Линк към интервюто на министър Хинков за "Защо, господин министър?", БТВ
Водещ: Започва разговор, в който най-важният въпрос е „Защо? Аз съм Жени Марчева, а мой гост е министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков. Добър вечер, здравейте.
Проф. Христо Хинков: Добър вечер.
Водещ: Г-н министър, след бедствия като това, което се случи по Южното ни Черноморие, хората винаги се питат „Има ли държава?“ Има ли държава? Има ли кой да ги защити?
Проф. Христо Хинков: Разбира се, че има държава. Аз първо искам да изкажа съболезнования на загубилите близките си. Има жертви, знаем това, има и много загуба на имоти и т.н. Сериозно бедствие. Не е за първи път у нас, но държава има и държавата прави необходимото да се справи с този проблем.
Водещ: Има ли риск сега от възникване на епидемии, след като водата донесе и кал, и боклуци, и всевъзможни и други неприятни неща?
Проф. Христо Хинков: Районните здравни инспекции са в готовност да вземат по-често проби от водата. Има предписания както за ползването на вода само за битови нужди, не за питейни, така и осигурена вода за питейни нужди. Забранено е къпането в морето на този етап, засега, защото…
Водещ: Т.е. водата не е чиста в морето?
Проф. Христо Хинков: Водата не е чиста.
Водещ: А питейната вода чиста ли е?
Проф. Христо Хинков: Питейната вода също не е чиста и затова е осигурена минерална вода, бутилирана вода, но в скоро време нещата ще бъдат овладени напълно и ще се възстанови нормалният ритъм на живот.
Водещ: Дай боже това да се случи. Знаете ли, гледах през седмицата, много кандидати за слава се наредиха в края на тези кафяви тръби, които се изливат в морето, които ние не знаем фекални ли са, дъждовни ли са, какви са, за да си налеят чашка вода и да изпият от водата, за да докажат, че тя е безопасна. Като здравен министър ще ги посъветвате ли да си сипят от тази вода, за да пият?
Проф. Христо Хинков: Е, в никакъв случай няма да ги посъветвам, защото все едно да вземат да сипят една чаша вода от някакво блато. Ние не знаем какво влиза в момента в тези тръби. Там много от инфраструктурата е нарушена, има смесване на различни водни потоци, така че във всички случаи трябва да се внимава. И това са предписанията на районните здравни инспекции там.
Водещ: Сега, връщам Ви няколко седмици назад, в средата – края на август, когато „Активни потребители“ излязоха с едни много тревожни данни, че част от южните ни плажове буквално гъмжат от Ешерихия коли. Тогава Вие нарекохте тези данни „манипулация“. Защо?
Проф. Христо Хинков: Аз и сега мога да ги нарека така, защото най-малкото индикаторът за това, че има Ешерихия коли във водата е нивото на чревни инфекции в района – няма такова повишаване на чревните инфекции, което говори, че водата е чиста. Направени бяха проби. Най-важното, което може да се каже, е, че лабораториите, които ползва Районната здравна инспекция, са сертифицирани лаборатории по европейски стандарти.
Водещ: Хората обаче се питат „На кого да вярваме?“.
Проф. Христо Хинков: На държавата.
Водещ: На РЗИ, здравния министър или на „Активни потребители“?
Проф. Христо Хинков: Ами, ако вярват на „Активни потребители“, трябва да си зададат въпроса как въобще се създава една такава система за контрол на хигиенно-епидемиологичната обстановка и на средата около нас.
Водещ: Като здравен министър съвестта Ви е чиста, че водата по Южното ни Черноморие е била чиста, поне преди потопа, преди това да се случи?
Проф. Христо Хинков: Абсолютно чиста. Аз мога да Ви припомня какво беше, когато се скъса язовирната стена на „Каховка“ и как отново се говореше за това, че Черно море е силно замърсено. Ние тогава обяснявахме, че всъщност това замърсяване от там до нашия бряг няма да стигне, няма да може да остане такава концентрация, тъй като морето има самоочистваща функция.
Водещ: Добре, бяхте ясен. Хайде сега да преминем и към другите теми, които са свързани пряко със състоянието на нашето здравеопазване. Сам казвате, не кой да е, а Вие, здравният министър на България, че гледате на болниците ни като на „бомби, които цъкат“. Защо, г-н министър?
Проф. Христо Хинков: Ами ще Ви кажа защо. На първо място, районните болници в страната са някъде около 80% акционерно участие на държавата в тях, при положение че преди 20 години те са били 51% държава и 49% община.
Водещ: Така?
