Министърът на здравеопазването Петър Москов в студиото на „Седмицата“, здравейте, д-р Москов.
Здравейте.
Да минем към малките неща, да не губим време за тях. Кандидат за кмет на София?
Откъде накъде, защо ме питате това нещо?
Защото четох. Даже казах и на предния министър, мен ме нямаше цял месец в България и като се прибирам и гледам темите на българското общество и…
Да кажа абсолютно ясно – единствената ми цел е успехът на правителството и в частност, защото това е моят ангажимент и моят персонален товар – успехът на реформите в сферата на здравеопазването. Моята персонална цел, целта на екипа, от който съм част е пълен мандат на правителството и завършване наистина на много дълго отлаганите реформи в българското…
Вие ще те първият министър на здравеопазването 4 години, ако наистина това ви е целта.
Дали аз ще бъда, или не – това зависи, разбира се, и от моята работа, но аз нямам други цели. Аз познавам сферата, която ръководя в момента, имам претенцията, че познавам проблемите й и налагаме заедно с пациентски организации, БЛС, заедно с всички участници в този диалог, свързан с проблемите на здравеопазването налагаме наистина различни правила и наистина съм доволен, че тези усилия срещат обществено одобрение. Тоест не съм имал, никога няма да имам друга и различна цел. Житейският ми път ме е подготвил за това, до колко съм готов ще видим през следващите месеци.
Обяснението в това, че ще ставате кандидат за кмет на София идва от проучване тази седмица на общественото мнение на „Галъп“, където одобрение за вас се вдига двойно за кратък период от време. В първата осмица на одобряваните политици на България влизате, 1/3 почти ви одобряват от българите, което изглежда, че е възможно, но не ако си министър на здравеопазването в България.
Разговорът за здравеопазването, както предишния ви разговор за образованието, разговорът за съдебната реформа, това са всъщност същностните разговори за това как държавата ни, ежедневният ни живот се променя, става такъв като в добрите страни, на които искаме да приличаме. Това са основните проблеми на хората.
Какво отговаряте на ДСП, които обявиха, че ще събират подписи за вот на недоверие заради ваши изказвания от това, че ще спрете Спешната помощ да влиза в ромските махали, докато не се гарантира сигурността на лекарите, до това, че при 225 случая на насилие над медици 175 от тях са в ромските махали? Те го определят това, ако цитирам господин Местан като откровено ксенофобско говорене, ксенофобски изяви и лъжи.
Първо да отворя една скоба и да кажа съвсем откровено, познаваме се от много, може би част от спецификите на моя характер е, че говоря честно и това, което мисля и ще продължавам да го правя, независимо какво мисли господин Местан по въпроса. Но дълбоко не ме интересува нервната криза, в която е изпаднало ръководство на ДПС. Аз като министър в момента се занимавам с наистина важни, вярвам смислени и оценката на хората го потвърждава важни за тях неща. Тоест цялото ми внимание е съсредоточено наистина върху промените, които другата седмица влизат в Министерски съвет, след това в парламента за Закона за здравното осигуряване, върху работата в промяната по начина, по който се осъществява лекарствената политика. Тоест все неща, които касаят ежедневието на хората. Така че въобще не ме вълнува истерията на ДПС, но за да не реши някой, включително и ръководството на ДПС, че бягам от този разговор, ще кажа следното: Нека вашите слушатели да не се заблуждават. На господин Местан и на неговите колеги въобще, ама въобще не ги интересуват проблемите, състоянието, реалните проблеми нито на българи, нито на цигани, нито на турци. Там става въпрос за оцеляване на корпорация. Корпорацията „ДПС“ – икономически мастодонт, прикрит зад политическа формация. ДПС е политическото крило на тази формация, както „Пин фейн“ в Ирландия, и тази корпорация, която можеше да си позволява през времето да създава банки от типа на КТБ извън цялата законова уредба на държавата, някак си покровителствано и след това да ги фалира, когато реши, да слага, да назначава и да сваля правителства, когато й кефне, сега в момента от нея не зависи нищо. Това е драмата на Местан и неговите колеги. Независи нищо, защото те са извън управлението. Това, че са извън управлението и това ясно стана при напъните им за вот не недоверие всъщност те изпаднаха в парламентарна изолация, от парламентарната изолация следва всъщност големият проблем на господин Местан – че обръчите от фирми, които доброволно или доброзорно те събраха около себе си, тази корпорация събра около себе си започва да се разбягва, а от там следва, че няма да имат пари да купуват избори. Това е големият проблем на тази корпорация. Когато говориш за език на омразата и за не знам какво, ще му кажа съвсем откровено: На тази корпорация, която този човек представлява политически, аз гледам като на тумор. Лекарят няма емоционално отношение към тумора, той се стреми към това да го изрече и да излекува организма, точка, нов ред.
Бихте ли описал промяната в Спешната помощ, която е приоритет на Министерския съвет, точно какво ще направите?
Промяната в Спешната помощ включва решение на основните проблеми на Спешната помощ. Това е кадровата криза и материалната база. Относно кадровата криза първият ход, който предприе правителството е, че с бюджета за тази година имаме възможността да увеличим възнагражденията за работещите в Спешна помощ средно с 20% за цялата Спешна помощ, като разбира се това отчита и различната натовареност на различните клонове на тази Спешна помощ. Това дава възможност за изравняване на възможните възнаграждения на тези, които работят в Спешна помощ с колегите им в доболничната и болничната помощ. Тоест прави това трудово място привлекателно за лекари, за сестри, за фелдшери. Това е част от мерките и по данни на директорите на нашите центрове на базата на тези мерки на правителството вече има подадени заявки за постъпване на работа в Спешна помощ. Второ нещо за промяна в тази връзка с промяната в цялостната философия. Това е вече завършен акт и наистина можем да си го сложим на ревера. Това е част, разбира се, от изпълнението на цялото ни политическо споразумение за управление, новият начин, по който се осъществява специализацията на лекарите. Имаме цялостна нова философия, пренаредба, която е в „Държавен вестник“. Тоест е валидна. Дава се възможност на лекарите, включително и работещи в Спешна помощ да могат да специализират различни от Спешната помощ специалности. Това също дава възможност за кариерно развитие на тези хора, които всъщност отиват да работят на едно… То навсякъде по света е свързано с тежки условия на труд, с особено работно време и с тежки предизвикателства и ежедневен сблъсък с конфликтни ситуации. Толкова по въпроса за кадровото осигуряване.
