Върни се горе

Министърът на здравеопазването Славчо Богоев внесе в Министерски съвет първия у нас доклад за здравето - “ДОКЛАД ЗА ЗДРАВЕТО НА НАЦИЯТА В НАЧАЛОТО НА ХХІ ВЕК. АНАЛИЗ НА ПРОВЕЖДАНАТА РЕФОРМА В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО”.

Документът е разработен от екип от Министерството на здравеопазването и Националния център по обществено здраве в изпълнение на решение на Министерския съвет от 13 май 2004 г.

Според него до 30 юни министърът на здравеопазването трябва да внесе в МС “ доклад за резултатите от провежданата реформа, отклоненията от първоначалните й цели, проблемните области и краткосрочните и средносрочни мерки за преодоляване на съществуващите диспропорции при функционирането и финансирането на отделните направления в медицинското обслужване в системата на здравеопазването като цяло”.

Досегашните незадоволителни резултати от реформата в здравеопазването недвусмислено показват, че съществена причина за извършващите се неефективни промени е липсата на постоянен мониторинг и периодична оценка. Докладът слага началото на такъв процес. С него за първи път от началото на здравната реформа у нас се прави опит за цялостен анализ на здравното състояние на нацията и тенденциите в него, на основните проблеми в системата на здравеопазване и на тази основа, на базата на обобщените данни и изводи се дават предложения за нейното подобряване.

Прегледът и оценката на здравната ситуация у нас, на съществуващата политика за здраве, на достигнатата степен в провеждането на реформата в здравеопазването и на по-нататъшното й развитие са направени с оглед главната цел на реформата в здравеопазването - подобряване здравето на нацията. Това е и основният приоритет в провежданата от правителството здравна политика.

Докладът обхваща основно последните 5 години - периода от началото на реформата, като някои тенденции за здравното състояние (демографски процеси, смъртност, раждаемост и други) са изследвани в по-продължителен период. В него се отчитат както постиженията, така и неуспехите в достигането на тази основна цел пред българското здравеопазване за осигуряване на възможно най-добро здраве за цялото население и ефективно противодействие при неговото влошаване чрез намаляване на заболеваемостта и преждевременната смъртност и инвалидност, редуциране на рисковите за здравето фактори, развитите на социално-справедлива здравеопазна система, която да подобрява финансирането и крайните здравни резултати и да дава адекватен отговор на очакванията на населението за достъпни и качествени медицински услуги.

Причините за лошото здраве на българина в настоящия момент са анализирани в по-широк социално-икономически контекст.Системата на здравеопазване е съставна част от общата социално-икономическа система, затова нейните проблеми, както и необходимите управленските решения не трябва да се търсят само вътре в системата, а и извън нея, се казва в доклада. Тъй като много от причините за негативните здравни тенденции са извън сферата на здравеопазването, проблемите не могат да бъдат решени с мерки само в областта на здравеопазването, вътре в сектора, а са необходими действия, засягащи различни сфери на икономиката и социалното развитие.

Обобщените данни, основните проблемни области и предложенията за оптимизиране на системата, съдържащи се в разработения документ, представляват реален анализ на системата. По този начин докладът може да служи като реален инструмент за формиране на здравната политика и управление на системата.

Докладът съдържа три основни глави.

Първата е посветена на “Тенденции в здравето на нацията” и разглежда общата ситуация, демографските процеси, заболеваемостта, здравето на отделни групи от населението с акцент върху децата и жените, тъй като детското и майчиното здравеопазване са основните приоритети в провежданата национална здравна политика.

Втората глава разглежда“Главни детерминанти на здравето”. В нея се анализират тенденциите в здравеопазването чрез връзката и зависимостта между здраве и бедност, начин на живот и здраве, фактори на средата и здраве.

“Здравна политика и реформа на здравната система”е третата глава в представения доклад. В нея са анализирани здравните приоритети и тяхното осъществяване, финансирането на системата, предоставянето на услуги, работата на общопрактикуващите лекари, специалистите и болниците, качеството на предоставяната медицинска помощ, ръководството на здравната система. Направен е и преглед на изпълнението на правителствената програма “Здравеопазването – право на всеки” в средносрочен план, както и предстоящите мерки в дългосрочен план, до края на мандата на правителство.

Сред тенденциите в здравето на нацията се посочва, че последното десетилетие от развитието на страната е белязано от демографска криза, характеризираща се със стабилна депопулация. Раждаемостта намалява и се задържа на ниско ниво, числеността на населението продължава да намалява, задълбочава се процесът на неговото застаряване, който е по-изразен при жените и в селата. Очакваната средната продължителност на живота при раждане е значително по-ниска от тази в страните от ЕС. Застаряването на населението води до покачване на средната му възраст, която е 40.6 години.

Водещо място в структурата на смъртността заемат болестите на органите на кръвообращението (68%) и злокачествените новообразувания, при това с нарастващ интензитет. Следват болестите на дихателната система и травмите и отравянията с намаляващ интензитет. Детската смъртност е 2-3 пъти по-висока от тази в страните от Европейския съюз.

72–75% от регистрираните случаи на заболявания в страната са свързани с 5 класа болести - на дихателната система (37,7%), нервната система и сетивните органи (11,6%), органите на кръвообращението (10,5%), травмите и отравянията (7,4%), болестите на кожата и подкожната тъкан.

Състоянието на здравето на населението показва, че социално-икономическото развитие в условията на прехода и свързаните с него основни детерминанти на здравето безспорно са допринесли за съществуващото състояние. Някои от негативните процеси обаче са свързани в определена степен и с недостатъци в реформата и дейността на здравната система.

