От 2014г. в страната ни функционира Национална автоматизирана информационна система по трансфузионна хематология. Тя представлява електронната среда, в която се създават и поддържат регистрите по чл. 36 от Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането. В нея се отразяват данните за дарителите, дарените единици кръв, резултатите от диагностиката и местонаправлението на единиците.

 

Така наречената дарителска бележка представлява работен документ и не е обвързана с правни последици, поради което тя не е обект на информационната система.

 

Относно въвеждане на задължителен административен протокол, който ангажира всички регионални кръвни центрове да приемат дарената кръв, независимо от мястото на нейното предоставяне, когато тя е предназначена за конкретен пациент необходимо е да отбележим следното:

 

Кръводаряването в страната е основано на принципите на доброволност и безвъзмездност. Законът не въвежда ограничения в местодаряването - всеки желаещ да дари кръв е свободен да го стори в Център за трансфузионна хематология или в Отделение за трансфузионна хематология при областна многопрофилна болница за активно лечение.

 

Министерство на здравеопазването е издало през годините три уведомителни писма до структурите от трансфузионната мрежа, в които напомня тази законова уредба. Обстоятелството, че конкретен дарител желае да подпомогне лечението на пациент от определено лечебно заведение, дори то да попада извън териториалния обхват на съответния Център по трансфузионна хематология, не е основание кандидат-дарителят да бъде върнат.

 

Относно регламентиране на междурегионални компенсационни механизми между центровете, които да позволяват лесното и прозрачно възстановяване на разходите по обработката и логистиката на кръвта.

 

По съществуващата уредба, Центровете по трансфузионна хематология снабдяват с диагностицирана и преработена кръв и кръвни продукти областните Многопрофилни болници за активно лечение с Отделение по трансфузионна хематология от своя териториален обхват, а чрез последните - всички лечебни заведения от съответните области. По този начин се осигурява пълно покриване на територията на страната.           В допълнение, съгласно чл. 28, ал. 4 от Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, при липса на кръв и кръвни съставки за пациент в спешно състояние, такива се осигуряват от най-близкото лечебно заведение, което разполага с тях - това може да е друго Отделение по трансфузионна хематология или друг Център по трансфузионна хематология, различен от определения по териториален обхват. Транспортът в този случай се осигурява от център за спешна медицинска помощ.

 

Няма правно основание един център да заплаща на друг предоставената по този начин кръв или кръвни продукти. Такова заплащане не съдържа и финансов смисъл, доколкото всички Центрове по трансфузионна хематология са бюджетно осигурени лечебни заведения по чл. 5 Закона за лечебните заведения, второстепенни разпоредители с бюджет към Министерство на здравеопазването.