Само да изясним нещо. Има и друга гледна точка обаче, че в България би трябвало лекарите да слязат от линейките, в тях да има сама парамедици, както има практики по света, че България плаща прескъпо, за да има лекар в средството, с което бързо придвижващ болния. Вие какво мислите?
Наистина благодаря ви за подсещане. Може би увлечени от разговорите за нервните кризи на корпорацията, представена от господин Местан, щях да забравя и другото: Част от цялостната концепция, валидирана от МС на национално ниво, на базата, на която ЕС съответно ще предприеме съответните добри действия за подкрепа на този сектор е и цялостната програма за обучение на парамедици. Да кажем каква е разликата: Ако досега, заради добри идеи, заради това, което казвате, че като концепция има своята логика, че трябва освен лекарите в Спешна помощ да има и парамедици, досега начинът, по който се обучават и идеите за обучаване на тези хора са били най-различни. Сега въвеждаме определени критерии и те трябва да са високи, защото когато държавата въвежда статута на парамедик в Спешната помощ това е част от хората, които първи ще се срещнат с вашето страдание. И критериите за тяхната подготовка трябва да бъдат достатъчно високи, за да може аз като министър да ви осигуря сигурността, че всъщност не пращаме при вас неподготвени хора, просто защото не можем да ви пратим…
Съгласен ли сте, че България не е добра системата, при която във всяка линейка всъщност има висококвалифициран лекар?
Разбира се и не е това целта на промяната, но от друга страна наистина определено количество лекари ще продължават да работят в спешната помощ. Вижте, това е цялостна система, която е свързана с ясна промяна и на критериите за това какво е спешност, на какво трябва да отговаря Спешна помощ, какви са функциите на тази Спешна помощ. Защото Спешна помощ , малко или повече се е превърнала в заместител или на домашните лекари или на други неблагополучия на цялата здравна система. Т.е. там, където е нужно висококвалифицирано лекарско присъствие то ще бъде осигурено, за това ще има съответната логистика и съответните екипи, за което казвам, че сме предприели нужните действия. Там, където е нужно просто медицински контрол върху състоянието ви, докато бъдете насочен към по-високо квалифицирано звено там е наистина нисшата на парамедиците. Но пак казвам…
Другата страна е техническата казахте.
Техническата страна тя е свързана наистина с първия акт на концепцията за развитие на Спешната помощ, който беше основанието ни, изисквано от ЕС, дълги години не случвало се, всъщност през европейските фондове да бъде финансирана структурата на Спешната помощ. Това означава ремонт и преобурудване, апаратурно и като инфраструктура на спешните приемни отделения в болниците, на филиалите на Спешна помощи на автомобилния парк на Спешна помощ. За тази цел към момента ние вече на рамково ниво имаме одобрението. Предстоят последните разговори в началото на следващата седмица, ние кандидатстваме и сме с добра степен на договореност с партньорите ни от ЕС за сумата от 85 млн. евро, които да бъдат вложени според концепцията и според плана за действие в поетапното модернизиране на цялата система. Хайде да кажем така –за да може нашата система да бъде като, на Спешна помощ да бъде като румънската, което е някак си еталон за добре проведена реформа в Спешна помощ в нашия регион.
Ще връщате ли телефон 150, за да не му бъде оператор 112?
На съвместна среща между Министерството на здравеопазването и министерство на вътрешните работи, които по същество оперират с тези два телефона – 112 е към МВР, 150 продължава да бъде част от Спешна помощ. Тук проблемът отново е технически. Фирмите, които се занимават с поддръжката на тези две системи получиха двумесечен срок, който изтича в края на февруари, за да намерят техническото решение за обединението на тези две системи. Защото наистина ситуацията, в която вие звъните на 112, а операторът на 112 звъни на оператора на 150 е да кажем не докрай умно решение. Нали така? Най-малкото забавя, което…
Само не разбрах – това означава, че ако ще ми трябва Спешна помощ вече пак ще се звъня на 150, така ли?
Не, това означава, че ще бъде намерен технологичния подход тези неща да бъдат интегрирани и при медицински повод за вашето обаждане на спешен телефон, вие ще имате моменталната връзка…
Ще ме прехвърлят към човек, който е все едно на 150.
Наистина аз не съм готов да говоря за технологичния разговор за това, но вие моментално ще имате достъпът до квалифицирано лице, каквито са сеца хората в центовете 150, на чийто въпроси, които са по ясна концепция, разработена в държавата ни за това да може да се определи степента на тежест, купешката дума е триаж. Т.е. какво е нужно? Ако се върнем към разговора - лекар, реанимационен екип или парамедик или нещо друго. За да може да бъде оказана най-адекватна помощ. Да кажат, че целта на концепцията и тезата, която защитаваме и това е европейско финансиране е проста и ясна. Ние за това и сме ориентирали всички реформи в здравеопазването към резултат. Т.е. има видим резултат, ние го целим и ако не го постигнем, т.е. тогава нашето усилие не е смислено. Но има ясни измерители, по които вие можете да следите нашата работа. Към момента не повече от 3 млн. български граждани имат достъп до квалифицирана медицинска помощ в рамките на половин час. След завършването на целия план за действие, изграждането на цялата система такава, каквото е по валидираната от МС концепция, до този достъп в рамките на половин час ще имат възможността да се ползват 7 млн. български граждани. Това е добра цел, ясно е проследима във времето, видима е, т.е. тук и вложените пари и усилията и правилният подход теоретичен към въпроса може да бъде измерен от всеки един български гражданин.
1 млн. лекари не достигат на Европа според ректора на Медицински университет в София, проф. Ваньо Митев. Какъв е плана на България да задържи собствените си лекари? Повече от 1/3, 37 % от студентите по медицина следвали, за да заминат в чужбина. Тези данни са от Лабораторията за управление на рискове към НБУ, управляван от Иван Костов.
