Относно: Стратегия на МЗ за здравно наблюдение и лечение на психично болните пациенти

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЛАВЧЕВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

 

В отговор на Ваш въпрос до Министерство на здравеопазването, свързан с лечението и наблюдението на психично болните, Ви информирам следното:

Необходимостта психичното здраве да бъде включено сред най-важните приоритети на общественото здраве през последните десетилетия получава все по-голямо признание в Европа и у нас.

Стратегията за психично здраве е част от Националната здравна стратегия 2020, Приоритет 1, политика1.5. „Опазване и подобряване на психичното здраве“.

Осигуряването на политиката за психично здраве изисква развитието на адекватна система от грижи и услуги, позволяващи успешно интегриране и социализация на болните с психични разстройства.

Целта на Министерство на здравеопазването, в тази връзка, е осигуряване на равнопоставен  достъп, качествено  лечение и грижи на всички хора с психични разстройства чрез осигуряване на непрекъснатост и комплексност на психиатричното обслужване; оптимизиране на болничния престой  и развиване на съвременни терапевтични програми в общността; подобряването на качеството и условията на лечение; деинституционализация на психиатричната система и изграждането на система за психосоциална рехабилитация.

Пациентите с психични заболявания в България се лекуват и проследяват в държавните психиатрични болници /ДПБ/ - 12 на брой, в центровете за психично здраве /ЦПЗ, бивши психодиспансери/, които също са 12 на брой и в отделения/клиники по психиатрия към многопрофилните болници за активно лечение /МБАЛ/-23 на брой.

Диспансерен отчет /амбулаторно проследяване/ на пациенти с психични заболявания се осъществява предимно в ЦПЗ, а където няма разкрити, се извършва от ДПБ. В областите, в които няма разкрити ЦПЗ и ДПБ, лечението и проследяването на психичноболните се осъществява в психиатричните отделения на МБАЛ.

Изброените лечебни заведения осигуряват равнопоставен  достъп  и качествено  лечение и грижи на всички хора с психични разстройства и извършват дейността си в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Психиатрия“ и с правилата за добра медицинска практика.

Следва да се има предвид, че съгласно нормативната уредба, пациентите с психични заболявания не са лично задължени да се проследяват амбулаторно, а само по тяхно желание и с тяхно съгласие.

Водещ принцип в политика на Министерство на здравеопазването за развитието на психиатричната помощ в България е максимално възвръщане на психично болния пациент в социалната среда и успоредно с това създаване на толерантна среда за реинтеграцията му в общност. В България грижата за психично болните е разделена между здравната и  социална система и често е некоординирана и недостатъчно ефективна, тъй като системата на здравеопазването им предоставя единствено медицинска диагноза и медикаментозно лечение, а в системата на социалните услуги липсва достатъчно клиничен опит за разбиране на проблемното поведение. Това обуславя потребността от развитие на нов тип услуги, които следва да са базирани в общността и се осъществяват от интердисциплинарен екип. Услугите следва да бъдат предлагани комплексно и психичната болест да се разглежда като проблем на индивида и неговата общност. За целта в процеса трябва да бъдат ангажирани медицинските, социалните и човешки ресурси в общността.

Като основни мерки за опазване на психичното здраве в Националната здравна стратегия 2020 са заложени:

• Развитие на комплексното обслужване на психично болните в близост до тяхната естествена жизнена среда;
• Изграждането на ефективни механизми за партньорство между системите на здравеопазване, правосъдие, образование и социалната система, както и организациите на гражданското общество.
• Осигуряване на обществена подкрепа за преодоляване на психиатричната стигма.