Водеща: Електронните рецепти – има или няма да има в скоро време нови болници, защо трансплантациите трябва отново да са в отделна агенция? И още, и още много важни въпроси в следващите минути, уважаеми зрители, към министъра на здравеопазването проф. д-р Христо Хинков. Здравейте.
Водещ: Добро утро.
Проф. Христо Хинков: Здравейте, добро утро.
Водеща: Господин министър, нека обаче преди тези всички неща, преди минути буквално в нашия ефир от ЦИК зададоха много важен въпрос, а именно- какво ще се случва с хората поставени под карантина заради Ковид. Те ще могат ли да гласуват и как?
Проф. Христо Хинков: Ами трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото по този начин се нарушава закона. Този закон за здравето трябваше да бъде приет с промените и с поправките, които ние своевременно бяхме предложили в парламента. За съжаление все още действа принципа там, че ковид инфекцията е приравнена с особено опасните инфекции и се налага карантина.
Водеща: Тоест хората няма да могат да излязат от вкъщи, за да гласуват?
Проф. Христо Хинков: Ами за съжаление така се оказва.
Водещ: Такъв е законът.
Проф. Христо Хинков: Такъв е законът.
Водеща: Действащ към момента. Добре, това е важно уточнение, защото до неделя не остава много време и хората питат и трябва да знаят, че ЦИК са с вързани ръце, както и за момента Министерство на здравеопазването заради тези промени. Добре. Други промени обаче се случиха и те внесоха смут в системата, свързан с електронните рецепти. Крачка назад ли е, компромис ли е, че все пак предлагате за спешните медици да остане хартиената рецепта?
Проф. Христо Хинков: Все още обмисляме тази промяна в наредбата, защото си даваме сметка, че има някои обективни обстоятелства, които могат да доведат до това един лекар да не може да изпише рецепта на своя пациент. Много малка е тази вероятност, за малък контингент от работещи в системата на Спешна помощ основно – тези, които работят в отдалечени краища на страната и ходят с линейките в села, където няма и интернет, и е трудно да се въведе този режим на електронно издаване на рецептата. Но ако решим, че, защото до края на месеца сме решили дали ще направим тази промяна, освен това наредбата е почти готова, ще я качим на сайта за обществено обсъждане в рамките на 14-дневен срок. Направихме го, за да бъдем гъвкави и за да можем наистина да следваме принципа да не остане човек без лекарство, получено по един или друг начин. Това не означава отстъпление назад, категорични сме, че дигитализацията трябва да върви, още повече и обективните данни показват, че нещата се развиват все по-добре. Ще дам един пример – ако си купите нови обувки, има един период, в който трябва да свикнете да ходите с тях.
Водещ: Добре, професоре, но все пак не избързахте ли с въвеждането на електронните рецепти? Нима беше готова системата? Първите сигнали не сочат към това.
Проф. Христо Хинков: Две години българските лекари работят в така наречения хибриден модел – те могат да издават хартиени рецепти и електронно рецепти.
Водеща: И пак са имали проблеми с електронните рецепти. Въпросът е някой обърна ли внимание през това време на тези проблеми?
Проф. Христо Хинков: Тези проблеми няма как да ги видим и как да ви кажа, колкото и да се учите теоретично да плувате, докато не влезете в басейна няма да може да се научите. Ние правим точно това, защото наистина се явиха такива малки неосветени моменти от цялата тази процедура на издаване на електронни рецепти, които трябва да се решат.
Водеща: Добре, но кое беше проблемът според вас? Вие вече един месец почти, хайде скоро ще стане, дадохте ли си сметка в какво се корени проблема – лош софтуеър или наистина неподготвеност? Аз не мога да повярвам, че за едно може всичко електронно да се случва добре, а за антибиотици и за диабетно болни лекарства, не може да се случва добре. Защо?
Проф. Христо Хинков: Има проблем от другата страна, не толкова в изписването на рецептите. Практиката показва, че лекарите все по-бързо се научават да изписват само електронни рецепти, те и без това преди изписваха, протоколните лекарства се изписват по електронен път, така че това не е проблем за тях. Оказа се, че по-голямата тежест, липсата на достатъчен контрол е от другата страна, там където се издават лекарствата, където се изпълняват рецептите.
