11 декември 2010 г., "Сеизмограф"
Водеща Светла Петрова:
Здравейте, министър Константинов. За първи път идвате в "Сеизмограф", но пък наистина в ключов момент. Ето доказателство от седмицата.
Водеща:
Д-р Константинов, непременно искам да ви запитам. Тъй като приключи нашето встъпление с нашумелия горнооряховски случай, когато бяхте закрили лицето си с ръце на министерската банка в парламента, докато слушахте стенограмата на телефонния разговор между вашите колеги, изчетена от министър Цветанов, какво всъщност преживявахте - плачехте, възмущавахте се или просто страдахте.
Стефан Константинов:
Не, вижте, професията на лекаря така или иначе е свързана с виждане на големи трагедии, така че да съм плакал, не, но наистина ми беше крайно неудобно, че заемам този пост и трябва да слушам всички тези неща. Мисля, че едва ли ще... имаше и хора
дори в залата, народни представители, които само преди минути бяха казвали - ама как може, нали, полицията по този начин да се държи, които също изпаднаха в подобна ситуация. Това не бяха хубави думи, това не бяха хубави диалози, не бяха достойни диалози между лекари. И общо взето това, което казах, го потвърждавам и сега, беше ме срам, нищо друго.
Водеща:
Добре, вие в себе си катоЕ първо като лекар, като човек, като лекар акушер-гинеколог също, като министър, как тълкувате, как анализирате този случай, какви изводи правите за себе си, изобщо как според вас той трябва да се развие и да приключи?
Стефан Константинов:
Аз, в този случай това ще кажа, което беше и първото нещо, което казах - или трябва да има вина на тези хора, да бъде постановена по някакъв начин, или трябва да бъдат оправдани и да им бъде, така, поднесено извинение. Защото случаят е явно изключително значим. Няма да го коментирам в детайли, защото всъщност това, което съм чул, което ми е прочетено, знам, другото всичкото е от медиите и от разговори с определени лица, нищо повече. Но трябва да излезе експертизата и да сме сериозни, няма да го коментираме. Въпреки това аз ще кажа някои принципни неща, които ми идват наум. Едното е, че това по никакъв начин нямаше да се случи, ако в тази болница имаше непрекъснато на разположение неонатолог. Той е лекар, който да поеме децата. Което поставя въпроса ние каква медицина искаме да развиваме - медицина, която ще чакаме някъде да дойде свише лекарят и се чудим дали имаме пари, дали ни е изгодно, дали не сме закъснели, или той ще присъства там, както си е по наредби, както трябва да бъде и както е в Европа.
Водеща:
А тя няма неонатолог, защото е малка общинска болница и стандартите, стандартът й изключва да има такъв специалист.
Стефан Константинов:
Съжалявам че го казвам това, защото може да се каже, че ето на, министърът, който има еди-какви си идеи, иска да окрупнява болниците, сега се възползва от този случай, но това е факт.
Водеща:
За да ни удари балтията.
Стефан Константинов:
Не, нямаше да има балтия, просто нямаше да се стига дотам. Ако имаше повече лекари, ако имаше неонатолог, аз съм сигурен, че никой неонатолог нямаше да каже, е не, не, не, то е малко, оставете го там и т.н. Тъй че това е едно нещо, индиректно което пази. И нещо друго, което пък в разговор колеги ми казаха, което ще е изключително полезно за в бъдеще да не стават такива неща. Защото сега аз пък като министър трябва да направя действия, да взема, това да не се случва. И в разговор с колеги си казахме ние защо нямаме всъщност един онлайн регистър, електронен, когато стане раждане, независимо дали ще бъде аборт или раждане, това няма никакво значение, се появи на бял свят дишащо някакво създание, или което има потенциални възможности да живее, защо то не бъде регистрирано по електронен начин, за да можем да следим какво се случва след това и как се движат нещата. Простичко нещо, което изисква малко пари и което може да се направи. И ето една от идеите, които трябва да развиваме в следващите месеци, за да имаме и контрол върху тези неща, които стават. Останалото всичко е работа на разследващите органи.