Че в Европа има нужда от лекари, че сериозна част от българските млади лекари се ориентират в тази ниша – това е факт. Това е глобален процес, който никога няма да спре. Т.е. както в Европа има инженери, както в Европа има компютърни специалисти, така има нужда от лекари и това е свободния пазар на движение на хора и капитали, който дава вашата, моята възможност да намерим своето работно място там, където сме осигурени с по-добри условия. И тук е разговорът как ние осигуряваме на младите лекари, и не само на младите лекари, по-добри условия? Ще започна малко може би отвлечено да отговарям на вашия въпрос или концептуално, екзактно, но ще кажа така – във философията, която този екип на министерството носи със себе си, ние скъсваме с разговора за това, че медицината, лекарският труд е част от сферата на услугите, койот дълги години беше налаган в обществото, че измерителите и критериите и начина, по който се структурира медицинската дейност трябва да бъдат същите като тези при структурирането на плод и зеленчук, без да подценявам по никакъв начин дейността на хората, които се занимават с това. Медицината е наука с много тежки отговорности. Това наистина не е поле на сфера на услугите, където се конкурираме за клиенти. Т.е. идеята, че лекарят е наемен работник на норма е нещо, с което ще скъсаме като начин на заплащане. Това веднъж и в тази връзка и заедно с лекарския съюз с,е в процес на разработва не на съвсем различна концепция на остойностяване на лекарския и на сестринския труд. Защото при сестрите този кошмар с текучеството е още по-голям. В момента ние имаме официална статистика, която гласи 1 лекар към 0,9 сестри. Което е друга драма, но цялостния подход към това изисква цялостна различна философия за остойностяване на лекарския труд и тя не е свързана с философията лекарят е човек, който работи на ишлеме и ако прегледа 11 пациенти му се плаща, ако прегледа само 9 – не. Който е бил привърженик на тази концепция може да продължава да бъде, но аз продължавам да твърдя, че това е пролетарско мислене на човек, който току о излязъл от поточната линия във фабриката и счита, че това му познание е валидно за всяка една сфера на човешката дейност. А иначе - връщам се отново към /…/ специализация. Една от основните причини младите хора да напускат моментално държавата е досегашната философия на базата, на която им предлагахме да специализират, т.е. да се развиват кариерно в България. Тя беше базира на административно подбрана държавна поръка какво количество могат да специализират някаква специалност и на възможността или желанието ан държавата да финансира на калпак това нещо. С наредбата, която вече е факт младите мой колеги, които онзи ден бях поканен на дипломирането им в СУ и наистина беше прекрасна емоция, те ще могат да бъдат назначавани на трудов договор, включително във всяка една акредитирана болница, т.е. болницата в родни си град, ако е нужно. Те няма да има нужда да живеят 4-5 години, за времето на специализацията само в София, или само във Варна, отделно от семейството, отделно от къщата или отделно от средата си. Ще могат примерно в болницата в Благоевград да започнат работа на трудов договор. По реда на трудовите взаимоотношения да получават парите, които получават и техните колеги да участ занаят от по-опитните си колеги и да са част от реалния екип, от реалната дейност. Нека да кажа, че наистина съм много щастлив от това, че успяхме да избутаме на бял свят…
Едновременно с това да могат по получават специалност. А до сега не можеше, така ли?
Разбира се, до сега не можеше.
Каква е логиката да не може? Сигурно не съм следял много внимателно, но това, което вие описвате изглежда страшно логично. Че в благоевградската болница защо да не можеш да станеш анестезиолог по специалност в благоевградската болница?
Страшно много неща нямат логическо обяснение. Защото така. Същото е може би ще ме питате и за разговорите с ТЕЛК-овете. Защото така. Защото така си е било, така ще бъде, защото ние не бива да го променяме, защото това са консервативни системи.
Каква е била? Сигурно е имало някаква логика да не можеш? Вие описвате ситуация, в която в Благоевград не можеш да вземеш специалност анестезиолог, така ли?
Да. Това е така. Ти трябва да работиш в база на МУ София примерно, в която да бъдеш записан и да вземеш специалност там. Това към момента вече фактически е променено и ако вие сте от Благоевград… говорих с тези наистина, реакцията на младите ми колеги - това е смисълът на работата, с която се занимавам. Отровата, която пръскат хора като Местан не ме интересува. Като видите погледа на тази млади лица и когато те кажат „благодаря, че променихте това нещо“ това е ясен резултат.
Да ви опиша една статистическа картина на българското здравеопазване, вие ще ме поправите, ако има нещо невярно. От 2000 година разходите за здравеопазване се увеличават 3 пъти при намалели с 11,5 % пациенти. Това не е защото стават по-здрави българите, просто намаляват статистически заради пътуванията, заради заминаване в чужбина или по-малка раждаемост, по-висока смъртност. Общата смъртност 15%, при средно за Европа под 10%. 65 5 от тази смъртност заради болести на органите на кръвообращението, което веднага навява на мисълта, че може би там нещо трябва да инвестира повече България. 8 % детската смъртност при средна в Европа два пъти по-ниска – 4%. Въпреки, че казват, че има положителна тенденция по този въпрос в България. Разходи за диагностика и лечение - 90 %, докато за профилактики и превенция остават 10. Докато ¾ от тези пари отиват за болнична помощ. Във Франция било точно обратното – ¾ отиват за доболнична. Изглежда, че концептуално всичко е сбъркано в българското здравеопазване.
Част от данните , които цитирате всъщност са част от теоретичната обосновка на концепцията на правителството за реформи в здравеопазването, наречени „Цели за здраве 2020“. Нося този обемист труд да ви покажа…
… (не се разбира)… правителството друга цел?
