10 май 2013 година, "Здравей, България",
Водеща Мирослава Иванова: "Здравей, България" продължава. Професор Николай Петров, министър на здравеопазването в служебното правителство. Добро утро.
Водещ Христо Калоферов: Здравейте.
Николай Петров: Добро утро.
Водещ Христо Калоферов: Гледахте преди малко нашето пряко включване. Фелдшерите се готвят за протест на 13 май. Тяхното заплащане и ангажименти могат ли да се променят така, че да е достойно заплатен трудът им - казаха, 400-500 лв. получават, и да е ясен статутът им?
Н. Петров: По отношение на заплащането има ясно дефинирани щатни таблици за всички, включително и за мен, и в този смисъл, ако трябва да се отделят като група, в която да получават повече средства, това трудно би могло да стане по законов начин. Друг е въпросът, че шефовете на спешни центрове това го правят под форма на допълнително стимулиране.
Водеща: Добре де, но те между другото не започнаха от заплатите, те започнаха от статута. Казаха, че законът им забранява да практикуват медицинска дейност, защото се водят професионалисти по здравни грижи или не знам точно как е формулирано...
Водещ: А се налагало постоянно.
Водещ: ...а на практика това работят, да.
Н. Петров: Те са прави. Аз имах среща с тях и прегърнах тяхната идея, защото в ситуацията, в която се намираме сега, на недостиг на лекари техният труд е неоценим, като помощ и решаване на този проблем в момента. А той е свързан с местата в Спешната помощ, както и в отдалечените райони, където здравната услуга е много слабо представена. В тази връзка веднага направихме отново, въпреки че беше правено такова проучване в Европа, знаете, че имаме представител там, който ни изпрати веднага справка за всички страни на Европейския съюз...
Водеща: Как е уреден там въпросът...
Н. Петров: ...как е уреден там въпросът...
Водеща: ...статутът.
Н. Петров: ...статутът, образованието, отговорностите и заплащането. След което имах среща и с ректорите не медицински университети, и накрая имах среща точно по този проблем и с образователния министър професор Милошев. Бях ентусиазиран. За съжаление обаче тази идея се оказа, че няма да можем да я реализираме по простата причина, че законодателството на Европейския съюз ясно дефинира, че има специалисти по здравни грижи. За да стане един такъв специалист лекарски асистент, трябва да учи след това образование още година и половина. При това статукво в момента тяхното образование е преустановено преди повече от 15 години.
Водеща: Системата не произвежда нови...
Н. Петров: Не. Не.
Водеща: ...фелдшери от толкова време, от години.
Н. Петров: Ами, доколкото знам, последните, завършили това образование, са малко по-малки от мен като възраст. Тази система на образование и професионална реализация на фелдшерите съществува в Русия все още.
Водеща: Само?
Н. Петров: Все още, да. Да. Така че аз няма да се откажа, аз ще продължа да търся вратички за уреждане на техния статут, защото уважавам тяхната работа и не на последно място те са страшно необходими в момента тия хора. Имайте предвид, че в голяма част те са гръбнакът в момента на Спешната помощ.
Водеща: Ами, в един репортаж, който излъчихме, Христо разпозна лекар, който му е спасил живота буквално преди години.
Водещ: Фелдшер, да.
Н. Петров: Да. Така е.
Водеща: Фелдшер, който, така... Но общо взето няма да се окажете, казвате, но от всичко, което изговорихте до момента разбирам, че дори и тези хора да излязат на протест на 13 май, както се канят да направят, засега проблемите им не могат да бъдат решени на този етап.
Н. Петров: В момента не мога да си отвържа ръцете да го реша този проблем, но ще продължа да се боря и ако имам макар и минимален шанс под някаква форма с подзаконов акт, за което ще бъда нужен парламент, аз ще държа това да се уреди, защото всяка друга стъпка, аз съм професионалист и си давам сметка, всяка друга стъпка за решаване на проблемите на Спешната помощ откъм кадри ще даде резултат не скоро. Ще даде резултат след три, четири, пет години.
Водещ: Професор Петров, заговорихме за Спешната помощ. Един тежък случай да припомним съвсем накратко, за да продължим нашия разговор. Спомняте си 11-годишния Теди, който припадна в час, а по-късно почина. Да видим историята накратко, за да коментираме със здравния министър в студиото.
(излъчва се репортаж - бел. ред.)
Водеща: Така, един конкретен случай и един глобален проблем. Това е.