Проф. Христо Хинков: През всичките тези години болниците очевидно са работили на загуба и държавата е наливала в тях под различни форми, по различен начин средства, които са довели до това да се придобиват акции от дружеството и накрая се достига до ниво на около 80% от акциите в тези областни болници в страната са държавен…
Водещ: Какво точно означава това всъщност сега за тези болници – че отиват към фалит ли тези болници?
Проф. Христо Хинков: Ако следваме строго една икономическа логика, някои от тези болници трябва да бъдат закрити или да се преобразуват, или нещо да се направи с тях. Въпросът е, че Министерство на здравеопазването има много амбициозно намерение да ги преструктурира, да ги запази по различен начин – чрез вливане с други болници и чрез окрупняване по райони с работещи болници, с продължаване на помощта, която се оказва.
Водещ: Кои са болниците в най-тежко… щях да кажа здравословно състояние, но грешката е вярна – в най-тежко финансово състояние в момента? Болниците, за които наистина сте загрижен?
Проф. Христо Хинков: Вижте, трудно е да се каже кои водят в тая класацията, тъй като има големи болници в страната, които имат много големи дългове, но те са абсолютно задължително структуроопределящи, важни болници. Такава болница е „Пирогов“, например.
Водещ: Там какво е състоянието?
Проф. Христо Хинков: Ами, там състоянието не е добро, финансовото състояние.
Водещ: Колко милиона?
Проф. Христо Хинков: Не мога да Ви кажа в момента, но сериозна е цифрата.
Водещ: 100?
Проф. Христо Хинков: Не, 100 – не. Едно време трябва да Ви кажа, че имаше един момент, в който Военна болница имаше около 200 милиона дълг, но беше запазена болницата, тъй като тя е пак от тези болници, които трябва държавата да запази.
Водещ: Сега, като казахме и за болничната помощ, и за „Пирогов“, отварям една скоба, но мисля, важна скоба. И тя е за казуса с вече бившия съветник на министър Тагарев Мустафа Емин. Поуките за Вас като здравен министър от този скандал? Между впрочем, любопитно ми е дали г-н Емин Ви се обади в деня, в който е имал нужда от помощ за своето дете, лично на Вас като здравен министър?
Проф. Христо Хинков: Не.
Водещ: Не?
Проф. Христо Хинков: Не съм разговарял с г-н Емин.
Водещ: Не Ви е звънял?
Проф. Христо Хинков: Въобще не ми е звънял. Нито г-н Тагарев, нито г-н Емин ми е звънял. Аз научих това нещо от медиите.
Водещ: Зад кого заставате – зад колегите си от „Пирогов“, които разкриха арогантното поведение на г-н Емин, или зад кого?
Проф. Христо Хинков: Вижте, аз заставам зад колегите, на първо място, но разбирам г-н Емин в неговото състояние на баща, който очаква неговото дете да бъде прегледано и това, че той стои 4 часа и чака, а не е разбрал спешността, не е разбрал ситуацията, в която в момента са колегите, не е разбрал, че има друго дете, или ако е разбрал, не е стигнало до неговото съзнание.
Водещ: Г-н Емин обади ли Ви се да изясните?
Проф. Христо Хинков: Не, не.
Водещ: Не? Не е търсил контакт с Вас?
Проф. Христо Хинков: Не, не. Не е търсил контакт. Аз смятам, че този случай е приключен за мен. Той се преекспонира твърде много, не заслужава такова внимание. Струва ми се, че зад това стоят други…
Водещ: Питам се обаче трябва ли задължително да се ползваш с ходатайството на министъра на здравеопазването, за да получиш най-добрата помощ.
Проф. Христо Хинков: Аз пак Ви казвам, че той не ми се е обаждал. В крайна сметка, той не е искал такова ходатайство.
Водещ: Не, не, чисто хипотетично, чисто хипотетично.
Проф. Христо Хинков: Може да е заплашвал с моето име, може да е спекулирал с моето име, но той не ми се е обаждал на мен, за да иска такова съдействие.
Водещ: А нима това Ви се струва оправдано?
Проф. Христо Хинков: Аз не го оправдавам. Аз смятам, че неговата оставка беше израз на някаква доблест в крайна сметка и на осъзнаване, че е направена грешка.
Водещ: И някаква своеобразна може би точка, финал на тази история.
Проф. Христо Хинков: Точно така.
Водещ: Само един любопитен въпрос. Вече сте три месеца и малко министър на здравеопазването. Колко често телефонът Ви звъни за ходатайство? Близки, познати, далечни, а вероятно и непознати, звънят и питат „Професоре, може ли роднината ми – там, майка ми – там, баща ми?“.