Водеща:
За да приключим този случай, ние можем да разберем, че медиците си имат специфичен жаргон и че това е вид самозащита, а то е цинизъм, защото те някак не биха могли да преживяват всеки такъв случай.
Стефан Константинов:
Не, не, не съм съгласен. Знаете ли, ако кажем така, медиците, ние ги слагаме всичките. . .
Водеща:
Но, изслушайте ме моля ви, продължението на въпроса е свързано с отговора ви. Но отвъд този жаргон има ли в лекарската душа останала една доза човешко състрадание, съчувствие към страданията на пациента, защото някой път те са извън...
Стефан Константинов:
Аз не мога да си представя, че човек може да работи тази професия и това да го няма. Разбира се, че измежду 27 хиляди работещи лекари може би има хора, сигурен съм, това го има във всяка една професия, и точно поради тази причина аз искам този случай много ясно да приключи със заключение и то да бъде прието от обществото. Защото не може така да казваме, всички лекари са такива, всички лекари говорят. Да, цапнати сме в устата и аз в компания си приказвам едни неща, които може би хората ще се ужасят от някои думи. Но...
Водеща:
Вие стискайте палци да не ви слушат, да няма СРС-та в компанията, защото току виж и вас ви изпържили по този начин.
Стефан Константинов:
Но, честно казано, освен цветущ език, те не са нищо друго и в определени моменти на определени места, никога на работното място такива неща не съм си позволявал, а и да ви кажа честно, не съм чувал мои колеги така да го дискутират.
Водеща:
Продължаваме със зрителските въпроси. Оттук насетне дори и новостите, които анонсирахте с тази новоприета концепция, ще минават през зрителските въпроси. Те са страшно много. Използвам случая да ви ги връча. Ето, уважаеми зрители, както обикновено връчваме по едно томче на министъра, който проявява смелост, кураж, да се включи в такъв формат.
Стефан Константинов:
Ако знаете колко такива томчета ежедневно получавам.
Водещ:
Ами сигурно, сигурно, обаче на тези се надявам да отделите специално внимание, защото вече това е поемане на един публичен ангажимент. И веднага във връзка с горнооряховския случай ви моля да проявите специално внимание като министър към един друг случай, той е от Велико Търново. За него ни написа Симон Милков, на 19 години, който е близък на Калин Чонов, едно момче от Семинарията, което по нелеп начин си отиде. Няма да влизам в повече подробности. Просто ви моля да се заемете, защото действително тук става дума може би за лекарска грешка и за лекарска немърливост. Така че Симон Милков, да се надяваме, че специално от министерството ще се заинтересуват от този много неприятен, много чудовищен случай. Така, продължавам. В началото повече... това повече мнения, отколкото въпроси. Димитър Димитров казва: колкото по-болни са хората, толкова по-високи са печалбите на фармацевтичните компании. Милиони долари се използват за реклами, подкупи и подаръци. Скоро писаха за една такава здравна организация, чиито 8 от 11 членове са на хранилка на фармацевтичните компании. В този смисъл, ако превенцията е по-правилният метод, не трябва ли оценката за дейността на здравните власти да се прави не от това колко са преминали през здравното заведение, а по това в кой район има, и в чий район има най-малко заболявания. По-нататък, д-р Десислава Петрова, Специализирана болница по кардиология - Плевен, пита: г-н министър, не разбирате ли, че частната инициатива е направила реформата и вие, вместо да насърчавате процеса, се опитвате да върнете колелото на историята към съветско време.
Стефан Константинов:
Оу. . .