Н. Петров: И един много тежък резултат.
Водеща: И един много тежък резултат. Сега по конкретния случая, вие назначихте проверка.
Н. Петров: Да.
Водеща: От фактите, които имате до момента, кажете можеше ли да бъдеспасено детето при по-бърза реакция - ако имаше училищен лекар, ако Бърза помощ е действала по-бързо, можеше ли изходът да е друг?
Н. Петров: Това никой не може да го каже. Първо защото не е ясно как се е развило клинично това състояние. Аз съм реаниматор и точно това ми е работата. Второ, дори и лекар да е имало в училището, аз си спомням годините, в които имаше такива лекари, те нямаха нито квалификацията, нито...
Водеща: Нито апаратура.
Н. Петров: ...нито апаратурното обезпечаване, за да могат да осъществят едно такова животоспасяване. Защото това е много остър случай. Тук, ако това нещо, недай боже, се случи, дори в една добре работеща реанимация, стъпките са прости и ясни: веднага се интубира, започва се дефибрилация и кардиопулмонална ресусцитация, пейсмейкър се поставя. Това може да се направи само от високо квалифициран реаниматор.
Водещ: Тоест...
Водеща: Има ли закъснение в Бърза помощ?
Н. Петров: Ние не можем да си осигурим реаниматори в училищата.
Водеща: Разбрахме. Закъснение на Бърза помощ имало ли е? Родителите говорят едно, от Спешната помощ казват друго.
Н. Петров: На мен ми е докладвано, че линейката е пристигнала за 13 минути. Без една минута е регистрирано входящото обаждане в 150 и в и 12 минути тя е била там.
Водещ: При телефон 112 ли се къса нишката тогава? Защото бащата твърди, че са чакали линейката повече от 20 минути до половин час.
Н. Петров: Вижте, понякога, това не е практика, това е изключение, но понякога има забавяне в комуникацията между 112 и 150. Това не е въпрос, който обсъждаме за първи път. Това беше един от първите проблеми, с които ме посрещнаха като министър.
Водещ: Добре, вариант ли е да отпадне този телефон или по някакъв начин да не приема медицински сигнали?
Н. Петров: Най-лесният вариант е да се пренасочат медицинските обаждания към 150. Обаче, пак повтарям, европейското законодателство ни задължава всички обаждания да са към 150. И ние...
Водещ: 112 имате предвид.
Н. Петров: Към 112. И ние бяхме там, заместник-министърът ходи отделно с шефа на медицинска дирекция, аз, вътрешният министър. Ние искаме да изчистим този проблем. Той може да бъде изчистен по два начина. Първият, ако се постигне т. нар. съвместимост на софтуерно ниво, което означава, аз няма да имам време за това, обществени поръчки и едни големи пари, които трябва да се плащат, защото...
Водещ: Четиринадесет милиона четохме днес...
Н. Петров: Ами, те варират от един до 14. Когато се пусне такова нещо, тогава ще излезе и цената реалната, защото там има авторски права и там е заровен проблемът. Бързото...
Водеща: Ако това обаче ще реши проблема - 14, 15, 20 милиона трябва да се заделят.
Н. Петров: Разбира се. Бързото решение е с увеличаване на екипите, такаче да може да се води конферентен разговор. С получаването на обаждането в 112 да може директно да се отвори конферентна връзка към 150.
Водещ: Повече хора да са дежурни в централите.
Н. Петров: Ами, ще трябват няколко души повече, което е бързото решение на проблема.
Водеща: По отношение на Спешната помощ, тази болна тема, времето до момента стигна ли ви да направите поне една стъпка към решаването на проблемите?
Н. Петров: Ами, да, и тая стъпка е проектът, за който ще се борим, всъщност ще се бори следващият министър от 2014 г. в т. нар. "Стратегия за развитие на здравеопазването", където са предвидени към 300 милиона лева. Аз мисля, че ще бъдат напълно достатъчни да се изгради една модерна и хубава спешна помощ с бази, с линейки, с оборудване и с кадри. Само че кадрите, за да излизат, трябва да се заложат още сега.
Водещ: Това е дългоочакваното райониране, за което се говореше, така ли?
Н. Петров: Не, това не е районирането, това е само работата на Спешната помощ. Къде води болните тя - вече това е районирането, за което ме питате.
Водещ: А какво стана с районирането?
Н. Петров: Този въпрос на този етап не може да бъде решен със заповед на министъра - ще карате тоя болен там, другият ще карате там.