Да. Това, нека да кажем ясно, като концепция беше прието преди Нова година, беше прието от Висшия медицински съвет. Това е структура, чието съществуване възобновяваме, не беше свиквано много години наред. Това са представители на различните професионални съюзи, на пациентски организации, на Здравната каса, т.е. всички участници, всички хора с мнение и участие в този процес на здравеопазването. Защитата на този проект беше осъществена от екип на правителството, начело с министър-председателя, вицепремиера Бъчварова, мен и Висшия медицински съвет, единодушно, ректорите на висшите училища са вътре. … (не се разбира)… одобри единодушно тази концепция. И тя е базирана точно на това - всичко това, което цитирате все повече пари, както като публични разходи през здравноосигурителни вноски, ангажимент на държавата, така и като преки разходи от джоба ни се увеличават в годините, а успоредно с това измеримия резултат от работата на здравната система всъщност е влошен или не се покачва съобразно повишените разходи, които ние даваме в тази система. Т.е. това означава, че здравната ни система такава, каквато е в момента не отговаря на предназначението си, на целите си. И за това ние базираме реформата както в болничната, доболничнта и в Спешната помощ до 2020 година, т.е. в един 5-годишен период, именно на ясни и конкретни цели. Отново казваме - залагаме ясни цели, във времето, които могат да бъдат измерими. Намаляване на всички тези показатели и достигането им до средноевропейските в отделните възрастови групи. От 0 до 1 година, от 9 до 18 години, увеличаване продължителността на живота на България до средноевропейската и увеличаване на периода на живота ни в здраве. Има кошмарни статистики, особено касаещи детското здравеопазване. Има един коефициент, който е стандартен статистически за Европа, койот се нарича „вероятност от смърт на дете до 5 години“, от 0 до 5 години. Като тук не са чисто медицински, а комплексни условия, при които едно дете в една европейска държава живее. Този ясен статистически научен показател за България е 2 пъти по-висок от средноевропейския, забележете. Аз не говоря за високите коефициенти на скандинавските страни, от средноевропейския, т.е. това означава от румънския. 2 пъти по-голяма е вероятността на базата на условията на системните предпоставки, които сме създали да се противопоставим на това, от смърт на дете до 5 години в България.
Това означава нещо по-голямо, че България има решения на демографската или поне на част от решението на демографския проблем в това да оцеляват собствените й деца…
Разбира се…
…2 пъти повече отколкото в момента.
Разбира се и това да успоредните усилия с екипа на социалното министерство, на министър Калфин. Всъщност част от справянето, от пресрещането на тази зловеща демографска тенденция, част, от които са здравните показатели на нацията е да видиш тези ясни проблеми, да кажеш какви са пътищата за променянето им и да концентрираш, пренасочиш и финансовият, и човешкият и инфраструктурният ресурс, който имаш координирано и еднопосочно, за да можеш да се противопоставиш на тях. когато заложиш какви са ясните ти цели и когато кажеш какви са стъпките и индикаторите във времето за достигането на тези цели, тогава отново нашата дейност става видима и ясно оценима във времето.
Кога всеки ще има електронна здравна карта като част от общата си електронна идентификация, какъвто приоритет правителството обявява в програмата си вчера?
В края на тази година.
Може ли практически…
Тук въпросът…
… да ми го обясните? Имам лична карта, тази ли лична карта като се набере код от нея или като чип с кредитна карта ще излиза здравния ми статус? Така ли?
Разбирам Ви. Нека да излезем от разговора как точно изглежда това, което наричаме електронна здравна карта, а всъщност е персонален идентификатор. Как той изглежда? Като запалката ви ли, като химикалката вили, като банкова карта? Това нека да няма особено значене. Това е технологичен въпрос. Въпросът е какво с този персонален идентификатор вие отключвате? Защото това е вашият персонален ключ към системата.
Моят идентификатор е ЕГН-то. Би трябвало набирайки един код да излиза всичко това.
Тук говорим за висока степан на защита, защото тук става въпрос за данни свързани с вашето здравословно състояние, които аз се надявам, че нито вие, нито който и да е било български гражданин би искал да не бъдат достатъчно защитени. Т.е. тук разговорът за ЕГН-то или за други много прости и бързи решения не е валиден. И има цял съвет за електронно управления, който взима тези се решения. Това е друг проект, по който сме кандидатствали и сме одобрени като част от цялата стратегия за електронно управление на държавата, т.е. електронно здравеопазване…
То въпросът тръгва от това първо има ли всъщност тези картони, дето ги имахме и от училище, всъщност физически събрана ли е информацията за всеки българин за здравословното му състояние някъде?
Т.е. да се върнем на това, което…
А после как ще стигаме до тези данни, е втори въпрос, както казахте Вие?
Да се върнем на това, за което бих искал да говорим… Разбира се, че това е важно. Т.е. този ваш ключ, персонален, с висока степен на защита, какво всъщност отключва?
Това е въпросът.
И тук има цялата група от модули, които към момента са обект на започващи обществени поръчки за тяхното изпълнение. Наистина амбицията на екипа на министерството е в края на годината за сериозна част от тези модули да има вече готови тестови варианти. Когато говорим за наличността на здравна информация – тук става въпрос за две неща. Първо за вашата възможност вие персонално да можете да видите какви бази данни за здравното ви състояние се съхраняват и да осъществите и един собствен контрол върху това аз аджеба като лекар не съм написал, че вие в този момент сте на операционната, а вие сте на морето. Това е едната част от нещата- вие да имате възможността за контрол върху тази система, ако вие пожелаете разбира се. Другото нещо – когато вие имате този персонален свой ключ към тази система,вие ставате носител на здравноосигурителните си права. Това е разказът за талоните, за направленията, което е една от големите мъки на българските граждани в момента при сблъсъка им със системата на здравеопазване. Амбицията ние в същия период от време , за които говорим да разработим по същество индивидуализирани пакети за доболнична помощ. Това означава, че на базата на оценката на общия ви здравен статус, ако Петър Москов – възрастен и с три хронични заболявания, той в този си пакет, разбира се заплатен на 100% от НЗОК, ще има право на 5 прегледа, 5 ренгенови снимки, 5 изследвания на кръвта, спекулирам с цифрите, а вие г-н Вълчев, като млад и здрав ще имате правото на по-малко такива. Но вие ще го носите със себе си. И веднъж нуждите на хората, които реално имат хронични заболявания, трябва да бъдат проследявани във времето ще бъдат гарантирани, те ще ги носят със себе си, а няма да има „Талонът е следващата седмица“. За наистина младите, активните, по-рядко боледуващите хора, които всъщност и издържат през здравните си вноски системата на здравеопазване, разказа, че когато веднъж в годината или веднъж на две години ви се наложи досег до тази система, вие винаги сега опирате до разказа „Елате следващия месец, защото сега няма талон“. При тази система, в рамките, на която вие през персоналния си идентификатор вие ставате носител на вашето право, в момента на възникване на нуждата ви, вие ще можете да влезете в системата и да ползвате това, което ви е нужно.
Само не разбрах в края на годината какво ще стане? Малко (не се разбира)… казахте - в края на годината аз ще го имам това под каквато и да е форма, флашка, карта…
Точно така.
