11 юни 2013 г., „Шоуто на Слави”
Водещ: Миналата седмица в една наша рубрика, която се оказа доста интересна, провокативна, забавна, а се надявам и да върши работа, тази рубрика се казва „Искам думата”, Антон Алексиев, който страда от муковисцидоза повдигна въпроса за проблемите на хората с това рядко заболяване. Тогава аз му обещах да поставя и да помогна, ако може, проблемът да стигне до здравния министър. Радвам се, че здравният министър се съгласи веднага при нашето обаждане и затова сега при мен е министърът на здравеопазването д-р Таня Андреева. Здравейте и добър вечер.
Д-р Таня Андреева: Добър вечер.
Водещ: Първо искам да Ви кажа, че лично се радвам, че Вие се отзовахте така бързо, защото то това е най-важното – ако може да се помага на хората. Ето Ви този документ – писмо, което е написал нашият приятел. Първо аз не съм запознат какво е това муковисцидоза. Вие като лекар можете ли да ми помогнете да разбера ?
Д-р Т. Андреева: Муковисцидозата е вид много рядко заболяване, то е наследствено заболяване, касае се за генетичен дефект, който засяга различни органи и системи, нарушавайки мембраната на най-малката единица в човешкото тяло – клетката. Оттам във всички жлезисти тъкани се предизвиква обилно отделяне на слузест секрет и това често води до инфекции. Когато засегне дихателната система води до проблеми с дишането. Изключително тежко заболяване с много тежка прогноза. То е едно от многото редки заболявания, за които е необходим голям ресурс, за да бъдат лекувани тези хора.
Водещ: Около 260 човека ми казаха, че са.
Д-р Таня Андреева: Да, 260 човека са с проявено заболяване, с проявени симптоми, тъй като симптоматиката се проявява, когато има комбинация на два дефектни гена, така да го наречем – единият от майката, а другият от бащата.
Водещ: Ужас, те много заболявания имат такива, които са редки и които така са разположени – трябва да има гени от майката, от бащата и така се получава комбинацията, която е страшна за детето.
Д-р Таня Андреева: Точна така, за човека, който е носител.
Водещ: Възможно ли е държавата да обърне внимание на такива хора? Имам предвид, че това не касае само тези болни, касае много други болни от редки болести , които заради това, че болестите са редки инвестициите, които правят във всяка една държава, не само в България, не са на такова високо ниво, тъй като правителствата обръщат внимание на по-масовите заболявания. Изразявам се така наистина като говорим за много хора, за всеки един това е трагедия, затова се опитвам да го казвам… как да кажа –и по двата начина. Защото на Вас няма да Ви е лесно, както и на никой здравен министър, не коментирам кой откъде е, защото все пак става дума за болката на хората , а пък дали може да се помогне на всички ?
Д-р Таня Андреева: Така е, защото това освен заболяване, то е свързано с редица тежести в живота, социални тежести в живота на тези хора, на техните близки, на родителите им. Това действително е трагедия. Аз, веднага след като встъпих в длъжност, освен всички пожари, които се налага да гася, се занимах и с редките заболявания, защото всеки един човек има нужда от грижи, от своя шанс, колкото и да продължи животът му, да го живее пълноценно. Днес включително проведохме разговор с моя екип с директора на Александровска болница, където от години има идея да се създаде център за лечение на редки заболявания и в частност на муковисцидоза, тъй като това заболяване не е обект само на един специалист, то е мултидисциплинарно заболяване. И в тази посока буквално до месец-два ние ще създадем такъв център на територията на Александровска болница и надявам се в следващия период , когато се прави бюджета на министерството, ние ще отделим средства за лечението на тези хора. Аз не мога да се ангажирам с това дали може или не може да влезе в клинична пътека, която да се заплаща от Здравно-осигурителната каса, тъй като тя е обществена институция, министъра не може там да се намесва пряко, но това което ние можем да направим е да създадем условия за пълноценното наблюдение и лечение на тези хора.
Водещ: Кое е най-важното, което сега Ви предстои? След като Вие сте в един от най … как да кажа … сериозните, важните, наблюдаваните, отговорните и т.н. сектори. Кое е най-важното, което Ви предстои ?
