблема в здравната система, които отчитате от началото на мандата си и трябва да бъдат решени спешно?
Проф. Николай Петров: Проблемите са повече от три, но ако трябва да ги систематизирам, това са проблемът с достъпа до лекарства и въобще с консумацията им, както и защо всяка година растат, и то с милиони, разходите за тях. На второ място са проблемите в болничното здравеопазване и най-вече недостигът на средства, което налага лимитиране на болничната дейност. На трето място е липсата на добър регламент и обмен на информация в целия сектор здравеопазване - липсата на т. нар. електронно здравеопазване. По последната тема имаше дебат в Народното събрание. Взе се решение и има срок от 2 г. това да се случи, т.е. тук нямаме право на мислене, просто трябва да действаме. Много се надявам през системата за електронно здравеопазване да се подобри и работата с лекарствата и работата в болничните заведения.
Репортер: Тези дни се върнахте от съвет на министрите в Люксембург, на което се срещнахте и с естонското председателство. На срещата обявихте, че ще заимстваме техния модел на електронно здравеопазване. Какво конкретно имате предвид?
Проф. Николай Петров: По време на председателството на Естония една от темите ще бъде електронното здравеопазване. Естонците са всепризнати в цяла Европа с техния модел на електронно управление. Електронното здравеопазване е част от този модел. Аз имах среща с министъра на здравеопазването и договорихме наша експертна група да бъде там, да вземем цялостно модела и неща, които бихме могли да приложим бързо и най-вече бързо биха дали резултат. Това няма да бъде лично мое решение, а на правителството и парламента, но ние трябва да бъдем наясно със стъпките. Практиките са ни известни, но не са се случили у нас. Това са електронното здравно досие, електронната рецепта, електронното проследяване на движението на всеки пациент -от посещението при джипито през специалиста до операцията в болничното заведение. От това какво е решението на онкокомитета, ако се касае за онкологично заболяване, къде е отишъл пациентът, каква доза химиотерапия е получил, в каква болница. Тогава ще излязат нещата и ще се види проблемът с лекарствата. Ще се види къде отива конкретният пациент и няма да има нужда да се убеждаваме, че в някоя болница има повече пациенти, отколкото в друга. Сигурен съм, че ще падне и броят на хоспитализациите, защото ще има пределна яснота - всеки пациент ще бъде проследен, включително с неговите килограми, неговата кръвна група, неговите хронични заболявания и индивидуална доза, ако се касае за онколечение.
Репортер: По ваша инициатива по време на българското председателство ще бъде обсъдена темата за затлъстяването при децата. Какво може да се направи за подобряване на тази тенденция?
Проф. Николай Петров: Тази идея е възникнала много преди аз да бъда министър. Това, което направи нашият екип, е да я доразвием до степен да отчетем ефекта на храните и на недобрите съставки в тях. Тези, които имат отношение не само към затлъстяването, а и за половото, физическото и психическото развитие при децата за някои заболявания, които все повече се подмладяват и нетипично се проявяват в много ранна детска възраст. Искаме да разгледаме този проблем по-детайлно и да не се ограничим само до хранене, затлъстяване, деца, а да влезем по-дълбоко - хранене, затлъстяване, заболявания. Някои състояния не са и заболяване, те са физиологични, само че не се развиват в правилното време. По този начин в децата се създава терен за развитие на заболявания, които не са типични за тази възраст.
Предложена е и втора тема на председателството ни - достъпът до лекарствени продукти. Също доста голяма тема.
Репортер: Приоритет на правителството в здравната политика е демонополизацията на здравната каса. Има ли вече визия какъв модел ще бъде избран и какви промени може да се очакват през 2018 г.?
Проф. Николай Петров: Работи се по този въпрос, и то на ниво няколко министерства, под прякото ръководство на премиера Борисов. Не мога да кажа, че е избран точно моделът, но се надявам това да стане скоро. Всеки модел трябва да бъде много внимателно изследван, да се види ефектът на неговото въздействие при прилагането му и тогава да се намали рискът до минимум. Това трябва да е работещ модел. Не можем да си позволим грешка.
Репортер: Достатъчна ли е според вас здравната осигуровка от 8%? Трябва ли да бъде повишена и предвижда ли се това?
Проф. Николай Петров: На този етап повишение на здравната вноска не се обсъжда. Труден отговор има този въпрос, защото и сега, при този процент на осигуряване, голяма част от населението не успява или не желае да я плаща. Като се прибави и това, че голяма част от българските граждани зад граница по една или друга причина също не плащат осигуровки, тази цифра става доста голяма и ако се върви в посока увеличаване, трябва да се прецени много точно рискът, дали няма да претоварим и без това намалялата част от населението, което плаща. Ако се взема такова решение, то ще бъде на много високо политическо равнище.