Водеща: В аптеките?
Проф. Христо Хинков: В аптеките. И там контролът е по-занижен. И там ще се насочат усилията на министерството, да решим ние този въпрос с въвеждане на допълнителни мерки за контрол – било електронни, било по друг начин.
Водеща: Какво имате предвид? Първото нещо, което хората ни казват, аз прочетох преди малко мненията във фейсбук страницата на предаването, след малко отново ще погледна към зрителските въпроси, но казват – преди нямат някакъв антибиотик, който ми е предписан, дават ми друг. Сега това е невъзможно. През цялото това време се смята, че едни лекарства са в аптечната мрежа, а те вече отдавна не са или са под друго наименование, но продължават да се изписват от лекарите. Защо това се допуска?
Проф. Христо Хинков: Вижте, има една тенденция да се подменят лекарствата, които се изписват от лекаря. Трябва да се спазва, аз съм категоричен в това отношение, трябва да се спазва принципа – каквото лекарят е решил, това ще получи пациента. Ако лекарят е решил пациента да получи генеричен продукт, той може да отбележи в електронната рецепта, има място за това.
Водещ: Не са ли ощетени тук пациентите, проф. Хинков?
Проф. Христо Хинков: Напротив, пациентите по този начин са защитени, защото именно лекарят е компетентен да каже кое лекарство ще им действа.
Водещ: Но може да им се наложи да обикалят или изобщо да не стигнат до лекарството, което в някои случаи е животоспасяващо, в други животоподдържащо.
Проф. Христо Хинков: За това не са виновни лекарите. Затова има проблеми в аптечната мрежа, в системата, която отпуска лекарства, в търговците, които внасят лекарства и които ги изнасят след това. Тоест имаме проблеми, които трябва да решим на нормативно ниво.
Водещ: Но тук се връщаме на стария въпрос - тогава не избързахте ли, не трябваше ли да бъдат изчистени тези проблеми и при малко по-добра основа, да се тръгне вече към тази мярка, която е нужна, тук сме съгласни?
Проф. Христо Хинков: Аз пак повтарям, две години действа този хибриден модел, сега се вижда, че всъщност проблемите наистина са в до голяма степен и в аптеките, не толкова в лекарите.
Водеща: Добре, какво е решението? Казахте, че ще предложите по-голям контрол, какво означава това?
Проф. Христо Хинков: Ами най-малкото примерно пациентът да се, предложение едно, което се обсъжда в министерството, да се подписва, когато получава рецептата. Да се подписва така както в операторите, телефонните оператори – А1 например, вие се подписвате, когато сключвате договор на едно активно електронно поле. Нещо такова може да се въведе.
Водеща: Но това не решава проблема с липсата на определени медикаменти?
Проф. Христо Хинков: Ще намали липсата, периодичното изчезване на определени медикаменти. Вижте, проблемът е много сложен, многопластов, аз съм го казвал и друг път. И тук въпросът не е в това един или друг човек да е виновен за това. Имаше едно мое предаване, в което аз казах там, че един фармацевт участва в тази игра – да, всички участваме в тази игра. Това не е персонална битка от моя страна, това е въпрос, който трябва да се реши системно от всички нас и да се изсветли пътя на лекарството от лекаря, всъщност от влизането му в държавата България до получаването му от пациента или излизането му от държавата България, през преекспорта.
Водещ: И как да се изсветли? Трябва ли, тук отново ли отиваме на разговора за формулата и за контрола за лекарствата, за техния реекспорт?
Проф. Христо Хинков: Формулата в предложението в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е променена, би трябвало на тази формула да съответства и електронната система СЕСПА, където по същия начин, идентично на това, което е записано в закона, трябвало да се заложи и в тази…
Водеща: Би трябвало, а така ли е?
Проф. Христо Хинков: Моля?
Водеща: Би трябвало да съответства казвате, а така ли е?
Проф. Христо Хинков: Ще съответства. Стига да се приеме закона за лекарствените продукти от парламента, ние ще променим и начина на действие на СЕСПА. Трябва да ви кажа, че в момента от много места чувам и от сигнали, че СЕСПА не работи както трябва.