Водеща:
Подобен въпрос от Виолета Симеонова, Сливен. Г-н министър, били ли сте член на БКП? Защо мразите частните модерни болници, една такава спаси майка ми и баща ми, сега като раздавате пари на калпак на държавните болници, какво очаквате да постигнете? Веднага обаче на това противопоставям писмото на Румяна Гълъбова, която се жали от частната клиника "Пълмед" в Пловдив, постъпили зле с баща й. Казва, как е възможно Министерството на здравеопазването да допуска такава болница да продължава и да осакатява хора? Това е свързано във всички случаи с качеството на медицинските услуги, които се предлагат в нашите болнични заведения.
Стефан Константинов:
Да почна отзад напред. Значи, за частните болници идея си нямам защо така се задават остро въпросите. Никога не съм говорил против частните болници и не съм разделял по форма на собственост, въобще никога не е ставало въпрос. Говорили сме обаче за друго. Сегашната система дава определени възможности за подбор на пациенти, които се случват в определени лечебни заведения, и други, които са големи лечебни заведения, които трябва да лекуват всичко, и търпят сериозни загуби. Това е проблем на здравната система. В никой случай не съм искал да връщам, да зачерквам частната инициатива и не съм бил против частните болници. Напротив, нека да се конкурират помежду си заедно с държавните в рамките на някаква разумна граница. Що се касае до това, за членството в БКП, това е абсолютна шега, нали.. .
Водеща:
Това можем да го подминем, това беше, да кажем. . .
Стефан Константинов:
. . . които хората. . . Тук е д-р Ленков от лекарския съюз, ние с него много сме си говорили и изобщо във времето, когато не съм мислел, че ще бъда министър, и всички хора, които ме познават от студентските години, знаят какво радио слушах, къде бяха вълните на "Свободна Европа", така че е абсурд.
Водеща:
Добре, да не губим ценни секунди и минути.
Стефан Константинов:
А за идеята, нали, да се плаща на. . . това е много хубаво, така, теоретично да го кажем, но знаете ли, има места в България, където има повече заболеваемост и тя е не заради това, че лекарите са лоши, а примерно защото водата е определена или нещо друго. Ами те, при тази ситуация моментално ще избягат всички лекари, защото ще кажат: там са най-некадърните, нали, т.е. това е хубаво така да се каже, но практически неизпълнимо и няма как.
Водеща:
Обаче казвате, трудно се осъществява на практика.
Стефан Константинов:
Още повече, че здравето далеч не си. . . никой не трябва да мисли, че е функция само на лекарите. Ако имате лош началник, който ви тормози, ако ви пушат непрекъснато около главата, ако живеете в стрес, храните се лошо, вие ще живеете по-малко. Това не е директна функция на лекарите.
Водеща:
Така. И да продължим с един от най-важните моменти, една от най-важните идеи в концепцията, която беше приета от Министерския съвет. Става дума за замяната на клиничните пътеки с така наречените диагностично-свързани групи. Предполагам, че ще ви заинтригува, вие ще видите, там в папката го има, то не е писмо, а по-скоро е статия на един наш зрител, само неговото име пропуснах да запиша, но няма значение, вие ще видите, човекът очевидно е подготвен, той е теоретик на медицината, който анализира предимствата и недостатъците на тези диагностични свързани групи. Той твърди, че това е бъдещето на болничното обслужване, но казва, че при нас възлов момент е липсата на надеждни информационни бази. Безспорно е, че към момента това е най-добре разработеният и най-надеждният инструмент за кодиране в медицината, но казва: няма достъпна официална информация. . . но може да се установи, че всички страни, които са въвели тези групи, са експериментирали и набирали информация средно по 8-10 години. Очевидно минималните условия за въвеждане на тези групи в България не са налице. Това означава, че всеки опит за незабавното, форсирано въвеждане на тези групи за финансови цели е обречен на неуспех и този неуспех може да доведе до милиони левове, хвърлени напразно, казва нашият зрител.
Стефан Константинов:
Явно човекът е експерт, защото това е. . .
Водеща:
Да, много е експертна статията, статията е изключително експертна.