Докладът се спира на един от основните детерминанти на здравето, допринасящ за установеното влошено състояние на здравето - бедността.Основните проблеми в здравеопазването, породени от бедността, са свързани с влошеното здраве на бедните, ограничения достъп на бедните до здравни услуги поради наличие на финансови и организационно-административни бариери пред тях, недостатъчната насоченост на здравеопазването към проблемите на бедността. Проблемите на бедността и здравето са комплексни и тяхното решаване е възможно само чрез координиране на усилията на всички институции и това е залегнало в Стратегията за борба с бедността и социалната изолация, където на здравеопазването е отредена конкретна роля за изпълнение на основни стратегически цели и задачи, се казва в доклада.

Направеният анализ на начина на живот и неговото влияние върху здравето на населението показва, че за последните 5 години делът на пушачите над 15 г. е нараснал с 4,9 пункта. Над 60% от населението на възраст 25-64 г. е с ниска и средна физическа активност, като ниската физическа активност е в чести комбинации с други фактори на риска - хипертония, повишено телесно тегло, повишен холестерол и тютюнопушене, с проблемна употреба на алкохол в страната са 280-300 хиляди души, като се разширява се кръгът на консумиращите алкохол сред подрастващите.

Посочените фактори на риска за здравето се срещат най-често в комбинации помежду си и с други фактори като се очаква, че натовареността с тях ще нараства. Това обуславя необходимостта от неотложни и широки профилактични дейности, е един от изводите в доклада.

Сред факторите на физическата околна среда, които определят нивото на здраве, положителна тенденция е значителното намаляване на емисиите на атмосферни замърсители, главно поради спад на промишленото производство. Положителен е и фактът, че над 98% от населението на страната ползва вода за питейно-битови нужди от централизирани водоснабдителни системи. В същото време влошените жилищни условия, свързани с остарели конструктивни методи и лошото поддържане, създават здравни рискове.

В доклада се предупреждава, че условията на много работни места са извън хигиенните норми и физиологични изисквания, което води до увеличаване на броя на професионалните болести.

Въз основа на анализа на здравната политика и реформата в здравната система, в доклада се прави изводът, че реформата в общественото здравеопазване бе проведена плавно, има еволюционен характер и на този подход се дължи добрият ефект. В същото време реформата в лечебната част на здравната система започна по революционен начин, без да се предвидят последствията, удари системата и се отрази негативно на пациентите.

Извършеният преглед и оценка на предоставянето на здравните услуги в извънболничната и болничната помощ установява закономерности, които и в момента са във фокуса на политиката на МЗ. Все още има нерегистрирани деца и други лица, нуждаещи се от социална здравна защита и това налага вниманието да се акцентира върху социално уязвимите контингенти – деца, социално слаби, инвалиди и т.н., като се предприемат изменения в нормативната уредба, обобщава докладът. Не е осигурен постоянен денонощен достъп до медицински услуги, което е особено изразено в малките населени места. Налице е потребност от оптимизиране на връзката между първичната и специализираната извънболнична помощ.

Обобщеният анализ на развитието на болничната помощ за периода 2001-2003 г. показва, че е постигнат определен напредък в преструктурирането на здравния сектор и решаването на част от наследените проблеми. Това намира количествено изражение в намаляване на болничните легла през 2003 г. спрямо 2001 г. с около 20%, увеличаване на използваемостта на болничния капацитет при снижена продължителност на средния престой и увеличен брой на преминалите през стационарните отделения болни.

Относно финансирането на болниците, което в момента се осъществява от Министерството на здравеопазването по определена методика и от НЗОК, на базата на изводите от действието на системата в момента, в доклада е залегнала идеята в бъдеще двата финансови потока да се интегрират в рамките на единен договор.

Различният по време старт на реформата в доболничната и болничната помощ доведе до известни диспропорции във финансирането на системата като цяло, което създаде напрежение както сред пациентите, така и сред медицинския персонал, се посочва още в доклада. Състоянието на сградния фонд и медицинското оборудване на болниците предполага по-продължителен период за превръщането им в реални пазарни субекти и ефективни лечебни структури. Недостатъчно е и икономическото мотивиране на персонала в болничното здравеопазване, с цел повишаване качеството на медицинското обслужване.

В доклада обстойно се анализира системата за гарантиране на качеството на здравните услуги, предоставяни на хората. Сред основните механизми за неговото постигане се посочва акредитацията на лечебните заведения като инструмент за защита правата на пациентите. Извършваните дейности в областта на качеството следва да се усъвършенстват, като за целта е необходимо да се разработи и прилага цялостна стратегия за непрекъснато подобряване на качеството на здравните услуги, се препоръчва в доклада.

Като пътища за преодоляване на проблемите в доклада са посочени увеличаване на средствата за здравеопазването, заделяни от БВП, рационализация на болничната мрежа чрез оптимизиране, в т.ч. редуциране на здравни структури и концентрация и специализация на лечебните заведения, утвърждаване на единен подход за финансиране на болничните лечебни заведения чрез преминаване от финансиране на структури към финансиране на дейности - въвеждане на “кейс-микс” подхода и диагностично свързани групи (ДСГ).

По отчетни данни общите публични разходи за здравеопазване през 2000 г. са 978 млн. лв., или 3,7% от БВП, през 2001 г. – 1,196 млрд. лв., или 4,0% от БВП, през 2002 г. – 1,442 млрд. лв., или 4,5% от БВП, през 2003 г. – 1,694 млрд. лв., или 4,8% от БВП.

За разрешаване на посочените проблеми в системата на здравеопазване и за осигуряване на населението на адекватни здравни услуги, Министерството на здравеопазването предлага общите разходи за “Здравеопазване” за 2005 г. да бъдат 4,7% от БВП.

Сподели в: