ОТНОСНО: Цялостната политика на Министерство на здравеопазването
19.03.2010
УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМА Г-ЖО ПЕТРОВА,
УВАЖАЕМИ Г-Н ЯНЕВ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА
НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Във връзка с вашият въпрос за «цялостната политика на Министерство на здравеопазването», бих искал да Ви благодаря най-напред за съвсем коректното и с разбиране от Ваша страна изложение, което сте направили, задавайки въпроса си. Благодаря Ви и за констатацията, че «за половин година несъмнено не могат да се постигнат радикални позитивни резултати....», както и за констатацията «това е първото по-крупно реформаторско действие на новото ръководство на МЗ и то ...разбуни духовете».
По въпроса за НЗС 2008 - 2013 г. и плана за действие към нея, приети с Решение на Народното събрание от 05.12.2008 г., (обн. ДВ бр. 107/16.12.2008 г.), бих искал да Ви информирам, че се съобразяваме с обстоятелството , че е действащ документ. В тази връзка, както и с оглед заявената воля в Програмата на Правителството на Европейското развитие в областта на здравеопазването, с моя заповед беше сформирана експертна работна група, която изготви анализ на изпълнението на Националната здравна стратегия 2008-2013 г. и плана за действие към нея, както и съответствието на заложените цели, дейности и индикатори за изпълнението им с Програмата на Правителството. Представям Ви изводите от оценка по метода на експертизата (Делфи метод):
1. Изпълнението на Стратегията и Плана за действие е неритмично и в недостатъчна степен организирано.
2.Съответствието на Стратегията и Плана за действие е недостатъчно спрямо Програмата на Правителството.
3. Има общ характер на заложените цели, задачи, дейности и резултати.
4. Анализите и оценките по изпълнение на стратегията са субективни поради липсата на обективно измерими индикатори за оценка
5. Изпълнението на Стратегията и Плана за действие не е обвързано с необходимите ресурси – финансови, кадрови и т.н.
6.Много от заложените цели, дейности и програми са само на хартия, нямат реално приложение.
7. Много от заложените цели, дейности и резултати отговарят на съответните в международните документи и договорености – със СЗО, ЕС и други, но не са имплементирани в Стратегията и в Плана за действие като реално оценими приоритети и дейности, а като пожелателни усилия.
8. Стратегията и Плана за действие са общополитически документи, но в тях липсват акценти, които да се съотнасят с приоритетите на страната и на гражданите.
9. Необходимо е внимателно преоценяване на всяка от стратегическите цели, дейности, задачи и резултати, като се акцентира върху връзката им с действителния живот и приоритетите на обществото. Необходимо е залагане на ясни, постижими, реалистични и оценими цели, дейности, задачи, а не на общовалидни ценности, както е в повечето случаи в Стратегията и Плана за действие
От направените изводи се налага становището, че:
Стратегията и Планът за действие са типичен пример за документ, който не се основава на доказателства от науката и реалния живот, т.е. на изследвания, констатации, статистически данни, проучвания и други, а на мненията на група от експерти, или т. нар. „анекдотични” доказателства.
Документът много подробно описва системата на здравеопазването на България, нейните отличителни черти и слаби места, но не се обръща внимание на състоянието на общественото здраве и на реалните потребности от здраве на гражданите на България.
Стратегията е ясно насочена навътре, в решаването на проблемите на структурни дефекти на здравната система, а не където трябва - да се насочи навън, към разрешаване на здравните потребности на населението.
Стратегията дори не демонстрира намерение за справяне с проблемите, отнасящи се до здравето и качеството на живот на българското население, вместо това се фокусира изключително върху присъщите проблеми на системата на здравеопазването.
В стратегията няма ангажимент и взаимовръзка между целите, свързани с подобряване на здравето на населението и възможното административно и финансово обезпечаване, Тя по-скоро звучи като ангажимент на администрация, която от своя страна мисли, че общественото здраве е изцяло продукт и е в зависимост от функционирането на системата за здравеопазване, а не обратното.
Стратегията нито защитава правата, нито определя отговорностите на българските граждани, свързани със здравето им (индивидуално, семейно, групово, обществено). Стратегия с такъв акцент и обхват следва да бъде по-подходящо преименувана на „Стратегия за преструктуриране на здравната система”, а не Стратегия за здравето на гражданите.
Традиционно използваната технология при подготовка на важни политически документи е остаряла, неефективна и неадекватна в Стратегията и Плана за действие.
Институционалният капацитет - способността на правителствени експерти да намерят, анализират, представят и включат доказателства относно приоритетите, целите, дейностите и задачите е много слаб и затова трябва да се подпомогне чрез използването на по-широк кръг специалисти от академичната общност и неправителствените организации.
Политиката, базирана на доказателства се основава на предпоставката, че политическите решения трябва да бъдат на базата на по-добра информираност от наличните доказателства, и трябва да включва рационален анализ.
Политиката и практиката, които се основават на системни доказателства са тези, които произвеждат по-добри резултати.