Стефан Константинов:
Значи, това е абсолютно така и ще ви кажа обаче следното нещо. Първо, събираме информация в продължение на години от здравната каса, защото за диагностично-свързани групи се говори още от 2003 г. или 2004 г., въобще имаше планове доста по-рано да бъдат въведени. Абсолютно прав е, че информацията трябва да я приемаме с известни резерви. Защо? Защото нямаме единна методика, по която да се калкулират разходите на болниците, нямаме такава наредба. Това ни е и една от първите задачи сега заедно с Министерство на финансите да направим и да се знае точно как ще отчитат разходите болниците. Прав е, че не трябва да се форсира, само че аз забелязах в администрацията един такъв феномен, че ако се каже: абе, трябва да направим диагностично. . . трябва да свършим нещо, кога е срокът. Ами, две седмици, три, там когато стигнете, колкото дадеш срока, толкова става. Казали сме амбициозно 2012 г., в никой случай това няма да бъде абсолютна догма, но има реални шансове при добра работа това да започне да се случва тогава, т.е. трябваше да се фиксира някакъв срок, защото много, много пъти са говорени тези неща и не са се случвали. Това правителство, вече изтече една година от мандата му, втората е, просто трябва да се поработи година, ако трябва, година и половина, но в края на мандата на това правителство трябва да имаме резултат даден. Това е целта, която се преследва, и ако се правят нещата както трябва, наистина ДСГ-тата са много по-добър вариант от клиничните пътеки и се надявам да успеем.
Водеща:
Сега продължаваме с въпроси на зрителите в студиото. Част от хората са привилегировани да си зададат лично въпросите. Заповядайте вие. Моля ви да се представители.
Зрител:
Благодаря ви. Николай Любенов от София. Г-н министър, към вас един такъв въпрос. Как ще се улесни достъпът до специалисти и защо трябва да има заплащане, и колко ще бъде това заплащане, и ще ли обикновеният и обеднял българин да поеме тези разходи?
Водеща:
Да, разбрахме, че ще има облекчение на достъпа до специалисти.
Стефан Константинов:
Така, от нова година всъщност няма нищо да се промени. Остава системата, както е, но идеята е да се въведе успоредно с този вариант, при който хората трябва да чакат на опашки и да се редят кога има направления, кога няма, тези, които имат пари, защото обеднелият българин е общо понятие, има хора, които работят и изкарват добри пари, и дават добри пари като вноски към здравната система, а в един момент се оказва, че за тях са свършили направленията, тези хора да преценят и срещу някакво скромно доплащане, обикновено по страните това е 20 или 30 процента от цената на прегледа, да имат възможността да отидат, да си платят, след това здравната каса да им върне средствата. Разбира се. . .
Водеща:
Тоест сега някой ако иска да отиде, трябва да плати цялата сума за този преглед, а сега ще. . .
Стефан Константинов:
Сега може човек да се осигурява на 2000 лева и да работи от сутрин до вечер по 12 часа и накрая на месеца да се разболее и да му трябва такова направление и да му кажат: съжалявам, елате следващия месец. Мисля, че това не е много приемливо за цялото население. Успоредно с това казвам, че хората, които са с хронични заболявания, които са диспансеризирани, и за профилактични прегледи и за деца, си остават по същата система. На тях им е гарантирано и е безплатно. Честно да ви кажа, това ми се струва логично и този модел би трябвало да комбинира и социалното, и все пак някакво пазарно начало, и справедливост от двете страни.
Водеща:
Добре, кога ще се изяснят детайлите на този нов механизъм? Каква чест от сумата ще се заплаща, как ще действа?
Стефан Константинов:
Ами, надявам се през 2011-а, всичко зависи. . . просто за два месеца наистина нямаше как да. . . особено, знаете, че наследих доста, така, бурна здравеопазна система, с недоволства, протести. . .
Водеща:
Да, да, голямо беше и текучеството на този, вашия пост.
Стефан Константинов:
Нищо не може да се случи в здравеопазването, ако няма стабилност, предвидимост и все пак някакво базово ниво на спокойствие. Ако има заплахи, протести, неплащания, забавяния на болници, така че това ми беше абсолютният приоритет.