… ще го имам вече?
Да, да и във висока степен…
А не нещо тестово?
Не. Самият носител вие ще го имате…
Всеки българин ще го има, така ли?
… и във висока степен ще имате сериозна база данни, която да отключва и да ви води по този път, за който говоря. Има и друга страна това нещо, когато говорим за това, че трябва да пренасочим разговорът за това какво финансираме, от това да финансираме някаква дейност към това да финансираме резултат, тук отново разговорът за електронно здравеопазване и за цялата система на електронизация на сектора е изключително важен. Когато говорим за регистри на заболявания като тип заболяване, начин на лечение на това заболяване, резултат от това, това всъщност е инструментът, през който здравната каса, министерството, държавата, всъщност има аргументи, за да може да каже на определено здравно заведения или на определен производител на медикаменти „Резултатите от начина, по който вие сте провеждали лечението или резултатите от лечението с вашия медикамент са добри и ние продължаваме да сключваме договор с вас“. Или пък те не са добри,защото въпреки хилядите левове, които сме излели в договор за вашия медикамент или в договор с вашата клиника, резултатите за хората, които са лекувани са лоши. Към момента състоянието на тези регистри, които са нашето оръжие, оръжието на държавата от гледна точка на пациента да защитава правата на изпълнителите на медицинска помощ, всъщност са в кошмарно състояние. Сигурно сериозна част от вашите слушатели ще ме разберат, част от регистрите за проследяването на обсебено важни социално значими заболявания са по ДОС. Разбирате ли за какво ви говоря?
Тези старите операционни системи?
Тези старите операционни системи. Сега централизираме в Националния център по обществено здраве цяла една структура, която ще се занимава с поддръжката, развитието и модернизацията на тези регистри. И още нещо да кажа за електронизацията – първият модул, от целият този проект, който ние искаме да въведем още през пролетта, е платформа за електронна търговия с лекарства в лечебните заведения. Навсякъде, където това е въведено се оказва, че по чуден начин разходите на лечебните заведения падат…
20% надолу.
Вече и вие сте заразен от идеята, че това е добро начало, за което говоря.
2001 година. България. 244 болници с около 50 хил., малко над 50 хил. легла. 2012 година – почти 100 болници повече – 339 с пак около 50, 48 хил. легла. 652 легла на 100 хил. души. Това е с 20% повече от средното за ЕС. Става дума за националната здравна карта. Какво трябва да се промени в тази картина, която показва статистиката?
Националната здравна карта, която трябва да бъде променена като философия. Защото в момента сегашните варианти на националната здравна карта те първо са препоръчителни и второ те са базирани, да кажем, на малко или повече административни данни. Т.е. имаме 100 хил. души население на дадена територия , имаме толкова и толкова болници и имаме толкова и толкова кревати в тези болници и резултатът е този - тук креватите са повече. Това, което правим в момента е да формираме здравна карта със задължителен характер, която да стъпва на изследването и доказването на реалните медицински нужди за дадена територия. И тя да има минимален и максимален капацитет на инфраструктура, която да ги удовлетворява. Това е начинът, по който от тук нататък нови лечебни заведения ще могат да бъдат разкривани само на територия от държавата, където няма такива достатъчно. Т.е. това означава, че на територията на София, ще ви излъжа 105-та или 107-ма болница, не би трябвало да бъде откривана, освен ако тя не е предмет на идентифицирани някакви, несъществуващи в момента като услуга, здравни потребности на хората в София. Същото важи примерно за Пловдив, където има близо 50 болници.
Ще останат ли търговски дружества болниците? Не отговаря, ако аз не съм прочел разбира се невнимателно програмата, която обявявахте вчера, правителството?
В момента в министерството тече правния анализ за възможността да бъде променен търговския статут на болниците и да кажа, че това не е самоцел. Тук излизаме от, да кажем валидния за много хора разказ, че не можем да гледаме на медицината като на търговия.
Но нека да кажем, че на базата на анализа, който сме направили в министерството през последните месеци има наистина кошмарни статистики. Те са свързани с начина, по който вътре в тези търговски дружества са разходвани средствата, които същество са нашите средства. Дали от бюджета, дали от здравната ни вноска, това са средствата, които заделяме като данъци или като осигуровки. Като започнете от разказа за това, че един и същи медикамент в едно и също количество е купуван в единия случай, ако говорим за скъпи медикаменти, на цена 4000 лв., другият на цена 2000 лв. и на това има отговор и той е електронната лекарствена платформа, то когато говорим за т.нар. немедицински или стопански разходи на тези лечебни заведения, там сме се натъкнали на /…/ и това нещо ще бъде променено. Т.е. възможността държавата да влезе във функциите си, там където тя е принципал,а това са всъщност много, много голяма част от основните структуроопределящи болници, държавата ще го направи. И ако за това е нужно ще се премине и през промяна на юридическия статут от търговски дружества.
КНСБ също заговориха тази седмица за ваша оставка по повод наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Те са възмутени от предложения за промени, които дават възможност здравноосигурените лица да получават медицинска помощ срещу заплащане, по тяхна преценка да могат да се отказват от здравноосигурителните си права и да си плащат като ходят в болниците. То в това на пръв поглед няма нищо лошо, но от КНСБ повдигат въпроса дали това няма да отвори възможност за натиск и във всяка болница да ти казват „я се откажи от това и си плати“?
Аз съм готов да водя разговори и с КНСБ и с всеки, който повдига определен въпрос…
Те се оплакват, че не сте щял да водите разговори. Поне декларацията, която разпространиха…
Нека да кажем, че аз искрено не разбирам каква е причината за реакцията на КНСБ. Защото такъв текст, вижте тази наредба за достъпа, в момента тече съгласуване във всички министерства и живот и здраве,ако всички процедури минат в сряда ще бъде предмет на решение на МС и на постановление на МС. Там такъв текст просто физически не съществува. Аз наистина вярвам, защото с г-н Димитров- председателят на КНСБ, може във времето да сме имали различни виждания за много неща, но наистина вярвам, че той е човек здраво стъпил на земята и носещ отговорност за действията си. Съжалявам, че е бил подведен. Пак казвам – няма такива текстове, наистина не разбирам това нещо…
Да не губим време повече.
