Линк към интервюто на Кирил Ананиев вестник 24 часа

- Защо се получава така, че всяка година се наливат все повече пари в здравеопазването, а то все не оздравява и всички са недоволни, г-н Ананиев?
- В момента лекуваме болното здравеопазване с палиативни мерки. Една от тези мерки е увеличаването със стотици милиони на парите, влизащи в него, и то всяка година. Въпросът е, че без структурни промени и само с наливане на пари няма да се постигне очакваното подобрение.
- Има нужда от лечение, но никой не написа рецептата за това. Вие обещахте да я напишете. Толкова лош ли бе предишният модел, за да отиваме към нов. Как ще изглежда той?
- Да се върнем към 1999 г. Избраният тогава модел стъпи на необходимостта да се превърнат участниците в този процес в търговци. Така превърнахме болниците в търговци на едро, а извън-болничната помощ - в търговци на дребно. Да, но хуманността на част от хората, които работят в здравната система, като че ли започва да се изчерпва. Икономическият стимул започва да надделява. Оказва се, че дори и да е имало положителни черти в конкуренцията, която беше целта на онзи модел, те сякаш изчезнаха.
- Какво пише във вашата рецепта?
- Рецептата я пиша в момента. Тя ще стигне в "аптеката" в началото на есенната сесия на парламента, както обещах. Дотук ще спра.
- Кажете в аванс каква ще е посоката на този нов модел?
- Има няколко варианта, които обсъждаме. Най-важното е, че искаме да вкараме пациента като пълноправен участник в този здравен модел, какъвто той сега не е. В момента пациентът играе пасивна роля, въпреки че става въпрос за неговото здраве. Често той не проявява интерес към терапията, по която го лекуват, и нейната цена. Понякога не знае и какъв документ подписва. Без пациентът пряко да участва в този процес, резултатът няма да отговаря на очакванията на хората. Каква ще е цялата рецепта - когато стане готова, обещавам да ви я кажа. Поел съм ангажимент и ще предложа нов модел, съгласуван с всички заинтересовани страни - институции, асоциации, неправителствени и съсловни организации, така че да е консенсусен за всички, а не дебатът да започне тепърва в парламента.
- Поръчахте одити на болниците. Готов ли е докладът и какво показва?
- Готов е. В момента правим анализи по резултатите. Нашите проверки бяха свързани най-вече с договорите, които болниците са сключили по Закона за обществените поръчки с други търговски дружества и най-вече с частни болници. Установихме лоши практики. Вече има досъдебни производства. (Става дума за врачанската болница- бел.ред.). Установихме, че най-честият случай е, когато се сключва договор между държавна и частна болница - особено когато частната е на територията на държавната. Финансовият резултат е изключително в полза на частната, въпреки че разходите ги прави предимно държавната.
Средното съотношение, в което се делят резултатите, е 85/15% , някъде има дори 90/10%. Работим с колегите от съответните служби и ще излезем с общо становище по проверките. Разбира се, случаите, в които се установи престъпна дейност, ще отидат в правораздавателните институции.
- Ще затваряте ли тежко затънали болници?
- Министърът на здравеопазването не затваря болници. Те работят по закона за лечебните заведения и по търговския закон. Това, което аз мога да направя, е да подпомогна тези болници да се преструктурират и оздравят - като ловешката, врачанската, Видинската, старозагорската. Ще влезем съвсем скоро в някои университетски болници, където също има проблеми.
- Кои са те?
- Ще влезем в "Пирогов", Националната кардиологична болница и в някои други. Започнахме много неща и в рамките на краткото време не можем да се насочим само към една задача. А и с ненужните скандали напоследък губим излишна енергия и време.
- С подписания национален рамков договор с лекарския съюз се увеличават парите за клинични пътеки. Това ще помогне ли на нестабилни болници да си стъпят на краката?
- Близо половината от клиничните пътеки са с увеличение на цените -някои с 20 лв., а при други стига до 400-450 лв. Повечето от парите по тези пътеки се усвояват от общинските и областните болници. Една голяма част от това увеличение по клиничните пътеки ще отиде при тях. Ефектът от тези допълнителни средства ще се отрази в две посоки. Лечебният процес ще се подобри, защото понякога поради липса на финансов интерес болниците не изпълняват определени клинични пътеки или клиничните пътеки не се изпълняват в пълен обем. Друга част ще отиде за увеличение на заплатите, което се надявам да доведе до по-висока мотивация на персонала и до по-добро качество на лечението.
- Общинските болници не са ли грижа на общините?
- Като собственик те би трябвало да полагат основно грижи за тях. Ние обаче не можем да стоим безучастни. Аз обещах три неща пред Сдружението на общинските болници и ги изпълнявам. Обещах да направя пълен анализ на бюджета на Министерството на здравеопазването, да оптимизирам разходите, където е възможно, и да насоча разликата към общинските болници по методиката за финансиране на лечебните заведения.
Досега успях да оптимизирам разходите с 1,5 млн. лв. и те ще отидат към болници в отдалечени и високопланински райони.
Второто ми обещание е свързано с новия рамков договор и с цените на клиничните пътеки, за които вече обясних, че ще им осигурят стабилност и предвидимост на разходите за лечение.
И трето - тъй като не навсякъде могат да се изпълняват всички клинични пътеки, направихме промени в някои медицински стандарти, в които оптимизирахме състава, който трябва да е наличен, без това да се отразява на качеството на лечението. Това обещах и го изпълних. Освен това оказваме методическа помощ към по-малките болници за тяхното преструктуриране.