Водеща:
Е, не, хората са в правото си да протестират, когато е опрял нож до кокал. Следващ зрителски въпрос. Заповядайте.
Зрителка:
Добър вечер, г-н министър. Казвам се Весела Скендерска и моят въпрос е следният - кога бързата помощ наистина ще стане бърза и ще има ли по-високи санкции за лошо отношение на медицински лица в болниците?
Водеща:
Много коментираме точно този момент - с орязването наполовина на бюджета за спешната помощ.
Стефан Константинов:
Малко, само да уточня. Първо, ще стане по-бърза, когато се занимава точно с тази си дейност, а не преглежда пациенти, които не могат да си намерят лекаря и не могат. . . нямат достъп до извънболнична помощ. А що се касае до орязването на бюджети, всъщност не спешната помощ като структура, бърза медицинска помощ, хората с линейките. . .
Водеща:
Тя и сега агонизира, бих казала.
Стефан Константинов:
Е хората с линейките, нищо не се пипа, дори парите ще бъдат повече от миналогодишните. Става въпрос за разкритите може би 2006-2007 година спешни портали. . .
Водеща:
В болниците.
Стефан Константинов:
. . . в болниците, където. . .
Водеща:
Значи, спешната помощ, бързата помощ, тя си е отделна структура, нея не я засяга намаляването на бюджета.
Стефан Константинов:
Тя е отделна структура и там няма абсолютно никакъв проблем. Ние говорим за тези неща. Знаете ли, когато беше въведена реформата, идеята беше общопрактикуващите да поемат целия този наплив, да работят 24 часа и така, така. Това бяха, така, доста хипотетични неща, които нямаше начин как да се случат и не се случват. Виждайки се в чудо, нали, хората, тогава управляващи, решиха да отворят кабинети в болниците, нали, да идват пациентите. Но какво се случи? Всъщност започна едно отиване масово на хората там, оттам влизането в болници и хоспитализацията е много лесно, качват се хоспитализациите, да не говорим, че няма никаква справедливост, примерно при специалист се плаща досега 14.50 лева по здравна каса, но трябва да ходите при личен лекар, талон. А там в един момент се оказа, че може да отидеш и да те видят специалисти и държавата трябва да плати 20 лева. Абсолютно нелогично. Тоест там се опитваме малко да намалим разходите като, разбира се, че остават и никой няма да бъде върнат, ако отиде в болница и е с тежко състояние, или изискващо болнично лечение, или спешно. . .
Водеща:
Е, няма да бъде върнат, обаче доколкото разбираме, тези спешни портали ще са с така наречените глобални бюджети, нещо като аналог на делегираните бюджети, и ако са свършили парите на този спешен портал, той какво ще прави?
Стефан Константинов:
Значи, ако им ги даваме на 15-о число до края на месеца и им казваме - имате толкова, сигурно няма да може да си направят сметката. Ако знаят за цялата година с какви пари разполагат и при положение, че парите, които планираме да дадем болниците, са повече от миналата година, аз смятам, че ще могат да си направят така сметките и да работят.
Водеща:
Тук е моментът да се включи д-р Димитър Ленков, който е известна изненада за вас. Бивш колега от Българския лекарски съюз.
Стефан Константинов:
Настоящ. . .
Димитър Ленков:
Настоящ колега бих. . .
Водеща:
А, настоящ, да. Не, имах предвид, че вие бяхте заместник-председател на браншовата организация.
