Д-р Мирослав Ненков, заместник-министър на здравеопазването, в интервю за „Денят започва“ БНТ
23 Май 2017Линк към интервюто на д-р Мирослав Ненков - БНТ „Денят започва“
Водещ: Само преди дни се навършиха 10 години от първата трансплантация на черен дроб във ВМА. През тези години от голяма новина това се превърна в новина от ежедневието, на която дори ние журналистите не винаги обръщаме внимание. Донорството се развива и все повече болни получават своя втори шанс. Трупането на опит обаче налага промени в законите, за да може системата за донорство и трансплантациите да работи по-добре. Добро утро казвам на д-р Мирослав Ненков, зам.-министър на здравеопазването, дългогодишен координатор по донорство във ВМА. Добре дошъл! Използвам случая, че сте лекар от тази болница, за да Ви попитам на фона на това, което гледаме от Манчестър, от атентата, на фона на всичко, което се случва в Европа, май е крайно време да си дадем ясната сметка, че здравеопазването е част от националната сигурност?
Д-р Мирослав Ненков: Неразделна част от националната сигурност.
Водещ: Но и трябва да му се отреди това място може би и дори законодателно?
Д-р Мирослав Ненков: Дано да стане!
Водещ: Сега, броил ли сте донорските ситуации, по които сте работил през тези години?
Д-р Мирослав Ненков: Не съм правил такава статистика, да Ви кажа. Всъщност аз съм координатор от 2007 г. във военна болница, но преди това от 2004 г. работих в правителствена болница и вършех същата работа. Не я знам каква е бройката, много, много хора са минали.
Водещ: Много хора.
Д-р Мирослав Ненков: Много.
Водещ: Добре, ама трудно ли се печели доверието на обществото в една такава дейност, каквато е донорството и трансплантологията?
Д-р Мирослав Ненков: Ако Ви прави впечатление, тази област на нашата работа, областта на трансплантациите и на донорството като цяло, се ползва с обществено доверие. Когато дойде време да се говори с близките на пострадал човек, в голяма част от случаите хората се отнасят с доверие и извършват акт, който е направо божествен акт – да дарят органите на близките си за други хора, безвъзмездно.
Водещ: Така де, но това са доста тежки разговори.
Д-р Мирослав Ненков: Оу...
Водещ: Особено за тези, които трябва да ги започнат, които трябва да ги проведат?
Д-р Мирослав Ненков: Това е най-тежката част от работата на координатора по донорството, на всеки един от моите колеги, ужасна част е това.
Водещ: Има обаче ситуации, които показват, макар и малки, но пропуски в закона? Една от тях е настъпването на мозъчна смърт, когато пациентът е на животоподдържаща апаратура, другите органи работят и по филмите какво сме гледали, особено по американските, близките са тези, които казват: спрете апаратурата. В България обаче кой взима това решение, д-р Ненков?
Д-р Мирослав Ненков: Практиката показа, че стигайки до тази ситуация, при която на пострадалия е определена вече мозъчната смърт, т.е. по закон и по медицинско правило този човек е покойник. Този човек никога няма да се прибере в къщата си. Ако не се реализира донорската ситуация, защото се влошат медицинските показатели или защото впоследствие близките откажат, тогава този човек изпада в един правен вакуум. Този правен вакуум на този етап не е запълнен. Как ще го запълним, дали ще успеем да го запълним – това е съвсем друга история. Това е малко болезнена тема, г-н Никодимов. В случаите, за които аз знам, които са се получавали така, в повечето случаи близките са искали да бъде изключена поддържащата система. Няма закон, няма правило, по което колегата дежурен в реанимацията може да го направи това. Това е тази малка, малка празнинка, която може би ще успее да се запълни. Аз имам, не аз, аз не съм гениален да го измисля, всички координатори се сблъскват с този проблем. Предложих го и това предизвика една страхотна буря.
Водещ: Как трябва да се запълни обаче, какво трябва според Вас да бъде фиксирано в закона?
Д-р Мирослав Ненков: Това е въпрос на юридическо изпипване. В законовите текстове аз не мога да кажа как точно ще бъде написан текстът, но в такава ситуация... Значи, да кажем нещо, което е много важно и което сякаш се пропуска. За да се стигне до определяне на мозъчна смърт, винаги, винаги близките са уведомени и знаят и са съгласни. Не може да бъде изпълнена тази процедура, без да знаят и без да са уведомени и без да са съгласни близките.
Водещ: Т.е. работа на...
Д-р Мирослав Ненков: Координатора е това.
Водещ: Координатора, но работата на законодателя е да попълни така закона, че всъщност дори малкото случаи да имат своето решение.
Д-р Мирослав Ненков: Те не са много, наистина не са много тези случаи, но ги има. И това се изпада в една много ужасна ситуация и за близките, и за лекуващите екипи. Пациентът деюре и дефакто е покойник, но той лежи там на едно легло, сърцето му бие, бъбреците му работят, черният му дроб работи...