Д-р Таня Андреева: За мен изключително важни са две неща. Първо много бързо да намерим решение за достъп на хората до здравни грижи, до лечебни заведения или до спешна помощ, защото е изключително неприемливо за мен, да не кажа абсурдно, в днешно време хора да умират, защото не могат бързо да получат медицинска помощ. В тази връзка аз съм Ви донесла една карта, не зная дали ще се види добре …
Водещ: Дайте да я покажем.
Д-р Таня Андреева: Всички бели петна в нея са проблемните области, в които буквално ежедневно хората са подложени на риск.
Водещ: Ами те са доста много тия ...
Д-р Таня Андреева: Те са доста много, да. В оранжево са местата, където дори повече от необходимо е обезпечено с лечебни заведения. Белите области са рисковите, аз ги наричам рискови, области. Заедно със сдружението на общините в България и с общинските болници ще работим или за разкриване на нови лечебни заведения или на филиали на Спешна помощ. Искам много ясно да заявя, че никъде в Европа здравеопазването не може да стъпи само върху високотехнологични болници, университетски, добре оборудвани. Истината е, че тези лечебни заведения по места са важни, защото те осигуряват базисна помощ. Там никой няма да ви направи мозъчна операция или да ви трансплантира протеза, но там ще може да се окаже първа помощ, да се даде базисната грижа за пациента и ако неговото състояние налага, вече след като е стабилизиран, да бъде преведен в по-голяма болница за продължаващо лечение.
Водещ: Не знам дали осъзнавате, че това което Ви очаква не е само да предприемате ходове, които са практични и касаят най-важното – подобряването на здравеопазването, но и да подобрите … как да кажа, психологически хората да вярват, че могат да разчитат. Това е сериозен проблем.
Д-р Таня Андреева: Да, това е сериозен проблем. Загуби се доверието …
Водещ: Ами, разбира се. Кой разчита на здравеопазването?
Д-р Таня Андреева: Така е …
Водещ: В крайна сметка хората са обезверени и това е много опасно. Не искам да говоря, че България е на първо място, мисля, че е на едно от първите места по смъртност …
Д-р Таня Андреева: Да, на едно от петте при някои по-сериозни заболявания.
Водещ: Вие защо се съгласихте здравен министър? Вие знаете колко трудно е това.
Д-р Таня Андреева: Зная колко е трудно …
Водещ: Знаете … Аз Ви задавам въпроси добронамерено, защото очаквам да се случи нещо хубаво, но Вие знаете, че ще Ви е много трудно. Защо се съгласихте?
Д-р Таня Андреева: Зная, че е много трудно. И аз, като всички мои колеги в последните няколко години, непрекъснато се оплакваме от системата. Аз и като директор на една софийска болница виждам как всяка следваща година, особено последните две години, се превърнаха в мъка. Буквално всеки ден е борба за оцеляване на болниците и не става въпрос само за пари. Става въпрос за това различните елементи от системата да сработват. Защото сега сякаш е разчленено тялото на здравеопазването. Доболничната помощ си работи сама за себе си, болничната сама за себе си, липсват добри комуникации. Отделно Здравната каса въведе някакви правила, които вместо да помагат на тези хора, които там си дават здравните осигуровки, тя се превръща в един мъчител за хората и за лечебните заведения. И пътят, който трябва да извървим, наистина е много сериозен. Аз нямам амбицията отново да реформирам и тежко да променям здравеопазването, защото хората се умориха, ние лекарите също се уморихме. Един човешки живот колко може да издържи? Колко реформи трябва да се направят?
Водещ: Какво ще направите?
Д-р Таня Андреева: За мен е важно да осигуря тази връзка между отделните елементи и да функционира по-нормално и постепенно да се изгражда доверие между пациентите и лекарите и между пациентите и институцията „лечебно заведение” като такава.
Водещ: Радвам се, че като шеф на болница имате опит, за да проумеете и да прозрете казуса от началото до там, където са проблемите.
Д-р Таня Андреева: Истински се надявам това да ми помогне.
Водещ: Стискам Ви палци.
Д-р Таня Андреева: Благодаря Ви.