Репортер: Какво предвижда стратегията ви за развитие на болничната помощ?
Проф. Николай Петров: Силно е да се говори за стратегия за развитие на болничната помощ. Такава има и тя е подчинена на солидарен модел на заплащане и пазарен принцип на развитие. В стратегически план не се предвиждат някакви движения. Друг е въпросът вече в модела на развитие на самите болнични заведения, в модела на техния мениджмънт, в качеството на услуги и начина на заплащане на дейностите им - ето в тази посока ще работим.
Репортер: Какво се случва с електронната платформа за лекарства, която вие подкрепяхте като директор на болница?
Проф. Николай Петров: Една хубава идея, стартирана от министър Москов, но към която има какво да се желае. Ръководството на министерството вече няколко пъти я обсъжда. Целта е през тази платформа да се доближим максимално близо до електронна борса за лекарства. Това, което виждаме изградено до момента, не бих казал, че го постига на 100%. Стартирали сме процедура за одит на Министерството на здравеопазването от страна на Агенцията за електронно управление. Те трябва да ни тестват и да ни кажат тази електронна платформа, както и останалите електронни регистри - за раждания, за туберкулоза, раковия регистър и др., на какво ниво са, поддържани ли са добре, работещи ли са, могат ли да се доразвият и да се интегрират в цялостната електронна система, която мечтаем и се надяваме да изградим. Със сигурност няма да се откажем и ще доразвием тази платформа.
Репортер: Какви мерки предвиждате срещу изтичането на лекари и сестри в чужбина? Има ли реална опасност след 10-ина години страната ни да остане без специалисти?
Проф. Николай Петров: Аз имах среща с асоциацията на младите лекари, които бяха направили много голяма и подробна анкета сред тях, от която е видно, че този процес на емиграция е започнал да се забавя. Една от причините, която караше младите лекари да емигрират, беше недобрата система за специализация. Тя вече е подобрена и е въведена по времето на министър Москов, за което го поздравявам. Все още имат някои желания за усъвършенстване на системата и ние ще го направим, дори стартирахме процедура.
Искат повече публичност и обективност в самите конкурси за зачисляване за специализация. Затова, надявам се, до края на тази седмица отново ще се срещнем с тях, за да решим въпроса и да знаем, че са доволни от Наредбата за специализациите и проблем там няма.
По отношение на заплащането в тази наредба на тях им е определена добра начална базова заплата, която понякога дори е по-висока от тази на обучаващия ги. Дали като цяло е достатъчна обаче, не бих искал да коментирам, защото това зависи от гледната точка на всеки един човек.
Според мен много по-голям е проблемът с недостига на медицински сестри, акушерки и лаборантки. Това е един основен професионален стълб в здравеопазването, който години наред подценявахме. Имахме срещи с тях, на които изразиха идеите си - някои от тях осъществими, други - по-трудно, но те ще имат изцяло нашата подкрепа в това отношение. На първо място, това, което ще предложим, е да се увеличат бройките за обучение на специалисти по здравни грижи, на второ място, ще се погрижим да предприемем инициативи за постигане на малко повече справедливост, специално при сестрите в училищата и детските градини, защото там изостанаха много със заплащането. Сега правим разчети и финансовият министър ще каже какво от това е осъществимо.
По-тежък е проблемът при специалистите в средна възраст, защото са вече изградени и трудно може да бъдат задържани тук, ако имат добри предложения в развитите европейски страни. Те се интересуват най-вече от заплащането, работната среда, която включва битовите условия, техниката, с която се работи, отношенията в самия колектив, защото на много места има лош микроклимат, където цели колективи стават заложници на междуличностни отношения на един или двама души. Да се преборим с това няма да струва пари, но зависи от индивидуалните ни характеристики като личности. Според мен този проблем няма да бъде решен бързо и дефинитивно, но постепенно ще се върви към подобряване на параметрите. Със сигурност обаче след 10 г. България няма да остане без медицински специалисти.
Репортер: Каква здравна система искате да видите в близките 5-10 г.?
Проф. Николай Петров: Нашата здравна система като цяло е добра. Аз и много хора имат контакти с други, които са ползвали здравните системи на много по-развити страни. Сигналите са разнопосочни. Ще ми се да видя всичко добро, което го има при нас, да видя малко повече позитивизъм от страна на пациентите към техните лечители, да видя повече доверие и уважение от вас, медиите, към лекарите и медицинските сестри, защото това е една онеправдана професия, която и до днес продължава да се бърка с услуги. Хубавото при нас е, че имаме много добри болници, имаме прекрасни специалисти, които са на европейско, а дори и на по-високо ниво. Всеки един български гражданин има възможност в рамките на ден-два да стигне до най-големия специалист. Има страни в Европа, където това е невъзможно. Там за джипи може да чакаш една-две седмици, а за специалист дори няколко месеца.