… и съм много далеч от мисълта и много се надявам КНСБ да ме опровергае с действията си, че възможно това да бъде синхронизирано действие с тези дами и господа от корпорацията, от ДПС. Защото идва по странна причина и по несъществуващ повод.
Програмата на правителството май не дава отговор колко и в какво съотношение ще бъдат здравните каси в България. Това означава, че отговаряте, че монополът на НЗОК се запазва, така ли?
Когато говорим за източниците и структурите, които финансират дейността, това е също част от отговора на това как пресрещаме тези ужасяващи здравни статистики, за които вие говорихте. И за това ние правим следното – формираме и в момента е в такъв процес, разбира се начален, до средата на годината ще сме готови и нашата амбиция е от началото на следващата година това да бъде новия начин, по който се финансират дейностите на здравеопазването, сформираме базов пакет на касата. Когато говорим за… Т.е. ще се позова на вашите цитати, когато говорим че смъртността е висока, че детската смъртност е висока, че продължителността на живота ни в болест е много по-голяма от средноевропейската, тогава тези индикатори имат определени съставни части. Т.е. какви групи заболявания всъщност определят високата ни смъртност, кратката продължителност на живота, високата детска смъртност. И това са болестите свързани с детското и майчино здравеопазване, онкологията, сърдечно-съдовите заболявания и съдово-мозъчните заболявания и още няколко групи заболявания, които са обективно те са причинителите на тези лоши здравни статистики, които на индивидуално ниво правят живота ни такъв, какъвто е от гледна точка на здравето ни. Когато идентифицирал, си че проблемите са там, отново казва, ти насочваш целият ресурс, който имаш като противопоставяне на тази проблеми. Т.е. ние казваме преостойностяваме в рамките на базовия пакет всички патологии, които водят основно до висока смъртност, инвалидизация, висока детска смъртност, лошо качество на живота ни в здраве.
А (не се разбира)… повече пари.
Точно така. На базата на общите пари, които имаме за здравеопазване ще преостойностим и ще направим така, че от първата среща с личния лекар за съответния тип патология до високоспециализираните дейности в университетските болници да кажем, тези неща ще бъдат преостойностени и там неща като лимити, като тежък достъп ще бъдат максимално отстранени. Нека да дам конкретен пример, защото като говорим за базов и допълнителен пакет хората си казват „този нещо ни мотае“. Да кажа какво реално ще се промени. Едно от най-тежките статистки в България е съдово-мозъчните заболявания – инсулти. В момента медицината е в абсолютно състояние, когато вие имате инсулт свързан със запушване на съд в мозъка, тромб се образува вътре, вие в рамките на часове този тромб да бъде разрушен със съответната медицинска технология и на следващия ден вие без никаква симптоматика, без…
Да си хваща работата.
… дали на работа – не, но да излезете от болницата и да следващата седмица наистина да отидете на работа. Това е практиката в повечето европейски държави и това е лечимо, изцяло практически лечимо заболяване. Хайде, квази изцяло лечимо.
А при нас се стига до ТЕЛК.
Така. За това да кажем какво ще се промени. При нас, в България, когато вие получите, недай Боже такъв инсулт, стигате до ситуацията, в която тази методика, която българските лекари и болници владеят, не може да бъде приложена, защото Здравната каса не заплаща стойността на медикамента, който трябва да ви бъде инжектиран, за да може да ви бъде разрушен този тромб. И вие ще се изправите пред ситуацията, ако това е ваш близък, в който някой ще ви каже „Да, но трябва да имате 1000 лв. под ръка, защото толкова струва медикамента“. Ето това означава да пренасочиш ресурс финансов, кадрови и структурен там , където това е нужно. Т.е. тук. Това заболяване, което инвалидизира огромен % български граждани, който е бич за нас, да бъде пресрещнато, да бъде финансирано максимално и вие да излезете излекуван. Вместо това, вместо да даваме тези пари там, до сега ние ги даваме за рехабилитация на прекаралите инсулт. Вие само си мислите, че инвазиванта кардиология е най-скъпото занимание, което плаща касата. Не - рехабилитацията и санаториумите са най-скъпото занимание, което касата е плащала миналата година. Там са отишли 50 млн. т.е. когато говорим за базов пакет казваме, когато има тежко заболяване, което е инвалидизирало, от което умрем, от което цялата социална среда на тази заболял човек се променя, защото един такъв инвалид в къщи означава промяна на живота на цялото му семейство, там насочваме ресурса,там ясно остойностяваме нещата и вие имате правото на качествено европейско лечение. Групата заболявания, които не влизат в тези инвалидизиращи ни, каращи ни да умираме заболявания, отиват в допълнителния пакет на касата и са предмет на листа на чакащи, т.е. с налични финансов ресурс вие ще изчакате вашето време, за да можете да получите лечение или на предмет на вече… с ясно количество заболявания предмет на ваш договор, с доброволен осигурителен фонд. Т.е. това е възможността реално доброволното застраховане, както е в момента, извинете, да навлезе в българското здравеопазване. Ясно, просто и надявам се разбираемо.
Това означава, че целият дебат за различни модели, състезаващи се каси, човек да избира между държавната и други…
Това е философия, в която аз дълбоко вярвам. Държавата и солидарния фонд, задължителния фонд, защото държавата през закон ви в задължила вие да се осигурявате за определена вноска от 8 %, тя трябва за всеки един, но здравноосигурен повтарям, български гражданин да осигури срещу тези социално значими заболявания, заболяванията касаещи детското и майчиното здравеопазване, наистина равностойно лечение. Гарантирано лечение. Това е смисълът на солидарния и задължителния пакет. От там нататък всеки един от нас има възможността да надгражда в здравето.