Водещ: От доста време се чуват тези сигнали.
Водеща: Да, именно.
Проф. Христо Хинков: Да и това трябва да се оправи. Това е голяма тема, голяма задача е пред министерството, но смятам, че ще се справим.
Водеща: Доколкото виждам и немалко лекари също пишат свързани въпроси. Сега, могат или не могат, трябва или не трябва да използват и мобилното приложение за изписване на електронни рецепти? Защото имаше притеснения, че дори могат да бъдат подведени под отговорност, защото нямало амбулаторен лист и прочие. Какво казвате на лекарите – да ползват ли това приложение?
Проф. Христо Хинков: Разбира се. Това е улеснение за тях – те могат да си го свалят и да ползват, с приложението да изписват рецепти, а не да бъдат постоянно на компютър и от там да изписват.
Водеща: А лесно ли се случва това? Вие виждали ли сте го това приложение, можете ли да кажете от личен опит как се изписват?
Проф. Христо Хинков: Аз не съм изписвал още, нямам просто време да го направя, но моята съпруга, която е лекар, казва, че може стане това лесно.
Водеща: И няма никакъв проблем с това. Добре. Виждам, че сте активни и ви благодаря, уважаеми зрители. Може би само да видим и резултатите от анкетата ни и да преминем към другите теми в предаването, защото те са много. Има ли проблем при закупуване на други лекарства, изписани от специалист на хартиена рецепта за кръвно например – но то кръвното не минават в тази категория, за която говорим изобщо, така че не би трябвало да има проблем. Ще ви подадем и на вас, и на вашия екип, разбира се, конкретни примери, ако можете да реагирате, тогава когато и получим такива сигнали.
Проф. Христо Хинков: Само да завършим темата – това е нещо като пилотно проучване за в бъдеще, защото ние въвеждаме само два продукта, изцяло изписвани по електронен път. Това са антибиотици и антидиабетични средства.
Водещ: Тоест да очакваме и за всичко?
Проф. Христо Хинков: След време ще стане за всичко.
Водещ: И да очакваме, че няма да се огънете под натиска и това ще остане така, с много малки изключения.
Проф. Христо Хинков: Стига да съм на този пост, няма да се огъна, да.
Водеща: Добре. Към другата голяма тема, свързана с болниците. Предлагате мораториум върху разкриването на нови болници. Защо?
Проф. Христо Хинков: Този мораториум е приет в управленската програма и когато аз застъпих този пост, всъщност заварих това решение вече. Смятам, че то е удачно, макар и временно, защото действително роенето на болниците е особено опасно. Аз имах възможност преди месеци да кажа, че това води до увеличаване на плащанията от джоба на пациента, защото пациентът всъщност при една и съща себестойност на клиничната пътека, с увеличаване на представителите, на предоставящите медицински услуги, предоставящите болници, всъщност се получава така че пациентът все повече и повече доплаща разликата от тази себестойност на клиничната пътека. Защото все повече и повече изпълнителят на медицинските услуги се качват на…
Водеща: Така казват, по-голяма конкуренция, трябва човек да си избере по-доброто лечебно заведение. А пък между другото рано сутринта показахме друга ситуация, с болници, в които има лекари, трябва да има и пациенти, само че няма достатъчно легла. Гоце Делчев е примера доколкото си спомням.
Проф. Христо Хинков: Това не е проблем. Ние можем да увеличим броя на леглата, има нормативно изискване кога се сменя броят на леглата. Но трябва да ви кажа, че по принцип този критерий за брой на леглата в една болница не е съществен. Нека да го кажа отново, когато една болница сключи договор със Здравната каса, тя сключва договор по клинични пътеки. Никъде в клиничната пътека няма брой легла, никъде Здравната каса не казва на изпълнителя на медицински услуги с колко легла ще изпълни тази клинична пътека.
Водеща: Но това е голямата тема за Националната здравна карта, която също доколкото разбирам трябва да бъде преразгледана по ваше мнение, защото много неща са се променили от 2018 година насам.