Димитър Ленков:
Един бърз въпрос, допълнение към въпроса на госпожицата, за тези кабинети, групови практики, които ще оказват така наречената неотложна помощ през тъмната част на денонощието и които не се знае какво ще бъдат. Как ще бъдат, как ще бъдат -тези общопрактикуващи лекари трябва да се групират в населени места с население над 20 хиляди жители, трябва да има в зависимост от населението от два до три такива кабинета. Какви пациенти ще преглеждат - здравно осигурени, здравно неосигурени, колко ще им се заплаща, кой ще заплаща? А общопрактикуващите лекари в населени места под 20 хиляди жители, с тях какво става? И това трябва да започне да функционира от 1 януари, колегите са доста обезпокоени между другото, д-р Константинов, от тази неизвестност и тази неяснота.
Стефан Константинов:
Откога ги чакам тези въпроси. Аз чакам някой да дойде, да ги разговаряме, защото ние си ги мислим, правим, аз говоря директно с колеги. Значи, да. . .
Димитър Ленков:
Ами, когато ни каните, ние идваме. Ето, във вторник ще дойдем.
Водеща:
Ако искате тук да уредим срещата, кога, за кога се договаряте?
Димитър Ленков:
Във вторник имаме среща.
Водеща:
Кажете, ето, във вторник става ли?
Стефан Константинов:
Знаете ли, медиите ми ядат страшно много време. Извинявам се, нали, обаче. . .
Водеща:
Ами, министър е политическа позиция, г-н Константинов.
Стефан Константинов:
Абсолютно, даже някои сигурно обичат да ги снимат и в това няма лошо, но въпросът е, че това са много сериозни такива разговори. Конкретният въпрос - здравно осигурени хора трябва да преглеждат. Точните механизми, има сега една наредба 40, но основните текстове трябва да бъдат разписани в рамковия договор, защото ние там не може да сложим цени. На базата на тези 9 милиона, които са, могат да се калкулират и да се види какво остава. България има, 94.5 процента от лекарите са общопрактикуващи, така, еднолични търговци, сами за себе си. Това не е европейски модел и това не може да гарантира на хората добро обслужване. Непрекъснато, 10 години всички говорят - да ги групираме, да ги групираме, ако ги питате общопрактикуващите, те ще кажат - ние колхози не искаме. Това е тяхното становище. Ние ще дадем в момента един стимул, финансов, защото хората правят нещо, когато имат финансов стимул, и оставаме те да решат, защото всички казаха, че им тежеше проблемът с дежурствата. Всички тези конкретни механизми ще ги говорим, да ги смятаме. Аз се надявам нещо да направим. От моя страна има волята наистина да помогнем и да променим тук нещата.
Водеща:
Веднага добавям един радикален въпрос, и предложение по-скоро, на Аделина Радева, която казва - не е ли крайно време някой да събере смелост и да промени най-паразитната, според мен, уточнява жената, част от цялата ни здравна система, а именно съществуването на семейните лекари. В момента те играят ролята на едни диспечери - раздават направления, ако са им останали, и ни прибират потребителска такса. Толкоз. А ако пресметнем всички купища пари, които се изливат в посока от касата към джипитата и от друга страна в посока от пациентите към джипитата, може би тази купчина пари, преразпределена по-разумно, би оправила финансовите проблеми на системата.
Стефан Константинов:
Знаете ли, изобщо не съм съгласен. Аз наистина намирам, че има проблеми при общопрактикуващите и ние трябва да ги върнем към медицината, защото администрацията сега ги натискаше да се занимават и наистина да стават диспечери. Просто те играят по правилата на играта. Първо, бяха направени еднолични търговци, после бяха направени диспечери, даващи направления. Аз познавам много свестни семейни лекари, общопрактикуващи, и всъщност това, което се мъча в момента, е да ги върна. . . да им помогна да се развие още повече в тази посока медицината. Навсякъде в Европа се говори за засилване на първичната помощ. Това е проблем навсякъде и не съм съгласен, нали, така да ги разглеждаме и да бъдат премахнати. Това би било крачка назад между другото при сегашната ситуация.
Водеща:
Още въпроси от публиката. Г-жа Пиралкова. Заповядайте.
Зрителка:
Г-н министър, през октомври миналата година. . .
Водеща:
Моля ви да кажете кого представлявате. Става дума за. . .