Проф. Христо Хинков: Не, не, не.
Водещ: Не?
Проф. Христо Хинков: Не. За частни случаи – не. Но мога да бъда откровен, че има предложения за назначения и аз ги събирам в една папка. Така че имам един набор от СV-та.
Водещ: Здравно министерство в сянка, нещо такова. Добре, заплатите на лекарите – изключително важна тема, много по-важна може би от тази с г-н Емин. Говорите ли си с финансовия министър Асен Василев догодина да има увеличение на лекарските заплати?
Проф. Христо Хинков: Да, имам уверение от г-н Василев, че ще има увеличение на заплатите в сектора, въобще …
Водещ: С колко?
Проф. Христо Хинков: Не знам. Засега той самият не знае…
Водещ: Дискутирате.
Проф. Христо Хинков: … И не може да каже на тоя етап, тъй като това е въпрос динамичен, доколкото аз разбирам. В крайна сметка, един бюджет се прави на базата на изчисление какви приходи ще има и как ще бъде следващата година. Така че това не е моя работа до голяма степен. Това, което е моята работа, е да се опитам да защитя заплати, които аз считам, че са важни за определени болници, като например тези структуроопределящи болници, за които говорим – 28 областни болници, където наистина трябва заплатите да са достойни така, че работещите в тях да не бъдат привличани от новостроящите се болници.
Водещ: Ще имате ли куража, г-н министър, да сложите край на тези парадокси директори на държавни болници да получават шестцифрени суми, а техните колеги да получават по 1000-1200 лева? Това е пълен абсурд!
Проф. Христо Хинков: Този въпрос вече е започнал да се решава чрез Националния рамков договор, където е заложено, че възнагражденията ще бъдат 1 към 10, макар че това е в отлагателно време, след 6 месеца. Така че има възможност да се преструктурират вътрешно болниците, където има такива големи диспропорции.
Водещ: Как е проф. Иван Костов – най-скъпоплатеният директор на държавна болница?
Проф. Христо Хинков: Ами, той си гледа болните, получава си пари. Спря договора с ДКЦ-то, който беше още мисля, че юни месец. Тогава разговарях с него, но…
Водещ: Не намирате ли правно основание да го отстраните?
Проф. Христо Хинков: На този етап всички проверки, които са направени в „Майчин дом“, показват, че болницата е в едно относително добро финансово състояние. Разговорите ми с персонала на болницата създадоха в мен убеждението, че по-голямата част от персонала стои зад Иван Костов, а не зад тези хора, които изведоха тези диспропорции в публичното пространство. Аз съм съгласен с тях и от самото начало казах на този Синдикат „Защита“, които започнаха всъщност с проблема „Иван Костов“, че това е въпрос и на морал, но в крайна сметка, тези всички вземания са декларирани и са легални. Т.е. има нещо сбъркано в самата система на финансиране. И това, което Ви казах преди малко – че в Национален рамков договор са заложени такива съотношения, най-висока – най-ниска заплата, е първа стъпка към решаване на тези диспропорции.
Водещ: Моля Ви за кратък отговор. Имате едно предизвикателство от част от спешните медици – предизвикват Ви да пренесете трудноподвижен пациент от петия етаж до линейката. Това е по повод на Вашите думи, че по стандарт те са длъжни да правят това. Ще го направите ли, г-н министър?
Проф. Христо Хинков: Аз като млад съм го правил, защото съм давал дежурства в Бърза помощ като невролог. Тогава бях психиатър, но нямаше невролози и съм давал дежурства, и съм свалял от петия етаж, точно така, човек, заедно с помощта на съседи, тъй като моят шофьор беше с дископатия и отказваше да ми помага. Това помня. Трябва да Ви кажа, че случаите са най-различни и проблемът е наистина сериозен, но проблемът трябва да се реши със създаването на новата професия парамедик. Ако може парамедикът да бъде здрав, силен човек, млад човек, който да може и да кара колата, който да може и дава бърза помощ, да се създаде един такъв модел на професия у нас, така, както е в развитите западни страни, това ще бъде решението на този проблем.
Водещ: Добре. Вървим към изключително важна тема – защо липсват определени лекарства в нашите аптеки. Заявихте много директно – липсата на лекарства у нас е системен проблем, който скоро няма да бъде решен. Защо, г-н министър?
