Водеща: Започваме един много важен разговор, свързан със здравеопазването, защото – да, видяхме изключителното напрежение във вчерашния ден в парламентарната зала, коментирахме го преди малко с нашите анализатори в студиото. На фона обаче на това напрежение в парламента депутатите все пак гласуваха бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на второ четене с много важни неща в него. Рекордни приходи и трансфери са заложени, над очакваното дори за някои от народните представители. Предвидените здравноосигурителни приходи, естествено, са повече и вноските са половината от този бюджет. Но като говорим за пари е важно да видим и за какви политики те ще бъдат разпределени. Именно за това ще говорим в следващите минути със заместник-министъра на здравеопазването доц. Михаил Околийски. Здравейте, добро утро.
Доц. Михаил Околийски: Здравейте. Добро утро.
Водещ: Здравейте.
Водеща: Обобщих атмосферата, в която беше приет този бюджет. Две неща обаче останаха като критика, доц. Околийски, и ми се иска да ги коментираме с вас – сред врявата в Народното събрание вчера, казаха се, се прокараха неща, които не биваше. А именно: няма да има вече мораториум за финансирането на нови болници и медицински дейности през следващата година. Грешно или правилно е това решение на депутатите?
Доц. Михаил Околийски: Това е изключително непоследователно решение, защото беше съгласувано преди това с основните ни политически партньори и след това не беше гласувано в зала. А това е един от начините този рекорден бюджет да бъде разходван по най-ефективния начин, а не да се разкриват нови и нови болници с трикове, като други адреси – същата болница, само че с друг адрес, за да може да се разпределя този ресурс на все повече и повече „играчи“. Ние имаме твърде много болници – те са над 320. В Австрия, която е сравнима като население, има 70 болници. И в този момент, вместо всички партньори да се обединят и да вземат едни адекватни решения този наистина рекорден бюджет за здраве така да се харчи, че да се усети от българските граждани, защото това е целта ни, се стига до някакви дребнотемия и всъщност противоречиви решения.
Водеща: Колко още нови болници може да поеме здравната ни система, като казвате толкова много?
Доц. Михаил Околийски: Николко, николко. Не би трябвало да се разкриват нови болници.
Водеща: Ние сме стигнали абсолютния лимит?
Доц. Михаил Околийски: Няма ресурс Здравната каса да поема повече болнични структури и няма нужда от тях, защото към момента имаме около 50% използваемост на леглата. И това са факти, които показват, че няма нужда от нови болнични структури. Този ресурс се харчи неефективно, защото болничното лечение струва много. Знаете, че тази година, всъщност догодина ще имаме рекорден бюджет не за болнична помощ, а за извънболнична помощ. Това, което говорим с вас от много години е факт – имаме най-много пари за профилактика на заболявания и за промоция.
Водещ: Секунда, ще ги обсъдим сега тези неща, само, за да довършим темата с отпадането на мораториума. Това как ще повлияе на идеята за здравна карта и на един прецизен анализ с какво разполага здравната система? Ще наруши ли тези планове и идеи?
Доц. Михаил Околийски: Това няма да повлияе на анализа, защото той е базиран на твърди факти. Това са намерения, ние не знаем кой къде иска да разкрива нови болнични структури. Но ще повлияе по един негативен начин, защото пак се развързва тази всъщност сглобка, която ние искахме да създадем, да има едни ясни правила, че имаме мораториум, на който може да разчитаме, че този ресурс, който в момента се разпределя, няма да се разпределя на все повече и повече нови структури.
Водеща: То въпросът е и как. Знаете, доц. Околийски, постоянната критика за течове в системата. Като говорихме за частните болници – да, те са на равна нога с държавните и общинските, само че във всяко едно частно заведение, мисля, трябва да доплатиш за различни неща. Там са едни други условия, дори и за прием. Никой не може да накара частна болница да има спешно отделение или детско отделение, или инфекциозно отделение, защото са на загуба.
Доц. Михаил Околийски: Не е точно така, не е никой да не може.
Водеща: Колко са такива?
Доц. Михаил Околийски: Ние това се опитваме да го поставим като условия при разкриването на нови структури – да не се търсят само най-атрактивните и най-доходоносните клинични пътеки, като кардиохирургия, неврохирургия и т.н.
Водеща: Но масово е така, знаете.
Доц. Михаил Околийски: А да се разкриват и отделения по съдебна медицина, по педиатрия, ако щете, и т.н. Така че има стъпки в тази посока, но вие казахте ключовата дума „контрол“. Това е най-важното. Трябва да има драконовски контрол, който ние се опитваме да практикуваме в надзора на Здравноосигурителната каса. Аз съм председателят на надзора. Помолихме и вече се работи по това да се създаде аналитично звено към управителя на Касата, с актюери и с хора, които разбират както от прогнози, така и могат да дадат правилните насоки към районите здравноосигурителни каси как да упражняват този контрол. Защото ние в момента получаваме доклади от районните здравноосигурителни каси, които казват „Всичко е ОК“.
Водеща: На хартия всичко изглежда така.
Доц. Михаил Околийски: Да. Увеличават се разходите на определени лечебни заведения, най-вече частни лечебни заведения, с 50-100% повече. И това нещо в реално време, с този бюджет, който ние имаме от държавата, не може да бъде покрито. Знаете и сме говорили, че според данни на Световната здравна организация имаме около 50%, 44,5% доплащания от джоба.
Водеща: Именно.
Доц. Михаил Околийски: И това касае както частни, така и държавни болници. И знаете ли къде са най-големите доплащания?
Водеща: Къде?
Доц. Михаил Околийски: Ще се изненадате, това не е в болничното лечение, не е за скъпи операции – това е за сравнително евтино струващите лекарства, с малки суми, но редовно. Като „Спорт тото“. Хората плащат всекидневно суми за лекарства, които набъбват, набъбват и те не се усещат, но не се усещат да кажем от средната класа и богатите, но удрят по джоба на най-бедните. И това прави тези разходи да са катастрофални разходи за здравеопазването.
Водеща: Като казвате лекарствата, кажете тогава и за онкоболните и за тези търгове с онколекарства, които пак няма да са централизирани в НЗОК.
Доц. Михаил Околийски: Вижте, аз не съм политик и съм в риск да направя някаква грешка, защото не ми е много обиграно говоренето. Това е другият пример за това, че не се прави така, т.е. нещо, което си го говорил предварително с партньорите, би трябвало те да си съдят зад думата и тези търгове да минат към Касата, за да може да се упражняват по най-добри начин, защото тя прави разходи. Там има много хора, които разбират от тези неща.
Водеща: Наистина има големи разлики, за които ставаше въпрос. Над 20 пъти разлики в едни и същи медикаменти в различни болници.
Доц. Михаил Околийски: Да, да, така е. Има механизми, които да позволят по-добрия мониторинг с пълната интеграция на Националната здравноинформационна система – НЗИС, където ще се слеят всичките тези потоци в един, ще има ясна картина за това кои разходи са истински, кои са евентуално фалшиви и прочие. Но това да се осигури интересът на гражданите по най-добрия начин, чрез един централизиран търг, който да осигури минимални или максимално адекватни цени на лекарствата, за пореден път се отлага във времето. А ние нямаме време, защото това управление има много къс хоризонт и аз лично съм се хванал на тази работа и съм напуснал другата си работа, за да свърша максимално много неща. И те се случват. Дадох ви пример – вие ме прекъснахте за нещо, което според мен е най-важно да се обърне пирамидата.
Водеща: Хайде да поговорим за профилактиката, много е важна, да.
Доц. Михаил Околийски: Да се обърне пирамидата, да започнем да говорим не за лечението на крайната фаза и да инвестираме огромните пари в онкологично лечение и прочие, а да ги разпознаваме максимално рано точно тези онкологични заболявания, които са един от най-големите бичове за българското население, плюс сърдечно-съдовите заболявания. В западните страни също има рак, обаче той се хваща в най-ранната фаза, с много добър скрининг и диагностика. Това сме го осигурили като ресурси, има. Асен Василев даде допълнително 15 милиона за нови две скринингови програми. Едната – за неонатално здраве, но втората за скрининг на рак на шийката на матката за жените, които не са обхванати от НЗОК. И това е супер! По този начин ще спасим много животи.
Водеща: Стига да отидат на профилактичен преглед и стига прегледите по принцип да не са проформа.
Доц. Михаил Околийски: Скринингът не е точно профилактичен преглед. Тук ще има проактивност към определените възрастови групи. Но сте абсолютно права, че хората, които трябва да проведат задължително годишния си профилактичен преглед, трябва да го направят. И в рамките на тези 15 милиона имаме средства за информационна кампания, немалко средства, с която с вас, разбира се, като БНТ, с други партньори трябва да стигнем до домовете, умовете и сърцата на всеки един български гражданин, да разбере колко е важно да извърши този профилактичен преглед. Защото към момента само около 30 и малко процента от хората го правят. По този начин…
Водещ: Достатъчни ли ще са средствата обаче за профилактика?
Доц. Михаил Околийски: Достатъчни, абсолютно са достатъчни средствата. И тук ще ви кажа още нещо: тези средства, които са гарантирани за специализиране извънболнична дейност и за обща извънболнична дейност, плюс медико-диагностичните дейности са абсолютно достатъчни, но те не се изразходват изцяло.
Водеща: Защо?
Доц. Михаил Околийски: Ей това е основният въпрос, защото...
Водеща: Кой не си върши работата? Извинявайте, така аго го задам. Това е малко яйцето или кокошката. Пациентът ли трябва да вдигне телефона, да се сети, че му е дошло време за профилактичен преглед, или лекарят, личният лекар ли трябва да направи това?
Доц. Михаил Околийски: Двамата.
Водещ: Имаше и глоби дори.
Доц. Михаил Околийски: Има глоби, които не се събират, и това е правилно, защото общопрактикуващите лекари не са полицаи. Но тук ще има процес, много активен от наша страна. Ние в момента правим Профилактичен календар – едно приложение, то ще бъде и във Viber, с което лекарите ще канят хората. Но те трябва да чуят тази покана, да си съобразят това с работното време и с желанията, но и да отидат и да го направят тоя преглед, защото тук става дума за ракови заболявания, за сърдечно-съдови заболявания и за изобщо проблеми, които могат да бъдат предотвратени напълно, така, че да не се стигне до преждевременно прекратяване на живота или страдание чрез болест.
Водеща: Разбирам. Казахте глоба – не. Но и с вас сме обсъждали идеите, включително хората, които не са ходили на профилактични прегледи, не полагат достатъчно усилия в тази посока, има ресурс, дори да плащат по-високи здравноосигурителни вноски, защото не са отговорни и към собственото си, и общественото здраве. Това твърде крайна мярка ли е?
Доц. Михаил Околийски: Не е твърде крайна мярка. Ние трябва да сме солидарни в тези действия, да поощрим тези, които го правят. Но пак ви казвам, в момента в закона е предвидено да има глоби за хората, които не практикуват профилактичните си прегледи. Само по този начин може да усетим наистина тези средства, които са много повече, в пъти повече в сравнение с 2001 г., когато е създадена НЗОК, но те не се усещат.
Водеща: Кажете ни, моля ви, и за клиентите пътеки в психиатрията и изобщо за въвеждането там на един модерен, съвременен стандарт по психиатрия. Съзнавам – отново тема, която не е нова и не за първи път поставяме в нашето предаване, но изобщо психичните заболявания също са много важни.
Доц. Михаил Околийски: Психичните заболявания са не само много важни и много лоши за хората, които се сблъскват с тях, а това сме всички ние – всеки пети има или е имал даден вид психично заболяване, най-вече честите психични заболявания, но фактът, че са често нелицеприятни, хората ги преживяват като срамни, вкарват психиатрията в задния двор и на медицината, и на обществото. С тези клинични пътеки всъщност ние за първи път ще имаме алгоритъм за болнично лечение за афективните разстройства и шизофренията, които до този момент се заплащаха изцяло от бюджета на Министерство на здравеопазването на исторически принцип, точно по тези причини – смяташе се, че психиатрията е някаква неатрактивна наука или пък не така предвидима, като другите медицински специалности, за да има клинична пътека. Сега има крехък консенсус и сред специалистите по психиатрия, защото и там има противоречиви мнения. Някои предпочитат да работят по старо му и да си получават едни пари, макар и малко, но сигурни, и никой да не им се бърка в работата. Сега това нещо има шанс да се промени. Ще бъде променено…
Водеща: По кои заболявания са тези две клинични пътеки, кои заболявания обхващат?
Доц. Михаил Околийски: За афективните разстройства, за тежките форми на афективни разстройства, и за шизофренията.
Водещ: А междувременно да се забравяме, че има и дефицит от поне 500 психиатри на национални ниво – също голям проблем. Тук все пак да кажем и за психичното здраве цялостно, на всички, че то е в основата на физическото здраве, нали така?
Доц. Михаил Околийски: Да, няма здраве без психично здраве. Това е клише малко, но е абсолютен факт и хората, които имат страдание в сферата на психическото здраве, не могат да се наслаждават на живота, даже да са в пълно физическо здраве. Този проблем стана явен и по времето на Covid, когато се обостриха доста от тези проблеми. Децата в момента няма репрезентативно епидемиологично изследване какво се случва с тях, смятам, че там има също много големи проблеми по липсата на внимание към това, което правят, тази фиксация върху мобилните телефони. В западните страни се работи много системно по тези проблеми и те се превантират, включително чрез въвеждането и практикуването на здравно образование.
Водеща: Да, ние с вас сме засягали тези въпроси, когато бяхте отвън и виждахте проблемите. Сега вече от вас очакваме и решенията, когато сте на Здравното министерство. Може би не става толкова бързо, колкото ви си иска обаче.
Доц. Михаил Околийски: Да, това е една от изненадите – че не става толкова бързо. Но пък има добри маркери, добри знаци, че нещата се случват, и ще продължим.
Водеща: На финала, моля ви, ние вчера разказахме в новините „По света и у нас“, сутринта отново показахме на нашите зрители за здравното досие, в което родителите ще могат вече да виждат и на децата си. Само че се оказва, че електронният подпис или облачният такъв, ако правилно се изразявам, няма да са безплатни. Защо? Не са безплатни.
Доц. Михаил Околийски: Електронният подпис по принцип е услуга платена, да, не е безплатен. Но човекът, родителят може да сдвои телефона си при общопрактикуващия си лекарят за собствения профил, а чрез него има пряк достъп до профила на децата си или на детето си. Така че това нещо може да стане напълно безплатно.
Водещ: Доц. Михаил Околийски – заместник-министър на здравеопазването. Благодарим ви много за този разговор.
Доц. Михаил Околийски: Благодаря много.