Проф. Христо Хинков: Ние вече публикувахме методиката за здравната карта, което е изискване от закона и министерството си свърши работата. Самата здравна карта, с всички промени в нея и актуализации, трябва да бъде готова до април месец, съгласно управленската програма. Въпросът е, че в Закона за лечебните заведения съществува този текст за мораториум до приемането на нова здравна карта.
Водещ: А не е ли записано до май месец 2024 година в текста?
Проф. Христо Хинков: Да.
Водещ: А има ли шанс да продължи и след това?
Проф. Христо Хинков: Мораториума ли?
Водещ: Да, да бъде въведен отново.
Проф. Христо Хинков: Аз мисля, че това няма да продължи и ще се намерят други начини за решаване на проблема, най-малкото с обединяване на болниците.
Водещ: Тоест всичко това, професоре, да го считаме и като една основа за обмисляне на обединяване, вероятно закриване на болници също така, сливане на отделения?
Проф. Христо Хинков: Ами вижте, да, някои болници действително са пред закриване, ако гледаме чисто пазарно на тяхното представяне.
Водещ: Тоест финансово, не само като персонал?
Проф. Христо Хинков: Финансово и като персонал. Проблемът, който имаме, голям проблем, който имаме, е това, че частните болници всъщност изсмукват така да се каже персонала от държавните болници. Аз лично нямам нищо против частния капитал, напротив, той е полезен за здравеопазването и колкото повече има такава инициатива, толкова по-добре. Въпросът е регулацията.
Водеща: И баланса.
Проф. Христо Хинков: Да и баланса. И това доколко тези нови болници могат да поемат и социални функции, така както държавните болници поемат засега и обират всички луфтове на неосигурени лица и какво ли още не.
Водеща: Това беше големият дебат и за Национална детска болница и за частна Национална детска болница и притеснението също, че ако има частна такава инициатива, дали пък държавната изобщо ще има достатъчно …
Проф. Христо Хинков: Не, няма да има проблем. Нямаме толкова много детски болници, така че добре дошли са и частните.
Водеща: Добре. Остава ни много малко време за съжаление, проф. Хинков, кажете ни за трансплантациите. Отново самостоятелна агенция, след един опит направен преди години отново със сливане и оптимизация, неуспешен бихме могли да кажем, имайки предвид нивата на трансплантираните и трансплантациите в нашата страна. Сега това в отделна агенция как ще се подобри?
Проф. Христо Хинков: Ами вижте, отделната агенция създава правила, създава нормативна база и действа по-самостоятелно, не се размиват отговорностите, които сега някак си са смесени много безпринципно в една агенция по медицински надзор. Просто нямат нищо общо двете функции. И това е най-малкото, което ще направим. Оттам нататък вече въпроса за трансплантациите има два аспекта – единият е да има достатъчна публичност, реклама и кампания, убеждаване на населението, че трансплантацията е възможно най-хуманния акт. Ние направихме една такава кампания.
Водещ: Как обаче това, професоре, ще повлияе на подготовката на лекарите за откриване на възможности за трансплантации и за техните компетенции при реанимация, която е ключова в началото на процеса?
Проф. Христо Хинков: И в момента съществува мрежа от координатори за трансплантация – и в „Пирогов“ има такъв координатор, аз разговарях с него, изключително симпатичен човек, млад лекар, който вижда доста проблеми в момента и ние постепенно ще ги решаваме един по един. Основният проблем е да може априори да се постави въпроса за това, че човек би могъл да даде своите органи приживе, като напише една такава декларация.
Водеща: Проверявате ли случая в Благоевград с родилката. Тук припомнят нейни близки може би в нашата фейсбук страница, изписана с температура и болки. Или не знаете за това, не е стигнало до вас?
Проф. Христо Хинков: Не е стигнало до мен.
Водеща: Добре, ние ще го подадем тогава и като сигнал – за родилка, доколкото разбирам в Благоевград, изписана с температура и болки, държат я два дни и така нататък. Добре, може би казус, който също трябва да бъде проверен и от Медицински надзор.
Проф. Христо Хинков: Ще проверим.
Водещ: Благодарим ви за разговора.
Проф. Христо Хинков: И аз благодаря.
Водещ: Проф. Христо Хинков, министър на здравеопазването.