Водещ: И може да се наложи години да стои така...
Д-р Мирослав Ненков: Няма да успее години, защото щом мозъкът е умрял, има лимитирано време, дори със съвременна технология не може да бъде поддържано тялото толкова време. Но то може да прехвърли 48-часовия срок, който законът изисква близките да представят документ в общината, който ние вече сме им издали в болницата. И това е ужасна ситуация, засяга много малка група от хора, но по един много болезнен начин.
Водещ: Да се надяваме, че депутатите ще чуят това, което казвате и че ще намерят решение, още повече, че там също има хора, които разбират от тази дейност, но и с Вас могат да говорят...
Д-р Мирослав Ненков: Извинявайте, само да се вметна! Това, което сега казвам, го казвам по-скоро от дългогодишната си функция по координатор по донорство, а не като зам.-министър на здравеопазването. Този въпрос не е част от официалната програма на МЗ, политическа и законодателна. Аз се опитвам да повдигна социален дебат на тази тема. Не може да се направи законова промяна, ей така, защото примерно, аз мисля, че е много хубаво. Това трябва да бъде обсъдено. Ние в нашата гилдия сме наясно как трябва да бъде.
Водещ: Обществено обсъждане трябва да има, защото и това е в основата на доверието.
Д-р Мирослав Ненков: Точно така.
Водещ: А доверие, което сте градили с години, не може да бъде съсипано за миг просто поради нечия глупост.
Д-р Мирослав Ненков: Каквото могат, хората правят.
Водещ: Сега, другото... вчера вкарахте във Върховната административна прокуратура доклада за изследванията на водата, за съдържанието на уран. Какви са изводите от този доклад?
Д-р Мирослав Ненков: Темата със замърсяването на водата, да ви кажа, е малко странична за мен професионално. Аз самият не разбирам дали тази вода, и предполагам и голяма част от нашите зрители не разбират тази вода наистина ли е толкова опасна? Наистина ли е толкова страшно и наистина ли толкова много е този уран? През последните години така се развихме, за съжаление, че някак си това доверие между институциите и хората е, да кажем, разклатено. Направили сме стъпки да поканим специалисти от СЗО, срещаме пълно разбиране от тях, те са световно признати имена, които да ни кажат: водата с урана е опасна или водата с урана, независимо че е малко над нормата, не е толкова опасна. Това е едно природно явление. Това не е продукт на нечие злонамерено действие или на нещо друго. Вчера гледах репортаж някъде, забравих къде, спряна е водата, хората ползват водоноски и чешмите текат на улицата. Тази вода от улицата каква е? Тя не е изследвана. Всеки може да вземе вода и да я занесе в някоя лаборатория някъде да я изследва. Нямаме референция някак си. Нека да дадем време на специалистите, за да може МЗ като орган, отговарящ за превенцията на болестите, да излезе и да каже, ако трябва с помощта на чуждестранните специалисти – има страшно, няма страшно. Ако има страшно, какво правим, ако няма страшно, как процедираме.
Водещ: Той проф. Николай Петров сега е на конгрес на СЗО...
Д-р Мирослав Ненков: Точно така, в Женева, да. Там ще има среща с регионалния директор, техния, за нашата част на света, и въобще в тази посока сме се загледали.
Водещ: Фондът за лечение на деца...
Д-р Мирослав Ненков: Ох, не.
Водещ: Тази тежка тема се падна във Вашия ресор.
Д-р Мирослав Ненков: Да.
Водещ: Тежка, но тема, която вие много добре познавате и следите този фонд. Сега там в последно време ситуацията се успокои. Възникна обаче един тежък проблем, това, че в правилника на Фонда се изисква провеждането на обществена поръчка, когато едно дете трябва да бъде финансирано, но пък обществена поръчка болницата трябва да направи за медицинските изделия, които са необходими за неговото лечение. Законът обаче не задължава това да го правят частните болници и в случая законовият конфликт между Фонда и частните болници е голям. Как може да се реши това, мислите ли?
Д-р Мирослав Ненков: Този проблем ще бъде решен. Проведох поредица от срещи в тази връзка. Екипът на МЗ е решен да направи така, че Фондът да работи в полза на децата. Този фонд е направен да бъде в полза на децата, а не да им пречи. Много обичам тази дума, ама то така се нарича, работна група ще има, която ще промени правилника на Фонда, на действието му, д-р Троянова е много ефективна и дейна жена. Така че Фондът ще заработи, просто трябва технологично време, за да се подредят нещата.
Водещ: Трудно ми е аз да си обясня защо не са подредени.
Д-р Мирослав Ненков: Това е друг разговор, г-н Никодимов.
Водещ: Да, това е много тежък разговор и затова няма да тръгнем да говорим.
Още интервюта на здравния министър проф. Николай Петров и неговия екип ще откриете тук.
Свързани новини
Министърът на здравеопазването д-р Галя Кондева в интервю за "120 минути", bTV