Болниците щели да получат 90% от платеното през 2014-та, като таван за 2015-та. Възниква въпросът „Ако някоя болница стане по-желана от друга?“ , толкова добре работи…
Нека да бъда безкрайно ясен. Наистина имахме и среща с ръководството на лекарския съюз и на касата през седмицата и там препотвърдихме общото… Тук ще отворя една скоба да кажа, че наистина искам да изкажа благодарността си и към ръководството на лекарския съюз и ръководството на касата, защото в последните два-три месеца, в които извървяхме тежък период всъщност постигнахме взаимни договорености и обща цел. Да се следват правилата. Правилата, заложени в правилата за добра медицинска практика и правилата, заложени в Закона за бюджета също така. И лекарския съюз пое своите ангажименти, за което моите адмирации към ръководството на лекарския съюз. Но да кажа следното, за да не остане съмнение. Болниците, заведенията за болнична помощ през тази година ще получат до 95% от това, което са фактурирали към касата за миналата година. След всичките актуализации, двукратни, трикратни и така нататък. И това е финансовата рамка, в която всеки един от мениджърите на болниците ще може да насочва по най-добрия начин за пациентите и за здравното му заведение този ресурс. Разказа за това, че една болница започвала да работи по-добре и затова тя видите ли щяла да извършва надлимитна, което по същество означава надбюджетна дейност, което вие сте юрист, ще ми кажете какво значи да излезеш извън рамките на Закона за бюджета ще води до следното. За всяка една от големите държавни болници – областни, университетски или каквито и да са там, които са от първите 50, те са първите 45 от тези, които всъщност водят до преразход на заложените параметри в бюджета на касата. Ръководството на тези болници ще бъде моментално заменяно с такова, което може да осигури нужното мениджърско усилие. Така че първо да гарантира за вас адекватно лечение, защото ви уверявам, че като видите сметките и разчетите, които ръководството на тези болници представят вътре – има много, много резерви, да го кажа меко. Ако тези хора не се справят, просто ще бъдат намерени други, с които да се справят и нека никой не си прави илюзия, че може да получи политически гръб или някакъв друг тип причина да може да продължи да разходва средства безкомпромисно.
По пътеките, по които имало преразход пък цените ще се намалявали на всеки три месеца. Това е стара идея на здравната каса, но през 2006 срещна…
Чуйте ме. Това не е идея просто на здравната каса. Това е сключена договореност между договорените партньори – лекарски съюз и каса. И затова ви казвам, че в момента ние работим по философия в рамките, на която търсим консенсуса, търсим разума и търсим договорното начало. И го намираме.
Центъра за защита на правата в здравеопазването пита, ами ако броят на инсултите в някое тримесечие се увеличи, тогава ще доплаща пациента ли?
Ако броят на инсултите в някое тримесечие се увеличи тук е разликата между тези, които вие цитирате 90-95% от всичко, което болниците са изработили миналата година, това е работата на добрия мениджър, за да може да има ясно генериран ресурс, през който броят на инсултите да бъде посрещнат. Нека отново да кажем, че и към момента съществува ясна законова разпоредба. Която гласи, че определен брой от капацитета на болниците трябва да бъде запазен за ситуации на спешност, бедствия и такива неща. Тоест разказа всичките ми болни имат нужда от спешно лечение и то трябва да се случи сега и веднага е фалшив разказ. Всеки, който го води може да проучи ясната статистика за това по какъв начин се формират харчовете на болниците примерно за миналата година. А всеки един мениджър на болница, за държавните говорим, върху които министерството е принципал, който реши, че може да си позволи да води такъв разказ, защото той е фалшив, оттам нататък ще следва наистина замяна. Това нещо приключи, разбирате ли? Разказа за това… Сега гледах докато ви чаках вестниците, там пише вчера борда на директорите в болницата в Благоевград се събрал и решил да смени изпълнителният си директор. Човекът се барикадирал в кабинета си и не е искал да излезе. Днес господин Вигенин щял да ходи да дава пресконференция в болницата за директора на болницата. Моля ви, отговорете ми, защото аз не разбирам. Каква е важността за обществото кой е директор на благоевградската болница? Разкажете ми тази одиозна фигура на директора на болницата. Който е политически въпрос. Не го разбирам и това ще се промени. Или аз го разбирам, но това ще се промени наистина.
Една пета от всички освидетелствани като нетрудоспособни са с почти пълна, трайно намалена нетрудоспособност. Според „Лаборатория за управление на рисковете“ всички освидетелствани не произвеждат над 2,5 млрд. лв. Брутен вътрешен продукт. Сега проблемът е, че има фалшиви нетрудоспособни или че наистина са нетрудоспособни? Тези 2,5 млрд. не се произвеждат, защото лъжем всички българи или защото наистина е така?
Истината е някъде по средата. Но, ако говорим за системата на експертните решения, свързани с трудоспособността, тогава нека да кажем така, защото и тук се появиха ред трактовки – имаме много добре работеща съвместна работна група между Министерството на социалната политика и Министерството на здравеопазването. И от двете министерства, от които зависи политиката в сферата на трудово-лекарската експертиза, има ясното разбиране, че тази т.нар. телкова система, това е остатък от едни пък още по-далечни времена. Тя не изпълнява двете си основни функции. Първата функция е, ако вие имате нужда от такова освидетелстване, тоест от трудово-лекарска експертиза, претърпял сте лечение, заболяване или инцидент, вие имате нужда да получите такова свидетелство, вие в момента на базата на тази система на ТЕЛК, не можете да го получите в рамките на половин година, на една година, дори има записване за след година и половина. Тоест на нуждата на българските граждани да получат такава експертиза, когато им е нужна и с качеството, което им е нужно, тази система не отговаря. Второто изискване към тази система, заради което такава система трябва да съществува, е свързана с това такива решения да бъдат издавани именно и само на хора, които реално се нуждаят от тях. И от тези решения да не следва подход на калпак. Тоест в момента българската държава през тази телкова система казва: вие, господин Вълчев, да не дава Господ, имате инвалидност 60% и аз, Петър Москов, имам инвалидност 60%. Но в единия случай, защото аз съм жертва на тежка катастрофа, а в другия случай – защото вие имате тежко сърдечно заболяване, ние някак си получаваме на калпак едно и също. Например 50 лева билет за трамвай и инвалидна количка. Обществото ни казва: стойте си вкъщи, господин Вълчев, защото ние нашия ангажимент през телковата комисия сме го изпълнили. Смисълът на разделянето на лекарската експертиза, която да каже в каква степен здравето ви е увредено от заболяването, от инцидента, който сте претърпял, и след това решенията за социалните придобивки трябва да бъдат разделени. Социалните придобивки трябва да бъдат насочени не към това вие да получите допълнение към заплатата си или пък билет за трамвая безплатен, а към това вие на база индивидуалното си страдание да можете да бъдете върнат към работното си място и ресоциализиран в обществото. Ако ви звучи неразумно, поправете ме.
