Ще започна с ясния отговор. Недостигът на медицински сестри в яслените групи в Столична община е част от по-широк кадрови дефицит, който обхваща медицинския и немедицинския персонал в детските ясли в страната. Ниското възнаграждение и ограничените възможности за кариерно развитие водят до все по-слаб интерес на младите специалисти към професиите, свързани с грижата и образованието в ранна детска възраст.

 

Наредба № 26 за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях предвижда грижата за здравето, възпитанието и обучението на децата да се осъществява от мултидисциплинарен екип, който включва медицински специалист, педагог и детегледачка.

 

Устойчивото решение изисква едновременно да гарантираме грижата за децата сега, да задържим подготвените специалисти и да възстановим интереса към тези професии. Предприетите и предвидените мерки следват именно тази логика.

 

През 2022 г. в Наредба № 26 бяха направени две промени, които разширяват възможностите за кадрово обезпечаване на детските ясли и яслените групи:

 

1. Освен медицински сестри и акушерки могат да бъдат назначавани и лекарски асистенти и фелдшери.
2. При трайна невъзможност за назначаване на медицински специалист обслужването на децата в яслените групи може да се осигурява от педагози, преминали допълнително обучение, включително по ранно детско развитие, комплексна промоция на здравето и първа помощ. В този случай през времето на престой на децата е достатъчно да има един медицински специалист - медицинска сестра, акушерка, фелдшер или лекарски асистент - за всички яслени групи в детската градина, без да се компрометира здравната грижа за децата.

Тези промени дават по-широка възможност за назначаване на квалифицирани специалисти и създават ред за обезпечаване на грижата при траен недостиг на медицински кадри.

 

Подобряването на условията на труд и възнагражденията за медицинския, педагогическия и непедагогическия персонал изисква действия както на национално, така и на общинско ниво. В Програмата за управление на Република България за периода 2026-2030 г. като приоритет са предвидени привличането и задържането на кадри и въвеждането на справедлив механизъм за адекватно заплащане на медицинските специалисти.

 

Предвидени са и социално-икономически стимули за задържане на младите медицински специалисти: предоставяне на общински жилища, осигуряване на работа, училище и детска градина за членовете на техните семейства. По този начин се създават условия за укрепване на мрежата от здравни кадри, стъпаловидно кариерно развитие и заплащане.

 

Министерството на здравеопазването предвижда кампании за популяризиране на професиите, свързани с грижата и образованието в ранна детска възраст. Това е част от необходимото дългосрочно усилие за възстановяване на интереса към тези професии.

 

Кадровият дефицит не може да бъде преодолян с една мярка. Нужни са свързани действия за по-добро заплащане, реално кариерно развитие, подкрепа за младите специалисти и гъвкава организация на грижата при недостиг на персонал. Това изисква системен подход и сътрудничество между здравната, образователната и социалната система на национално и общинско ниво.

 

Водещият критерий остава здравето на децата и качеството на грижата за децата от 0 до 3-годишна възраст. Когато съчетаем регулаторните възможности с условия за задържане и развитие на специалистите, можем не само да обезпечаваме яслените групи, но и да изграждаме устойчив кадрови потенциал за ранното детско развитие.