Главен държавен здравен инспектор
Главният държавен здравен инспектор е орган на държавния здравен контрол на територията на Република България. Той има ключова роля за организацията, координацията и методическото ръководство на дейностите по опазване на общественото здраве и за прилагането на единен подход при осъществяването на държавния здравен контрол в страната. Длъжността се заема по трудово правоотношение, като Главният държавен здравен инспектор се назначава от министър-председателя по предложение на министъра на здравеопазването. Дейността му се подпомага от администрацията на Министерството на здравеопазването.
Роля
Основната роля на Главния държавен здравен инспектор е да осигурява координирано и последователно прилагане на държавната политика в областта на здравния контрол и общественото здраве на национално ниво. В рамките на своите правомощия той организира, координира и ръководи държавния здравен контрол, включително контрола по спазването на нормативно установените здравни изисквания към обектите с обществено предназначение, продуктите и стоките и дейностите със значение за здравето на човека, както и към факторите на жизнената среда. В обхвата на дейността му попадат и надзорът на заразните болести и контролът по спазването на определени нормативни забрани и ограничения, свързани с опазването на общественото здраве.
Главният държавен здравен инспектор има съществена експертна роля и при възникване на епидемични рискове. При наличие на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест той извършва оценка на съществуващия епидемичен риск. Тази оценка е нормативно предвидена част от процедурата, при която Министерският съвет може да обяви извънредна епидемична обстановка по предложение на министъра на здравеопазването.
Основни дейности и правомощия
В изпълнение на функциите си Главният държавен здравен инспектор:
-
организира, координира и ръководи на национално ниво държавния здравен контрол и организира и ръководи дейностите по промоция на здравето и интегрирана профилактика на болестите;
-
организира и ръководи профилактичните и противоепидемичните дейности при бедствия, аварии и катастрофи;
-
организира, ръководи, координира и контролира дейността на регионалните здравни инспекции в рамките на своите правомощия;
-
организира, ръководи, координира и контролира дейността на Националния център по радиобиология и радиационна защита при осъществяване на мерките за защита на населението от въздействието на йонизиращи лъчения;
-
осъществява методическо ръководство и контрол на звената по ведомствен здравен контрол към определените в нормативната уредба държавни ведомства;
-
при необходимост съгласува устройствени планове, участва в оценката на съответствието на инвестиционни проекти и дава становища във връзка с готовността на строежи за въвеждане в експлоатация в предвидените от закона случаи;
-
осъществява непосредствено ръководство на държавния здравен контрол върху лекарствените продукти съвместно с компетентните органи;
-
участва в комисии и съвети в случаите, определени с нормативен акт;
-
издава административни актове и наказателни постановления в предвидените от нормативната уредба случаи и изпълнява други функции, възложени му по установения в закона ред.
Значение за общественото здраве
Чрез своите координационни, контролни и експертни функции Главният държавен здравен инспектор допринася за единното прилагане на здравните изисквания в страната, за своевременното идентифициране и оценяване на рисковете за здравето на населението и за организирането на адекватни действия при заплахи за общественото здраве. Дейността му е важна част от системата за превенция на заболяванията, надзор на заразните болести и защита на населението от фактори, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху здравето.
Нормативна основа: Законът за здравето и Устройственият правилник на Министерството на здравеопазването, в частта относно статута и правомощията на Главния държавен здравен инспектор. Актуалният публикуван от МЗ Устройствен правилник определя тези функции основно в чл. 15–18.