“24 часа“ в сряда под глава „Грипът ще е тежък“. Вирусът „Тексас“. „Труд“ в сряда под глава „Вируси повалиха 200 000 работещи българи, пикът – в средата на февруари“. Даже нашият „Дарик нюз“ се включва със съвети да ядат кисело зеле и туршии българите, че имало витамин Д.
Абе, хора, какво кисело зеле ще ядат?
Толкова ли драматично е? По-различен ли ще е тази година от всяка година?
Не. Това е сезон, в който винаги има повишена такава заболеваемост, респираторни инфекции. Нищо различно от друга година не се случва. Да припомня, защото все пак съм част от… в смисъл, не говоря с вас само като лекар, а като част от правителството, да кажа, че това, което направихме малко преди Нова година, беше всъщност да приемем удължаване на забраната за увеличение на цените на тези медикаменти, които са без рецепта, именно в този сезон с висока възможност за респираторни инфекции. Това са прахчета против температура, против главоболие, против гърло и т.н., от предишните ни колеги беше изтървано това нещо и някак си станаха по 10 лева.
Сега, в програмата ви пише, че ще повишите готовността на страната за посрещане на грипните пандемии и взривове? Какво точно ще правите, как ще се повишава?
Не. Тук говорим… ние си водихме този разговор преди малко с вас. Тук не говорим за грипните епидемии. Говорим за наистина в глобалния свят има и глобални заплахи. Ние с вас някак си водехме един малко по-весел разговор, но той не е весел, когато това нещо не дай Боже стане реалност. Тоест възможността, държавата, институциите на държавата, които са свързани с цяла система от мерки, с цели протоколи за действие при не дай Боже случването на такава инфекция, трябва да бъде повишено и да е ясно какви мерки са набелязани и…
Не, дайте да Ви питам нещо конкретно. Бях миналия месец в Централна Африка, в Габон мерят температурата на ръкава на самолета с едни такива – так, так, стрелят като радари. В Куба мерят на пристанищата.
Не знам как е в Габон. В България на терминалите на летищата има монтирани термокамери.
Това означава, че всеки, който слиза, на ръкава му се измерва температурата без да разбере, така ли?
Не знам дали на ръкава, но термокамерата дава такава информация.
В Куба на пристанищата видях мерят. Всеки, който тръгва да слиза…
В Куба винаги е по-екзотично.
Не, Куба може би не заслужава точно в сферата на здравеопазването ирония. Казват, че е една от най-добрите системи в света.
Нека да не смесваме нещата. Значи, да създаваме някаква излишна паника в населението, като караме хората и подлагаме хората на някакви, наистина без да има реална нужда, процедури – това не е добра политика. Въпросът е цялата система от институции, които трябва да бъдат задействани, както и механизмите да се преванира и максимално рано да сме наясно, че има такава опасност, да следват своя логичен ход и да могат да бъдат задействани в случай на нужда. Това се преви. Много са мерките, да не ги изброявам. Има санитарни инспектори по входните пунктове, които 24 часа следят. Осигурени са защитни облекла на центровете за спешна помощ, наред с /…/ и т.н. Ясна е логистиката при възникване най-малкото на съмнение за такива неща. Защото обществото не ги научава тези неща и няма причина да ги научава. Но извън това, което се създаде преди два месеца като една медийна бомба за възможно съмнение за такъв заразен, постъпил в една от софийските болници, ние имахме още два-три такива случая в страната, които без шум, по ясно разработени протоколи…
А, още съмнения имаше?
Да, имаше такива случаи на съмнение по ясно разработени протоколи, тихо, кротко, с една добре смазана машина, наистина тази система работи, бяха отстранени тези съмнения. Тоест в това отношение да поема ангажимента, че успяваме да посрещнем тази опасност.
То не е смешно, обаче тази малария, от която се оказа, че е болен човекът, си е също достатъчно тежко заболяване, не по-малко от еболата, но някак си всички медии като разбраха, казаха: а, добре че от малария. То хич не е добре, нали, но това е друга тема.
“Аз пък си мислех, че пушиш“, нали. Така.
Да, та пушенето за финал. Четвърти опит за отмяна на забраната за тютюнопушене на закрити обществени места. Вие пушите. Съжалявате ли, че не минава отмяната?
Аз много внимавам, пак ще говоря съвсем откровено, много внимавам какво казвам, защото… Добре, аз съм пушач, но спазвам закона. Няма нито намерение, нито идея, както в мнозинството, така и в правителството, действащото законодателство, ограничаващо начина и разпоредбите къде може и къде не може да се пуши, да бъде променяно. Съвсем отделен е въпросът, тоест нямаме нито намерение, нито идея, законодателството остава такова, каквото е. Но тук да кажа няколко думи, защото, пак казвам, когато извършваш някакви дейности, когато тези дейности са свързани с изразходване на човешки ресурси и на финансиране, то това трябва да бъде насочено към резултат. Това е мярка, която е приета в българското законодателство, тя ще остане такава. Резултатът обаче от тази мярка дотук дава основание да се мисли, че тя е сама по себе си недостатъчна. Тоест, когато говорим за борба с тютюнопушенето, тук трябва да насочим усилията си по-скоро в наистина ясно разработена държавна национална стратегия за това как младите хора да не започват да пушат. Защото дали аз или вие ще спрем да пушим, наистина не е предмет на това дали ще можем да пушим в ресторанта.
Не, аз съм от младите хора, които не са почнали да пушат, Вие сте от младите хора, които са почнали да пушат. Добре. И какво да направим, за да станат като мен, а не като Вас?
Цяла една система, в която в училищата наистина да можем да разработим ясна национална програма за това и то по интелигентен начин, а не през крясъци на странно изглеждащи хора: „не пушете, защото е лошо“. Това е контрапродуктивно. Аз затова съм скептичен към начина на действие на различни неправителствени и други организации, които с тежка агресия се нахвърлят върху всичко това. Да се пуши е лошо и всеки един гражданин още от деца трябва да бъдат приучавани, че това е лошо. Това е разумната политика и тя трябва да води до намаляване на броя на пушачите.
Вие ще ги отказвате ли, за да сте още по-убедителен?
Не мога да поема такъв ангажимент.
Добре. Министърът на здравеопазването доктор Петър Москов в „Седмицата“ на Дарик радио.