„Основният проблем пред човешките ресурси в здравеопазването е малкият брой медицински сестри. През последните 20 години е налице трайна практика да се утвърждават повече места за студенти по „медицина“, отколкото по специалност „медицинска сестра“. По данни на МОН през последните 10 години специалност „медицина“ са завършили общо 6 692 български граждани, а специалност „медицинска сестра“ – едва 4 264.“ Това заяви министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова по време на дискусия, организирана от инициативата „Индекс на болниците“.

Според проф. Сербезова проблемът с недостига на медицински сестри може да се разрасне, ако всички заинтересовани страни не положат необходимите усилия за прекратяване на тази негативна тенденция. Като основни демотивиращи фактори здравният министър посочи ниското заплащане, свръхнатоварването на работното място, недобрите условия на труд и като цяло усещането за липса на уважение към полагания от медицинските сестри труд. „Човешките ресурси са най-трудният за регулиране и управление елемент в сферата на здравеопазването. Осигуряването на достатъчно медицински специалисти е процес, който не се ограничава само до производството на кадри от медицинските университети и достигането на някакъв определен брой в страната, а и до правилното разпределение на медицинските специалисти по области и населени места, до придобиването на необходимата квалификация, до осигуряването на условия за професионално развитие и мотивация.“

Здравният министър цитира данни на Националния статистически институт, според които през последните 15 години броят на лекарите в страната продължава да се увеличава, а населението намалява. „Налице е и диспропорция, която е регионална, както и диспропорция по отношение на съответните специалности. Следва да се има предвид, че увеличеният брой лечебни заведения създава предпоставки за относителен недостиг на медицински специалисти“, посочи здравният министър.

По думите на проф. Сербезова краткосрочните мерки, които трябва да бъдат предприети за намаляване на кадровия дефицит в лечебните заведения, са: оптимизиране броя на болниците в страната; повишаване на трудовите възнаграждения на медицинските сестри, включването им в процеса на вземане на решения, които ги касаят; изготвяне на единни задължителни правила за минималните възнаграждения на персонала и за разпределението на допълнителните средства за всички участници в лечебно-диагностичната дейност в държавните и общинските болници. Сред средносрочните и дългосрочните мерки здравният министър посочи: създаване на механизми за стимулиране на висшите училища да обучават повече медицински сестри, като се завиши изплащаната от държавата субсидия на ВУЗ-овете; обвързване на броя на местата за студенти по медицина и по специалност „медицинска сестра“ в страната в съотношение 1:2; регламентиране на по-широки правомощия на медицинските сестри; по-равномерно разпределение на медицинския персонал на територията на страната.

Всички участници в дискусията се обединиха около идеята, че здравната система у нас трябва да бъде променена, така че болниците да бъдат кадрово обезпечени, а медицинските специалисти да бъдат мотивирани да останат да работят в България.