Зрителка:
Евелина Радкова, Национален алианс "Усмихни се с мен", родители и приятели на деца с увреждания от цяла България. През октомври месец миналата година по настояване на г-н Борисов ние се срещахме с представители на здравното министерство, където получихме, как да кажа, обещания. Здравното министерство пое ангажимента по няколко неща. Едно от тях е създаването на единен информационен регистър на децата с увреждания, за да знаем колко са на практика те. И, разбира се, това да осигури нужния финансов и кадрови ресурс за решаване на проблемите, свързани с тях. Другото, което беше обещано от здравното министерство, е създаване на детски експертно-лекарски комисии, които да улеснят по-бързото установяване. . .
Водеща:
Моля ви за краткост на въпросите, защото наистина. . .
Зрителка:
Да. Така, последното беше включване. . .
Водеща:
. . . минутите хвърчат.
Зрителка:
. . . в реимбурсивния списък на животоспасяващи лекарства, без които, нали, децата ни не могат да оцелеят и въобще да се лекуват. И не на последно място, да се създаде механизъм, след който да започне производството на помощни и технически средства за децата с увреждания, тъй като в момента в България такива няма.
Водеща:
Така. Д-р Константинов?
Стефан Константинов:
По отношение на регистрите, добра идея, ние в момента кандидатстваме за европари, по регистър на медицинските изделия - 150 хиляди лева, 800 хиляди лева за медицинската експертиза регистър, за трансфузивната - 550 хиляди, 10 милиона за интегрирана информационна система, и това се надяваме да са пари, които ще дойдат безвъзмездно от Европа. За този регистър, сега, нали, го чувам в интерес на истината, никой не ми го е поставял въпроса, но и на това нещо може да му се търси решението. Детските експертни лекарски комисии, проблемът там е следният, те бяха направени и съществуват на хартия, но няма детски лекари, които да работят в тях. Проблем. И се затормозява така работата и всъщност ние вместо да се направи нещо хубаво, реално нещата бяха стопирани. Защото като кажеш нещо, че ще го направиш, ти трябва да си го осигурил и финансово, и с кадри. И като ги няма кадрите, как да работят тези комисии. Вероятно ще трябва да се върнем към общите експертни комисии, където да има, примерно да се кани за случая педиатър, но чисто направени, така, от педиатри, тази работа се видя, че не върви. Лекарствата, помощните средства, всичко това е въпрос на организация и на средства. Зависи конкретните искания какви са и как да стане. Може би една среща и да поговорим, да ми кажете, би било по-добре. . .
Водеща:
Значи, много е важно, да, ако можем, ако можем да лобираме за една среща, защото то е ясно, че техните тежки проблеми. . .
Стефан Константинов:
Може, разбира се.
Водеща:
. . . няма как да са. Още, втора среща, значи, уредихме една среща с лекарския съюз, сега. . .
Стефан Константинов:
Моля повече срещи обаче да няма за това предаване.
Водеща:
Да, да. Сега, като стана дума за лекарства, страшно много въпроси имаме на зрители за липсващи лекарства, да кажем, за хидрея, хормоналното лекарство омнадрен, инсулините, инсулин и новорапид, витаминът деавит за бебета, ербитукс. . .
Стефан Константинов:
Това са търговски наименования. . .
Водеща:
Да, да, и на мен нищо. . .
Стефан Константинов:
. . . не знам дали трябва да ги казвате.
Водеща:
. . . не ми говорят. Вие ще получите всички зрителски въпроси, свързани с лекарствата. Защо има такива проблеми, д-р Константинов?
Стефан Константинов:
Ами, аз, често да ви кажа, някои от лекарствата, дето ги казахте, и аз не ги знам какви са и не знам дали наистина има. . . Понякога се случват проблеми в чисто работата на министерството, понякога на други институции, понякога дори закъсват производители на лекарства, пазари, при тях не могат да се осъществят доставки. Тоест всеки случай трябва да го разглеждаме отделно.