- Ще промените ли нещо във Фонда за лечение на деца в чужбина?
- Това беше един от първите въпроси, които ми зададоха, като станах министър. Мерките трябва да са в две посоки -краткосрочни и дългосрочни. Краткосрочните вече се прилагат -подобряване на организацията и капацитета, функционирането на фонда, с цел да се подобри качеството и достъпността на лечението. По-същественият въпрос е какво следва да се направи в дългосрочен план.
- По-бързо и по- справедливо вземане на решенията ли?
- Това е целта. Работим по няколко варианта, за да променим финансирането на лечението на децата в чужбина. Една от възможностите, която дискутираме, е тази дейност да премине към НЗОК, запазвайки самостоятелността, дейността, натрупаният досега положителен опит при лечение на деца в чужбина, както и прозрачността в работата на фонда. В НЗОК има работещ механизъм в това отношение, на който ще стъпим. Но това, подчертавам, е един от вариантите, които обсъждаме.
- Източва ли се НЗОК с леченията на българи в чужбина. Никой не го доказа, но всички го подозират?
- Законодателството е решило в кои случаи се отива към лечение в чужбина. Единият е, когато има инцидент зад граница и е спешен случай. Вторият - когато планово се отива за лечение в чужбина. Във втория случай комисия трябва да удостовери, че медицинската помощ наистина не може да се окаже у нас. Но има и некоректни практики.
- Какви са те, кажете най-честите?
- Имаме наше здравно заведение с невероятен персонал, с най-добрата европейска техника, с лаборатории, но човекът преценява, че иска да се лекува в чужбина. И си намира механизмите това да стане като спешен случай. А в чужбина лечението е в пъти по-скъпо, но го плащаме ние, с нашите здравни вноски. Това са, меко казано, порочни практики. Има и други -наши лекари излизат зад граница, правят си там кабинети и понеже много добре знаят как да превърнат един случай на българин в спешен, започват да издърпват пациенти от България и да ги лекуват там като спешни. Отново на по-високата цена!
- Колко дължим на чужди болници и как ще ги погасим?
- Общите задължения са 271 млн. лв., от тях 133 млн. лв. са с изтекъл над 18 месеца срок - при равни други условия те би трябвало да са платими и да текат лихви по тях. Само че миналата година, аз още бях председател на Надзорния съвет на НЗОК, направихме среща с Асоциацията на германските и с австрийските каси, с които разсрочихме задълженията и направихме график, който се изпълнява скриктно от НЗОК.
Към края на 2018 г. изискуемите разходи ще са около 200 млн. лв., но вече сме говорили с тези най-големи наши кредитори и ще направим ново разсрочване с включени нови суми. Направили сме и нещо много важно - предвидили сме за догодина да увеличим този ресурс, който да не е 73 млн., а поне да удвоим тази сума. Това ще поискам да се гласува от парламента, защото то означава, че правим график за рязко стопяване на тези задължения.
- Защо се получи това разминаване с проф. Камен Плочев?
- Да, цифрите на проф. Камен Плочев за дълговете в чужбина излязоха верни, но анализът бе спекулативен. Оперативното ръководство на НЗОК трябва да коригира системата за финансово управление и контрол по отношение на тези плащания, за да може данните на начислена и касова основа да се отразяват вярно и достоверно. Тази година нямаме проблем с плащанията. Нито една чужда болница не е отказала лечение на българин. Цифрата, която се тиражира - 332 случая за година, се отнася за български граждани, които са се лекували в чужбина и сега очакват НЗОК да възстанови извършените плащания. Това е, няма нито един отказ.
- Ще има ли актуализация на бюджета на НЗОК?
- Частично вече ви отговорих. Затруднения с плащанията няма. Естествено, в един огромен бюджет с много изпълнители и тежка болнична и лекарствена система винаги може да възникнат трудности. Важното е, че тези проблеми са напълно управляеми. Няма основания в началото на годината да се мисли за актуализация на бюджета. Новият Национален рамков договор, чиито параметри и цени на медицински дейности са по-високи от този през 2017 г., ще бъде изпълнен в рамките на бюджета на касата за 2018 г.
- Достатъчна ли е здравна вноска от 8%? Има гласове, че не стига.
- Тя постъпва в бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Всички анализи показват, че българинът харчи 7,2% от БВП за здраве. Което означава, че над тези 4,2%, които публичните институции разплащат със своите бюджети, има още едни 3%, които се харчат извън регламентите. Повечето от тях са плащания под масата. Това, което аз ще предложа с моята рецепта, е тези пари да станат легитимни и да влязат като бели пари в системата. Не в джобовете на определени хора, а за лечението на хората. Т.е. това, което искам да предложа, е не да се утежняват допълнително хората с плащания над 8-те процента, които досега са давали за здраве, а да осветля допълнителните пари, давани от джоба.
- Панацея ли е демонополизация на здравната каса за здравеопазването?
- Вървим към демонополизация на касата, но вървим разумно, наблюдавайки процеса, защото всяко едно рязко движение в управлението на тази консервативна система може да донесе повече бели, отколкото ползи. Аз не съм привърженик на резките движения, системата няма да ги издържи. Това ще бъде единият инструмент в цялостния модел. Тази демонополизация ще бъде направена на етапи, като на всеки етап ще се отчитат резултатите от предишния и от участието на новите играчи в системата. Целта не е да направим 4-5 нови каси, които да натоварят-системата с повече административни разходи, а да предизвикаме конкуренция, която да повиши ефективността и качеството на лечението.