Проф. Христо Хинков: Много са причините за това. Една от причините е това, че ценообразуването на лекарствата в България следва една политика на най-ниската цена, референтна цена, в три европейски страни. Когато внесеш лекарство, което е добро само по себе си решение, но се получава парадоксът, че това лекарство всъщност става интерес за реекспорт, тъй като неговата ниска цена на вноса води до…
Водещ: Добре, забранете го тогава.
Проф. Христо Хинков: Ами не е толкова лесно. Ние сега сме предложили едни промени в Закона за лекарствените средства в хуманната медицина, които до голяма степен ще решат проблема с верификацията, т.е. с регистрирането на едно лекарство, което влиза в системата, след като е подадено от притежателя разрешение за употреба, и след това излиза чрез изписването му в аптека. Това е тази система СЕСПА.
Водещ: Кои са в момента лекарствата, които липсват от аптеките ни, и има ли сред тях наистина животоспасяващи лекарства?
Проф. Христо Хинков: Имаше такива моменти, в които лекарства като инсулини бяха дефицитни. Този въпрос беше решен. Оказва се, че това е периодичен проблем за различни лекарства. И аз пак Ви казвам – един от начините е този модел на верификация на лекарството, което влиза и излиза от системата, за да може да стане ясно, че то не се реекспортира нелегално извън страната и по тоя начин не стига до потребителите.
Водещ: Добре, да завършим с важна тема. В навечерието, особено сега, на новата учебна година на 15 септември – през новата учебна година медицинските бележки стават електронни, което означава, че тези хартийки, които ние като родители носихме от личния лекар на класната, изчезват.
Проф. Христо Хинков: Изчезват, да.
Водещ: Обяснете малко повече, за да сме полезни на родителите.
Проф. Христо Хинков: Хартийките изчезват, но прегледът не изчезва.
Водещ: Т.е.?
Проф. Христо Хинков: Т.е., ако детето е болно, трябва да бъде видяно от лекаря, от общопрактикуващия лекар, който ще издаде електронна бележка. Тази бележка отива в училището и така се спестява едно разкарване на родителите. Сега въпросът, който решаваме в момента заедно с Лекарския съюз, е дали втори път, когато детето оздравее, трябва отново да ходи на преглед при общопрактикуващия лекар, да се нареди на опашката с болните деца и отново да се разболее. Това са неща ,които обсъждаме, и може би ще го решим в полза на това да не се получава такова разкарване.
Водещ: Обобщете накратко и честно – докъде стигнахте с електронното здравеопазване?
Проф. Христо Хинков: Много голям успех.
Водещ: Което е полезно на всички ни – на Вас като лекари и на нас като пациенти, което пести и пари от самата система.
Проф. Христо Хинков: Трябва да Ви кажа съвсем откровено, че за няколко години сме направили огромна крачка напред. Това, което имаме сега с Националната здравна информационна система, няма нищо общо с това, което беше преди четири-пет години, когато още се говореше за това как точно ще се концептуализира тази система. В момента имаме изградена система на пациентско досие, което е в електронния облак и което може да има достъп до него по определен ред от всички тези лекари, които имат нужда да видят какво е състоянието на един пациент. Проблемът, само да кажа, е между Здравноосигурителната каса и Националната здравноинформационна система. Необходимо е и в момента тече този процес на напасване на двете системи.
Водещ: Решете го, решете го, имате власт, оторизиран сте. Имате отношение – последен въпрос – към музиката, рокаджия сте. Имате си група. Кое е парчето, което най-добре описва състоянието на нашето родно, мило здравеопазване, г-н министър?
Проф. Христо Хинков: Има една група – The Who, от 60-те години. Парчето, което ми идва наум, е Behind Blue Eyes. Текстът на това парче до голяма степен кореспондира със състоянието, менталното състояние на българския лекар. Ако си преведете текста, ще разберете за какво става въпрос.
Водещ: Какво е менталното състояние на българския лекар?
Проф. Христо Хинков: Ами, тъжен, понякога незаслужено обиден, понякога чувстващ се самотен, неразбран, понякога гневен.
Водещ: Вашата група се казва „Рестарт“. Можете ли като министър на здравеопазването да натиснете копчето за рестарт така, че образът на българския лекар да се промени и той да не е нито отблъснат, нито тъжен, нито обиден?
Проф. Христо Хинков: Не става с рестарт.
Водещ: Защо?
Проф. Христо Хинков: Става с дългогодишни усилия, с постоянно усилие да може да се повдигне образа на българския лекар, отново да се изчисти от всичките тези неща, които в момента го замърсяват.
Водещ: Аз Ви благодаря за този разговор. Това беше министърът на здравеопазването проф. Хинков.