Водеща:
Ами, имате ги писмата, хората са си посочили имената, добре е да ги дадете на хора от вашия екип и евентуално като видят какъв е проблемът, да им отговарят кога ще има, защото част от тях са животоспасяващи. Да завършим с проблемите на част от
медицинските съсловия. Тук има представител на лекарите специализанти. Те между другото са. . .
Зрител:
Не са точно лекари.
Водеща:
. . . съществуват, така, извън държавата. Какви са вашите проблеми?
Зрител:
Така е, да. Съществуваме доста извън. . .
Водеща:
Моля ви да се представите само.
Зрител:
Д-р Вълев от Асоциацията на специализантите по медицина. Съвсем наскоро се учредихме. Съвсем накратко, според сега съществуващия рамков договор и според всичките досега съществуващи национални рамкови договори, специализантите нямат право да извършват дейност, свързана с... дейност по клинични пътеки или въобще дейност, която се финансира от здравната каса. Като имаме предвид, че болниците, функцията на болниците е 99 процента, най-вероятно 100, финансирана от Националната здравноосигурителна каса, реално погледнато ние докато сме специализанти, в продължение на 4 или 5 години нямаме право да работим. Което е абсурд, защото ние за тези 4-5 години трябва да си направим нашата специализация, която изисква от нас да работим активно, да се включвамем активно в диагностични
лечения, процеси и т.н. Парадоксът идва оттам, че реално погледнато, ако ние отидем в Германия, да речем, там ни признават дипломите и ние можем да работим за доста по-добри пари. Предполагам, че вие като. . .
Водеща:
Моля ви, понеже наистина с 5 минути сме в отвъд времето. Така че. . .
Зрител:
Да, окей. Въпросът е, въпросът е елементарен. Имате ли идея за положението на специализанта? Аз знам, че вие имате идея за положението. . .
Водеща:
Как ще се уредите, питам тези хора, които не ползват. . .
Зрител:
. . . имате ли идея за решението. . .
Стефан Константинов:
Ето един въпрос от рамковия договор, който е извън парите, не касае нищо финансово и д-р Ленков, лицето на лекарския съюз, има моята пълна подкрепа за такъв тест, да могат дейности на бъдат извършвани от специализанти, да работят по клинични пътеки. Винаги може да има контрол на тази дейност, така че. . .
Водеща:
Значи. . .
Димитър Ленков:
Наредбата, наредбата, наредба 34 регламентира заплащането на специализантите. Имам предвид това, че те за труда си почти не получават нищо.
Стефан Константинов:
Е, това е втори въпрос, нали, различен от. . .
Димитър Ленков:
Така, ясно, ясно. Нека да помислим за тези хора, защото ние като си отидем с вас, д-р Константинов, ще зейне една голяма дупка от липса на специалисти.
Водеща:
А имаме писмо. . .
Стефан Константинов:
Което е. . .
Водеща:
. . . и от името на 7 хиляди помощник фармацевти, които също са в едно такова, разкрачено, никакво затруднено положение и те молят за среща. Ще приемете ли...
Зрител:
Ние също искаме. . .
Водеща:
. . . представителите. . .
Зрител:
Специализантите също искат среща. Може ли и на нас да. . .
Водеща:
Добре.
Стефан Константинов:
Аз, аз съм обещал на вас още преди две седмици и никой не се е обадил от вас. . .
Зрител:
Ние ще се обадим. . .
Стефан Константинов:
Ами, обадете се, нали, да, иначе няма как да се срещнем.
Водеща:
Добре. Приключваме. Приключваме. Постарах се да включа максимално много от въпросите, които получихме, не е възможно. Но пък д-р Константинов, както разбрахте, уважаеми зрители, има папката с личните ви питания. Да се надяваме, че ще получите и личен отговор, ако не от него, то от хора от екипа му. Благодаря ви, министър Константинов. Министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов с отговори на многобройните ви и тежки въпроси.