Водещ: Трябва да чакате парламента?
Н. Петров: Естествено, трябва да бъде готова т. нар. здравна карта. Да е ясно примерно колко ортопеди има в София и когато има травматологичен случай в коя да се изпрати.
Водеща: Добре, талоните, направленията. Непрекъснато се говори за проблеми. И днес имаше във вестниците статии с такива заглавия.
Н. Петров: Не съм чел вестниците, но този проблем когато възникна още преди седмица, назначих проверка, по-скоро справка до РЗИ-тата...
Водеща: Какво показва тя?
Н. Петров: ...които да проверят чрез лично практикуващите лекари дали това е така или не. Оказа се, че на много места е така. След което имах среща с д-р Цеков и той обеща да го реши тоя проблем. Не навсякъде е така.
Водеща: Но има райони...
Н. Петров: Но има места, където има недостиг, да.
Водеща: ...където има недостиг.
Н. Петров: Да.
Водеща: Добре. Напрежението в системата. Имаше един период, в който "Пирогов" и други големи болници казваха ние затваряме след две седмици, защото сме изчерпали лимитите си, нямаме пари. Спокойна ли е системата в момента или пак, така, текат бомби по места?
Н. Петров: Тая система не може да бъде спокойна.
Водеща: Защото е недофинансирана. Факт.
Н. Петров: Пътувайки... Не само. Пътувайки към вашето студио, си мислех има ли някой доволен в тази система.
Водеща: Ами, няма.
Н. Петров: Пациенти, лекари, сестри, фелдшери, спешна помощ.
Водеща: Никой няма доволен.
Н. Петров: Трудна система, да. Тоест щеше ми се да намеря един, който да е доволен, една категория, която да е доволна, и се оказва, че такава няма.
Водещ: Знаете ли, скоро излъчихме репортаж, ето, споменахте за недоволни и за страната на пациентите. Скоро излъчихме репортаж на баща, който се моли на стоматолог да прегледа дъщеря му. Момичето е с церебрална парализа и не е здравноосигурен. Какво става с хората, които нямат здравно осигуряване, броят им е доста голям?
Н. Петров: Доста голям, да, и това е много голям проблем. Голяма част от тях лечението им се субсидира от Министерство на здравеопазването, например ражданията при здравно неосигурени родилки, и трябва да ви кажа, че сумите никак не са малки. Вървят от порядъка на около 1-2 милиона на месец. За останалите заболявания да не говорим.
Водещ: Да.
Водеща: Проф. Петров, откъде за вас като специалист, като човек, който идва от системата, сега временно сте министър, кажете с едно изречение откъде започва истинската здравна реформа, такава, каквато до момента никой не направи всъщност?
Н. Петров: Цялостна ли? Ами, трябва да изходим от проблема. Проблемът е един порочен кръг в отношения финансиране, организация, контрол на различните институции, на различните болници, ако щете и на пациентите. Значи, нещата трябва да бъдат заложени така, че взаимно да се контролира и усъвършенства системата, не трябва да има независим, безконтролен играч в цялата тая работа. Това е моето разбиране. Като говоря за контрол, той трябва да е професионален контрол. Защото, дори ако вземем здравната каса, тя се контролира от парламента, и в това няма лошо, но ако вземем здравното министерство чрез съответните районни здравни инспекции, това също не бих казал, че е най-добрият вариант за контрол, разбирайте под контрол не проверки и санкции, а коректност в работата. Един човек, когато знае, че неговата работа се наблюдава, че неговата работа се обобщава, трудно би си позволил да тръгне по кривия път.
Водеща: Но контрол е фундаментът за вас.
Н. Петров: Ами, в ситуации като сегашната, когато парите са фиксирани, контролът ще бъде този, който ще доведе до оставане на повече ресурси при разпределянето му. Значи, ние не можем да вкарваме все повече пари, все повече пари и при тази система се вижда, че те все не достигат.
Водеща: Вода в пясък.
Н. Петров: Точно така става.
Водеща: Да, да, добре.
Водещ: Благодарим ви.
Водеща: Благодарим ви. Желаем ви...
Водещ: Проф. Николай Петров.
Водеща: ...успех.
Н. Петров: Благодаря ви и аз.
Водещ: Първият министър на здравеопазването, който, здраве и живот,ще изкара мандата си до края в последните четири години.
Н. Петров: Дай боже, да е до другата седмица.
Водеща: Дай боже, да.